Мила сестро, тази тема е посветена изцяло на теб, защото в много случаи не ти се отдава достойното място, което ти заслужаваш! Та какво е и мъжът без теб и светът?! Ти си тази, чрез която идват децата ни! И ги отглеждаш с толкова грижи и себеотдаване! Сплотяваш семейството и посрещаш съпруга си в уют и спокойствие. Ти си редом с него навсякъде – над операционната маса, и в леярните пещи, и на нивата, и в училищата, и в болниците, и в парламента, и в телевизията.
Съвременната еманципирана жена е силна, духовно извисена и чиста, с богата душевност. Но колко по-завършен и цялостен стои нейния образ от гледна точка на Исляма. Не правя разлика между съвремие и Ислям, защото Исляма е подходящата система за всяко място, време и хора. И ако жената изцяло е заела своето място в съвремието, то мястото й в Исляма стои неосмислено от самата нея, защото тя не познава добре своята религия и не си знае правата, които тя й дава. Защото Аллах Теаля дава права и защита на жената, привилегии, които са много повече от тези на мъжа.
Ще започна с това, че жената е почетена в Корана. Там няма глава, озаглавена „мъжете", но има такава под името „Жените", която представлява техните права и задължения. Коранът дава право на жените на „задължителна плата", която е длъжен да осигури мъжът, от тях не се изисква никаква парична или друга материална ангажираност към семейството, не са длъжни да дават приходи в семейството си, дори и да работят. И редица други права, за който много от нас нямат и представа.
Фанатиците (противници на Исляма) показват нещата изопачени, далеч от истината. Но ако някой без предразсъдъци, с чисто сърце и размислящ разум, подкрепящ нравствеността, се заеме с обстойно разглеждане на Исляма от всичките му страни (а, той няма слаба) ще се убеди сам в съвършенството му. Ислямът не отнема мястото на жената в обществено-икономическия и социален живот, защото той й е дал това право. Нашата съвременност предоставя на жената много възможности за реализация, но й поставя много клопки по отношение на морала и традиционните житейски ценности които са вечни. Всяка млада жена пристъпва към живота с голямо доверие и мечти за бъдещето си.
Връщайки се назад в младежките години на жената, я виждаме пред прага на живота изпълнена с копнеж и стремежи с блясък в очите и любов в сърцето. Готова е да литне окриляна от младостта и красотата си, и вижда света в рози, толкова малък е той за нея и лесен, невкусила още неговата горчивина. Напуска своята защитена крепост – родители, роден дом, и отива в големия град, за да учи или работи, за да бъде самостоятелна и независима, а може би тласкана от своята природа, водена от напиращи чувства, очаква да срещне своя принц. И я повежда този принц по всевъзможни места: по дискотеки, по барове и хотели, към своята единствена цел леглото, след което ще я изостави. Но тя не подозира това и за да му се хареса започва да ходи почти разголена, да пуши, да пие различни питиета, за да е „по-модерна". Готова е да му даде всичко, за да му засвидетелства своите чувства, които са чисти и неопетнени. Мъжът постига целта си, а в своето заслепение и любов тя не вижда последствията.
Следващите срещи са незабравими и сладки, но предвещават края.. Тя очаква естествена взаимност на чувствата, което започва да го дразни и да му омръзва, защото тя за него е вече завоюван връх, а има още толкова много върхове, които го очакват. Затова той бърза по скоро да приключи всичко между тях. Тогава рухва розовата представа на младото момиче за света и хората. И си задава въпросът: кой е виновен и защо й е причинена тази болка, която изгаря душата й? Скоро разбира че е и бременна, с което се надява да си възвърне принца.
Съобщава му новината, но в дискотеката той вече е с друга, а бездушният му от говор е:
Оправяй се сама!
Това е първият урок за нея. Статистиката показва, че малко такива връзки завършват с брак. След известно време младата жена се съвзема от първото си голямо разочарование и решава че трябва да си намери друг мъж, който наистина ще я оцени. Така животът й се превръща в честа смяна на „принцове“ и низ от аборти и разочарования.
Минават години в търсене на подходящия мъж, тя успява чрез цигарите, алкохола и абортите да съсипе външния си вид и здраве и да се превърне в развалина. От тези връзки вече може да има няколко създания в детските домове, за които тя не счита за нужно да се грижи, физически, психически и духовно е вече изхабена и изморена. Какво би могла да даде на своето семейство, ако успее все пак да го създаде. В повечето случаи такива жени приемат за нормално да нямат семейство и работа, да продават плътта си, да проституират.
Кой разрушава представата за възвишената и чиста любов, в която жената отдава тяло и душа завинаги на един мъж?! Къде са ценностната система и чистите чувства?! Къде пропаднаха мечтите и бляновете за щастлив, нормален живот?! Защо нашето съвремие и модерен свят разконцентрираха представата за нравствената чистота и духовност?!
Изчезнаха задръжките, които бяха опора на семейството, много семейни двойки се разделят поради изневери, поради глупавата причина, че един от двамата партньори е срещнал друг, който мисли за по-подходящ, и в който открива нещо, което липсва в неговата съпруга или съпруг. Не ги спира нито любовта, която ги е свързала, нито дългогодишния им брак. Считат за най-важно своето щастие, в което не се включват дори децата.
Ако погледнем на нашето съвремие от гледната точка на описания случай можем да стигнем до фаталния извод, че живеем в свят без задръжки и свян, свят на морално и нравствено падение, в който е нормално днес да съм с теб, а утре с друг свят, в който често майките не знаят кои са бащите на техните деца. Свят, пълен с бездомни и изоставени деца. А децата, както знаем, са бъдещето на всяко общество.
Това ли е така наречената „модерност"? С десетки заразни болести, причинени от произволни полови контакти? Пристъпваме прага на нов век с болестта на бъдещето – СПИН-а. Ще се открие ли лечение за нея? И не е ли тази болест наказание за обществата, разюздали страстите си и преминали границите на нормалното? Ще отрече ли някой, че това е нашето съвремие?
Не казвам, че в него липсват положителни насоки, но нашата задача е да премахваме отрицателните, затова съм поставил акцент върху тях. Ако направим една съпоставка с младата жена в Исляма, ще видим колко е далеч тя от описаната по-горе картина. И ако от погрешната представа виждаме само ограничения, безправност и празнота в Исляма, то истината е съвсем друга. Той е една съвършена система на отношенията между мъжа и жената, даваща пълноценност и смисленост на живота им без лутане, с точно разпределение на правата и задълженията.
Девойката в Исляма е с една по-друга представа за света, с други цели и стремежи. И в нейното сърце присъства онзи порив за любов, и тя тръпне в очакване на своя „принц" и си мечтае за семейство и деца, както и всяка друга девойка. Но тя влиза в живота с ясна представа за света, религията и общуването с хората. Тя знае, че неин създател е Аллах Теаля, а нейното съществуване е свързано с подчинение на повелите на Създателя и спечелване на Неговото благоволение. В нейното мислене има зрялост, придобита от религиозното възпитание, и яснота, която я предпазва от грешките на другото момиче. За нея е ясно, че не трябва да има непозволена интимна връзка с момче, защото това е извън Исляма.
Ще каже някой:
Двадесет и първи век! Що за нрави са това? Пълна закостенялост!
Но нима опазването на целомъдрието, достойнството и честта на момичето е закостенялост? Защо трябва да е нормално обратното? Приемаме много по-нормално едно момиче да е имало 20 мъже и да се гордее с този си опит. Не е ли придобит този опит на прекалено висока цена, цената на тялото превърнато в „парцал"? А да ни изглежда странно едно момиче да опази своята чест. Защо ни впечатлява повече една скромно облечена жена, а с гледката на разголената, сякаш сме привикнали. И защо към първата можем да чуем подвикването:
„Тая на какво се е направила. Плашило! От кой орден е тази монахиня...?“
Ако разгледаме произхода и предназначението на облеклото, ще установим, че причина то да се появи е човешката свенливост, която накарала човека да търси начини да прикрие своята голота, а също така и да се предпази от студа. Друго съществено предназначение на дрехите – накити, гримове и аксесоари е да се харесаш на другите. Това харесване свързва двата пола. Кой ще отрече, че дрехите са средство за флирт и водят до непозволени връзки?
Затова повелява Всевишния в айет 31, глава „Светлината":
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си...
Аллах Теаля е отредил жената винаги да е добре облечена, разкрасена и напарфюмирана за своя мъж, за да може само той да й се наслаждава. Днес много жени правят точно обратното, те се разкрасяват само, когато излизат навън и то в повечето случаи не в присъствието на мъжете им. И се опитват всячески да са модерни и елегантни навън, а когато се приберат в къщи навличат мазните пеньоари и слагат маските на лицата и косите си.
Защо нашето мислене по-трудно може да асимилира това една жена да се облича и разкрасява само за мъжа си, а навън да ходи скромно облечена, което не означава занемарена? Отговорът е непознаването на Исляма. Всичко това е в съзнанието на младата мюсюлманка, без някой да й е наложил това разбиране, тя го е осъзнала с възприемането на Исляма. Тя знае добре своята роля в бъдещия си семеен живот. Не ролята на безправна и немислеща жена, а такава, която я прави опора в семейството и извор на семейното щастие, състоящо се от любов, взаимно доверие и искреност.
Разбира се, всекидневните проблеми и тук са неотменни, но те още повече заздравяват семейната връзка. Младата жена встъпва в брак жизнена и свежа, изпълнена с оптимизъм и вяра, готова да отдаде всичко от себе си за семейното щастие, знаейки, че тази й всеотдайност ще я отведе в Рая. Брачните партньори знаят, че встъпват в брак по взаимно съгласие и любов, а също така ги свързва и любовта им към Аллах и приемат връзката си, като отредена им от Аллах Теаля. Тя става още по-здрава с идването на децата, та дори с наличието на проблеми.
Съпругата изпраща своя мъж на работа уверена, че няма да й изневери. Тази сигурност й дава нейната вяра, тя знае, че той никога не ще й изневери, нито ще флиртува с други жени. Мъжът също със спокойствие изпраща съпругата на работа или в училище, заобиколена от млади колеги. Неговата увереност идва също от религията, той знае, че съпругата му досега е опазила своето целомъдрие, ще го опази и за в бъдеще, преди всичко поради своята богобоязливост.
Така че проблемът, свързан с изневярата, преобладаващ в много семейства, в мюсюлманското семейство отсъства. А кой партньор, било то мъж или жена иска другият да му изневери? Критиците на Исляма често свързват изневерите с многоженството.
В знамение 3 от глава „Жените":
„А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните."
Като казват отново:
Виждате ли, Исляма.дава право на многоженство за мъжете, а жената е безправна!
Но има неща, поне по мое виждане, които са характерни за определено време. Такъв е случаят с „десниците" и така наречените „пленнички" (жени, откупувани по време на войни) елемент, който в наше време отсъства. Исляма също така дава правото на мъжете да вземат повече жени по време на война, поради простата причина, че жената остава сама без закрилата на мъжа.
Има определени условия, за да вземеш повече от една жена. Първото е да имаш материална възможност за осигуряването им със всички необходими средства. Друга причина, подтикваща мъжа към ползване на това право е неговата силна потентност или неспособността на жена му да ражда. Прелюбодеянието е абсолютно забранено от Исляма.
Всевишният Аллах казва:
"И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път."
„Нощното пътешествие", 32
Критиците на Исляма приемат за нормално един мъж или жена да имат десет, та дори и повече любовни връзки без никакъв ангажимент. А не приемат един мъж да има две жени и да е поел всички отговорности и ангажименти към тях и децата им.
Ислямът допуска многоженството при определени условия и заклеймява публичните домове, където се продава женското тяло като най-обикновена стока.
А и колко страшни са последствията от тази търговия, защото най-често тези домове са развъдници на венерически болести. Не случайно Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: „Всякога, когато сред един народ се разпространи разврат и го правят явно, го обзема чума и непознати за предните поколения болести." /Ибн Маджа/
Не са ли изпълнени тези думи с истинност при наличието на чумата на двадесет и първи век СПИН-а, и не е ли пълен Корана с подобни примери, народът на Лут...? Тръгвайки по пътя към семейното щастие жената в Исляма е подготвена да изпълнява своите задължения. Готова да изпълни ролята си на съпруга, добра домакиня и пазител на имуществото на мъжа си, като прекрасна майка и спътница в живота му. Посреща с нежност, усмивка и доброта своя мъж, любяща го в спокойни дни, подкрепяща го в трудни мигове, утешаваща го в тежки моменти. И всичко това ги издига по-високо в полета на тяхната любов и връзката им става непоклатима и устойчива на външни рушители. Има ли мъж, който не би пожелал да има такава жена?! А тя е така изградена и оформена от своята религия. Тя знае, че има Съден ден, Когато ще ни се държи сметка дори за прашинката грях. Знае също, че най-голямата награда там е за жената изпълнила всичките си задължения на съпруга и майка. Тя знае, че животът не е само розови балони, че в него има и трудности, които са изпитания от Всевишния и за които също има награда. Вярата е направила от това момиче една силна и непреклонна личност, устойчива за ударите и изненадите на живота.
Това е тя, жената мюсюлманка – силна, мъдра и добра.
Който казва, че мястото на жената е само в къщи, без права и без защита, то това е лъжа, приписана на Исляма. Всеки, който опознае Исляма, ще се убеди в противното.
Преобладаващия „Ислям" днес в България е изопачен и забравен, извън Корана. Той не е това, което ни е завещал Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), същия, който днес у нас е отнел част от правата на жената. Всъщност, начина на живот и мъжа, който си е присвоил много от нейните права, са причината за това. Жената-мюсюлманка днес у нас също е силна, тя е понесла на плещите си цялата семейна тежест, дори и в семействата на интелигенцията. Тя е едновременно и съпруга, и домакиня, и майка, и работник на нивата, и в завода, и в стопанството... Поема цялата работа в семейството и в крайна сметка не й остава време за самата нея. А ролята на мъжа се свежда до това сутрин да седне на масата пред готовата закуска, да облече изгладените си дрехи, на обяд като се върне да иска обяда му да е готов, след което да се наспи на тишина, защото е бил „страшно изморен", после да отиде с приятели "на чашка" и да се върне в полунощ, когато жена му е заспала след изморителния си ден. Или пък сяда пред телевизора до късно вечерта и капризничи, че вечерята не била направена както трябва, че еди-кой си панталон му трябвал, а не е изпран, без да си задава въпроса в колко часа е започнал деня на жена му? И как протича един неин ден? Колко време има тя да си почине и кога си ляга вечерта? Задава ли си въпроса: дали я е направил щастлива или я е превърнал в своя слугиня? И всичко това е пак поради непознаването на Исляма.
Затова, мила сестро, опознай Исляма, за да станеш силна и защитена! Ти си на кръстопът с два възможни пътя, и си свободна сама да направиш избор. Знай, че избирайки пътя на невежеството ще се сблъскаш с много трудности, напрежение, нерви и състояния, които те отдалечават от щастието. Когато се обърнеш назад в своя живот и видиш, че вече си на края на моста, по който си вървяла и си на прага на старините си, задай си въпроса: за какво отдаде живота си и на какво посвети младостта си, и какво от всичко на Земята ще вземеш със себе си, пристъпвайки в отвъдното, освен твоите дела...?
Ако избереш пътя на вярата, знай, че той е още по-труден, но същевременно спокоен, осмислен и пълноценен. И когато стигнеш края на същия мост в преклонна възраст, ще почувстваш спокойствие, задоволство и щастие в душата си, извиращи от твоята вяра, с която си спечелила всичко.
