Необходимо е да не забравяме, че всичко онова, с което сме свързани в живота си и над което си приписваме права, то най-крепко е свързано с Аллах Всевишния и Той притежава най-голямо право над него.
Кой е по-близък на човека от неговото собствено дете? Именно детето е най-скъпо...то и най-свидното същество за всеки човек.
Чрез него то се появява на света и расте под стряхата му и съзрява;
а чрез него той сякаш изживява втори живот и в него наблюдава плът от плътта си.
Затова, ако смъртта отнеме детето му, тогава възгласът на опечаления ще бъде:
“Чедо мое!”
Но гласът на истината, предшестващ вопъла на скръбта и тъгата, ни задължава да кажем:
Но гласът на истината, предшестващ вопъла на скръбта и тъгата, ни задължава да кажем:
Ако бащата е загубил детето си,
то Владетеля Си е възвърнал раба.
Та нали Онзи, Който отваря очите за светлината на живота е Този, Който ги и затваря;
нали Онзи, чрез Чиято благодат това тяло израства, чрез Него то се връща към своята изначална природа и се превръща в пръст!
Ето защо, ако родителят рече:
Ето защо, ако родителят рече:
“Моето дете!”, то Създателя ще рече:
“Моят раб, Аз от всички други за него съм най-достоен и притежавам най-големи права над него!”
Твърде показателни в това отношение са и думите на
Твърде показателни в това отношение са и думите на
Ал-Касим Ибн Мухаммад, който разказва:
“Когато една от жените ми се спомина, Мухаммад Ибн Кааб ал-Курази дойде да ми поднесе съболезнованията си и рече:
`Имало един правовед от рода на Исраил, който бил учен човек и служел усърдно на Аллах.
Той имал жена, която много обичал.
Тя обаче починала и това породило такава силна скръб в душата му, че влязъл в един дом, затворил се в него и нито той излизал навън, нито пък някой при него влизал. Научила се за него тогава една жена от рода на Исраил, отишла [пред дома му] и рекла:
‘Искам да го питам нещо.
Не ще намеря удовлетворение, освен ако не говоря с него.’
Така тя стояла [упорито] пред вратата му.
Съобщили му накрая за нея, й той позволил да влезе.
Тя рекла:
‘Ще те питам нещо’.
Рекъл: ‘Какво е то?’ Рекла:
‘Взех назаем накит от една моя съседка и го носих дълго време.
Сетне ми изпрати вест, че си го искала обратно.
Дали да й го върна?’
Рекъл:
‘Разбира се, о, Аллах!’ Рекла:
‘Но при мене стоя много дълго!’
Рекъл:
‘Че това още повече те задължава да й го върнеш,!’
Тогава тя му рекла:
‘Аллах над теб да се смили!
Нима ти съжаляваш за това, което Аллах ти дава в заем и после Той обратно Си го взима от теб!?
Та Той над него притежава по-голямо право от теб!’
Така човекът осъзнал случилото сe и чрез думите й Аллах му дал да се поучи.`”
/Малик/
./Проф. Мухаммед Газали/
