Жената в Исляма

Един от начините, чрез които враговете на исляма се опитват да осъществят пъклените си планове е твърдението, че ислямът потиска жената и не й дава правата, които са дадени на мъжа. За отбелязване е, че мюсюлманките не търсят своите права - защо ли? Загрижени за правата на мюсюлманките преди всичко са немюсюлмани – защо ли? В борбата срещу исляма, мисионерите взимат на прицел правата на жената според тази религия – защо ли?
Тези и много подобни въпроси ни карат да се замислим и да разберем как ислямът третира жената.
По този въпрос се говори много, пишат се статии, книги, организират се конференции и пр. Всичко това подсказва важността на ролята на жената, както в личен, така и в обществен план. Враговете на исляма безуспешно се опитват да докажат, че жената е потъпкана от исляма, защото тя наистина е потисната от догматиката и практиката на техните религии и техния начин на живот. Следователно те имат комплекс по този въпрос и се опитват да прехвърлят своя недостатък на исляма. По този начин се опитват да постигнат две неща. Първо, да прикрият недъзите на своята религия или догматика, и второ, да се опитат да подронят авторитета на исляма, тъй като нападението е най-добрата защита.
В тази статия не може да се даде пълно тълкувание на ролята на жената според исляма, тъй като това е много важен въпрос и изисква по-задълбочено изследване. Също така не бива да се приема и като отговор на някои немюсюлмани, защото твърденията на такива хора са толкова безпочвени, че не си заслужава да им се отговаря. Целта е да се погледне реално на въпроса и да се набележат ясно ориентирите, които биха дали представа за положението на жената в исляма. Тази тема може да се разгледа в няколко аспекта.
Първо: жената е равнопоставена с мъжа по отношение на своята вяра, дела и религия. В Свещения Коран Аллах Теаля повелява:
„А техният Господ им отвърна: "Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена вие сте един от друг...“ (Али Имран, 195)
Равнопоставеността между мъжа и жената е налице – равнопоставеност в практикуването на религията, равнопоставеност като член на човешката общност. Всеки ще получи отплата за извършеното дело – независимо дали е мъж или жена.
Второ: По отношение на поминъка на жената, ислямът не я изравнява с мъжа, а я привилегирова. Да, това може да се стори невероятно на някои хора, които не познават исляма. Издръжката на жената е подсигурена от нейното раждане до края на живота й. Тя никога не е длъжна да се грижи за прехраната си. Тя е подсигурена от баща си, ако той е жив и е в състояние да издържа семейството си. Ако той няма възможност да подсигури издръжката на семейството си поради уважителна причина, тогава жената се подсигурява от най-близкия й роднина от мъжки пол, като брат, дядо и т.н. Това разбира се, се отнася до живота на жената, докато не е омъжена. След като се омъжи, грижата за нея се поема от нейният съпруг.
Ако тя бива разведена, издръжката й се поема отново от нейните роднини по кръвна линия. Тук може да възникне въпросът възможно ли е това? Ние сме свидетели, че хората в нашето съвремие се отнасят към дъщерите си по много лош начин! Може ли да се приложи в наши дни това, което се говори като принципи на исляма? Отговорът на всички тези въпроси е, че всичко това може да се приложи и в нашето съвремие. Нужно е само хората да обърнат по-голямо внимание на своите човешки и духовни ценности, още повече, че тези, както и всички останали принципи на исляма не са само теория. Те са изпробвани и прилагани на практика в обществото. Нещо повече, прилагат се и днес, макар и частично.
Трето: Правото на жената да участва в обществения живот. По този въпрос може да се каже, че ислямът има предимство пред останалите цивилизации и религии.
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се е съветвал със съпругите си по много важни въпроси в епохата, в която останалите цивилизации са се подигравали с жените и са ги смятали за изчадия и измет на обществото.
Само като пример може да се спомене ролята на една от съпругите на пророка при Худейбийе, където е подписано споразумение между Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и езичниците. Някои от сподвижниците на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) не били съгласни да се откажат от хадж в Мекка през тази година и не искали да извършат ритуала за обръсване на главите си в Худейбийе. Те искали непременно да отидат в Мекка. Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) се стъписал пред тяхното упорство. Тогава една от съпругите се притекла на помощ на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), като му дала съвет той самият да обръсне главата си. Когато пророкът послушал съвета й и обръснал главата си, сподвижниците му го последвали и също обръснали главите си, което означава, че се отказват да отидат в Мекка тази година. Така било предотвратено нарушаването на мирното споразумение не по предложение или по идея на мъж, а на жена. Това е ясен пример за правото на жената в исляма да участва в обществено-политическия живот. Този пример не е изключение. Историята на мюсюлманите е наситена с подобни случки.
Четвърто: Въпросът за равноправие в семейството.
Той също се дискутира от много хора, които го разглеждат повърхностно. Тяхното твърдение е, че жената в мюсюлманското семейство е потисната и угнетена. Семейството е градивна част на обществото, което налага то да се управлява според разума, а не според чувствата. Не искам да кажа, че жената е с по-малки умствени способности, но е факт, че е по-чувствителна от мъжа.
Това е физиологията, с която Аллах Теаля е дарил хората. Знае се също, че когато човек се влияе от чувствата, а не от разума, той не може да бъде обективен. Остава да се реши как трябва да се управлява семейството – чрез разум, от страна на онзи, който успява да го постави над чувствата си. а това е мъжът, или чрез чувства, които при жената взимат надмощие над разума?
Всичко това не означава, че жената няма дял в управлението на семейството, но тя има предимство пред мъжа в подсигуряване на духовния уют в семейството, тъй като това не е във възможностите на мъжа. Следователно, според исляма функциите на мъжа и жената са справедливо разпределени, съобразно тяхната физиология и техните възможности. В противен случай, ако се объркат функциите, се нарушава балансът.
От казаното до тук следва, че според исляма жената е тази, която е привилегирована, а не мъжът. Като доказателство за това може да се приведе фактът, че феминизмът (организация за защита на правата на жените) не се заражда в ислямския свят, а в Европа.

Фарът на мюсюлманското целомъдрие - Хиджабът

Ислямската религия отдава голямо значение на покриването (тесеттур, хиджаб) на всички части на тялото, освен лицето и ръцете до китките, а според някои ислямски учени изключение правят и нозете. Това не е просто хрумване, а е религиозна заповед, чието изпълнение е израз на почит и подчинение към Създателя. Задължителността на забулването на мюсюлманките произтича от доводи, съдържащи се в първоизточниците на исляма - Корана и суннета на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), както и във второстепенните източници иджма (единогласие) и кияс (аналогия) на ислямските учени.
В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява: “И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред [съпрузите и най-близките си]...” (ен-Нур, 24: 31-32) От този айет става ясно, че покриването на прелестите на жената цели запазването на целомъдрието им, както и целомъдрието на мъжете, които често биват изкушавани от хубостта на жените.
Друг довод за задължителността на забулването е: “О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.” (ел-Ахзаб, 33: 59)
Хадисите на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) показват много ясно какво трябва да е отношението на мюсюлманките към тези коранически повели. Ето как били възприемани тези айети от мюсюлманките по времето на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Съпругата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Айше (радиаллаху анха) предава, че “когато били низпослани айетите от сура Нур, мъжете - последователи на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) чули тези айети, изтичали по домовете си и ги съобщили на съпругите, дъщерите и сестрите си. А те от своя страна веднага скочили и какъвто плат намерили, го превърнали в забрадки. На сутрешния намаз в следващия ден всички в джамията били забрадени.” А според друго предание, жените, които носели тънки кърпи, ги сменили с непрозрачни забрадки.
Всичко това показва, че забулването на мюсюлманките е едно неотменимо религиозно задължение. Важно е да се подчертае, че забулването не важи само за “свещенослужителките”, а се отнася за всички девойки и жени преминали пубертета. Изключение може да се направи само при много възрастни жени.
Както посочихме вече забулването цели запазването на целомъдрието, което от своя страна гарантира едно от петте основни човешки права - запазване на потомството, като възпрепятства нерегламентираните интимни връзки - прелюбодеянието. В ислямското право е залегнал принципът, наречен “седд-уз-зераи” - затваряне пътя на злото. Забулването на мюсюлманките е една от мерките за възпрепятстване на прелюбодеянието, което е едно от големите грехове както е ислямската религия, така и в другите монотеистични религии.
В петнадесетвековна традиция на исляма хиджабът е възприет като религиозен символ, който показва принадлежността на мюсюлманките към последната божествена религия. Мюсюлманките не носят хиджаба с цел да се отличават от другите, а за да живеят в унисон със своето убеждение, но това облекло в същото време изразява тяхната вяра и убеждение.

Правата на жената според Исляма

В сура Бакара от Свещения Коран се казва: ... „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър." (2:228)
Тези велики изрази са кратки, но излагат съдържание, което не би се побрало в една голяма книга. Това генерално правило прогласява: жената в своите права е равностойна на мъжа. Различава се само по един въпрос – мъжете превъзхождат жените с една степен, което ще разясним по-нататък. Въпросите, касаещи жената, са отнесени към разделите, касаещи обноските и взаимоотношенията помежду хората и към взаимоотношенията между семействата, т.е. към традицията на хората. Традицията пък от своя страна е обвързана с религията, вярванията и обичаите.
Това описание дава в ръцете на мъжа мярка, чрез която да отмерва обноските си със своята съпруга при всички дела и ситуации. Когато мъжете пожелаят нещо от съпругите си, е необходимо да си припомнят, че и те имат дълг като отплата за пожеланото. Ето защо, основавайки се на този цитат, Ибни Аббас (радиаллаху анху) е казал: „Както се разкрасява за мен моята съпруга, така и аз ще се разкрася за нея." Целта в случая е равностойната подялба на правата помежду им.
Това, както жената прави за мъжа, е необходимо и мъжът непременно да го направи за нея. Дори и по количество делото да не е равностойно, по вид трябва да бъде същото. Както от гледна точка на правото и делата си жената е равнопоставена с мъжа, тя е равнопоставена и по чувство, схватливост и ум. И двамата притежават правилен ум. Те мислят за полезното. Имат сърца, които определят това, което им подхожда. Отвращават се и отбягват от онова, което не им допада. Господството с цел разпореждане на единия от двата индивида от семейството над другия, заробването му и използването му с цел изгода не съответства на справедливостта. Особено необходимо е съблюдаването на любов, права и задължения след брака, за да бъде възможно щастието и за двамата.
Мухаммед Абкух казва: „Високото място, което Ислямът отрежда на жените, не е било давано преди това от никоя система и религия. Още повече никой народ преди и след Исляма не е възвисявал жената да тази степен."
Въпреки техническия и културния напредък на народите в Европа, а също така и по отношение на образованието на жената и в отдаването й на почит и уважение, те все още не са високата степен, която Ислямът й е дал. Още преди тринадесет и половина века ислямският шериат е дал правомощия на жената без позволението на своя съпруг да харчи от своя имот и още други подобни закони, касаещи правата й. В тези цивилизовани страни законите все още не са третирали този въпрос.
В началото на XX век жената в Европа бе на нивото на робиня, така както е била по времето на невежеството на арабите, преди идването на Исляма. Даже е била и в по-окаяно състояние. Ние не казваме, че християнството е предотвратило това положение. Защото у нас не съществува убеждението, че християнството до момента е съхранило принципите на Иса (Исус), далеч от измислици и проблеми. Всеизвестно е, че християнството, което сега е познато на християните, никога не е способствало за развитието на жената и че жената при тях е получила развитие в определен мащаб вследствие на технологическото развитие в началото на миналия век....
Според това, че Аллах Теаля е поставил на едно ниво мъжа и жената с изключение на една специфика, с която го е отличил, относно челното му място в семейството, за да може да изпълнява подобаващо ръководната си роля в семейството, е необходимо добре да се научат задълженията на съпруга към съпругата и на съпругата към съпруга. Това е необходимо и за да се улесни всеки от двамата за възползване от правата, които има, и за да бъдат почитани тези права взаимно. Защото в човешката природа са заложени почит и уважение към онзи, който не го унижава и пренебрегва, към знаещия своето място и роля в отношенията. Решид Риза казва: Споменатият в цитата израз, „мъжете са с едно стъпало над тях" означава, че Аллах Теаля натоварва съпругата с една, а съпруга с много отговорности." Известно е, че „стъпалото в случая се тълкува като управленческото място в семейството и в доставянето на благата за семейството. Защото в сура „Ниса" това стъпало е разяснено така:
„Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си..." (4: 34) Животът в семейството е социален живот. При социалния живот възниква необходимостта от лидерство, тъй като съвсем естествено е по някои въпроси сред обществата да възникнат различни гледища. Когато е налице лидер (глава), към него трябва да постъпват въпросите, по които има разногласие. По този начин ще се предотврати прекъсването на основната връзка, която свързва обществото, вследствие на противоречивите действия, които могат да възникнат. В противен случай настъпва провал в обществения ред. Мъжът е по-заслужаващ да бъде лидерът в семейството. Защото той е, който по-добре може да използва и силата си, и имота си. Поради тази причина Шериатът е натоварил мъжа със закрилата и препитанието на жената. Съпругата от своя страна е натоварена с дълга да се покорява с добро на своя съпруг. Ако съпругата се отнесе с непослушание към своя съпруг, той има право да се опита да я вразуми първо с наставление, после като я изолира от полов контакт, и ако и това не помогне – с удряне, което да не предизвиква болка. В последното се крие повече укор и назидание за нейното поведение, отколкото схващане за побой и др. подобни. Това е правомощие, дадено на главата на семейството, за да се съхранят семейната полза и разбирателство. Това правомощие е като правомощието на обществения ръководител, или правомощието на командира в армията. Под никакъв предлог обаче не е позволено (не е джаиз) разпореждането над жената, престъпвайки нейните права, или крайното отношение довеждащо до презрение. Това от гледна точка на Шериата представлява гнет (зилм). (Рашид Риза – Тефсир „Ал-Манар II, 379-380)

Достойнствата на жената мюсюлманка

О, Пророче, кажи на своите съпруги: „Ако сте пожелали земния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро!(По времето, когато е низпослано това знамение, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) вече бил завладял почти целия Арабски полуостров. То се нарича „Знамение на свободния избор" и е низпослано по повод желанието на съпругите на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) за повече охолство. В крайна сметка те предпочели него и наградата я отвъдния живот пред земната благодат.)
А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелките сред вас огромна награда."
Сура Ахзаб 28-29
Противниците на ислямската религия винаги са подтиквали и подстрекавали към безчестие, разпространявали са злото. А Ислямът във всяка епоха е възпитавал извисени личности. Посрещал е с отворени обятия всички, които независимо от религията си са се отнасяли с уважение към творенията на Аллах (Джелле Джелялуху). Не ги е оскърбявал заради расата им, многократно им е напомнял, че са хора.
Принципите на Исляма отделят голямо място на жената. Тя дарява живота на потомството, стои в основата на възпитанието. Тя трябва да се самовъзпитава и да изпълнява главната роля в осъзнаващото се общество. Тези, които не допускат до себе си Исляма и желаят да подложат крак на мюсюлманина, са използвали жената като вещ и са я превръщали в придатък на своите желания. Извън ислямската религия жената е лишена от своя смисъл.
До. 1788 г. в Англия жената прави това, което й заповяда съпругът. Тя няма право на глас почти по никакъв въпрос. Според действащата конституция от 1850 г. не се зачитат граждански права на жената. Това положение продължава до 1882 г. Думата на жената няма тежест пред децата.
Във Франция имуществото на жената при женитба преминава в ръцете на съпруга й. А в Германия в случаи на смърт на съпруга, за да отгледа децата си, жената е длъжна да направи техен настойник външен човек, Причината за това бе, че я считаха за недостойна да възпитава.
Това са факти, будещи съжаление от живота на уж напреднали държави, които се самообявяват за прогресивни и гледат на ислямските общества с пренебрежение. В съвременна Европа жената получи право на глас съвсем наскоро. Но стойността на жената и нейната върховна роля във възпитанието бяха възвестени още преди 1400 години. От тогава до наши дни ислямската религия е ценила и не е оскърбявала жената. Жената мюсюлманка превъзхожда всички останали жени.
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си..."
Сура Hyp 24:31
(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели – и ходилата.)
Жената се приобщава към ислямската религия чрез покривалото, с което се загръща.
Жената вече трябва да се научи как да поддържа своя изряден външен вид.

Мюсюлманката поддържа ибадета и духовната си чистота

Мюсюлманката, която се намира на прав път признава правото на своята душа да я пречиства с ибадет. Тя се насочва към ибадет с душа, готова в смирение, спокойствие и задоволство да го изпълни така, че да повлияе в дълбините на сърцето – далече от пререкания, врява и заетост.
Когато тя отслужва намаза тя го отдължава със покайна душа и чиста мисъл. Така нейната душа е изпълнена със смисъла, на който е носител Корана, който чете и споменаването, който е правила тя остава насаме със своя Господар и е в размисъл върху Корана и споменаваният та (зикир), които прави. Периодично тя преглежда състоянието, в което се намира, премисля това, което е извършила или изрекла и прави равносметка на себе си за това, което е прегрешила или пропуснала.
Ибадета, отслужен по този начин дава своите надеждни плодове и спасява човека от противене на Всевишния Аллах, като го пречиства от нечистотата на прегрешението и почиства съвестта, като проваля постоянните намествания на шейтана и устройваните от него капани.
Правдивата в словата си, притежател на силна вяра мюсюлманка понякога може да съгреши, да пропусне някаква възможност, да се подхлъзне. Тя обаче много бързо се усеща за грешката си, излиза от нея, търси опрощение от Аллах, поучава се от недостатъците и се покайва за греховете си. Всъщност, винаги е такова поведението на праведните, привързани към религията си мюсюлманки:
„Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят (за Аллах) и ето ги зрящи (за истината)!" (7:201)
Ето защо Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал на сподвижниците си:
„Подновявайте вярата си". Когато го попитали: „- О, Пратенико на Аллах, как да подновяваме вярата си?", той казал:
„Много споменавайте словото „Ля иляхе иллеллах"
(Ахмед б. Ханбел)
Мюсюлманката, която притежава истинска боязън пред Аллах винаги се възползва от духовната храна на пречистването на душата, споменаването на Аллах, ибадета, равносметката, мисълта за Аллах. Тя извършва това, от което Аллах Теаля е доволен, и страни от онова, чрез което ще си навлече Неговия гняв. В този дух тя продължава по пътя на Истината. Не извършва тя безверие, не се отклонява от правдата, не угнетява и не се отделя от Правия път.

Не погребвайте в мрак спокойствието си

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!"(24:31)
На покриването на тялото, което мюсюлманката трябва да осъществи на онези части на тялото, които са забранени за намаз пред определени хора, се казва „Тесеттюр".
Покриването на тялото за жената е предписание, разпоредено на четвъртата година от преселението.
Жената обезпечава продължаването на рода и неговото възпитание. Мюсюлманката е необходимо да опазва самоличността си и тялото си подобаващо на Исляма. Когато самоличността й е запазена мюсюлманката е състоятелна. Жената прилича на плодородно дръвче, от което при добри обстоятелства хората се възползват. Гизденето на жената, когато напуска дома, разголването, отсядането й с мъже, които според шериата са чужди, предизвиква обезценяването на жената и я отдалечава от нейната същност. При такива обстоятелства жената предизвиква своето падение. Целомъдрената жена е жената, която при всички обстоятелства се предпазва от забраненото (харама)
„О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите."
(7:26)
Когато се направи един обстоен анализ с очите на сърцето и разума виждаме, че Европа, където младите се погубват с опиати и религиозните чувства се обръщат, а думите не са достатъчни, за да опишат морето от розови мечти, никога не е успяла да осмисли бляскавите ислямски закони.
Исляма покровителства всеки мъж или жена, предпазва ги от заробване. Мюсюлманинът не може да се представи като мюсюлманин само с език.
Той ще може да представи себе си чрез своя живот като мюсюлманин.
Когато днес се снима рекламен филм, жени, които не познават себе си се разголват и хвърлят дрехите пред себе си. Това от своя страна допада на желанията на онези, които използват жените, за да се приложи върху останалите жени политиката на подражание.
Исляма в никакъв случай не се подчинява на мнозинството. Не може всеки да действа така, както му се иска. Виждаме такива, които застават срещу правилата на Аллах Теаля, разпределени над самите тях. Аллах най-добре знае състоянието на Своите раби. Той ги обича и не желае да изпадат в трудности. За да ги държи настрана от трудностите, Той е разпоредил. Това продължава от Адем Пейгамбер насам. В последното си послание Свещения Коран Глава „Ахзаб" Всевишния Аллах повелява следното за последния пейгамбер Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем):
„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
Човекът е необходимо да търси убежище при правилата на Всевишния Аллах, да не погребва спокойствието си в мрак.

Задължителни житейски норми за мюсюлманката

Ислямската религия, сама по себе си, е една наука. Хората от XX век (прогресивната интелигенция) сравнително отскоро започнаха да осъзнават проникновената мъдрост на ислямската религия, спусната като откровение на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) преди повече от 1400 години. Тези, които до вчера се подиграваха на мюсюлманите, които използват вода в тоалетната за подмиване, днес разпространяват брошури, в които обръщат внимание на хигиената и пишат, че лошата хигиена причинява много болести и дори подчертават, че пророк Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е изисквал от своята религиозна общност спазването на това.
За предпазване от СПИН се препоръчва да се избягват хомосексуални контакти, наркотици и полова близост с жена в месечно неразположение. Във връзка с това се изтъква че, ако се спазват забраните, постановени от Аллах (Джелле Джелялуху), ще се избегнат смъртоносни опасности. Ето какво повелява Всевишния Аллах в 222 цитат на сура Бакара от Свещения Коран:
И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.
Вижда се, че на жени с месечно кръвотечение и непосредствено след раждане се забранява полова близост. А любимият ни Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) е изложил забраната за съпружеска близост с жени в месечно кръвотечение със следните хадиси. „Този, който доближи жена с месечно кръвотечение от място, близко до утробата или от другаде, което е вредно както според шериата, така и според медицината, или потвърди предсказанията на прорицател или гадател (приеме ги като нещо законно и позволено), изключва себе си от Корана и сунната, с други думи от религията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Омар (радиаллаху анху) дошъл при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и каза следното: „Погубен съм, о Пратенико на Аллах!" „Какво те погуби, о, Омар?" „О Пратенико на Аллах, обърнах седлото си, сноших се със съпругата си през утробата й, като я доближих отзад." Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) не му отговорил. Тогава на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил низпослан цитат 222 на сура Бакара:
И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.
След като огласи това знамение, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се обърнал към всички вярващи и казал следното: „Сношавайте се отпред или отзад, но непременно през влагалището. Предпазвайте се от връзка със съпругата си през задната част (ануса) и по време на менструация."
А в друг хадис се казва: „Не се сношавайте с жените си по време на месечното им кръвотечение, можете обаче да влизате във всякаква връзка с тях с изключение на половия контакт.” Тъй като половото сношение по време на менструация е било забранено от Аллах Всевишния и от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), дори съпрузите да го желаят и да са се предпазили, от телесните и духовните му вреди, те не могат да осъществят близост, защото взаимното съгласуване не превръща забраненото в позволено. Поради тази причина съпрузи, които нарушават тази божествена забрана, извършват грях. Причината и мотивът за това са забраната за съпружеска близост на жени в менструация и родилки.
Менструалната кръв, която изтича от женската утроба, осигурява отглеждането и изхвърлянето от тялото на редица вредни вещества. Жената в менструация е отпаднала и неразположена и понякога има болки. По време на менструация кръвоносните съдове на маточните тръби са отворени и, тъй като жената е малко или повече ранена, половата близост я измъчва, микробите в маточните тръби се активизират и предизвикват редица женски болести, дори медицинските изследвания са определили отдиха на жената по време на менструация като полезен.
Колкото и да са чистоплътни жените, по време на менструация от тях се носи тежка миризма. Поради тази причина близостта в такъв момент отблъсква мъжа и помежду им се настанява студенина и отвращение.
По време на този период на въздържание жената и мъжът си почиват. Съпрузите, които по време на тази почивка не могат да осъществят полов акт, в края на периода се изпълват отново с копнежа по една нова близост. Благодарение на това явление, което се повтаря всеки месец с благосклонността на Аллах Теаля, скуката и наситата на съпрузите един от друг изчезват и на тяхно място идва копнежът. А това е божествена благодат и мъдрост. До 40 дни от раждането, жената трябва да се въздържа от близост с мъжа. Това състояние на въздържание на родилката трае най-много 40 дни. Може да продължи и по-малко. Доводът за 40 дневното въздържание е здравето на жената, защото по време на раждането възпроизводителните органи, особено матката и влагалището се нараняват и често се разкъсват. В такъв момент близостта с жената я изтощава, микробите се активират и могат да причинят много сериозни женски заболявания. Ето защо преди да се е свила матката, т.е. преди детеродният орган на жената да се е върнал в нормалното си състояние, не трябва да се извършва полово сношение. Медицината също препоръчва това. Пречките за извършване на полово сношение с жена в месечно неразположение и в следродовия период произтичат от мръсната кръв, която периодично изтича от женската утроба, а това е доста голямо притеснение за мъжа. Сиреч за този, който осъществява близост е неприятна гледка, предизвикваща отвращение и притеснение защото това е болезнено парливо течение с лош мирис и нездрав цвят. Поради това, според забраната на Всевишния Аллах жените в такова положение не бива да бъдат обладавани. Докато не се изчистят, т.е. с тях не трябва да се осъществява полово сношение. Спасението е възможно с придържане към това, което е позволено (халал), следователно, изискване на хуманността и цивилизоваността е непременно да се прекъсне това лошо деяние, забранено и от шериата, и от медицината. Тъй като то предизвиква многобройни заболявания и нормалните хора по природа изпитват отвращение от него. У мъжете, които осъществяват контакт с жени в такова състояние, се появяват различни възпаления и болести.
Вижда се, че Аллах Теаля, сътворил човека със задълбочено познание и мъдрост, ни излага като една божествена заповед мерките, които е разпоредил, за да не пострада и за да бъде предпазен той. А ние, колкото и да сме му признателни за любезността е недостатъчно, защото когато спазваме тези заповеди, се предпазваме от вреди и получаваме награда. Това е нещо, което произтича от Всевишния Аллах, чиято милост надхвърля гнева му.
Дано Аллах Теаля ни отреди да действаме според това, което сме научили.

Да бъдеш работеща жена и майка

Всички жени с основание казват, че най-трудното нещо е хем да работиш, хем да се грижиш за детето си. Въпросът не се разрешава със съвета "не работи, стой вкъщи и гледай децата си", независимо по каква причина се налага жената да работи.
Работещата жена е с по-различна психика, от тази на домакинята. Това е така, защото тя се натоварва и изморява повече физически и психически. Но и без упреците на хората около нея, тя се чувства виновна, защото си мисли, че не е достатъчно добра майка и започва да се товари с много повече отговорности. Старае се да бъде добра домакиня, опитва се да угажда на детето си и да търпи непослушанието му. Но, разбира се, никой не може да издържи на такова темпо и на такъв напрегнат начин на живот и след време в резултат на умората и стреса, тя се изнервя. От бавачката научава за капризите и пакостите на детето си, често сменя бавачките.
Нещата съвсем се усложняват, ако и съпругът не й помага. Така с времето между тях възникват конфликти, свързани с ролята на всеки от тях в семейството. За съжаление, в повечето случаи неразбирателствата прерастват в кавги. Проблемът с високия процент на разводи сред работещите жени е много сериозен и затова смятам, че трябва да му обърнем специално внимание. Тъй като сме патриархално общество, трябва да признаем, че не сме особено справедливи и в случай на развод бързаме да обвиним жената. В крайна сметка нещата така се развиват, че тя се оказва губещата страна.

Семейният живот изисква общи отговорности
Семейният живот може да върви гладко само и единствено, ако работещите съпрузи си поделят отговорностите. Мъжът трябва да се отнася с разбиране към съпругата си, която вечер се прибира изморена и да осъзнае, че тя има нужда от помощ. Всичко, което се прави с любов, разбиране и уважение, е добре и за двамата, Този, който излезе от работа по-рано, трябва да вземе детето от градината или от бавачката, да го нахрани и да го преоблече. Ако бащата излиза по-рано от работа, той трябва да се погрижи за тези неща. Това, че гледа детето, докато съпругата му се върне от работа, не хвърля сянка върху мъжествеността му. Детето е рожба и на двамата съпрузи. За това какво по-нормално от това, ако те си поделят грижите за неговото отглеждане и възпитание? Когато на една конференция говорех за тези неща, един мъж стана и поиска думата. Предполагам, че съпругата му беше работеща жена. Попита ме: "Г-н Али, съпругата ви работи ли?"
"Не", отговорих му аз.
"Ако работеше, щяхте ли да правите тези неща, за които говорите? Имам предвид да храните детето и да му сменяте пелените?"
"Съвсем честно ви казвам, че да, бих ги правил.“
"Баща ми не ми говори, защото и аз правя всичките тези неща, които споменахте. Каза ми "Ти не си никакъв мъж. Жена ти те държи под чехъл. Аз вече нямам син". От тогава и дума не ми е казал".
Постоянно чуваме за подобни на този случаи. Но аз се обръщам към мъжете, чиито по-възрастни близки ги пори порицават за това, че помагат на съпругите си за отглеждането на собственото си дете с думите: "Не се притеснявайте! Вие постъпвате правилно. Правите точно това, което е казано в сюннета. Пейгамберът ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бе най-добрият пример като баща и глава на семейство. Въпреки че бе пророк, той помагаше на съпругите си в домакинската работа, в отглеждането и възпитанието на децата. От хадисите знаем, че той дори сам си е перял дрехите. Ние не сме ли от неговия уммет? Защо това, което подобава на Пейгамбера, (салляллаху алейхи уе селлем) да не подобава и на нас?"

Кой ще се грижи за детето, на работещата жена?
Безспорен е фактът, че майката е най-подходящият човек, който трябва да се грижи за детето. Но някой трябва да я замества, когато е на работа. Тогава най-подходящ е роднина, който има кръвна връзка със семейството като баба, леля, стринка, кака и др.
Родителите, които ще изберат заместник, който да гледа детето им, трябва да имат предвид следното:
I. Ако човекът, който ще се грижи за детето ви, е роднина
1. Родителите трябва да решат кой ще се грижи за детето им още преди то да се е родило и трябва да са сигурни дали този човек наистина желае това и дали здравословното му състояние го позволява.
- Обяснете на човека, който ще гледа детето ви (дори това да е майка ви), как искате то да бъде възпитавано и гледано. Съвсем точно и ясно изложете вижданията и разбиранията си по този въпрос и го помолете да ги спазва. Според мен най-големият проблем, с който се сблъсква една работеща жена, при възпитанието на детето си е това, че другият човек възпитава рожбата й по начин, различен от нейния. В такива случаи майката среща трудности при възпитанието отрочето си по нейния начин и разбиране.
- Изберете роднина, който живее близо до вас. Така ще ви бъде по-лесно да оставяте и вземате детето си.
- Направете всичко възможно детето ви да бъде с вас през вечерите и в почивните дни (събота и неделя).
- Живеем във време, когато икономиката е на преден план. Предварително изяснете с човека, който ще гледа рожбата ви, каква сума ще ви вземе и какви са разходите, свързани с детето. Запишете всичко, за което сте се договорили.
II. Ако човекът, който ще гледа детето ви е чужд, т, е. бавачка:
- Трябва да сте сигурни, че тя отговаря на изискванията ви. Посетете дома й. Така ще разберете дали семейството, мирогледът и начинът й на възпитание се покриват с вашите. Ако е необходимо, говорете с хората, които я препоръчват, и съседите й. След това съпоставете личните си впечатления с казаното от тях.
- Настоявайте бавачката да идва да се грижи за детето ви у вас, защото постоянното местене от един дом в друг, ще затрудни приобщаването му към средата. Освен това ще ви спести време и средства.
- Някои семейства осигуряват стая на бавачката в дома си. Така практически тя живее с тях. Но аз съм на мнение, че тази алтернатива не е много подходяща за семейството и за възпитанието на детето.
- Предварително уточнете с бавачката какви са задълженията й и ги запишете. Някои семейства очакват, че жената, която са наели като бавачка, трябва и да чисти, готви, пере и др. Затова всичко трябва предварително да се изясни и уговори.
- Вземете отпуск и останете известно време с детето и бавачката, докато то свикне с нея. Преди да се върнете на работа започнете да го оставяте с бавачката му за няколко часа на ден, като постепенно увеличавате времето. Така то няма да се стресира, ако изведнъж го оставите с напълно непознат човек.

Качества и способности, които трябва да притежава една бавачка
- Да бъде мила, усмихната и състрадателна.
- Да познава психиката на децата и да знае как трябва да се възпитават.
- Да бъде здрава, чиста и спретната,
- Да бъде със здрав морал.
- Семейството й трябва да бъде здраво.
- Да е търпелива и толерантна.
- Да не бъде прекалено строга и намръщена.
- Да прилича по характер на майката на детето и да бъде на нейната или близка до нейната възраст,
- Да бъде отговорна и инициативна.
- Да не употребява алкохол и цигари.
Разбира се, не можете да очаквате да намерите тези качества, които идеалната майка притежава, у една бавачка. Ние искаме само да ви помогнем и да ви насочим на какво трябва да обърнете внимание, когато търсите подходящ човек.
Освен че може да наеме бавачка, работещата майка има и друга възможност – детска градина. В много от големите фирми има и детска градина. Това е добър вариант, защото детето и майката са в една и съща сграда, и ако се налага, няма да е проблем тя да го кърми в определени часове.

Жената в ислямската религия

Ислямът разглежда по много подробен и разбираем начин социалните права и природния статус на жената. Още преди 1400 години ислямът направи революция чрез схващането си, че мъжът и жената са част от една и съща реалност, като по този начин отхвърли всички унизителни възгледи, отнасящи се за жените. Ислямът признава жената за пълноценен и равноправен партньор на мъжа в запазването на човечеството. Мъжът е бащата, жената е майката и двамата са необходими за продължаването на живота. Нейната роля е не по-малко важна от неговата. В това партньорство тя има еднакъв дял и притежава толкова качества и човечност, колкото има и нейният партньор.
Всевишният Аллах напълно ясно утвърждава в няколко знамения дали жената и мъжът имат едно и също естество или не, като казва: „О, хора, бойте се от своя Господар. Които ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” (ен-Ниса, 4:1) С това знамение от Свещения Коран се потвърждава, че жената е равностойна на мъжа. Преди време в други общества са се провеждали дискусии относно това. дали жената е човек или не. Някои казвали, че е умно животно, други, че е недоразвит мъж, останал по средата на развитието си. С идването на исляма е сложен край на унизителното положение, в което предишните народи са поставяли жената. Стойността на личността не се принизява от това, че е на жена, и не се издига от това, че е на мъж. Достойнствата на личността се коренят в благочестието и послушанието пред Аллах. Това се потвърждава от Всевишния Аллах, който казва в Свещения Коран: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (ел-Худжурат. 49:13)
Коранът твърдо отрича погрешната идея, че жената не може да премине през духовните и божествени етапи на просветление Тя е способна да бъде религиозна, да вярва и да изпълнява молитвите Ако вярва и се моли, ще влезе в Дженнета. Ако отрича и прегрешава, ще бъде наказана. По този въпрос няма никакво разминаване с мъжа.
Всевишният Аллах повелява: „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (ен-Нахл. 16:97)
„...Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена - вие сте един от друг...” (Ал-и Имран. 3:195)
Този основен принцип е отбелязан в много знамения на Свещения Коран: „За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени - Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда”. (ел-Ахзаб, 33:35) От това знамение става ясно, че мъжът и жената като личности не се различават, те са равнопоставени. В знамението заедно с мъжа се споменава и жената, като това показва, че тя може да извършва същите неща, които и мъжът може да извършва имат еднаква стойност.
Ислямът е признал правото на наследство на жената. Той дава право на наследство на жената във всяко положение – било тя малка, по-възрастна, омъжена или разведена. Всевишния Аллах повелява: „О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидели, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях? И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?” (ен-Ниса, 4:19-21)
Също така правата и задълженията между съпрузите са строго определени. Ислямът класифицира регламента за развод. Така предпазва мъжа да използва съпругата си като играчка и да прибягва към диктаторство. Поставя и граница за развода. Всевишният Аллах повелява: „Разводът е два пъти - [после] или задръжте [жените] с добро, или - пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте. А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите.” (Ал-Бакара. 2:229)
В периода на невежеството при арабите разводът нямал граници. Ислямът определя време, когато може да се извърши развод. За да е валиден разводът трябва да има период на изчакване. Това време дава възможност на мъжа и жената отново да размислят. Всевишният Аллах повелява: „О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господар! Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност. Това са границите на Аллах. А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново.” (ет-Tалак, 65:1) Въпреки, че това знамение съдържа обръщение към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), повелята има универсален характер и се отнася за цялата ислямска общност. Според нея жените, чиито съпрузи са пожелали развод, се освобождават от брачния съюз, като се вземе под внимание установеният за тях законен срок на изчакване. Преди да са изтекли три цикъла на неразположение и изчистване при жената, мъжът не може да се събере отново с нея и да встъпи в брак. Разведените жени не се прогонват от домовете на съпрузите им, а им се предоставя възможност да останат там до изтичането на срока за изчакване, освен ако възникне пречка. След развод може обстоятелствата да се променят – омразата да се превърне в любов, да настъпи разкаяние и съпрузите отново да пожелаят съвместен живот. Всъщност разводът е акт, който не се нрави на Аллах и до него трябва да се прибягва в краен случай.
Ислямът поставя ограничение върху броя на жените, които мъжът може да има. Границата е до четири жени. Всемогъщия Аллах казва: „А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.” (4:3) Разрешението мъжете да встъпват в брак с повече от една жена, въпреки естествената в такива случаи ревност, много отдавна е превърнало знамението в обект на критики от страна на немюсюлманите. Споменатото позволение трябва да се разглежда в светлината на променящите се ислямски реалности. Ислямът категорично забранява прелюбодейството. Бракът с повече от една жена може да се окаже неизбежен, когато мъжът е силен и потентен, а жената - слаба и апатична или неспособна да ражда, и когато поради войни и ред други причини броят на мъжете намалее, а този на жените се увеличи. Тогава бракът на мъжа с повече от една жена не е задължение, а разрешение. Освен това, то не е неограничено, а е обвързано с условието за справедливост, и на онези, които се страхуват, че не ще могат да го спазват, е повелено да се задоволят само с една съпруга. Когато всички тези ограничения и условия се разглеждат комплексно, става ясно, че от гледна точка на приспособяването към средата, променяща се във времето, това позволение е най-уместният подход. Преди идването на исляма при арабите и при народите, приемащи многоженството, нямало такива ограничения. Мъжете се женели за колкото си искат жени. Злото, което се приписва на жената, се изкоренява с идването на исляма. Всевишният Аллах изкоренява из основи злото, което според арабите и другите народи преди исляма притежава жената. Той повелява: „А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.” (ел-Ахзаб, 33:58)
Ислямът забранява умъртвяването на момичетата. Преди исляма арабите и другите народи или заравяли новородените момичета живи или ги оставяли пред идолите, докато умрат, или са принасяни в жертва на някое желание. Коранът критикува твърдо бащата, който погребва дъщеря си жива затова, че в бъдеще тя може да стане съпруга на някой мъж, който за него ще бъде срам. Всевишният Аллах ни известява: „Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение и сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, с измислица за Аллах. Заблудиха се те и не бяха напътени.” (ел-Енам, 6:140) Ислямът въвежда еднакви наказания за мъжа и жената. Ислямското право осъжда убиеца на смърт без значение дали е мъж или жена. За прелюбодеянието наказанието за мъжа и жената е едно и също. без да се прави разлика. Престъпленията, извършени спрямо жената, са поставени на едно ниво с престъпленията, извършвани спрямо мъжа било то по отношение на личността, имуществото или честта. Дори в някои случаи се отдава по-голямо значение на правата на жената. Пример за това са думите на Всевишния Аллах: „А онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство...!” (ен-Нур, 23: 4) Ислямското законодателство дава право на собственост на жената и в същото време я държи и отговорна. През 1882 г. в Европа е създаден закон, който дава право само на семейните жени да притежават имущество. По този въпрос Корана поставя следното разпореждане: „И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете един от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае.” (ен-Ниса, 4: 32) Ислямът отдава значение и на образованието на жената. Той спасява жената от робството и извисява положението й, като я прави достойна. В ислямската история има много такива примери. Образованите мюсюлманки спомагат много за обучението и възпитанието на обществото. Ислямът повелява жената да бъде уважавана, било тя момиче, съпруга или майка.
По рождение мъжът и жената не са равни. Създадени са с различни особености, за което има много причини. От това, че жената и мъжът са създадени различни, не може да се стигне до извода, че се руши равенството помежду им. При поставянето и тълкуването на проблемите, свързани с жената стигаме до извода, че ислямската религия е извор на хуманизъм, нравственост, справедливост и отговорност.
Жените и мъжете са различни по природа и от това зависят и техните функции в обществото. Но това не може да бъде причина да се смята, че мъжът е по-висш, а пък жената е по-нисша. Просто те се различават по своята структура, психика, естество, природа и т. н. Въпреки всичко не е нормално жените да се опитват да станат мъже и да вършат всичко като тях, това не е признак на равенство, борба за права и критерий за признаването им като личност, а комплекс за малоценност. За да се постигне хармония в обществото, всеки член на това общество добре трябва да знае своето място и функции. Мъжете трябва да се отнасят с необходимото внимание и уважение към жените, без да ги подценяват. Жените от своя страна не трябва да се държат надменно и горделиво, претендирайки, че са по-добри от мъжете във всяко едно отношение и не им отстъпват по нищо. Постигането на добри отношения и разбирателство между мъжа и жената може да стане само тогава, когато и мъжете, и жените разберат, че са създадени да съществуват съвместно. Те трябва да знаят, че съществуването им по отделно самостоятелно е невъзможно – то е пагубно и води до унищожение.

Майчиното мляко за майките

Майчиното мляко е най-добрата храна за бебето, в чийто състав достъпните за още неукрепналото му тяло протеини, въглехидрати, които се разграждат бавно.
Освен това, тази превъзходна храна по удивителен начин отговаря на нуждите на растящото вече бебе и в нея настъпват ежечасни промени. Всичко това буди възхищението на учените.
Майчиното мляко съдържа всички необходими и полезни за организма на детето вещества. Кърменето от своя страна се явява своеобразно продължение и допълнение към бременността.
По този начин майката не само пази и здравословно отглежда бебето си, но принася полза и на себе си.
- Кърменето допринася за бързото възстановяване на майката. През първия час след раждането на бебето, когато детето поеме майчината гръд, сученето допринася за производството на хормон, който свива матката, спира кръвотечението и ускорява възстановяването на нейния организъм.
- Кърменето води до сваляне на излишните килограми, като ежедневно се изгарят около 500 калории. По време на кърмене организмът на функционира усилено и тя бързо си възвръща предишното тегло, без тя да се ограничава в храната.
- Кърменето предпазва гърдите на майката от отпускане. По време на бременността с растежа на гърдите млечните жлези се подготвят за процеса на кърменето. Колкото по-продължително кърми детето си майката, толкова по-бързо гърдите й възвръщат предишното си състояние.
- Кърменето винаги излиза по-евтино. Изкуствените млека, бибероните и другите принадлежности за една година струват доста пари. Кърменето разтоварва семейния бюджет.
- Кърменето намалява риска от рак на гърдата. Изследванията показват, че при кърмачките по-рядко се среща рак на матката и яйчниците. Отделянето на майчиното мляко снижава стойността на естрогена - хормона на женствеността. Наличието на висок естроген в продължение на целия живот представлява рисков фактор за различните видове ракови заболявания. Колкото по-продължително време майките кърмят децата си, толкова по-голяма полза имат от това те самите, тъй като се предпазват от опасни болести.
- Кърменето намалява риска от остеопороза. То увеличава здравината на костите. Жени, които са кърмели до късно своите бебета, са изложени на по-малка опасност от остеопороза и счупвания на костите.
- Кърменето успокоява майката. Тя бързо подхранва бебето, огладняло посред нощ, и то заспива. Освен това, майчиното мляко винаги е затоплено в необходимата степен и не се нуждае от допълнително затопляне и стерилизация.
- Кърменето допринася за контрола на раждаемостта. Майката, която отглежда с безброй грижи бебето си, трудно ще се навие да роди често. Разликата от 2-3 години между децата е идеална. Така кърмачките по естествен начин допринасят за контрола на раждаемостта.
- С кърменето майката се сраства с майчинската си роля. По този начин по-лесно се установява контакт между майката и бебето. Тя по-силно усеща майчинството си и се привързва към детето си. По такъв начин майчинството й доставя удоволствие и щастие.
- В Корана се повелява децата да получават майчино мляко до двегодишна възраст. Така кърменето, освен на детето ще донесе най-голяма полза и за майката, укрепвайки нейното здраве и правейки я доволна и щастлива от новата й роля.

Правила за поведение на жените

Да се подчиняват на съпруга сиРолята на управляващите е да осигурят справедливост, ред и спокойствие, а оттам и благополучието на обществото. Семейството е институцията, където се чувства най-силно необходимостта от щастие и благополучие на неговите членове. За да се гарантира това, съпругът, който е в ролята си на управител трябва да уважава правата на останалите и да се старае стриктно да изпълнява задължението си към тях. Колкото е важно това негово задължение, толкова е важно и жената да се подчинява на съпруга си, да не прави пропуски при изпълнението на неговите молби и заповеди и с вътрешна убеденост да му се подчинява.
Несъмнено там, където не се уважават взаимно правата и не се спазват повелите и забраните, не може да се говори за щастие и благополучие. Една от целите на исляма е да гарантира щастието и благополучието на последователите на тази религия на този и в отвъдния свят. Ето защо, за да се постигне това Аллах Теаля възложи на мъжа длъжността управник, а на жената – да му се подчинява.
„Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си.“ (ен-Ниса, 34). Поради изключителната важност на подчинението пред мъжа, Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Ако трябваше да повелявам човек да се прекланя пред друг човек, то щях да повеля жената да се прекланя пред мъжа си“. Освен това трябва да се знае, че щом една жена съжителства с мъжа си, не би могла да спазва нафиле оруч, да изпълнява допълнителен намаз без негово знание и разрешение, освен тези, които са задължителни.
Повелята е, че тя може да изпълнява тези ибадети само ако съпругът й разреши. Това показва, че мъжът е този, който най-много заслужава да му се подчинява след Аллах. (Бухари, Сахих; Никях, 84). Ето защо тя трябва да се подчинява на всички заповеди и забрани на мъжа си, стига те да не противоречат на повелите и забраните на Аллах. Пак в израз на уважение към него, не трябва да говори на висок глас пред него, да не се обръща към него по име, а по уважителен начин, да не му възразява, да не прекъсва думите му и да го изпреварва, особено при други хора, да избягва да му говори и да постъпва по начин, който да накърнява достойнството му. (Джассас, Ахкям-ул Коран).
Исмаил Хаккъ от Бурса разказва, че по времето на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи уе селлем) жените посрещали на крака мъжете си, когато те влизали вкъщи, поздравявали ги със „Здравей, господарю на моя дом!“ сваляли горната му дреха, събували му обувките, питали как се чувства. Ако го видели загрижен, питали за причините. Ако тревогите му са били свързани със земните дела, те му казвали: „Всевишният Аллах ти е достатъчен“, а ако се отнасяли за отвъдния свят, те казвали: „Аллах да надбави“ и по този начин утешавали съпруга си. Имен¬но по този повод Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил: „Поздравете от мое име тези жени и им кажете, че на тях се полага половината от наградата за шехидите.“ (Бурсеви, Рух-ул беян).
Тя трябва да пази семейните тайни
Първото нещо, което има много голямо значение в отношенията на жената към мъжа, е тя да се пази от прелюбодеяние и да не унижава съпруга си по този начин. На второ място, при отсъствие на съпруга си да пази дома и имуществото му от унищожение. Имотът, животът и честта на всеки мюсюлманин заслужават да бъдат защитени. В това отношение жената трябва да бъде решителна и да пази онова, което й е поверено. Тя не трябва да приема в дома си мъже, които съпругът й не би допуснал. (Бухари).
Да не разгласява семейните тайни
Другото нещо, за което жените трябва да внимават особено много, е да не изнасят неща, представляващи тайна за едно семейство. Това означава, че жената не трябва да споделя с приятелките, познатите, дори с най-близките си роднини тайните, отнасящи се до семейството или съпруга си. Защото неща, които често смятаме за маловажни, в някои случаи могат да придобият особено голямо значение. И дори да предизвикат караници между съпрузите и неразбирателство в семейството. По отношение на тези специфични и деликатни въпроси членовете на семейството трябва да бъдат особено стриктни, да не разкриват пред други семейните тайни, защото всичко това допринася за запазването на семейното огнище. Разкриването на една тайна може да допринесе за разпадането на дадено семейство. Ето защо нашите предци са казали: „Ако имаш тайна, не я казвай на приятеля си. Приятелят приятел си има, ще я каже на него!“ Тази пословица има дълбок смисъл.

Условия, на които трябва да отговарят мъжете

Девойката, на която предстои да се омъжи трябва да бъде изключително внимателна при избора на своя партньор. В това отношение както бащата, така и самата девойка трябва да проявяват голяма бдителност и чувствителност, за да не може женитбата да се превърне в изтезание за девойката.
Както е известно, семейството е най-малкото ядро на обществото. А крайъгълните камъни, които образуват семейството са мъжът и жената. Най-голям дял в осъществяването на единството и сплотеността на обществото има семейството. Ако семейството се радва на благополучие, то и обществото ще е благополучно. Известно е, че големите пожари се разгарят от малко искри. Така и малките недоразумения в семейството представляват извор на големите борби в обществото. Щастието на партньорите, тяхното благополучие осигурява мира и спокойствието в обществото. Затова и девойките трябва да проявяват изключително внимание и взискателност при избора на партньор в живота. Ако те обаче отдават значение единствено на богатството, длъжността, която заема мъжът и положението му в обществото, ще са в загуба както на този, така и на отвъдния свят.
Както подчертахме по-напред, изборът на партньор в живота е много важен проблем. Ето защо девойки, които мечтаят да постигнат щастие на двата свята и техните бащи трябва да проявят изключителна бдителност при избора на бъдещия съпруг. Ето защо всяка жена при избора на партньора си трябва да внимава в следните неща:
1. Мъжът да е мюсюлманин:
Първото нещо, на което трябва да обърне внимание девойката преди да се омъжи е кандидатът за женитба да е мюсюлманин. Защото от религиозна гледна точка не е позволено девойка мюсюлманка да се омъжи за немюсюлманин. В това отношение повелята е ясна: „Докато не приемат вярата, не омъжвайте жените за тях“ (Бакара, 231)
Не се разрешава на жена мюсюлманка да се омъжва за такъв мъж поради страха от грехопадение. При такива случаи мъжът ще привлече жената към своята вяра. Тъй като поначало жените се съгласяват с мъжете, те остават под тяхното влияние и ги следват в тяхната вяра.
В днешно време ние сме свидетели как девойките ни се омъжват за немюсюлмани и техният брой все повече се увеличава.
Така също сме свидетели на факта, че расте броят на лицата, които не отговарят на условията за женитба. Онези, които не признават религията, не познават Аллах и Неговия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), не вземат за сериозно позволеното и непозволеното в живота, нямат никаква загриженост по отношение на отвъдния свят и общо взето подценяват тези теми, встъпват в брак с девойки, които се опитват да заживеят по законите на вярата ни. Ала трябва да се знае, че не е позволено да се встъпва в брак с лица, които привидно са мюсюлмани, но със своите постъпки и действия погазват исляма и изпадат в грях.
Сключването на брак с лица, които пренебрегват забраните на исляма е забранено както на мъжете, така и на жените. В това отношение родителите трябва да проявяват голяма бдителност.
Много са опасностите, които крие един брак между девойка мюсюлманка и мъж немюсюлманин по своите убеждения. Една такава женитба става причина жената да се откъсне и отдалечи от ислямския си начин на живот. В резултат на това се погубва религиозната и моралната стойност на жената. Тъй като децата, които ще се родят, ще бъдат изцяло под възпитателното въздействие на бащата, те ще заживеят в неислямска обстановка. А вината за това ще бъде на девойката, която е извършила погрешен брак и на родителите, които не са попречили на това. Затова именно голяма роля се пада на родителите на девойката.
2. Да бъде религиозен:
Тъй като Аллах е сътворил човека, за да Му служат, то хората са длъжни да изпълняват ибадетите спрямо Него било като отделни личности, било като общество. Изискването мъжът, който ще се жени да знае религиозните си задължения е от полза както за жената, така и за мъжа. Особено знанието на повелите и забраните на религията е много важно за изграждането на едно щастливо семейство. Освен това само благодарение на главата на семейството, който добре познава своята религия е възможно да се възпитат правилно и в духа на ислямските ценности децата, които ще се родят в семейството.
3. Да не бъде порочен и грешник:
Порочни са онези хора, които открито и явно извършват непозволените неща. Хора, които погазват границата на забраните, очертани от Всевишния Аллах и мъже, които се опитват да изживеят живота си, без да гледат дали дадени неща са позволени или не, не е редно да се женят за жена мюсюлманка.
Не е възможно една жена, която се стреми да живее според изискванията на исляма и поради страха от Аллах, внимава какво консумира и пие, да се омъжи за порочен мъж и да бъде щастлива с него.
Едно от най-важните неща, на които трябва да обърнат внимание родителите, когато омъжват дъщерите си е и това. Родители, които омъжват дъщерите си за някакъв пияница, комарджия и такъв, който безогледно разхищава всичко, ще бъдат подложени на изпитание в отвъдното. Затова когато някой честен и почтен във всяко отношение човек поиска ръката на дъщерите им, трябва да пристъпят незабавно към изпълнение на този акт. Иначе една погрешна стъпка може да стане причина светът да се превърне в ад за дъщеря им. В това отношение нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното: „Ако някой, чиито религиозност и морал ви харесва, дойде да поиска дъщеря ви, дайте я. Ако не я дадете, това може да причини раздор и интриги.“ (Тирмизи)
Днес ценностната система на хората се промени много и родителите се състезават да омъжват дъщерите си не за вярващи и морални личности, а за богати мъже. А това, както се подчертава в горния хадис, води до разрухата и враждата на земята.
4. Да е с добър нрав:
Добрият нрав не е нещо, което се търси само у жените. Това е валидно и за мъжете. Затова нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) в горния хадис повелява „дойде ли някой с добър нрав и морал да поиска дъщеря ви, омъжете я за него“.
Не е достатъчно мъжът само да кланя намаз и да спазва оруча. Днес има много хора, които и намазите си кланят и нечестиви дела вършат, отдават се на хазарта и непозволеното. Има и такива, които спазват оруч, но не могат да овладеят нефса си. Затова както родителите, така и девойките, на които предстои да се омъжват, трябва да бъдат много внимателни. Нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) повелява: „В Съдния ден нищо няма да тежи повече от добрия морал във везните на мюсюлманите.“ (Тирмизи)
5. Да бъде честен:
Както у жените се търси да са целомъдрени, така и у мъжете се гледа да е целомъдрен. Не е правилно да се омъжите за някой мъж, който преди и след женитбата гледа да обезчести други жени. Тъй като подобни хора не са взискателно по отношение на достойнството, при необходимост не щадят достойнството не само на съпругата, но и на членовете на семейството си. Защото не е възможно този, който погазва честта на други да защитава своята чест от погазване.
6. Да не бъде близък роднина:
Това изискване беше посочено и при условията за жените. Заради здравето на бъдещите деца, не трябва да се позволяват женитби между близки роднини.
Освен това при евентуални разводи такива женитби водят до пораждане на вражда между роднините и скъсване на роднинските връзки.
При това не трябва да се забравя, че партньорите, които са били близки роднини и са расли заедно, няма да изпитват полово влечение един към друг.
7. Да бъде в състояние да издържа семейството си:
Мъжът, който ще се жени, трябва да бъде в състояние да плати мехира и да посреща нуждите на семейството си. Този, който не е в състояние да изпълни тези изисквания, не би могъл да бъде партньор на никоя жена.
При женитбата богатството не е непременно условие. Достатъчно е да има възможност да посреща нуждите на семейството си. В днешно време родителите поставят на първо място изискването кандидатът за женитба да бъде заможен. Знае се обаче, че с пари щастие не се купува. Освен това парите не са всичко.
Необходимо е девойката да се жени за някой, който освен горепосочените изисквания да може да осигури и поминъка на семейството си. Днес нашето общество изпитва редица икономически затруднения. Поради това редица семейства се рушат, а чести причини за семейните дразги става думи като: „Другите имат такива и такива неща, ние защо ги нямаме?“ Жени, които са възпитани в духа на исляма, при такива случаи биват осъдени да живеят един нерадостен живот, изпълнен с дразги в семейството.
Ето защо заради бъдещото благополучие на семейството трябва преди всичко да се проявява взискателност. Няма никаква логика девойка да се омъжи за някой, който не е в състояние да издържи семейството си. Само любовта не е достатъчна за щастието в едно семейство. В това отношение девойките би трябвало да проявяват по-голяма взискателност и внимание, защото родителите никога не биха се съгласили с подобна женитба. Но тъй като девойките сляпо вярват в мъжете, които обичат, не виждат по-далеч от любовта си. Ала не напразно хората са казали, че любовта е сляпа.
8. Да бъде от знатен род:
Както при жените така и при мъжете важи това изискване. Положението, обичаите, традициите и моралът в едно семейство се предава на децата. Не трябва да се забравя, че в наше време вече има доста хора, които денонощно не изтрезняват, непрекъснато обезпокояват не само семействата, но и съседите си, по цели нощи играят комар. Тези мъже преди също бяха ергени, но се ожениха за едни нещастни девойки и опропастиха живота им. Навсякъде се срещаме с подобни сцени. Затова родителите на девойката трябва основно да проучват бъдещия кандидат за женитба.
Като заключение трябва да се каже, че върху родителите и девойките, на които предстои да се омъжват се пада голяма отговорност, защото изграждането на щастливо семейство не е лесна работа. Тъй като хората, които съставляват днешното мюсюлманско общество, при женитбите извеждат на преден план световните грижи и очаквания, породи се типа неблагополучно семейство.
Хора, които в ежедневието и в общуването си поставят парите и стоките на първо място, така уреждат и женитбите си. В резултат на това в семейства, които са изградени на базата на интереса, неразбирателствата се увеличиха и след постигането на целите, кавгите са достигали връхната си точка. Като следствие от това се увеличиха и разводите.
А онези, които осъществиха женитбите си въз основа на ислямските закони и изисквания, спечелила не само благоволението на Аллах, но и се сдобиха с щастливи семейни огнища. 

Подкрепата на жената мюсюлманка към своя съпруг-призоваващ

В този живот човекът постоянно се сблъсква с проблеми, болки и тревоги и ако няма кой да му помогне и подкрепи, не би се справил сам. Това се отнася за всеки човек, но ако стане въпрос за призоваващия към Аллах, то той е подложен на още по-големи проблеми и изпитания. И затова той изпитва по-голяма нужда от постоянна подкрепа, за да върви по този труден, но най-превъзходен път. За тази цел човекът, който е най-добра опора и подкрепа за призоваващия е неговата съпруга. Тя е най-близкият човек до него и тя най-добре ще успее да намали трудностите и притесненията му. Тя най-добре ще може да засили твърдостта и постоянството му в призоваването като ще остави следа в успеха на призоваването. По този начин и тя ще участва в разпространението на исляма по непряк път.
Най-яркият пример за подкрепата на жената мюсюлманка – това е майката на вярващите Хатидже бинт Хувейлид (Аллах да е доволен от нея), първата и най-обичана съпруга на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Тя е най-превъзходният пример за подкрепа към своя съпруг. От Ибн Исхак се предава случката при първото низпославане на вахий (вдъхновение), разказано от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем): „Отправих се към дома си и отидох при Хатидже, седнах до нея и се подпрях на скута й, тя ме попита: „Къде беше о, баща на Касим? Изпратих хора да те търсят.” След това й разказах за първата ми среща с меляикето Джебраил (алейхи селям) а тя ми отвърна: „Това е радостна вест, бъди силен и твърд, кълна се в Този, в Чиито Ръце е моята душа, надявам се да бъдеш пророкът на тази общност.” Хатидже бинт Хувейлид (радиаллаху анха) е първата жена, повярвала в това, което е низспослано от Аллах и първият човек повярвала в Неговия Пратеник. Тя оказала най-голяма подкрепа на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), чрез нея Всевишния Аллах намалявал и улеснявал трудностите на Пратеника Си. Винаги, когато чуела нещо, което ненавиждала, като неверие или отхвърляне от страна на хората Хатидже (радиаллаху анха) премахвала и олекотявала тъгата му, прибирайки се при нея. В сборника на Бухари се предава, че когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) се прибрал треперейки и изплашен след първото низпославане, казал на Хатидже: „Завий ме, завий ме.” Тя го завила, докато се успокоил. Той (салляллаху алейхи уе селлем) й разказал за случилото се и казал: „Силно се изплаших за себе си.” А Хатидже (радиаллаху анха) му отговорила: „Напротив, кълна се в Аллах, че Той никога няма да те опозори, ти поддържаш роднинските връзки, помагаш на слабите и немощните, почиташ госта и винаги си на страната на истината.“
Това са думи, произнесени от светлината на вярата, те придават твърдост и подкрепа на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). С тези думи Хатидже (радиаллаху анха) ясно очертава, че ще бъде най-добрия другар на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който е натоварен с тежестта на посланието от Аллах. Също и оповестява, че ще му бъде и най-добрия помощник и за разпространението му. Тези думи засилват твърдостта и увереността на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и търпението за делото, за което е избран. Увеличават и неговата решителност по пътя на най-отговорната цел, а тя е да изведе човечеството от тъмнината на обожествяване на идоли (в разновидностите й) към светлината на единството на Всевишния Аллах и в служенето Му.
Хатидже (Аллах да е доволен от нея) е прекрасен образец за жената, която допълва великия мъж до себе си. Наистина носещите посланията, призоваващите срещат огромни трудности, защото искат да променят реалността към по-добро и полагат големи усилия по пътя към доброто. И тези хора най-много се нуждаят в личния им живот някой да ги посреща с топлина и облекчение и най-вече с разбиране и подкрепа. Хатидже (радиаллаху анха) притежаваше всички тези качества и добродетели и остави най-благородна следа в живота на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Заради цялата тази подкрепа, оказана на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), майката на вярващите Хатидже (Аллах да е доволен от нея) е заслужила поздрав от Всевишния Аллах. Предава се от Ебу Хурейра: „Меляикето Джебраил дойде при Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и каза: „О, Пратенико на Аллах, когато Хатидже дойде при теб и ти донесе храна и питие, то ти й предай селям от нейния Господар и от мен и я възвести с къща в дженнета от скъпоценни камъни, където няма да чувства тревога и притеснения.” Хатидже (Аллах да е доволен от нея) зае велико място в сърцето на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), изпълнено с любов и вярност както приживе, така и след смъртта й. Айша, другата достойна съпруга на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), казваше:
„Никога не съм ревнувала другите жени от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), освен от Хатидже, никога не съм я виждала, но Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) винаги говореше за нея. Дори когато колеше овца изпращаше месо за приятелките на Хатидже. Понякога му казвах: „Като че ли няма друга на дунята освен Хатидже”, а той (салляллаху алейхи уе селлем) продължаваше да я хвали и казваше: „Тя беше такава и такава и имах деца от нея.” Веднъж Айше (Аллах да е доволен от нея) попитала Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем): „Ти постоянно споменаваш и хвалиш Хатидже, нима Всевишния Аллах не я заменил и не те е дарил с по-добродетелна жена от нея?” А той отговорил: „Не, Всевишния Аллах не я е заменил с по-добродетелна, защото тя първа повярва в мен, когато хората ме отричаха, дари ме и ме подпомогна с нейното богатство, когато хората ми възбраниха, и Всевишния Аллах ме дари с деца от нея.” Такава е истинската обич и вярност между праведните съпрузи. Знаем, че когато Хатидже (радиаллаху анха) умира, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) преживява огромна мъка, защото изгубва вярност, любов, подкрепа в нейно лице.
Това е най-превъзходния пример за добродетелна съпруга спрямо съпруга си, който е призоваващ. Има други, многобройни примери от жените сподвижнички, но се съсредоточихме върху майката на вярващите – Хатидже (радиаллаху анха) – първият пример за мюсюлманка и съпруга на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) – водача на тази общност.

Жената – пазителка на дома и семейния уют

Семейството е едно от нещата, осмислящи в най-голяма степен живота на жената. Много малко са тези, които могат да живеят или са принудени да живеят без любовта на семейството, без уюта на семейния дом, без взаимната грижа и разбирателство между членовете на семейството. Жената създала семейство е готова на всичко, за да опази домашното огнище от покварата на заобикалящия го свят. Има и жени „работохолици”, за които едничък смисъл в живота им е тяхната работа. Те поради различни причини нямат семейства и приятели. Със своята целеустременост и упоритост са готови на всичко да постигнат успех в кариерата си. Жената „работохолик” се стреми предимно към своето собствено щастие, избирайки по-лесните и прости решения.
Още от древни времена идва представата за жената като майка, пазителка и закрилница. Но до колко днес е разбрана символиката на тези думи и до колко днес всеки от нас се замисля какво е наистина жената и какъв е нейния свят. В напрегнатото си ежедневие и в стремежа си да постигнат нещо в живота, някои жени оставят на заден план другите и мислят само за своето бъдеще.
Какъв е светът на жената в наши дни? Този въпрос не е толкова лесен за обяснение, защото по всички краища на света има различни видове жени. По-голямата част от тях са тези, които са намерили смисъла на своя живот. Другите все още го търсят. Но истината е, че всяка жена е родена, за да гради, за да създава и за да има определен принос в човешката история. На един етап жената е просто човек, който ражда деца, който създава човешкия живот и се бори за него. Няма жена на земята, за която децата да не са на първо място в живота, не че мъжете не обичат децата си, но между майката и рожбата има една здрава невидима нишка. Тя започва с раждането и продължава до сетния дъх. Нейната роля във възпитанието и отглеждането на детето има водеща роля и като такава тя трябва да се справи по най-добрия начин с тази отговорност.
На базата на тези факти ние разбираме всъщност, че жената като прекрасно творение на Аллах е натоварена с безброй отговорности и същевременно й е поверен голям еманет. Освен това от словата на Аллах ние разбираме, че по природа жената е създадена като източник на спокойствие, утеха и добър помощник на съпруга си в земния им път. Освен, че жената е дарена с красота, тя е дарена и с вродения потенциал да обича, възпитава, да бъде образец на подражание и т.н.
Именно тук трябва да кажем, че най-добрия такъв образец в който трябва да се вмести и да се ръководи от него е модела, който Аллах е описал и представил чрез примери. А именно жените споменати в Корана, жените на пратеника, семейството му.
Жената като пазителка на семейството си е водещата фигура в неговото съществуване. Нейното поведение и обноски прави дома жив и членовете му радостни. Тя е източника на енергия от която черпят обкръжаващите я. Именно поради това, че нейната роля е толкова важна ислямската религия държи на нейното изграждане като истински раб на Аллах и същевременно като истинска личност.
В съвремието ни жената е изправена пред много предизвикателства и трудности, с които трябва да се справи. А още по-голяма задача за нея е изграждането и създаването на семейството и необходимия уют в него, който го сплотява. А от това разбираме, че жената е спойката в семейството, която го свързва, ръководи и обогатява. Нейният принос оформя бъдещото поколение, което изгражда пък обществото.
Разглеждайки тази тема ние разбираме значението на жената, не само в семейното огнище, но и навлизаме в дълбините на обществото в което тя също заема водеща роля. Но е факт, че когато тя да изгради стабилно и морално семейство то тогава и обществото, ще бъде здраво, защото семейството е градивния елемент за развитието на доброто общество.
И имайки предвид поговорката, че мъжът е главата на семейството, а жената е врата му можем само да кажем, че нейното влияние и значение е много по-силно от това на мъжа. Ако жената опъне платната, поемайки пътя на Аллах, то тогава и мъжа и децата, ще поемат тази посока. Но за тази цел е необходимо жената да осъзнава на първо място отговорността си пред Аллах и да поеме инициативата да бъде причина за добро както за себе си и семейството си така и за цялото общество.
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) в един хадис повелява: “Земният живот е едно временно благо, като най-доброто измежду тези благодати е праведната жена.”
Именно тази праведна жена според Корана и сюннета, ще бъде дарена от Аллах с голяма благодат.
И както споменахме в началото, всяка жена отговаря, че семейството е щастието за нея, а след като е така всяка жена трябва да отдаде правото на това щастие, осигурявайки семеен уют и спокойствие в дома си така както Аллах иска от нея.

Жените и джамията

Джамиите са места, които събират в едно хора от всички слоеве на обществото и ги обединяват със съзнанието, че служат на Аллах.
Джамиите са свещени храмове, където укрепва любовта, уважението и сърдечното единство на хората. По протежение на историята общо взето е надделяла културата на патриархата. Ислямската религия обаче, въпреки наличието на някои физиологични и психологически различия, смята жените и мъжете за «хора» и «Аллахови раби», поради което ги приема за равни. (ез-Зарият, 56); че Аллах ги е сътворил различни, за да изживеят живота си щастливи и в благополучие» (ен-Ниса, 1; ер-Рум, 21) като същества, които взаимно се допълват с различните си роли (Ал-и Имран, 195).
По времето на Хз. Пейгамбера ни в Месджиди Небеви жените са живели активен религиозен живот. Това са били години, в които ислямът се прилагал в оригиналния си вид. Трябва да се има предвид, че онова, което е било започнато по времето на Хз. Пейгамбера ни, продължило и след неговата смърт. Впрочем, Аллах Теаля повелява: «Който се покорява на Пейгамбера, вече се е покорил на Аллах» (ен-Ниса, 80).
Жените, които вземали активно участие в социалния живот през първите години на исляма присъствали в петкратните, петъчните и байрамските намази. Те са слушали проповедите на Хз. Пейгамбера ни. При това с думите: «Не пречете на присъствието на жените в месджида» (Муслим, Салят, 134) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е поощрявал жените да присъстват в месджидите. Нещо повече той е искал дори при някои извинителни положения жените да посещават месджидите като застанат зад джемаата и вземат участие при текбирите. Освен това той е дал разрешение за онези жени, които са пожелали да вземат участие в нощните намази. (Бухари, Езан, 162)
В ислямската история често се срещат имена на жени, които стриктно са изпълнявали своите ибадети и се прославили със своята набожност. Фактът, че жените са посещавали месджидите в ранните сутрешни часове и са вземали участие в намазите узнаваме от следното предание, достигнало до нас благодарение на Хз. Айше: „След като Расулюллах повеждаше сутрешните на- мази, вярващите жени се покриваха и оставаха там, след което се връщаха в домовете си. И тъй като все още беше тъмно, никой не можеше да ги познае.“ (Бухари, Салят, 13).
По времето на Хз. Пейгамбера ни жените посещавали джамиите и за да чуят Корана. Умму Хишам си спомня: «Аз сура Кехф научих лично от Хз. Пейгамбера ни при петъчните намази. Защото при всеки петъчен ден той четеше сура Кехф».
Хз. Пейгамбера ни е придавал голямо значение за просвещението на всеки мюсюлманин без разлика дали е мъж или е жена. В това отношение жените, които вземали участие в намазите не само в Месджиди Небеви, но и в останалите джамии са имали възможност да научат много въпроси, свързани с този и отвъдния свят.
Тъй като мъжете в Месджиди Небеви са били повече, жените се затруднявали да чуят Хз. Пейгамбера ни. Затова те отишли при него и настояли: «О, Пратенико на Аллах, мъжете ни надминаха в стремежа си да чуят и да се възползват от вашите беседи. Не бихте ли ни заделили един ден определен за целта?» Тогава Хз. Пейгамбера ни определил времето след икинди намаз в четвъртъците. От време на време той прекосявал мъжкото отделение, идвал при жените, където им преподавал религиозни знания и им препоръчвал да дават садака.
Хз. Пейгамбера ни наред с поощренията на жените да присъстват в джамиите, е взел и необходимите мерки, за да може те да се чувстват удобно и спокойно в тях. Той е препоръчвал да се чете по-накратко при намазите заради плача на децата, да се избягват неща, които биха привлекли вниманието на другия пол като употребата на приятни ухания.
Въпреки препоръките на Хз. Пейгамбера ни жените да вземат участие при джемаата в джамиите, след неговата смърт мюсюлманите, които още не са били освободени от влиянието на предишните култури, са допуснали грешката съзнателно или не, да отнемат някои от правата, които ислямът признавал на жените. Когато се върнем в историята, ще видим, че жените, които по времето на Хз. Пейгамбера ни и Хз. Ебу Бекир са вземали участие в намазите, то при Хз. Омер е било решено те да кланят намаз отделно от мъжете с друг имам. По времето на Хз. Осман е било възстановено предишното положение. Хз. Омер е заделил специално място за жените в джамията, където те по време рамазана да кланят намаз отделно от мъжете като им назначил Сюлейман бин Ебу Хасме за техен имам. Това правило по-късно при Хз. Осман е било отхвърлено и жените отново започнали да кланят намаз под ръководството на същия имам.
Желанието жените да бъдат държани далеч от джамията и джемаата с времето оказало своето въздействие и се е утвърдило поверието, че присъствието им в джамиите може да породи различни раздори и че по-добре би било да изпълняват ибадетите си по домовете. Това положение обаче по-късно насочило жените към посещения на теккета, тюрбета и завиета. А това от своя страна променило не теоретичната и действената страна на религията, а извел на преден план формалната й страна. Това положение след време станало причина някои нерелигиозни практики да се показват като част от религията ни.
В днешно време жените посещават джамиите по-скоро по време на някои ибадети. Те по време на рамазана четат Свещения Коран и изпълняват в тях Теравих намаз, слушат наставления и проповеди с оглед повишаване на религиозните си познания. И все пак в наше време жените не са постигнали това положение, което са имали по времето на Хз. Пейгамбера ни. Търсенето на причините за това, представянето на предложения, с оглед решаването на проблема, са важни от гледна точка на привличането на жените в джамиите.

Мястото на жената в Исляма

Много често в това деградирано общество срещаме хора, които не са запознати с нашата религия, да отправят негативни мнения, че: “Ислямската религия угнетява и ограничава правата на жената, и я принуждава да носи забрадка”, основно чрез медиите се подкрепя това мнение и се преписват на Исляма неща, които не са присъщи. А истината е съвсем друга, религията изгражда жената като личност равноправна с мъжа, както в правата така и в задълженията. Това го разбираме от следния айет в Корана:
„И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър.” (2:228)
Няма съмнение, че мъжете са по-силни физически, но и без съмнение жените си имат своите права. Това превъзходство на мъжа не означава абсолютна власт и пълно господарство над жената. Мъжът не може да принуждава своята жена да върши неща против волята й, следвайки своите страсти или да си мисли, че тя няма право да каже “не", или пък, че не може да има различно мнение от неговото, въпреки че това мнение се афишира сред незапознатите с нашата религия хора.
Всяка една жена трябва да знае своето място в обществото, което Аллах - Господа на световете й е отредил. В противен случай, тя няма да открие истинското щастие и животът й ще се превърне в пълен хаос. Хората приемат анормалните и отвратителни неща за естествени, въпреки че те са в разрез с нравствените и морални ценности. Жени се продават по улиците за жълти стотинки. Жени, които продават най-ценното в тях - честта и достойнството си. Нима това е мястото съответстващо на нейното естество???
Все едно, че гледаме през криво огледало обществото ни. За нормално се счита да бъде срещната полугола жена, отколкото облечена прилично и със забрадка! Дори се обръщат назад и подвикват: “Тази пък, на какво се е направила! Що за права дава Ислямът на жената? Живеем в 21 век, а още срещаме жени със забрадки по улиците!... ”
Но каква всъщност е истината? Кой дава права и свобода на жената? Ако направим съпоставка между жената преди Исляма, съвременната и мюсюлманката навярно ще открием коя от тях има права в истинския смисъл на думата. Преди Исляма тя не е притежавала никакви права, в очите на своя съпруг тя била като едно зло, с което можел да върши, каквото си пожелае. Съвременната жена се е отдала напълно на живота и си мисли, че има най-големите права. Да, права! Които са постигнати с цената на всичко и без никакви задръжки. Докато жената мюсюлманка притежава истинските права, онези които са предписани от Великия Създател. В нейното мислене има зрялост, придобита от религиозното възпитание. Нейното съществуване е свързано с изпълнение на повелите на Всевишния Аллах и спечелване на Неговото задоволство. А Ислямът дава на жената граждански, икономически, образователни права... В сянката на Исляма, тя придобива доверие в себе си и получава чест и достойнство. Религията гледа на нея, като нещо много ценно, като вода в пустинята, като необходимостта от слънцето, което е източник на светлина и топлина.
Наистина мюсюлманката притежава най-пълните, най-ценните и най-справедливите права спрямо всяка друга жена в обществото. Затова ние трябва винаги да сме благодарни на Всевишния Аллах, че ни е насочил по правия път, и че ни е удостоил с честта да бъдем мюсюлманки!
Кадиме Бозова

“Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях, си смигваха. И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени. И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени.” А те не бяха пратени за техни надзиратели. Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците. От престоли гледат. Не се ли въздаде на неверниците за онова, което са вършили?” (Ап-Мутаффифин: 29-36)

Мюсюлманката – свободна личност или робиня

Много често в нашето съвремие ставаме свидетели как Ислямската религия е обект на множество нападки и критики от най-различно естество, отправени от нейните противници. Срещу нея се води всестранна враждебна пропаганда, една от които е че уж тя е против каквато и да е обществена дейност на жената. Но това антиислямско твърдение не е нищо ново. Тази борба се води с цел да бъде обезценена Ислямската религия като прогресивен религиозен мироглед!...
Без съмнение всички ние като мюсюлмани сме длъжни да опровергаем тези безумни твърдения от рода на: “Жената в Исляма е като робиня, лишена от всякакъв вид права...” Това са изказвания, които въобще не отговарят на истината!
Кой би трябвало да оспори тези безумни обвинения ако не самият обект на тези критики и нападки!
Мили сестри мюсюлманки, наш дълг е да оборим всички тези безпочвени нападки, насочени не само против Исляма като религия, но и против нас, жените, като личности. Чрез нашето поведение в обществото, като активни социални натури, трябва да покажем, че нашата религия дава пълна свобода на жените.
Да, свобода, защото Исляма е религия, която издига жената давайки и всякакъв вид права – политически, икономически, социални, културни и т.н. Свобода – защото Исляма дава възможност на жената да бъде оценена според способностите ѝ, а не според нейната външност, както много често се случва с жените на запад. Противно на твърденията за поробеността и потиснатостта на жената в Исляма, тя се еманципира и интегрира в обществото, посредством мюсюлманското си облекло, нрав и поведение, защото се гордее, че носи името мюсюлманка. Тя е притежателка и на други ценности и качества, и ги доказва чрез своя интелект, такт, любезност и добри обноски. Нищо, че някои хора си представят жената мюсюлманка само в кухнята като слугиня и робиня. Жената в Исляма е свободна личност, много по-уважавана и защитена в сравнение с другите религии. Защото с какво е по-свободна от мен една манекенка, която се показва полугола на целия свят, за да изкара прехраната си? Или жените, които изкарват милиони от това, че нямат нищо напротив да се разсъблекат за някоя реклама, а всъщност остават нещастни цял живот и не осъзнават колко са бедни!...
Ние не сме робини на хората и не служим на техните интереси, а предпочитаме да бъдем свободни слуги на Всевишния Аллах.
Ако трябва да обобщим накратко:
“Жената в Исляма не е робиня, а всестранно развита свободна личност, съчетала в себе си качествата на работеща дама, любяща съпруга и всеотдайна майка. Тя е учител и възпитател на бъдещите поколения. Тя е тази, която дарява щастие и благородство. Жената е източник на живот и трябва да бъде източник и на щастие за хората.”

Жената и нейната цена в обществата на невежеството

Както е известно арабското общество преди исляма се характеризира като общество на невежеството. Това време обхваща периода, в който човечеството изживява своя упадък по отношение на вярата, ибадетите, нравствеността, начина на живот и правораздаването. Ислямът изведе хората от дъното на това блато благодарение на Коран-и Керим.
Човечеството вместо обаче да напредне по пътя на истината и цивилизацията през изминалите оттогава столетия достигна до точно обратното.
Жената майка, под чиито нозе ислямът поставя дженнета и чиято слава и достойнство извисява до небесата, векове наред е било унижена, потъпквана и лишавана от нравственост, чест и достойнство.
Ето защо съвременният свят е като повторение на епохата на невежеството. Сегашните общества превърнаха жената в робиня на обществото като й посочиха всички посоки извън дома й като пътища на щастието. В резултат на това тя попадна в ръцете на бляскавите лозунги и в капана на пълната експлоатация, потъпкани бяха най-нежните й чувства, крехкото й тяло, цялата й красота и прелест, чест и благородство.
Тук в тези редове ще разкажем какво е било положението на жената в различните общества, за да може по-добре да са направи сравнение с проявите и степента на невежеството в днешно време.
Положението на жената при арабите
По време на невежеството арабите изобщо не обичали женските си деца. Те се срамували от своите чеда девойки и за да се отърват от тях, погребвали ги живи в пясъците на пустинята. Общо взето жените били като някакви предмети, които могат да се купят, продават или подаряват, да се експлоатират. За тях женитбата представлявала акт на покупко-продажба. Омъжената жена излизала от властта на баща си и попадала под тази на съпруга си. Дарението мехир по време на годеж не принадлежало на девойката, а на нейния баща. Съпругът можел да се жени за колкото пожелае жени. Освен това той можел да изгони всяка една от жените си по всяко време, когато пожелаел или пък отново да се ожени за нея. При смъртта на съпруга й жената се възприемал като стока, която подлежи на унаследяване на онзи, който изпреварвал.
Жените се делели на две. Едните били свободни, а другите – робини. Всяка от тях знаела мястото си в обществото. Някои неща, които се възприемали като естествени за робините, били неприемливи за свободните жени, дори можели да станат повод за срам. Прелюбодеянието, което се ширело сред робините се срещаше и сред свободните жени, но много по-рядко. Всяко блудство след женитбата обаче се наказвало със смърт.
Арабите възприемали жените като хитри и коварни същества, клюкарки и носителки на злощастия и много се страхували от тях заради интригите, коварствата и лукавствата им. Те обикновено не се съобразявали с възгледите им и не се съветвали с тях.
Жената в древна Гърция
Там жената се възприемала като някакво нисше същество и като такава била лишена от всякакви права. Тя служела единствено като средство за забава и удоволствие на мъжете. Жената можела да служи само като домашна робиня и нямала никакви права и компетенции.
Жената в древния Рим
Положението на жената не се различавало от древна Гърция. Мъжът, който бил глава на семейството, бил пълновластен господар над жената и децата си. Тези права често достигали до убийство. Мъжът можел да прави всичко с нея. Бащата можел да приеме в семейството си когото пожелае и да не приеме тези, които не искал. Девойките не са имали права да се сдобиват с имот.
Платон, който живял през тази епоха, бил защитник на мисълта жената да минава от едни ръце в други. Аристотел от своя страна е описал жената като недовършен мъж при сътворението си.
Жената в древна Индия
Според древното индийско право жената не е имала никакви права при наследство, женитба и други случаи. Поради нечестивите си склонности, слабия си характер и лошата си нравственост законите Ману я задължавали в детската си възраст да бъде свързана с баща си, в младостта – на съпруга си, а след неговата смърт – на сина му или на някой друг мъж от рода на съпруга й.
Когато съпругът й умирал, тя трябвало или да бъде изгаряна заедно с него или да бъде осъдена да работи като робиня в дома му. Повече не можела да се омъжва. Такива жени се поднасяли в жертва на божествата, за да бъдат омилостивени или за да завали дъжд.
Жената и юдаизма
В юдаизма, оформил се благодарение на коментарите на еврейските религиозни дейци, жената общо взето се определяла като отрицателно същество. Еврейските дъщери служели като слугини в домовете на бащите си. Той можел да ги продава.
Юдейската жена, която се възприема като прокълната за това, че подвела Адем (а.с.) не можела да изпълнява възложените й задачи. А най-големия коментар на Теврат – Талмуда е:
„По време на раждането жените умират поради следните три вини: 1. Тъй като не обръщат внимание на месечния си цикъл. 2. Поради заделянето на тесто и 3. Поради пропуски, които са допуснали при запалването на кандилото за Шаббат.
След като се освободи от месечния си цикъл, жената била длъжна да поднася жертви. Самата тя и всичко, което яде, пие, готви, дори където спи в този период, се смята за нечисто.
Жената не можела да участва в религиозните церемонии и да се посвети на своя Създател.
Жената в християнството
Източникът на греха и покварата, която извършва Хз. Адем е жената. Присъдата на Аллах поради този голям грях все още тегне върху нея. Вината все още е налице и е източник на неизбежни злини.
Сатаната е завладяла душата й. Той може да се доближи до мъжа единствено чрез нея.
И тъй като жената се възприема като нещо грозно и нечисто, то и женитбата не се посреща добре. Този, който се оженва, вече не е в състояние да мисли за Аллах и Неговите меляикета, а само за нея. Това отдалечава човека (мъжа) от света на меляикетата. Затова е забранено религиозните лидери в християнството (монасите) да се женят. Не може чистият и добър човек да се жени. А този, който се жени след развод пък се смята, че е извършил прелюбодейство.
В събора, свикан пет века след Иса (Иисус) алейхис селям за жената се казва следното:
„С изключение на майката на Месията (защото тя се смята за полубожество) нито една жена не може да се спаси от адските мъки“.
По въпросите на женитбата, разводите и другите проблеми, свързани с гражданските закони, православието и протестантите са по-снизходителни и толерантни.
Жената в Европа
Онези общества, които са останали под въздействието на суеверни религии и култури, през първата, средната и новата епоха, особено в Европа, а и в целия свят са спорели дали изобщо жената притежава душа. Религиозните учени и философи векове наред са дискутирали по този въпрос.
Онези от тях, които приемали, че жената има душа, сега пък започвали да спорят дали е човешка или животинска. Дори малка част от тях, които приемали, че това е човешка, не били съгласни в обществения живот да имат права, съответстващи на човешкото им достойнство. Жената се смятала за слуга на мъжа си, малко повече от робиня.
Възприема се като някакво пренебрегнато същество, потънало в невежество, което яде, пие, забременява и работи денонощно като животните. А малкото на брой жени на феодалите, дворяните и заможните среди не били нещо повече от средство за сладострастия и разточителство. Това положение продължило до настъпването на индустриалната революция.
Прелюбодействието било позволено. Не се отдавало голямо значение на подобни грехове, защото чрез механизма на изповядването те се пречиствали лесно. Кралете можели да даряват помежду си или да продават девойките, достигнали до зряла възраст.
Тъй като в Англия жените ги приемали като нечистоплътни, те нямали право да държат в ръцете си Инджила (Евангелието). На това било сложено край едва при крал Хенри VIII (1509-1547) с решение на парламента, според което те вече можели да четат Инджила.
Жената в съвременното индустриално общество
В индустриалното общество, особено по време на войните, жените били принуждавани да работят най-малкото колкото мъжете. Те заменяли мъжете, които били мобилизирани по фронтовете. Поощрявани били да работят в най-трудните места като мините, строителството без да се зачита времето, когато телесно са били слаби и омаломощени.
За пръв път синдикатите в САЩ, под натиска на жените, поставили въпроса за равен труд и равно заплащане с мъжете. Жените във Великобритания получили право да избират и да бъдат избирани едва през 1928 г., а във Франция – през 1944 г.
Да създаде свое семейство, да има семеен живот и деца в съвременния свят се възприема като лукс и ограничение на личния живот на жената. Попаднали в капана на съвременния живот с тези разбирания, те са пожертвали най-естественото и вродено чувство каквото е майчинството на реализация в трудовия живот. Това, освен че представлява опасност за продължението на рода, но води и до ликвидирането на сплотеността, солидарността и благополучието в семейството. Така съвременната жена в западните общества доказала, че може да работи всяка работа, която вършат мъжете, но за жалост изгубила своята женственост.
* * * *
В нито една епоха жената в западната цивилизация не е била подложена на такава многоизмерна експлоатация и не е изгубила почитта към нея. Нито една историческа епоха не е била свидетелка как жените по собствено желание, едва ли не състезавайки се помежду си, са останали робини, повод за проституция, кралици на красотата, цел и средство за потребление. В тази епоха, в която силните спечелили правото с научни средства да смачкват слабите, жените, бидейки по-слаби и от слабите, се подлагат на жестока експлоатация. Не гледайте все тези, които крещят за „свободата на жените“... И по пазарищата на древния Рим, и в Иран се чували характерните крясъци на търговците на жени. Известно време жената била робиня, не осъзнала ролята си в обществото. Обещанията за свобода, отправени към слабостите й, налагали тя да пренебрегне, да изостави и да се откаже от женската си роля.
Чували се все същите лозунги: Свобода, правда и равенство... Какви прекрасни обещания, но къде са те на практика? Материалистическите системи, които освен че разнообразиха насилието и тиранията, заплашват не само човешкото у нея, но и женското начало...“