Какво е положението на жена, която е мюсюлманка, но не е забрадена?

Всевишният Аллах в Свещения Коран е казал:
О, Пророче! Кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на правоверните, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат].
Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [да се отличават от робините и блудниците] и да не ги огорчават.
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Този айет е получил името “айет на покривалото”.
Покривало се нарича наметка, забрадка или шал, които жената слага като було, за да прикрие главата и гърдите си.
Всевишният Аллах е заповядал на Своя пратеник салляллаху алейхи ве селлем, да призове повярвалите жени да прикриват с покривало главите и гърдите си и да започне от своите жени и дъщери, защото върху тях лежи по-голямата отговорност, отколкото върху останалите мюсюлманки.
Човек, който призовава околните към добри дела, винаги трябва първо да проповядва добро сред своите роднини и близки, защото Всевишният Аллах е казал:
О, вие, които повярвахте!
Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!
/66:6/
Всевишният Аллах е съобщил за смисъла на предписанието:
Да спускат върху себе си покривалото [когато излизат].
Ако жената не носи покривало, то хората, чиито сърца са поразени от недъг, могат да ги вземат за блудници и да ги подложат на оскърбления.
Освен това, могат да ги вземат за робини, и тогава злите езици ще им се надсмиват.
А жената, която носи покривало, не дава на злите хора да претворят в живота своите скверни помисли.
Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [да се отличават от робините и блудниците] и да не ги огорчават.
Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
Той е опростил на правоверните мюсюлмани това, което те са извършили преди да им се открие истината и се смилил над тях, разяснявайки им разрешеното и забраненото и другите мъдри предписания на религията.
/Тефсир Ибн ас-Саади стр.1451-1452/

Ролята на ислямското облекло за жената може да бъде изложена в няколко аспекта:

1.Този вид облекло е причина за запазването на морала в обществото, тъй като хората приемат жените в такова облекло за религиозни, на които се има повече доверие.
Поради това колкото повече жени са с ислямско облекло, толкова повече хора и по-точно жени се ползват с доверие в обществото

2.Този вид облекло показва важната роля на жената в обществото.
Жената е сътворена от Всевишния Аллах с мъдрост, която е присъща само на нея.
Тази мъдрост трябва да бъде разбрана и запазена, което пък изисква жената да не бъде оприличавана с мъжете.
Изкарване на показ на женското тяло по вестници, списания и реклами, превръща жената в евтина търговска стока. Покриването на тялото на жената, го прави безценно и недостижимо за всеки.

3.Този вид облекло обезпечава спокойствието и свободата на жената.
В наши дни някои хора смятат ислямското облекло за средство ограничаващо правата на жената.
Ако погледнем реално този въпрос, ще видим, че истината е точно обратната.
Жена, която е покрила тялото си, се чувства по-спокойна и непритеснявана от погледите на мъжете.
Също така жената с ислямски дрехи има възможността да се движи измежду мъже, а с разголено или полуразголено тяло тя е лесно достижима цел за някои безнравствени мъже.
Следователно въпросните дрехи обезпечават възможността й да се движи свободно навсякъде.
Покриването на жената пази чувството й за срам, защото жена, която прикрива тялото си от погледите на хората се срамува да върши непристойни постъпки.

Нарушава ли говеенето неносенето на хиджаб?
Въпрос: Аз съм девойка и не нося хиджаб.
Това ще наруши ли моето говеене през месец Рамадан?


Първо: На правоверната жена е заповядано да се покрива.
Ние сме обсъждали тази тема неведнъж и сме я разглеждали от най-различни аспекти.
Някои от фетвите са фокусирани върху постановлението хукм за хиджаба и върху указанието за неговата категорична обезателност (фард).
Други привеждат неоспорими доказателства, че хиджаба е задължителен.
Някои фетви разказват, какъв трябва да бъде правилния хиджаб според Шерията.
Има отговори, в които се говори за важността на хиджаба в живота на правоверната жена.

Второ: Ако жената не носи хиджаб, това означава, че тя не се подчинява на Аллах, но разбира се нейното говеене е действително и не се нарушава, защото греховете, включително и неносенето на хиджаб, не нарушават говеенето, но те могат да намалят наградата за говеенето, и могат да станат причина за загуба на цялата награда.
Настоятелно съветваме да наденете хиджаб и да говеете, защото целта на говеенето не е просто да се откажем от храна и напитки, а целта е да се говее и да се въздържаме от герховни действия.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Говеенето не е само въздържане от храна и напитки, наистина говеенето е въздържане от пустословия и всичко безполезно”.
/Този хадис е сведен от ал-Хаким и е класифициран като достоверен сахих от шейх ал-Албани в “Сахих ал-Джамиа ас-Сагир” (5376)./
Безполезни разговори се явяват онези, в които няма благо, и от които няма полза.
И нека да говеенето ти послужи като причина за послушание към Всевишният Аллах и да те отдалечи от всичко, което Той е забранил!
Отправяме дуа към Всевишният Аллах да ти помогне да извършваш това, което Той обича и това, от което Той е доволен!

Явявали се надяването на хиджаб като условие при четенето на Свещения Коран?

Какви са условията за изпълнение преди четене на Свещения Коран?
Длъжна ли е жената да бъде покрита (в пълен хиджаб), когато чете Свещения Коран?

Не е задължително жената да надява хиджаб, когато чете Свещения Коран, защото не съществува никакво свидетелство, указващо, че това е задължително.
Шейх Ибн Усеймин рахимеху Аллах, е казал, че четенето на Свещения Коран не изисква покриването на главата.
/Фатава Ибн Усеймин (1/420)/ Шейх Ибн Усеймин в своите коментари относно суджуд ат-тилява е казал следното:
"Суджуд ат-тилява е необходимо да бъде изпълнено при четенето на Свещения Коран.

То може да бъде изпълнено при всяко състояние, дори и с непокрита глава и т.н., защото за това седжде няма Хукм
(Официално разпореждане със силата на закон, постановление, или съдебно решение) за намаза".

/ал-Фатава ал-Джамиа лилмарати ал-Муслима (1/249)/


Може ли малко момиченце да изпълнява намаз без (забрадка) покривало?
Ако момичето не е навършила пълнолетие, то нейния намаз е действителен, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Аллах не приема намаза на физиологично зрялата девойка, докато тя не си покрие главата (с хиджаб)”.
В този хадис има указание, че ако у девойката все още не е настъпила менструация, т.е. тя не е достигнала полова зрялост, то няма нищо неправилно в нейния намаз с непокрита глава.
Но все пак е по-добре за нея да изпълнява намаза с покрита глава, ако тя е по-голяма от седем годишна.
Тези, които все още не са навършили седем години, момче или момиче, то от тях не се изисква намаз, защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
„Обучавайте вашите деца на намаз от седем годишни, и ги наказвайте след като навършат десет години и не изпълняват намаз, и разделяйте техните кревати (слагайте ги да спят в различни легла)”

Ролята на жените в обществото

Ролята на жените в обществото, така както и на мъжа е огромна и обширна.
Тя се проследява в самата концепция от устройството на този свят.
По замисъла на Всевишният Аллах всички създадени от Него творения съществуват по двойки, и само Аллах е Един и няма равни на Него.
Такова устройство служи като залог за развитието на живота върху земята и продължение на рода на създадените видове живи същества.
В този смисъл върху жената е възложена велика по своята значимост функция-съхранение на човешкия род.
Не маловажно значение има и това, в какъв вид ще бъде съхранен този род.
След появата на бял свят на ново поколение още не означава, че в бъдеще ще имаме здраво общество и дали то въобще ще оцелее.
Ето защо възпитанието на децата, особено в първите мигове от живота, е най-важната задача за майката.
Този процес, естествено, изисква определена подготовка и наличие на знания в различни области от живота.
Ролята на жените в Исляма е велика.
Жената е майка, и сестра, и дъщеря и съпруга.
Отношението към всички тези групи жени от страна на мъжете е строго контролирано от Всевишният Аллах.
Притеснение и нарушаване на правата, на която и да е от тях е строго наказуемо.
По повод на майките в достоверен хадис е казано:
"Дженнета се намира под краката на майките ", т.е. отношението към тях определя благополучие на мъжа-мюсюлманин във вечния живот.
Що се отнася до сестрите, дъщерите и съпругите, то мъжете са отговорни за тях пред Всевишният Аллах, така както е казано в хадиса:
"Всеки от вас се явява управляващ, и всеки от вас ще отговаря за управлението, което му е възложено."
От жените зависи много това, какво ще е възпитанието и религиозността на следващите поколения.
Върху тях е възложена велика функция за запазване на спокойствието, умиротворението и религиозността на домашното огнище; възпитанието и религиозността на поколението.
Що се отнася до техните права, то те са едни и същи по правата във всичко с мъжете.
Не е нужно това да се разбира в смисъла, че ако мъжа повдига гира от 50 килограма, то и жената е длъжна да повдигне същите килограми.
Всеки има своята функция в този живот.
Ако жената ражда деца, кърми ги със своето мляко и ги възпитава, то мъжа е длъжен да положи максимални усилия за морална, психологическа и духовна стабилност в семейството; заради материалния статус на жената и нейната защита от външна агресия.
Едно от най-главните единства и равенства в правата се явява това, че всички ще бъдат възнаградени за правилността при изпълнението и отговорността на подхода към тези функции, които са били възложени върху тях, като мъже и жени.

Всевишният Аллах е казал:
И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други!
За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили.
И молете Аллах за Неговата благодат!
Аллах всяко нещо знае.
/4:32/
Разглеждайки ислямското семейство, жената на първо място, това е праведна жена на своя съпруг и пазителка на домашното огнище.

Всевишният Аллах е казал:
И от Неговите знамения е, че Той сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милосърдие.
Наистина, във всичко това има знамения за хора мислещи.
/30:21/
Бракът ще бъде разгледан в отделна тема на тази книга.
Той се явява особена сфера на човешките взаимоотношения, включващи ясни и точни предписания, задължения и права на мъжа и жената, където мъжа е глава на семейството, а жената е (стопанка) главата на дома.
Не трябва обаче, да се правят изводи, че ролята на жената се ограничава само с нейния дом, семейство или домакинство.
Това просто е нейната стихия, прилагане на нейните вродени способности и проявление на женската натура.
При желание жената- мюсюлманка със съгласието на мъжа си или роднина, който отговаря пред Аллах за запазване на нейната чест и морал, може да се занимава със собствен бизнес или да участва в обществено-политическия живот на обществото, да работи за благото на мюсюлманската общност умма в приемливите за нея сфери, такива като медицината, образованието, моделирането (дизайна) и ушиването на дрехи, кулинарията.
Както е известно съпругата на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, - Хадиджа успешно е развивала търговия; историята ни показва имена на мюсюлманки, занимаващи се с държавни дела; за пример искам да спомена легендарната татарска царица Сиюмбика.
И в наши дни мюсюлманката е обществено активна:
жените в ислямския свят усвояват новите компютърни технологии, занимават се с политическа, преподавателска, журналистическа дейност, лекуват, обучават и т.н.
Без да изброяваме повече е ясно, че учебния процес и работата, въпреки битуващото мнение, за мюсюлманката са достъпни и разрешени.
Друга тема е че тези въпроси се решават индивидуално във всяко конкретно семейство.
Разбира се в крайна сметка, с каквото и да се занимава жената извън дома си, тя не е в състояние (за разлика от мъжа) "изцяло да се отдаде " на работата си, до край да се откъсне от мисълта за семейството и своите близки.
Домът, с който я свързват най-здравите връзки, обективно продължава да остава изцяло "на нея".
Ето защо възниква въпросът:
„Заслужава ли си да се разкъсваш на части?
Повечето мюсюлманки правят доброволен избор в полза на своето изначално женско дело – посвещават живота си на своите близки, родни хора.
Още повече, че Шерията не се ограничава само с деклариране на уважително отношения към жената.
Действителното спазване на ислямските закони гарантира на жената защита (социална, материална, физическа и дори психологическа).
Задължително условие се явява предоставянето на възможността за образование, както в духовната, така и в материалната сфера.
Най-приемливи и най-добри за жената са професиите в социалната сфера, където мюсюлманките могат да заемат достойно място, особено в страните където има много мюсюлмани.
Ето и тези професии:
Медицински персонал (доктори, медицински сестри и помощен персонал):
славата и благодарността се падат на лекарите, но да се работи като медицинска сестра не е по-малко ценна.
Грижата за болните се смята за много полезна дейност.
Акушерство е една от тези области, които интересува мюсюлманските жени.
Сферата на обслужване:
социални работници, консултанти.
Тук мюсюлманските семейства се сблъскват с проблеми.
Ако в социалните служби работят повече мюсюлмани, то те биха се справили много по-добре да се справят със задачата да се окаже помощ на семействата и биха разбрали много по-добре нуждите им, обусловени от особеностите на техните религиозни традиции и култура.
Консултиране — сфера на дейност, получила в последните години широко развитие и разпространение.
То може да се осъществява върху основата на доброволна лична инициатива, но може да се придобие и професионална подготовка в тази работа.
Детегледачки: това е идеалната работа в дом!
Мюсюлманските жени, които ходят на работа, винаги търсят гледачки-мюсюлманки за своите деца.
За жените, на които такъв труд им доставя удоволствие, това ще е прекрасна възможност да окажат помощ на една от своите сестри, и да дадат своя принос за възпитанието и образованието на децата (Тербия).

Обучението: във всички степени и по всички предмети.
Необходими са мюсюлмански учителки и преподаватели, както в средното училище, така и във Вузовете.
Необходим е такъв персонал и във Детските градини и ясли.
Работа в детските градини и ясли е традиционно женско поле на дейност.

Моделиране, дизайн и изготвяне на дрехи:
съществува потребност от подходящ Хиджаб за всички размери и стилове.
Изкуства и занаяти:
Мюсюлманите са създавали изключителни произведения на изкуството и са радвали света с тях.
Но, трябва да е ясно, че изкуството не бива да противоречи на Ислямския Шерият:
На нас са ни нужни нам културтрегери (мъже и жени), които да обогатят нашата култура, без да излизат извън рамките установени от Ислямските закони.

Секретарки: има мюсюлманки, управляващи, които търсят да назначат свои сестри по вяра на такава служба.
Това може да бъде една много достойна и ценна работа.
Средствата за масова информация и издателска дейност:
това е сфера, в която работата може да се изпълнява и в дома, тъй като работещият е на свободен режим автор или редактор.
В Исляма всяка работа се счита за ибадет но при условие, че се прави от чисти подбуди с намерение да се спечели доволството на Всевишният Аллах, и се извършва добросъвестно.
Независимо дали вие сте домакиня, почистваща дома, майка, сменяща пелените на своето дете, или пък сте във високите етажи в структурата на управление при успешна фирма, то вашата работа е полезна и ценна.

Всичко това може да се използва и с цел на призив Дауа:
защото в нас ще видят умни, трудолюбиви и чистоплътни хора; или пък, когато общуваме с онези, които срещаме, ние ще отговорим на въпросите им, и те ще останат доволни.
Трябва винаги да сме готови в максимална степен да използваме всяка благоприятна възможност, която може да ни се предостави.
Така бихме накарали дори и в най-малка степен хората отново и отново да се замислят над отрицателните жизнени стереотипи и лоши навици, а е възможно и да им покажем пътя към по-достоен начин на живот.
В заключение е важно да се подчертае, че независимо от това, колко работата на жената е нужна на обществото като цяло, преди всичко тя е нужна на своето семейство.
Затова семейството по никакъв начин не трябва да страда от тази работа, която жената изпълнява извън дома си.
/Откъс от книгата “Справочник на мюсюлманската жена” автор Худа Хаттаб/

Работата на жената Всевишният Аллах е повелил:
Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
/4:1/
Всевишният Аллах е сътворил мъжа и жената и е установил между тях любов и взаимна благосклонност, за да се заселят на земята.
Той е дарил мъжа със сила и издръжливост, за да изкарва препитанието, необходимо за живота, а жената Всевишният Аллах е дарил със способността да зачева, ражда, кърми детето и да го възпитава.
Всевишният Аллах е дал всичко необходимо за изпълнението на тези нейни функции, а именно:
съчувствие, състрадание, милосърдие, нежност и ласка.
По този начин, естествено, че мъжа е длъжен да работи извън дома, а жена в дома.
Ислямът не забранява на жената да работи, напротив, той й е дал право да сключва договори, да се занимава с търговски и финансови дела, да купува и продава без съгласието на съпруга си или настойника.

Ислямът е организирал всичко това, установявайки правила и определяйки условия, така, че работата на жената и нейната дейност да не противоречат на нормите описани в Шерията.
Ако жената не следва тези норми и не изпълнява едно от следващите условия, то на нея й се забранява да работи.
o Не трябва да има противоречия между работата на жената и изпълнението на нейните домашни ангажименти.
Нейната работа не трябва да я отвлича от изпълнение на задълженията й пред своя съпруг и децата, или пък да й пречи при наглеждане за своя дом.
Ислямът е възложил на мъжа права по отношение на жената, така както и е предопределил нейните задължения пред мъжа и децата.
o Жената трябва да работи в женска среда, а не с мъжете.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Ако някой от вас е останал насаме с жена, то шейтана ще бъде третия между тях”.
/Сахих Ибн Хиббан, ч. 16, стр. 239, № 7254/

o Работата на жената трябва да бъде позволена халал и да отговаря на нейната природа.
Затова тя не бива да се занимава с това, което противоречи на нейната природа: тежка промишленост, постоянни военни работи, онези мъжки работи, които унижават нейното достойнство и почистването на улиците, дейности, които Ислямския Шерият не одобрява да бъдат вършени от жени.
o Някои видове работи са забранени еднозначно, като например, работа в бар или в зала с игрови автомати, работа в леярни, ремонт на пътища строителство на здания.
Не бива обаче да се правят изводи, че ролята на жената се ограничава само и единствено с дома, семейството и домашното стопанство.
Просто това е естествената й стихия, приложение на нейните вродени способности и проявление на женската натура.
При желание жената-мюсюлманка със съгласието на мъжа или роднината, който отговаря пред Всевишният Аллах за запазване на нейната чест и морал, може да се занимава със собствен бизнес, или да участва в обществено политическия живот на обществото, да работи за благото на общността в приемливи за нея сфери, такива като медицината, образованието, моделирането, дизайна и ушиването на дрехи, кулинария.
Както е известно, съпругата на Пророка Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, Хадиджа успешно е водила търговските дела.
И днес мюсюлманката е обществено активна.
Тя усвоява новите компютърни технологии, занимава се с политическа, преподавателска, журналистическа дейност, тя лекува, обучава и т.н.
Ясно е, ученето и работата, въпреки битуващото мнение, са достъпни и разрешени за мюсюлманките.
Друго нещо е, че всички тези въпроси се решават индивидуално във всяко конкретно семейство.
В крайна сметка, с каквото и да се занимава жената извън дома си, то не е по нейните сили (за разлика от мъжете) "с главата напред " да се насочи към работата, без докрай да се отвлече в мислите си за семейството и своите близки.
/Откъс от книгата “Справочник на мюсюлманската жена”, автор Худа Хаттаб/

Кое е позволено и кое не е позволено за Жената в Исляма

Всевишният Аллах е казал в Свещения Коран:

И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си,
и да не показват своите украшения освен видното от тях,
и да прикриват с покривало гърдите си,
и да не показват своята красота на никой,
освен пред съпрузите си или бащите си,
или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си,
или синовете на братята си,
или синовете на сестрите си,
или жените [повярвалите] или [слугините],
владени от десниците им,
или слугите от мъжете без плътски нужди,
или децата, непознали още женската голота.
И да не тропат с крак,
за да се разбере какво скриват от своите украшения.
О, правоверни!
Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!
/24:31/

След обръщението към правоверните мъже със заповедта да свеждат погледите си и да опазват половите си органи, Всевишният Аллах е низпослал същото предписание и по отношение на правоверните жени. Всевишният Аллах е повелил:
И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед от тези части на мъжкото тяло, които мъжете са длъжни да скриват, а така също и пред всичко,
което правоверните са задължени да свеждат своите погледи.
И да пазят целомъдрието си, т.е. да пазят своите полови органи от забранени полови контакти и не трябва да позволяват на чужди мъже да ги гледат и да се докосват до тях.
И да не показват своите украшения освен видното от тях.
Правоверните жени са длъжни да не излагат на показ, своята красота под която се разбират привлекателни дрехи, украшения и красотите на цялото женско тяло.
Жената обаче не може да скрие своите дрехи, и затова Всевишният Аллах е направил изключение за обичайните връхни дрехи, ако тя не привлича върху себе си вниманието.
След това Всевишният Аллах е заповядал:
И да прикриват с покривало гърдите си!
Правоверните жени трябва да покриват лицето, шията и гърдите, което свидетелства, че мюсюлманката е длъжна да бъде покрита изцяло.
По-горе споменахме, че цялото женско тяло се отнася към украшенията, които следва да бъдат скривани от чуждите погледи.
А след това Всевишният Аллах е съобщил:
И да не показват своята красота на никой,
освен пред съпрузите си или бащите си,
или бащите на съпрузите си,
или синовете си, или синовете на съпрузите си,
или братята си, или синовете на братята си,
или синовете на сестрите си, или жените [повярвалите].
Жените не са задължени да се покриват напълно една пред друга,
и това предписание се отнася за всички жени без изключение.
Съществува обаче мнение, че местоимението, което е използвано в айета или жените, подчертава религиозната принадлежност на жените.

Върху това тълкуване се опират учените, които смятат, че мюсюлманката е длъжна да бъде изцяло покрита пред жените от други вероизповедания и че не мюсюлманката няма право да гледа към непокрити мюсюлманки.
Наред с това, изключение е направено и за [слугините], владени от десниците им, т.е. за робите, които напълно принадлежат на жената.
Робът има право да гледа своята господарка, докато той й принадлежи напълно.
Ако тя е лишена от правата си върху него напълно или частично, то той се лишава от правото да гледа своята господарка.
Изключение е направено също така и слугите от мъжете без плътски нужди, които прислужват на жените или се намират в тесни връзки с тях, ако са лишени от плътски желания.
Това могат да бъдат слабоумните, които не знаят за женската голота, а така също импотентните, които не изпитват плътски нужди, чрез полови органи, нито в душата си.
За тези хора погледите към чужди жени не са изпълнени с опасни последствия.
Изключение също така това се отнася и за децата, непознали още женската голота.
Това са децата, които още не са достигнали пълнолетие.
На тях им е позволено да гледат към чужди жени, и Всевишния Аллах им е позволил това, защото те още не знаят нищо за женската голота и докато още не изпитват страстно влечение към жените.
От това следва, че ако детето достигне пълнолетие, то чуждите жени са длъжни да се покриват в негово присъствие, защото той започва да осъзнава това, което по-рано не е осъзнавал.
След това Всевишният Аллах е повелил:
И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения.
Жените не бива да тропат по земята с крака, за да узнаят околните за украшенията, които носят на краката.
Постъпвайки така, те излагат на показ своите красоти и с това изкушават чуждите мъже.
На това и други подобни предписания се опира религиозното правило за предупреждението към греховете.
Една постъпка може да бъде позволена, но ако тя води или може да доведе до грях, то Шерията забранява тази постъпка.
По принцип, да се тропа с крак по земята не е забранено, но ако жената постъпва така, за да чуят хората звъна на нейните украшения, то това е забранено.
След споменаването на тези прекрасни повели и забележителни заповеди, Всевишният Аллах е подчертал, че правоверните не са застраховани от пропуски и прегрешения.
Именно, затова Всевишният Аллах е повелил:
О, правоверни! Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!
Това е залог за успеха.
Да се постигне щастие и да се стигне до успеха може само благодарение на покаянието, което подразбира отричане с душа и тяло от това, което предизвиква гнева на Всевишния Аллах, и обръщането с душа и тяло към това, което Всевишния Аллах обича.
Обърнете се към Аллах с покаяние!
Заповедта да се моли опрощение от Всевишния Аллах се отнася за всички правоверни, от което следва, че всеки правоверен се нуждае от покаяние.
Това откровение призовава хората към искрено покаяние, което трябва да се прави не заради благополучие в земния живот, показност, слава или други користни цели, а искрено заради Всевишния Аллах.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр.1197-1198/


Шейх Ибн Усеймин (р.а.) , е казал следното относно кои се явяват махрами за жената:
Махрам за жената се явяват мъжа, и нейните близки роднини:

1. Кръвните роднини;
2. Млечните роднини;
3. Роднини по линия на мъжа.

Кръвни махрами:

Това са следните:
баща; син; брат; чичо от страна на бащата; и чичото от страна на майката; синът на брата; синът на сестрата.
Това са седем категории махрами за жената завинаги!


Млечните махрами са същите, както и кръвните (те също така са седем категории).
И още четири махрами по причина на брака:
Бащата на мъжа; синът на мъжа; мъжът на майката; и мъжът на дъщерята.
Мъжът на сестрата не е махрам за нея, тъй като не може да се жени за нея само временно.
/Виж повече в “Шарх ал-Мумти” 7/45./


Под възбрана са за вас майките ви,
дъщерите ви, сестрите ви,
сестрите на бащите ви,
сестрите на майките ви,
дъщерите на брата и дъщерите на сестрата,
и жените, които са ви кърмили,
и сестрите ви по кърмене,
и майките на жените ви,
и заварените под ваша опека дъщери на жените ви,
при които сте влезли [в съпружество],
а ако не сте влезли ¬ не е прегрешение за вас;
и съпругите на синовете ви, които са ваша плът;
и да съберете две сестри, освен което е било.
Аллах е Опрощаващ, Милосърден.
[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят.
Това е предписанието на Аллах за вас.
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата.
И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата.
Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
/4:23-24/

В тези благородни айети се споменават жените, с които е забранено да се встъпва в брак поради роднински връзки с мъжа или неговата съпруга,
жените, с които не бива да се встъпва в брак едновременно,
и жените, с които е разрешено встъпването в брак.
Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак по причина на кръвното им родство с мъжете,
то те се разделят на седем групи:

майките и останалите преки близки роднини по възходяща линия,
независимо от това, дали те се явяват наследници на имущество или не;
дъщерите на братята и дъщерите на сестрите,
а така също и техните преки потомци по низходяща линия.

Тези седем групи жени се отнасят към кръвните роднини,
за които на мъжете е забранено да се женят,
за което ясно свидетелства този прекрасен айет,
при това мюсюлманските учени улеми са единодушни по този повод.
За останалите кръвни роднини, в това число дъщерите на чичовците и лелите от страна на бащата или майката, се отнасят следните слова на Всевишният Аллах:
И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
/4:24/

Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак по причина на млечно родство с мъжа,
то Всевишният Аллах е споменал само млечните майки и сестри.
Мъжът няма право да се жени за своята млечна майка,
дори ако млякото не се явява нейна собственост,
а се явява собственост на нейния мъж.
От това следва, че мъжът на млечната майка става млечен баща на кърменото дете.
И ако е установено млечно майчинство и бащинство, то млечните роднини на детето стават братя и сестри на неговите млечни родители,
а така също и техни преки роднини по възходяща линия.

Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , е казал:
“Всички забрани, свързани с кръвното родство, се отнасят също така и за млечното родство.”

Забраните, свързани с млечното братство, се разпространяват върху роднините на млечните родители, подобно на забраните, свързани с кръвното родство, а сред роднините на млечните деца те се разпространяват само върху тяхното потомство.

Задължително условие за млечното родство обаче, се явява петкратното кърмене в продължение на първите две години от живота на детето, за което свидетелства Сунната.


Що се отнася до жените, за които е забранено да се встъпва в брак поради роднински връзки със съпругата, то те се делят на четири групи:

жените на бащите и преките роднини по възходяща линия,
жените на синовете и преките потомци по низходяща линия,
независимо от това, дали на тях се полага наследство или не,
а така също майките на жените и техните майки по възходяща линия.
Тези три групи жени са забранени за мъжете веднага след бракосъчетанието.

Към четвъртата група се отнасят дъщерите на жените,
а така също и техните преки потомци по низходяща линия,
които стават забранени за мъжете след,
като те се уединят със своите жени,
тъй като Всевишният Аллах е казал:
Под възбрана са за вас и заварените под ваша опека дъщери на жените ви,
при които сте влезли [в съпружество].
Много от мюсюлманските учени улеми смятат, че заварените сестри под покровителството на втория баща се явява обстоятелство,
което не влияе върху смисъла на предписанието,
защото на втория баща е забранено да се жени за своята заварена дъщеря,
дори тя да не се намира под негово покровителство.
Споменаването на това обстоятелство ни позволява да направим два полезни извода.

Първо, женитбата за заварени дъщери се забранява,
защото те заемат мястото на дъщерите,
и встъпването в брак с тях се явява непристойна гнусота и омерзителна постъпка.
Второ, на втория баща се разрешава да се намира заедно със заварената си дъщеря,
тъй като тя е подобна на дъщеря му и всички останали жени,
намиращи се под покровителството на мъжете.
А най-добре за това е известно само на Всевишният Аллах.

Що се отнася до жените, с които не бива да се встъпва в брак едновременно,
то Всевишният Аллах е споменал, че се касае само за две сестри.

Всевишният Аллах е забранил да се встъпва в брак едновременно с две сестри,
а пратеника на Аллах (с.а.с.) , е забранил да се встъпва в брак едновременно с жена и нейната леля от страна на бащата или майката.

Ако между две жени съществуват близки роднински отношения, които не позволяват на мъжа и жената при това родство да встъпват в брак,
то на мъжете е забранено да встъпват в брак едновременно с тях,
тъй като под подобни бракове се разбира разрив на роднинските отношения.


На мъжете са забранени и омъжените жени.
На никого не е позволено да встъпва в брак с жена,
която остава съпруга на своя мъж,
и тази забрана се сваля само в този случай,
когато мъж се разведе със своята съпруга и изтече определения при развода срок.

Изключение от това правило са жените [пленничките] които десниците ви владеят.
Затова, ако омъжена неверница попадне в плен на при мюсюлманите, на нейния хазяин е позволено да встъпва в полова близост след изтичането на срока, определен за наличието на бременност.

Ако омъжена робиня бъде продадена или пък подарена на друг господар,
то нейния брак не се разтрогва, тъй като нейния нов владелец заема мястото на нейния предишен господар.
В полза на това свидетелства историята на Барира, на която пратеникът на Аллах (с.а.с.) , позволил да направи своя избор и самостоятелно да определи своята по нататъшна съдба.

Всевишният Аллах е казал:
Това е предписанието на Аллах за вас.
Мюсюлманите са длъжни да се придържат към него и да се ръководят от него, защото то носи изцеление и светлина, а и разяснява всичко позволено и забранено.
С всички останали жени на мюсюлманите е позволено да встъпват в брак:

И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат.
Това е така, защото жените, които не се отнасят към споменатите в този айет, се явяват позволени за мъжете.
Всевишният Аллах е отбелязал кръга на забранените жени и е обявил всички останали за разрешени без всякакви ограничения.
С това Всевишният Аллах е проявил милост и снизходителност към Своите раби и е облекчил техните задължения.

И ако една от разрешените жени им се понрави по душа, то е позволено да се сдобият с тях благодарение на своето имущество, спазвайки при това целомъдрие, т.е. избягвайки прелюбодеянието и предпазвайки от него своите съпруги.

Арабската дума “сифах” (букв. “разпътство”, “прелюбодеяние”) произлиза от глагола “сафаха” (букв. “разливам”, “ проливам”), защото онзи, който прелюбодейства пролива своята течност не там, където му е позволено, а там, където му е забранено.

Постъпвайки по този начин, мъжът не предпазва своята жена от прелюбодеяние, тъй като той удовлетворява своята страст по забранен начин и не изпитва полово влечение към жената, която му е позволена.

От това коранично откровение следва, че мюсюлманинът не бива да встъпва в брак с тези, които не спазват целомъдрие.

По този повод Всевишният Аллах е казал:
Прелюбодеецът може да се жени само за прелюбодейка или езичница.
И за прелюбодейката може да се жени само прелюбодеец или езичник, а на правоверните това е забранено.
/24:3/

След това Всевишният Аллах е съобщил:
А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата.
Т.е. мъжът е длъжен да възнагради жената за това удоволствие, което тя му доставя.
Дарявайки жената със зестра, мъжа я възнаграждава за това, което получава от нея, и затова плащането на зестрата става задължително за мъжа, след като той е встъпил в полова близост със своята жена.

Всевишният Аллах е нарекъл това възнаграждение “задължителната плата”, защото то се явява задължително и не се отнася към доброволните пожертвования, които човек може да раздаде, и от които той може да се откаже по свое усмотрение.
Съгласно друго тълкувание, то се нарича “задължителната плата”, защото хората сами установяват неговия размер, след което то става задължително и не може да бъде намалявано.
Ако след определяне размера на “задължителната плата” мъжа на добра воля пожелае да увеличи размерите на дара или жената великодушно се съгласи да му опрости една част от “задължителната плата”, то няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата.

Към това мнение се придържат много от тълкувателите на Свещения Коран.

Много други са смятали, че този айет е бил низпослан по повод на временния брак “мута”, който е бил позволен в първите години от разпространението на Исляма, след което пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) , го е обявил за забранен.

Тези тълкуватели са смятали, че на мъжете се полагало да установят срок за временния брака “мута” и размера на възнаграждението, и ако след изтичането на срока на временния брак “мута” и изплащането на възнаграждението, мъжа и жената при общо съгласие приемат ново решение, то те няма да извършат грях.
Но за това най-добре е известно само на Всевишният Аллах.
/Тефсир на Ибн ас-Саади стр. 290-291/

ДЕЦАТА - ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ИЗПИТАНИЯ ЗА ЧОВЕКА

Необходимо е да не забравяме, че всичко онова, с което сме свързани в живота си и над което си приписваме права, то най-крепко е свързано с Аллах Всевишния и Той притежава най-голямо право над него.

Кой е по-близък на човека от неговото собствено дете? Именно детето е най-скъпо...то и най-свидното същество за всеки човек.

Чрез него то се появява на света и расте под стряхата му и съзрява;

а чрез него той сякаш изживява втори живот и в него наблюдава плът от плътта си.

Затова, ако смъртта отнеме детето му, тогава възгласът на опечаления ще бъде:

“Чедо мое!”

Но гласът на истината, предшестващ вопъла на скръбта и тъгата, ни задължава да кажем:

 Ако бащата е загубил детето си,

то Владетеля Си е възвърнал раба.

 Та нали Онзи, Който отваря очите за светлината на живота е Този, Който ги и затваря;

 нали Онзи, чрез Чиято благодат това тяло израства, чрез Него то се връща към своята изначална природа и се превръща в пръст!

Ето защо, ако родителят рече:

“Моето дете!”, то Създателя ще рече:

 “Моят раб, Аз от всички други за него съм най-достоен и притежавам най-големи права над него!”

Твърде показателни в това отношение са и думите на

Ал-Касим Ибн Мухаммад, който разказва:

 “Когато една от жените ми се спомина, Мухаммад Ибн Кааб ал-Курази дойде да ми поднесе съболезнованията си и рече:

 `Имало един правовед от рода на Исраил, който бил учен човек и служел усърдно на Аллах.

 Той имал жена, която много обичал.

Тя обаче починала и това породило такава силна скръб в душата му, че влязъл в един дом, затворил се в него и нито той излизал навън, нито пък някой при него влизал. Научила се за него тогава една жена от рода на Исраил, отишла [пред дома му] и рекла:

 ‘Искам да го питам нещо.

Не ще намеря удовлетворение, освен ако не говоря с него.’

Така тя стояла [упорито] пред вратата му.

 Съобщили му накрая за нея, й той позволил да влезе.

Тя рекла:

‘Ще те питам нещо’.

 Рекъл: ‘Какво е то?’ Рекла:

 ‘Взех назаем накит от една моя съседка и го носих дълго време.

Сетне ми изпрати вест, че си го искала обратно.

Дали да й го върна?’

 Рекъл:

‘Разбира се, о, Аллах!’ Рекла:

‘Но при мене стоя много дълго!’

 Рекъл:

 ‘Че това още повече те задължава да й го върнеш,!’

Тогава тя му рекла:

 ‘Аллах над теб да се смили!

 Нима ти съжаляваш за това, което Аллах ти дава в заем и после Той обратно Си го взима от теб!?

 Та Той над него притежава по-голямо право от теб!’

Така човекът осъзнал случилото сe и чрез думите й Аллах му дал да се поучи.`”

/Малик/

./Проф. Мухаммед Газали/

Достойната жена и смърта

Когато жената е здрава и спазва задълженията и заповедите на вярата,подчинява се на мъжа си,

ако(го задоволи)и той остане доволен от нея,когато умира,меляикетата от Дженнета идват и в редици стоят пред нея.

С почит и чест й дават селям.

След това казват:
-Ей,любими човек на Аллах,излез,ела!

Какво ще правиш в земния палат?

Аллах остана доволен от теб.

Поради твоята болест греховете ти се опростиха и на теб ти се даде Дженнета.Ела!

Предай онова,което ти бе поверено.
Достойната жена се оглежда на около и казва:
-Не съм съгласна само аз да останав Дженнета.

Ако се съгласите да оставите в Дженнета и моите приятели и обичани хора,тогава ще предам това,което ми бе поверено.
Меляикетата известяват положението на Аллах.И Аллах Теаля заповяда:
-За правото и честността ми приех всички желания на своя раб.
След това идват 24 меляикета на милостта с много добра външност.

Дават радостната вест на жената:
-Ей,достойна жено!

Аллах Теаля ти изпраща селям.

Прави те съседка на Мухаммед С.А.С. и събеседничка на Айша Р.А.в дженнета.
Чувайки тези радостни новини,пердетата от очите на жената се вдигат и очите й се отварят.

Вижда обичаните от нея хора,които са умрели с иман,и тези,които страдат заради греховете си.

После идва Божието слово:
-Приемам всички желания,ти предай повереното ти миг по-рано!
Вече потта започва да тече и приготвяйки се да даде душата си,вижда Сатаната.,който иска да дойде с ледено студена вода в ръце.

Меляикетата не го допускат до нея.

Вземайки каната от ръцете му,я счупват.

Достойната жена се усмихва,виждайки това.

После меляикетата я гощават с донесената от Дженнета сладка вода(шербет)от Кеусер.

И затова веднага предава повереното и меляикетата казват:
-Инна лиллях уе инна илейхи раджиун!

ХАТИДЖА Б. ХУВЕИЛИД

Майката на мюсюлманите, Хатиджа б. Хувейлид е от рода Есед.
Майка и се е казвала Фатиме, а сина на чичо и е известният в онова време мислител Уарака б. Неуфел.
Хатиджа в периода преди приемането на Исляма е била наричана "Тахире", назовавана още "Господарката на жените в Курайш".
Тя е първата съпруга на Пророка /с.а.с/ и майка на децата му.
Пророкът има деца само от две свои съпруги - от Хатиджа и майката на Ибрахим - Марие.
Хатиджа /р.а./ е притежавала голямо богатство.
Това богатство и останало от предишните и двама съпрузи.
И посредством търговия това богатство още повече се увеличило.
Тя е плащала на някого да търгува от нейно име.
Този човек ходел до Мекка и купувал стока, с кервана стигал до Дамаск, продавал я там, купувал нова стока, за да я продаде на връщане в Мекка или Йемен.
Хатиджа /р.а./ била чувала за Мухаммед /с.а.с/, за неговите качества, за високия морал, за честността и верността му.
Знаела, че се занимава с търговия заедно с чичо си Абу Талиб и има опит в тази насока.
И затова и се искало да го привлече да се включи в нейната търговия.
Тя споменала за това свое желание пред Нефисе б. Мюнйе.
 Хатиджа дала дума, че ще му плати повече отколкото на другите.
Нефисе предала това на Мухаммед /с.а.с/.
Той казал, че ще се посъветва с чичо си. Абу Талиб одобрил предложението, но не искал да се разделя за дълго с племенника си.
Все пак се съгласил, защото не искал да му попречи да работи от името на Хатиджа.
Мъжете уважавали и ценели мнението й.
Мухаммед /с.а.с/ приема предложението, да се включи в търговията и тръгва на път към Дамаск заедно с робинята на Хатиджа, Мейсера.
По пътя към Дамаск, по време на работата, изпъкват качествата и уменията на Мухаммед /с.а.с/, неговата състрадателност и стабилност.
След като продават стоките в Мекка и купуват нови, те се завръщат с голяма печалба.
И Всевишният Аллах посял кълновете на обичта в сърцето на Хатиджа към Мухаммед /с.а.с/. Тя с нетърпение очаквала завръщането на кервана.
Мухаммед /с.а.с/ се завърнал и поднесъл на Хатиджа такава огромна печалба, за която тя не можела и да мечтае.
Освен това той й връчил стоката за продан.
Спътничката му Мейсера разказва надълго и нашироко на Хатиджа за изключителните качества и умения на Мухаммед /с.а.с/ и за облака, който неотлъчно е бил над него, за да ги предпазва от парещите лъчи на слънцето.
Хатиджа била женена два пъти преди да се ожени за Мухаммед /с.а.с/.
Двамата й съпрузи починали и тя останала вдовица.
Имало много от високопоставените мъже в Курайш, които и предлагали женитба, но тя не приемала нито едно предложение.
Покрай търговията, която захващат с Мухаммед /с.а.с/, Хатиджа го обиква и пожелава да се омъжи за него.
Тя страда много след като загубва двамата си съпрузи и баща си.
 Страда много, защото това са били най-любимите, най-близките хора, в които е намирала опора.
След смъртта на баща си, Хатиджа се затваря в себе си, избягва хората.
Синът на чичо й, племенникът Уарака б. Неуфел я посещава и и поднася съболезнованията си.
Вижда голямото й страдание и иска да я утеши.
 Обяснява и, че смъртта не означава, че тези хора са изчезнали, че ще дойде ден и те ще бъдат съживени, ще се съберат и всеки ще получи заслуженото, едни ще бъдат наказани, а други възнаградени за делата си.
Казва й, че баща й е бил достоен човек и затова ще намери спасение.
Хатиджа го изслушва и казва:
- Защо не разкажеш всичко това на хората? Ако го направиш, те ще се откажат от идолопоклонничеството и ще познаят Аллах.
Уарака отговаря:
- Аз не мога да извърша това дело. Според книгите, които сме чели, ще се появи Пророк и той ще изпълни дълга си, ще разясни на хората и ще ги предупреди, че Аллах праща достойните в Рая, а недостойните в Ада.
Според разказите на Ибн-и Хишам, Хатиджа споменала пред Уарака казаното от робинята Мейсера относно облака, който следвал неотлъчно Мухаммед по целия му път и им пазел сянка.
Като чул това, Уарака се изумил:
- О, Хатиджа! Ако това, което казваш е вярно, тогава Мухаммед ще бъде пророкът на това общество. Защото според онова, което съм чел в Свещените книги, ще се появи пророк. Дошло е времето значи, да посрещнем този пророк.
Високият морал и достойнствата на Пророка /с.а.с/, както и думите на Уарака, засилват желанието на Хатиджа да се омъжи за него и тя взима това решение.
След като решава да се омъжи за Пророка /с.а.с/, Хатиджа намира посредник в лицето на една умна жена като Нефисе б. Мунийе, която да предаде желанието й да се омъжи за него.
Нефисе е била посредник и за предложението за обща търговия.
Разговорът между Пророка /с.а.с/ и Нефисе протича по следния начин:
- О, Мухаммед, защо не предлагаш никому женитба? - попитала Нефисе.
- О, майко! Не намерих подходяща среда досега, за да направя предложение! - казал Мухаммед /с.а.с/.
- Дали не мога да ти помогна? Избрала съм за теб най-богатата и най-личната жена в Курайш! - рекла Нефисе.
- Коя е тази жена? - запитал учуден Пророкът. А тя отвърнала:
- Хатиджа б. Хувейлид!
- Но тя отказва всички предложения за женитба, които и бяха отправени! - казал Мухаммед /с.а.с/.
- Ако ти си съгласен, аз ще уредя останалото! – рекла тя.
Ето така, с посредничеството на Нефисе, двете уважавани личности решили да се оженят. Мухаммед /с.а.с/ изпраща като посредник Абу Талиб, за да уреди женитбата и предлага двайсет камили. В тази връзка, някои от роднините на Хатиджа намекват за недостатъчното богатство на Мухаммед.
Абу Талиб не съумял да се сдържи и отговорил на това подмятане:
- Сравнете племенника ми Мухаммед с който и да е младеж от Курайш. Няма по-достоен, по-уважаван, и по-етичен от него. А това, че не е достатъчно богат не намалява достойнствата му. Освен това богатството е нещо преходно. Племенникът ми иска да се ожени за Хатиджа. И Хатиджа иска същото. Затова Мухаммед дарява двайсет камили...
Чичото на Хатиджа взема думата и подкрепя казаното от Абу Талиб, а след това поздравява двамата младоженци.
След тези разговори започнало сватбеното тържество.
На сватбеното угощение в дома на Хатиджа присъстват всички първенци на рода.
След женитбата Хатиджа предоставя своите имоти и собственост на Мухаммед /с.а.с/ и той ги стопанисва както намери за добре.
В търговията постига такива успехи, каквито никой друг не успява да достигне.

Лакирането

Разрешено ли е жените да използуват кремове или грим, ако те не съдържат животински продукти или алкохол?

Отговор: Славата е на Аллах. Шейх Мухаммед ал-Салих Ибн Утаймин е казал: Да се правят красиви за съпруга им е нещо, което жените трябва да правят. Когато са красиви, мъжете ги обичат повече и това е предпоставка за наличието на хармония между тях. Това е от шариа’ и ако грима прави жената по-красива и не й вреди, няма нищо лошо в използването му. Но съм чувал, че грима вреди на кожата на лицето и я променя по начин, който я загрозява и кожата остарява по-бързо. Надявам се, че жените ще питат докторите си за това, ако е възможно. Но в случай, че вреди, използуването на крем и гримове, е харам и макрух, защото всичко, което разваля, деформира или прави човек грозен, е харам или макрух. Бих искал да използувам предоставената ми възможност, за да обсъдя лака за нокти, който образува филм върху тях. Именно затова не е разрешен да се използува, ако жената прави молитви, защото пречи на водата да обмие нокътя по време на уду или гусл. Не е разрешено използуването на нищо, което пречи обмиването от водата по време на уду или гусл. Аллах е казал (превод на значението): „О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените.” (Сура ал-Маида 5:6) Ако жената е с лак за нокти по време на обмиване, тя не измива истински целите си ръце, което означава, че не е изпълнила задължителна част от уду и гусл. Но ако не прави молитви, няма нищо лошо да се лакира. Трябва да се има предвид, че лакирането е действие, присъщо за жените от куфар, затова трябва да се внимава да не се прави с цел имитиране. А Аллах знае най-добре. Фатауа ал-Мар’а ал-Муслима, 1/174 източник Ислам-ка, фатуа №20226

Бел. ред. - Трябва да се внимава с цветните лакове за нокти, които привличат вниманието на околните. Целта и смисъла на хиджаба е различна!

ВИДОВЕ ЖЕНИ

  Ак кадън(бяла жена):

Постоянно мете и избръсва къщата.

Друго нищо не търси в нея.

 На вратата се развиква;

 "Не влизай с мръсните си крака!

Да не посмееш да замърсиш!

 Омръзна ми от мръсотията и от праха на тази къща!"

 Ако  възрази  мъжа и, започва да се оплаква,"Като други не вземам в къщата чистачка."

  Пак кадън(чиста жена):

 Често се къпе и често пере.

Упреква мъжа си с думите,"С мръсните си дрехи не сядай там!

 Още като влезнеш в къщи, направо в банята!"

И продължава на мъжа си да казва, "Цял ден се изморих, сега и с тебе немога да се занимавам."

  Лак лак кадън(бъбрива жена):

Веднага след като се събуди, отива на съседа да каже добро утро и след това каца на друг комшия.

Като краковат вестник е.

От дърдорене, забарвя да сготви.

Мъжа си утешава с думите,"И тази вечер да хапваме сирене, хляб, маслини и тем подобни.

 И като пием отгоре и по един чай оххх!"

  Як кадън(страстна жена):

Вътрешното тебе гори, външното мене.

Кичи се, гизди се, украсява се и с изгледа си изгаря сърцата на мъжете.

 Застанали пред огледалото, изгаря яденето.

 Пали една цигара и гледа витрините.

Даже оставяйки печката неизключена и къщата пали.

  Бак кадън(гледаща жена):

Праха и мръсотията на къщата не вижда, но минаващите през улицата и влизащите и излизащите в комшиите вижда.

Като иде в една къща, всичко от дрехите до вещите гледа и прави тълкуване.

 И постоянно гледа в огледалото.

Так кадън(слагаща жена):

 Слага гривни,гердан и обици.

Понякога пък три пет на един път слага.

 След себе си мъж идва но тя не признава никого.

И на врата на мъжа си слага халка.

  Сокак кадън(улична жена):

 Сутрин излиза и улица по улица обикаля и отива на туристически места.

 Ако я оставят ще ляга на улицата.

Тя мъжа или мъжа нея се мъчи да маха от главата.

  Атак кадън(заядлива жена):

Вярва, че мъжете ги експлотират.

Обвинява мъжа си с думите,"Използвате ни като робини."

А всъщност тя самата яде парите на мъжа си, времето прекарва в женските организации,

 в събрания и в панели; а за къщата хич не се грижи.

  Батак кадън(фалирала жена):

Като мъж, прави алъшвериш на вересия.

Няма търговци на когото да не дължи.

Накарва ги да кажат, "Заповядай Госпожо.

Магазина е ваш.

Каквото желаете вземете.

Цената не е важна."

На мъжа и омръзва да плаща.

Ако иска да се доближи до жена си, тя казва;

 "Почакай, какво правиш?

Ще развалиш грима ми!"

Хак кадън(искренна жена):

Жена на дома, влиза в кухнята, подготвя софрата и слага пред мъжа си и вечер гледа да спечели неговата душа.

Почиства къщата, пере дрехите, гледа децата и въпреки това, пак не може да се угоди на никого.

Лакирането

Разрешено ли е жените да използуват кремове или грим, ако те не съдържат животински продукти или алкохол?

Отговор: Славата е на Аллах. Шейх Мухаммед ал-Салих Ибн Утаймин е казал: Да се правят красиви за съпруга им е нещо, което жените трябва да правят. Когато са красиви, мъжете ги обичат повече и това е предпоставка за наличието на хармония между тях. Това е от шариа’ и ако грима прави жената по-красива и не й вреди, няма нищо лошо в използването му. Но съм чувал, че грима вреди на кожата на лицето и я променя по начин, който я загрозява и кожата остарява по-бързо. Надявам се, че жените ще питат докторите си за това, ако е възможно. Но в случай, че вреди, използуването на крем и гримове, е харам и макрух, защото всичко, което разваля, деформира или прави човек грозен, е харам или макрух. Бих искал да използувам предоставената ми възможност, за да обсъдя лака за нокти, който образува филм върху тях. Именно затова не е разрешен да се използува, ако жената прави молитви, защото пречи на водата да обмие нокътя по време на уду или гусл. Не е разрешено използуването на нищо, което пречи обмиването от водата по време на уду или гусл. Аллах е казал (превод на значението): „О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените.” (Сура ал-Маида 5:6) Ако жената е с лак за нокти по време на обмиване, тя не измива истински целите си ръце, което означава, че не е изпълнила задължителна част от уду и гусл. Но ако не прави молитви, няма нищо лошо да се лакира. Трябва да се има предвид, че лакирането е действие, присъщо за жените от куфар, затова трябва да се внимава да не се прави с цел имитиране. А Аллах знае най-добре. Фатауа ал-Мар’а ал-Муслима, 1/174 източник Ислам-ка, фатуа №20226

Бел. ред. - Трябва да се внимава с цветните лакове за нокти, които привличат вниманието на околните. Целта и смисъла на хиджаба е различна!

Феноменът “стара мома”

Една от основните причини за разпространението на това явление е,че някои родители жестоко възпрепятстват дъщерите си да не се омъжат за подходящи млади мъже,независимо от факта,че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,е казал: "Ако един човек, чиято религия и маниери одобрявате,дойде при вас с предложение (да се ожени за дъщеря ви),след това дайте дъщеря си за негова жена,защото в противен случай,ще има суматоха на земята и голяма корупция."/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи и Ибн Маджа/

Някои бащи са нарушили доверието от Аллах, с това което са извършили по отношение на техните дъщери, като им пречат да сключат брак. Може да се случи така, че един млад човек идва да ги пита за дъщеря им, и те да забавят, или да не му разрешат без причина, позовавайки се на неоснователни оправдания, може да се случи така, че техните критериите за приемане да са тривиални, като например колко е заплатата му, или това, какви са плановете му за кариера, като в същото време напълно се игнорира неговото практикуване на религията, характера и честността . Всъщност някои бащи виждат своите дъщери като стока, която ще бъде продадена на търг. Такива бащите не осъзнават, че това всъщност е потисничество и предателство. Действително ли тези бащи не знаят за болезнено истински истории, които са широко разпространени? Тези истории трябва да действат като предупреждение за всички родители, за да прекратят своята безотговорност и да защитят тяхната чест и достойнство, преди да е станало твърде късно.

Къде е тяхната милост? Нима те не виждат последствията от действията си? Как може някой, който знае за характера на една жена, да я хвърля в затвора за цял живот? Ако тези хора са използвалисвоите умове тогава, то биха търсили подходящи мъже за дъщерите си, така както Омар радияллаху анху, предлага дъщеря си за сключване на брак с Абу Бакр радияллаху анху, и след това с Осман радияллаху анху. Сеид Ибн ал-Мусейиб даде дъщеря си за съпруга на един от неговите ученици,всъщност това е практика на нашите предшественици селеф . Ввъзпрепятстването на браковете води до разрушаване на домовете, убива целомъдрието, руши морала и служи за разпространяване на злото.

Отхвърлянето на подходящите мъже и забавянето на брака за жените застрашава и подлага на опасност мъжете, жените, а дори и обществото като цяло. Подходящи мъже са тези, чието практикуване на Исляма е стабилно, чиито маниери са добри и които са честни и са от добро семейство. Пророкът (с.а.с), е казал: "Омъжи се за онзи, който има религия (т.е. правоверен мюсюлманин)"/Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/

Друга причина за разпространението на това зло явление е прекомерно високата зестра мехир, който някои бащи искат, и той достига до такава степен, че бракът става невъзможен за някои хора, а в някои страни зестрата мехир достига до нелепо смешна и невъобразимо висока цена, което води до една планина от дълг за всеки, който се опитва да я плати. Алчността, от която някои хора страдат е наистина печална. Те искат суми, които един мъж решил да се ожени никога не може да си позволи,

дори да работи половината от живота си. Алчността на такива хора и жаждата им към този живот е довело до превръщане на почтени и благородни жени в част от стоките, които след това продават.

Всичко това доведе до огромно увеличаване на броя на неомъжените жени.

Зестрата мехир в Исляма е средство, а не цел и раздуването му има ужасен ефект върху хората и обществото, които са известни на всички. Тя не позволява да се осъществи брака, или води към брак с негодни и неподходящи партньори от не-практикуващи общности, което води до съжаление и тъга.

Тази алчност, от която някои хора страдат, се явява пълна противоположност на това, какви са били нашите селеф (праведни предшественици) , и това, което Омар (р.а) е казал: "Да не се надува зестрата мехир, защото ако това беше добро като средство за препитание, или справедливо да се прави, то Пророка салляллаху алейхи ве селлем, би направил това". В действителност Пророка салляллаху алейхи ве селлем, даде една жена за брак с един мъж и зестра беше това, което той е запаметил от Корана, и той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на друг човек,по отношение размера на зестра, която трябва да даде: "Дай й един пръстен от желязо" и Абдурахман Ибн Ауф даде една златна монета, като своя зестра мехир.

След като изслушат всичко това, как може хората да не се запитат относно онова, което правят? Нима не знаят, че те ще бъдат питани за това, което им е възложено? Да те са лишени от всякаква милост изобщо? Освен това, традицията на прекомерни разходи за сватби, които някои хора налагат на младоженеца само допринася за проблема, и това е само с цел да се покаже и похвали.

Учените, заможните хора и хората, които притежават уважавана позиция в тяхната общност трябва да разгледат този проблемен въпрос и да дадат пример на мюсюлманите. Медиите трябва да образоват хората, да издигнат на преден план решения и да ги предложат на хората.

Братя и сестри, които страдат от този проблем трябва упорито да продължат да се занимават с този проблем, да останат устойчиви и целомъдрени и да се задоволят с декрета на Всевишният Аллах,защото това,което Той има за тях е по-добро.

След знанието за болестта, идва информация за нейното лечение. Лекът за старите моми се състои в укрепване основите на вярата при мюсюлманската общност и подема на подрастващото поколение в правилните убеждения, като в същото време акцентират върху морала и принципите в нашите мюсюлмански общности.

Ние също така сме длъжни да улесняваме браковете, да намаляваме размера на зестрата мехир и да оженим нашите дъщери за подходящи млади мъже, на базата на правилните Ислямски критерии при избора на съпруг. Ние трябва да насочваме хората към подходящи млади мъже и богатите трябва да подкрепят тези, които искат да се оженят.

Накрая, за да се даде отговор и цялостно решение на проблема със старите моми, мюсюлманската общност трябва да отдели голямо внимание на въпроса за полигамията според ислямските ръководни принципи, защото има твърде много жени, които са сами, разведени или овдовели. Казвайки това,тези мъже, които влизат в многобрачие, трябва да бъде справедливи, милостиви и мъдри, когато се занимават с жените си, особено първата, защото ние винаги чуваме за жалби от сестрите за мъжете си, че имат несправедливо отношение към тях. Ние трябва да помним, че Пророка (с.а.с)е казал:

"Който има две жени и облагодетелства едната от тях повече от другата (т.е., като е несправедлив към една от тях, като не изпълнява задълженията си към нея)то той в деня Къямет ще бъде подложен на сурово наказание. "/Този хадис е сведен от Ибн Маджа и Ахмед/

Ислямското облекло за жената

Слава на Аллах Теаля, Който е определил за нас Исляма.
В Неговата религия Той е разпоредил повели, които да спазваме.
Една от тези повели е, когато мюсюлманката напуска дома да облече дреха, която да прикрива частите на тялото й.
Чрез облеклото мюсюлманката издига своето достойнство в обществото, целомъдрието си, а жената, която не държи и не зачита облеклото, предписано от Аллах, губи уважението на околните и благородство си.
Жената, прикриваща тялото си според повелята на Аллах, е като скъпоценния бисер в бижутерски сейф. Жената, която не съблюдава повелята на Аллах относно облеклото е като красива роза пораснала край пътя – всеки се наслаждава на нейната красота и аромат. Тя може да бъде откъсната по всяко време, наслаждават й се хора с лоши намерения и след като загуби своите ценни качества тя е захвърлена на пътя. Мюсюлманката е горда и се чувства свободна с ислямското облекло, защото знае и е убедена, че това за нея е служене (ибадет) пред Аллах Теаля. Не случайно заповедта на Всевишния Аллах към жената е да си сложи наметалото, когато напуска дома. Той разпоредил тази повеля за нея, защото прикриването на тялото с тази дреха й носи благородство, уважение и целомъдрие. Връхната дреха на мюсюлманката трябва да отговаря на следните условия:
1) Да бъде широка и напълно да покрива тялото от главата до ходилата.
2) Да прикрива това, което е под нея. Да не прозира, за да не се открояват през нея формите и цвета на кожата на женското тяло.
3) Да не бъде тясна, за да не очертава фигурата на тялото.
4) Дрехата да не бъде идентична с тази на мъжете.
5) Да не привлича погледите със своята украса.
6) Дрехата не трябва да ухае на парфюм. (Жената може да се парфюмира в домашна обстановка пред своя съпруг).
В супа Араф (Стената) Аллах Теаля повелява:
О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за, украса. Ала одеждата, на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите. О, синове на Адам, да не ви замае сатаната, както извади вашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите. Той ви вижда, той и неговият род, откъдето вие не ги виждате. Ние сторихме сатаните покровители на неверниците. (7: 26-27)
Покривалото за мюсюлманката е задължение, а не просто навик. Вярващата жена изпитва удоволствие от спазването на разпоредбите на Аллах Теаля и ги изпълнява с желание. Обръщайки се към Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Аллах Теаля повелява:
О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден. (33: 59)
В това знамение Аллах Теаля повелява на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) да заповяда на съпругите си, на дъщерите си и на вярващите жени да спускат покривалото си, когато излизат. Тук става въпрос за задължение и в това мюсюлманката няма право на избор, защото в следното знамение се повелява:
И когато Аллах, и Неговият Пратеник отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда. (33: 36)
Пътят водещ към благородство, целомъдрие и свян за жената е доброто покривало, покриващо тялото на жената от лошите погледи. Само така тя може да бъде сигурна, че не ще загуби достойнствата, които притежава.
Ислямското облекло нито унижава, нито грози вярващата жена, а напротив, то я прави много по-пълноценна и тя трябва да бъде горда с това, че притежава достойнство и стойност по-високи от тези на другите жени.
Призовавам вярващите жени да бъдат разумни и спазващи повелите на Аллах с желание и удоволствие. Нека бъдат винаги признателни на своя Създател и когато са в благодат, и когато са в затруднение.