Дрехите и украсата

Относно въпроса за човешките дрехи и украса Ислямът взима под внимание принципите на благоприличието, скромността, целомъдрието и мъжествеността.

Ислямът забранява всичко в обличането или украсата, което е несъвместимо с постигането, поддържането и развитието на тези качества. Строго са забранени материалите за обличане и маниерите, които могат да стимулират арогантност или фалшива гордост, също така и украшенията, които могат да отслабят морала на човека или да навредят на неговата мъжественост. Човек трябва да се придържа към природата, която Аллах е избрал за него, и да се пази от всички неща, които вероятно ще отслабят или засегнат неговия характер. Това е причината, поради която Ислямът забранява на мъжете да използват определени материали при обличането си, например коприната и определени скъпоценни метали, например злато за украшение. Такива неща са подходящи само за женската природа. Красотата на мъжа не е в носенето на скъпоценни камъни или копринени дрехи, а във високия морал добрия нрав и правилното поведение.

Когато Ислямът разрешава на жената да използва нещата, забранени за мъжа и подходящи само за женската природа, той не я разпуска, нито я оставя да скита без никакви ограничения. Разрешават є се нещата, които подхождат на нейната природа и в същото време е предпазена от всичко, което би навредило или засегнало нейната природа. Начинът, по който жените трябва да се обличат, разкрасяват и вървят, е много деликатен въпрос и Ислямът обръща специално внимание на него. Ислямската гледна точка по този въпрос се съсредоточава върху общото благополучие на жената. Ислямът съветва и мъжа, и жената особено да съхраняват и развиват достойнството и целомъдрието си, да се пазят от това да бъдат обект на безполезни клюки или порочни слухове и подозрителни догадки. Това наставление е съобщено в следните стихове от Корана:

Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.

И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях,и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените[вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!   [24:30-31]

Ислямът е много чувствителен към начина на обличане и украсяване. Той много категорично разяснява, че и мъжът, и жената трябва да се придържат към присъщата им природа, за да запазят естествените си инстинкти и за да ги надарят със скромност и висок морал. Съгласно хадис, предаден от ал-Бухари, Пророкът Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Аллах проклина онези мъже, които се държат или постъпват като жени, и тези жени, които се държат или постъпват като мъже”.

Въпреки това трябва да се има предвид, че Ислямът не поставя ограничения за подходящите, отговарящи на благоприличето дрехи и украшенията. Всъщност Коранът нарича тези неща “украсата на Аллах”.

“Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той сътвори за Своите раби и благата от препитанието?”. Кажи: “В Деня на възкресението те ще са всецяло за онези, които вярват през земния живот.”. Така разясняваме знаменията за хора знаещи.”     [7: 37]

А кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези ще получат своя дял от книгата,докато им се явят изпратените от Нас да приберат душите им, и кажат:

“Къде е онова, което сте призовавали вместо Аллах?” Ще кажат: “Скриха се от нас.” И ще засвидетелстват за себе си, че са били неверници.   [7: 37]?

Семейният живот

Има много определения и характеристики на семейството.

 За нашата цел ние ще приемем следното опростено определение: семейството е социална група от хора,свързани чрез кръвни или родствени връзки.
Семейните връзки налагат взаимно зачитане на предписаните от религията права и задължения, които се регламентират от закона и се спазват от членовете на групата.
Съответно, членовете на семейството имат определени взаимни задължения. 

Те се свеждат до наследството и взаимното съветване, отглеждането на децата, грижите за възрастните и полагането на максимални усилия за поддържане на мир в семейството.
Както ясно проличава, основа на семейството в Исляма са кръвните връзки и семейните задължения. 

Осиновяването, извънбрачните връзки, тайните сексуални отношения, “пробните” бракове противоречат на ислямските представи за семейство.
Ислямът изгражда семейството върху здрави основи, способни да осигурят неговото съществуване, истинска сигурност и зряла обич. 

Основите на семейството при Исляма трябва да бъдат толкова твърди и естествени, че да подхранват искрената взаимност на чувствата и да носят морално удовлетворение. 

Ислямът признава, че няма по-естествена връзка от кръвната и по-цялостен модел на сексуална интимност от онзи, при който са събрани нравствеността и удоволствието.
Ислямът признава религиозната добродетел, социалната необходимост и моралните предимства на брака. 

Нормалната линия на поведение за всеки мюсюлманин е да се насочи към създаване на свое семейство. 

Бракът и семейството заемат централно място в ислямското учение. 

Много изказвания на Пророка подчертават, че когато мюсюлманинът се жени, той завършва половината от своята религия, затова нека мисли за Аллах и да внимава за другата половина.
Мюсюлманските учени тълкуват това, като казват, че бракът е религиозно задължение, морална крепост и социален дълг. 

Той трябва да бъде изпълнен,но както всички други задължения в Исляма,той се предписва само на онези,които могат да поемат съответните отговорности.

Значението на брака

Какъвто и смисъл хората да влагат в брака, Ислямът го разглежда като “твърд обет”(мисак гализ), дълг в най-пълния смисъл на думата. Това е дълг към самия живот, към обществото и към достойното, смислено оцеляване на човешката раса. Това е дълг,който партньорите в брака поемат както един пред друг, така и пред Аллах. Това е такъв дълг, който им дава възможност да намерят взаимно упование, самореализация,любов и мир, състрадание и искреност, благополучие и надежда. Всичко това е така,защото при Исляма бракът се разглежда първо и най-вече като праведно дело, акт на отговорност и посвещаване. Сексуалният контрол може да бъде морален триумф,възпроизводството на рода социална необходимост, доброто здраве състояние на интелектуално задоволство. Тези стойности и цели на брака биха имали особено
значение, и още по-голяма сила,ако се разглеждат и като религиозни задължения,а това е основното значение на брака при Исляма.
О, хора, бойте се от своя Господ,
 Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
 И бойте се от Аллах,с Чието име се умолявате един друг,и от[прекъсване на] кръвните родства!Наистина Аллах ви наблюдава.
[4: 1]
И от Неговите знамения е,че сътвори за вас съпруги от самите вас,за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Дори в най-трудните периоди на брачния живот Аллах повелява на мъжа и жената да
бъдат добри един към друг, наистина благодетелни помежду си, да служат на Аллах и
да му се покоряват.
Струва си да се отбележи, че ислямските постановки за брака се прилагат еднакво и
за мъжете, и за жените. Например, ако безбрачието не се препоръчва за мъжете, то не
се препоръчва също и за жените. Това е признание, че женските потребности са
еднакво законни и им се отделя сериозно внимание. Всъщност най-малкият фактор на
брака при Исляма са икономическите съображения, колкото и важни да са те. Пророкът е казал, че една жена обикновено се търси като съпруга заради нейното богатство,
красота, знатността на нейния род или религиозните качества, но благословен и
щастлив е онзи, който избира своята спътница заради благочестието преди всичко друго. Всевишния Аллах повелява в Корана:
И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви!
 Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат.Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:32]
От друга страна, какъвто сватбен подарък мъжът даде на бъдещата си жена, той и
принадлежи.
Нейна собственост е и всичко, което и е принадлежало преди сватбата или е получила след нея.
Между съпрузи и съпруги няма задължителна обща собственост върху имуществото.
Нещо повече, съпругът е онзи, който е отговорен за поддържането и икономическата стабилност на семейството.
Той дори трябва да осигурява на жена си помощта и услугите, на които е била свикнала преди брака, и според някои учени тя няма законно задължение да върши домакинската работа, въпреки че може да прави това и обикновено го прави

Отношенията съпруг съпруга

С благочестие при избирането на съпруга или съпругата и със заслужено удовлетворение от условията на брака страните трябва да имат щастлив и пълноценен брачен живот. Ислямът отива по-далеч от установяването на определен начин на поведение за съпрузите и съпругите. В Корана и сунната има много положения,предписващи доброта и обективност, състрадание и любов, симпатия и уважение,търпение и добра воля. Пророкът дори казва, че най-добрият мюсюлманин е онзи,който е най-добър към своето семейство, и най-великата, най-благодатната радост в живота е добрата праведна жена.

Бракът изправя съпружеската двойка пред нови функции. Всяка функция е обща съвкупност от обективни,пропорционални права и задължения. Ролята на съпруга се предопределя от принципите на нравствеността, защото е дал тържествен обет пред Аллах да се отнася към жена си с добрина, честност и търпение, да я задържа с добро или да я освобождава от брачната връзка с добро и да не є причинява вреда или тъга.

... И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая...      [2 :228]

... или задръжте[жените] с добро, или пуснете с благо...  [2 : 229]

А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока[на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте с насилие, престъпвайки! А който направи това, угнетява себе си...      [2: 231]

Ролята на съпругата е обобщена в следното знамение от Корана:

... И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е всемогъщ, премъдър.        [2 :228]

Това предимство обикновено се тълкува от мюсюлманските учени във връзка с друго знамение, което гласи:

Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни,пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил.       [4 :34]

Това предимство може да се свърже с това, което социолозите наричат “функционално управление”, или то е следствие на разделението на труда и диференцирането на ролите. То не означава категорична дискриминация или превъзходство на единия пол над другия.*