Как да изградим религиозна принадлежност у децата си?

Как да изградим религиозна принадлежност у децата си?


Въпроси от рода: "Какво да научим детето; кога да го научим; как да го научим; кой да го научи?" – отдавна занимават съзнанието на родителите и възпитателите. А когато това е свързано с религиозната тематика, придава още по-голяма важност и отговорност. Днес се говорят различни неща по тази тема, дори някои хора смятат, че не е необходимо рел...игиозно възпитание при децата до единадесет годишна възраст. Няма общество без религия в човешкото развитие, тя е съществувала, без значение под каква форма и название. Човек живее между материалните си стремежи и битка с духовната страна. Впуснал се е, борейки се да постигне материално положение, а от друга страна търси задоволителен и разумен отговор, посредством религиозните познания. Затова религиозното познание, което човек получава в детска възраст, оставя дълбоки следи в него за цял живот.

Точно поради тази причина е необходимо да му се поднесе това запознанство с религията още в детството. Необходимо е да не забравяме, че клончето се огъва, докато е още свежо и младо. Имам Ал-Газали казва: "Детското сърце е празно, чисто, то е склонно да приеме всяко нещо и има желание към всяко нещо." А ибн Мескевейх казва: "Детето в тази възраст е готово да приеме всякакво обучение и възприема всичко, което му се предлага." Както казва и ибн Сина: "Детето се ражда с определени възможности, които то е способно да развива."- ражда се по природа вярващ, това добро е заложено в него и то е способно да го развива, и ако то бъде възпитано като атеист или друговерец, то ще израсне такъв.

И казва Бедиуззаман: "Ако дете не срещне в детството си религиозни поучения, то в последствие за неговата душа става трудно да приеме Исляма и основите на вярата, нещо повече - тази трудност стига до такава степен, че е възможно да израсне като друговерец." Обръщайки поглед към изследвания, свързани с детската природа, се забелязва, че детската възраст се разделя на три етапа: етап на кърмене - между 0-3г.; етап на ранно детство - между 3-6 г.; етап на юношество - от 6 до 11г. за момичета и от 6 до 13г. за момчета.

Като първите два етапа в развитието на детето оказват най-голямо влияние и оставят дълбоки следи в неговото развитие.

Етап на кърмене
В този период не се забелязва у детето, каквото и да е религиозно мислене и усещане, за всяко нещо се нуждае от родителска помощ. Но не трябва да се забравя, че не е напълно изолирано от средата, която го заобикаля, дори да не може да има индивидуално или обществено участие в истинското си значение, то се влияе от нещата, които се случват около него. Има изследвания, които сочат, че детето още от самото създаване има духовни наклонности, които са готови да откликнат, щом бъдат позовани. Както споменава Хамди Язир: "Във всеки индивид е заложено чувството за истината и той притежава вътрешен инстинкт за опознаване на Аллах." Германския психолог Холенбах казва: "Детето притежава силно чувство и желание за търсене и опознаване на безграничната сила, която му помага и закриля, което чувство не е явно и не е възможно тълкуването му и до сега. Но нещото, което прави това дете религиозна личност, е именно това желание за откриването на тази сила и то е скрито вътре в него. Затова е необходимо да се подстрекава и направлява от семейството."

dete
Ранното детство (етап на подражание)

В началото на третата година детето започва да се интересува от онова, което го заобикаля, започва да играе и опознава всичко, което попадне в ръцете му. В този период започва да чувства усещането за сигурност, за обич, която получава от другите. Тогава то иска да покаже на околните, че не се нуждае от тях и тяхната отзивчивост, като присвоява всичко и прибягва към счупването му или скъсването му, по този начин иска да покаже своето съществуване. Поведението на децата в тази възраст се ръководи главно от техните чувства, също и интересът им е най-силен към нещата, които влияят на чувствата им. От друга страна, тези негови действия и постъпки не са резултат на неговите умствени способности.

Резултат на това поведение може да бъде и подражанието, което е специфичен белег при децата в тази възраст. Те изпитват нужда от модел, който да следват. И като най-близък пример, който могат да вземат, е този на членовете на семейството. Отново изследване доказва, че средата на детето играе най-голяма роля и му оказва най-голямо влияние в по-нататъшното му религиозно развитие и поведение. От Абу Хурайра (Р.А.) е предадено, че Пратеникът (С.А.С.) е казал: " Всяко дете се ражда по природа (чисто) , и неговите родители го правят евреин, християнин или поклонник на огъня. "

С това хадисът показва важността от семейството и по-специално родителите, от които зависи създаването и изграждането на религиозно и идейно чувство у него. В тази възраст децата автоматично приемат различни религиозни фрази, поведение, всички религиозни елементи и ритуали, които забелязва у членовете на семейството - така копират техните действия и ги имитират. Това са нормални наклонности при децата, от тяхното естество е да подражават на нещо любимо, което е много важно за оформяне на вярата у децата. И от тук следва да обърнем внимание на хората, които биват взимани за пример от децата - те трябва да бъдат внимателни в своите думи и дела.

Родителите, които наставляват децата си, не трябва да показват несъответствие между своите действия и слова, а напротив - да потвърждават думите си със своите дела, като отслужват молитва, говеят, раздават садака и т.н. Когато децата наблюдават несъответствие и противоречие между думи и дела, то тези думи ще минават покрай техните уши, без да се вслушат в тях и по-лошo, в някои случаи това може да доведе до обратен ефект.

Добрият пример

Както споменахме, за да възприеме детето това, към което го научават родителите, е необходимо да наблюдават у тях такова поведение. По този начин те укрепват и изграждат в себе си верско чувство. Започват да приемат малко по малко от това, което чуват и виждат. Например детето вижда как родителите му отслужват молитва и то започва да имитира. Също когато види, че родителите му се готвят за молитва, веднага щом чуят езана, не минава време и чувайки зова за молитва, то скача и подканва родителите си, по този начин то иска да увери себе си дали винаги щом чуе езана се отслужва молитва. Acaba aksam namaz? kac rekatt??

По същия начин произнасянето на молитви, изказването на поздрав, поднасянето на благодарност, извинение пред децата ще ги накара да извършват същите тези неща. Както е важно и необходимо да казваме на децата си, че трябва да се обръщат за помощ към Аллах, когато са в нужда, така в неговото съзнание укрепва мисълта, че Аллах е единствения избавител и че при него е пристанът на спокойствието.

jamaat

Важно е да научим децата си защо вярваме в Аллах, защо Му служим, как Аллах закриля и помага на вярващите хора. Като за тази цел е важно да подкрепяме словата си с разкази и случки, които ще привлекат вниманието им и ще предизвикат размисъл у тях, ще докажат, че освен материалните неща, които виждат децата, има друга сила и мощ, която е над всичко. От голямо значение е още от малки да запознаем децата си с разкази за пророците, споменати в Корана, за житието на Пророка, случки свързани с отличителното геройство и търпение на неговите сподвижници, като по този начин те биха могли да изградят в съзнанието си пример за подражание.

Какви игри може да изобретим за децата си на тази възраст?


На такава възраст за децата е по-трудно да възприемат понятията , те повече обръщат внимание на фигурки и детайли, които ги заинтригуват и в същото време тези игри да са в състояние да бъдат описвани, разказвани като рисунки, картинки, пъзели, сглобяване на думички, филмчета и други занимания, свързани с тяхното душевно и за възпитанието, е поднасянето на подарък на детето от човека, на когото то си е избрало да подражава.

Защото религиозното чувство не може да бъде посадено у детето, освен чрез любов и то от онези, които те обичат и биват обичани от тях. Връзката на децата с Аллах не може да бъде осъществена, освен чрез обич и надежда. Това са основните фактори за изграждането на твърди и здрави верски правила в тях самите за в бъдеще. И накрая две различни фрази, към които най-често прибягват родителите, даващи религиозно възпитание на децата си от 5-годишна възраст нагоре:

"Когато отслужваме молитва и се отнасяме добре с хората, Аллах ще ни обича, а когато грешим, Той ще ни опрости. Той обича майките и татковците, братчетата и сестричетата, дядовците и бабите, приятелите, обича всички хора и специално обича малките деца".

"Когато се противиш на родителите си, когато не ги слушаш или ги удряш, когато говориш лоши неща, Аллах ще те накаже с голямо наказание."

Родителите сами могат да изберат по какъв начин да поощряват своите деца. Няма нужда да поясняваме коя от тях е по-благоразумна!

„ХАЙЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ

„ХАЙЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ

1.Шериатско обяснение за „хайз”:
Когато майката на човечеството Хавва била в Дженнета и шейтанът ги подмамил да ядат от забраненото дърво, вследствие на което Аллах (Субханеху уе Теаля) ги прогонва от Дженнета, за това че Хавва яла първа от забранения плод, Аллах (Субханеху уе Теаля) я наказал всеки месец от нея и всички жени да излиза мръсна кръв

„И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича покайващите се и обича пречистващите се!.” (Бакара: 222)
(“... стойте далеч” това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл).

Когато Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отива на хадж, тръгва с жена си и всички сахаби. Когато наближили Мекка на Айше (радиаллаху анха) й дошъл хайза и тя започнала да плаче. Тогава Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Това е нещо, което Аллах (Субханеху уе Теаля) е предписал за дъщерите на Адем (алейхис селям). Ти прави всичко, което правят сахабите, освен таваф!”

2. Биологично обяснение за хаиз:
Аллах (Субханеху уе Теаля) е дал на всяка зряла жена всеки месец в матката да се образуват яйцеклетки. След образуването си, те започват да набъбват, докато стигнат периода на развитие и ако не бъдат оплодени, те се пукат. Всяка яйцеклетка съдържа в себе си кръв и след като не е оплодена, тази кръв се изхвърля навън.

3. Кога кръвта изтичаща от жената се смята за хайз?
а) Трябва да изтича от матката.
б) Да не е след раждане.
в) Да не е от някаква болест.
г) Да не изтича по-малко от три и повече от десет дена.
д) Да е имало преди хайза минимум петнадесет дена чист период.

4. Времетраенето на хайз
Според имам Ебу Ханифе минималният период е три дена, нормалният – от пет до седем, а максималният – до десет дена. Ако например има само два дни кръв или повече от десет, не се счита за хаиз.

5. Кога една жена се смята за чиста?
Чистотата на жената от гледна точка на шериата се разделя на два вида:
а) физическа чистота – това е периодът между двата цикъла, през който няма течение, и той е в границите на 15-22 дни.
б) шериатска чистота – ако има течение по-малко от три или повече от десет дена, жената се счита за шериатски чиста, дори и да изтича кръв.

6. Дейности, които са забранени да върши жена, която е в хаиз:
а) да прави намаз:
Хадис: Предава Айше (радиаллаху анха): „По времето на Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем), когато ни идваше месечният цикъл на всичките жени, не ни караше да откланваме намаза, а ни заповядваше да отговеем пропуснатия оруч в Рамазан.” (Муслим)
Когато една жена е била чиста преди идване на хайз и не е кланяла намаза, след хайза трябва да го откланя.
б) няма право да държи оруч. Но когато една жена очаква, че ще й дойде на следващия ден хайзът в Рамазан, тя трябва да си яде суфер и да направи нийет за оруч. Ако й дойде през деня хайзът, оручът се разваля и трябва да го отговее, също така може да си яде, но да не го прави явно. Когато се изчисти от хайз през деня на Рамазан, тя трябва да вземе гусул и да не яде и пие до акшам, но денят не й се зачита.
в) да чете Корани Керим – в хадис от Абдуллах ибн Умер (радиаллаху анхума), Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: „Когато човек е джунуб или жената е в хаиз, да не четат нищо от Корана (дори и да слушат)” (Ибн Маджа)
Позволено е да прави зикр и дуа. Ако жената е учителка или ученичка и е наложащо (например: предстои й изпит) се допуска да чете Коран в хайз, но само толкова, колкото е необходимо.
г) няма право да влиза в Джамия – в хадис, предаден от Джесра бин Деджазе (радиаллаху анх), казва Пратеникът (с.а.с.): "Не е позволено да влиза в джамия човек, който е джунуб или жена, която е в хайз.” (Ебу Дауд – добър)
д) да прави таваф (обиколки около кябето) - доказателство за това е хадисът в началото на темата.
е) полово сношение – това се отнася и за мъжа, и за жената, (Бакара: 222). Ако мъж направи полово сношение съзнателно с жена си, когато тя е в хайз – извършват голям грях и след това трябва да се даде кефарет.

*Към чистотата в Исляма спада и това, че мюсюлманинът и мюсюлманката са длъжни да почистват интимните си места (и под мишниците) от косми на всеки 15 – 20 дена.
Има предание от Сахабите (сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем)), че ако този период надвиши четиридесет дена, то вярващият се оприличава на невярващия.
Когато една жена има течение (истихада) – тя се смята за шериатски чиста и е длъжна да кланя намаз, като за всеки вакът трябва да взема абдест. Също така да изпълнява и останалите ибадети.

НИФАС - СЛЕДРОДИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

1. Времетраене на нифаса:
То започва от раждането и продължава 40 дни според Ебу Ханифе, а според други учени – до 60 дена. Ако кръвотечението спре преди 40-ят ден, жената трябва да направи гусул и да започне да изпълнява всички шериатски задължения. Също така, ако след 40-ят ден кръвотечението продължава, тя също трябва да се изкъпе /гусул/ и да изпълнява шериатските си задължения.

2. Разпоредби за нифаса.
Всички разпоредби, които са за хайза се отнасят и за нифаса.

Какъв човек ще бъде детето ни?

Какъв човек ще бъде детето ни? 

Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите.

Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела в религията и на праведни дела в земния живот.
Всевишният Аллах казва в Коран-и Керим:
„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.”

(Тахрим, айет 6)

Възпитанието на детето започва с избора на съпруга от мъжа. Тя трябва да е добра мюсюлманка, праведна и добродетелна. Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с.) ни съветв

а да се женим за една жена заради нейната вяра.

Родителите са първите хора, които детето ще види в живота си и те са първите, които ще го напътят. Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Всяко дете се ражда с вродена природа и родителите са тези, които го правят евреин, християнин или обожател на огъня.”

Затова още с раждането на детето родителите трябва да започнат с извършването на ислямските обреди.

От суннета на Пророка (с.а.с.) е:

1. Когато бебето се роди, да се чете езан в дясното му ухо и камет в лявото.

За да може първото нещо, което детето ще чуе да е единобожието тевхид.
Убейдуллах ибн аби Рафия разказва:

 „Видях Расулюллах (с.а.с.) да чете езан в ухото на Хусеин когато Фатима (р.а.) го бе родила.”

2. Да му се сдъвче фурма и да му се даде в устата, ако няма фурма да му се даде нещо сладко.
3. Да се кърми продължително време, като срока е две години, което е доказано както от Корана, така и от суннета.
4. Да му се сложи хубаво ислямско име.
Пророкът (с.а.с.) казва:
„На когото се роди дете нека да му сложи хубаво име и да го възпита.”
5. Колене на курбан акика, което означава да се заколе курбан за новороденото дете.
6. Да се обръсне главата на новороденото дете на седмия ден.
Когато Фатима (р.а.) родила Хусеин, нейния баща, който е Мухаммед (с.а.с.), казал:
„Притегли косата му и дай садака от сребро толкова, колкото тежи косата на детето.”

7. Обрязването на момчетата.

Още от ранна възраст детето трябва да започне да се възпитава, защото голяма част от възпитанието то приема до пет годишната си възраст.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Един баща не може да даде нищо по голямо и достойно на детето си от доброто възпитание.”

Родителите трябва да научат детето си на религия, кое е халал и харам, добро и лошо.

Първото задължение на родителите е да говорят за Аллах на детето, да породят в сърцето му вяра и обич към Всевишния Аллах, да му обяснят, че Аллах е създал хората, земята, слънцето, звездите и всичко останало.

Да му разяснят, че Аллах ни е дарил с очи, уши, разум, осигурил ни е препитанието, подслон и така у детето се заражда една благодарност към Всемогъщия за всички блага.

На детето да му се разясни, че Аллах ни вижда и следи нашите дела.
Аллах (С.Т.) ни известява в Коран-и Керим как Пророкът Лукман се обръща към своя син:
„О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже.

Аллах е всепроникващ, сведущ.”

(Лукман, айет 16)

Пратеникът (с.а.с.) се обръща към едно момче с думите:
„Момче, спазвай заповедите на Аллах и Той ще те пази.

 Помни Аллах и ще Го намериш пред себе си. Ако питаш, питай Аллах и ако зовеш за помощ, призови за помощ Аллах.”

Чрез тези думи в сърцето на детето се установява единобожието.

То вече знае, че трябва само на Аллах да се моли и само от Него да иска помощ.
Едно от най важните ислямски задължения е родителите да научат детето си да отслужва молитвата, защото тя е от стълбовете на ислямската религия.

Всевишният Аллах казва:
„И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея!

И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание.

 Краят принадлежи на богобоязливостта.”

(Сура Та ха, айет 132)

Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Учете децата си да отслужват молитва още от седем гошна възраст, удряйте ги, ако не я отслужват на десет годишна възраст и ги разделете в отделни легла.”

Бащата трябва да води детето в Джамията, там то усвоява реда и начина на изпълнение на молитвата и свиква да отслужва молитвата с джамаат.
На детето трябва да му се разказва за Пророка (с.а.с.), за неговия живот и правдиви дела, за да може детето да го заобича.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Научете детето на обич към вашия Пратеник, към семейството му и към четене на Коран.”

Мухаммед (с.а.с.) насърчава бащата да научи детето си да се развива умствено и физически като казва:
„Силният вярващ е по-достоен и обичан от Аллах от слабия вярващ.”

Детето трябва да учи Коран и да се старае да го запаметява, както и да напредва и в другите науки.
Мухаммед (с.а.с.) казва:
„Задължение на родителите е да образоват детето си, да го обучат на плуване, стрелба и да го препитават с добра /позволена/ храна.”

Родителите трябва да предпазват детето от лоши навици като скъперничество и др.
Всевишният Аллах казва:
„А които се опазят от скъперничеството на душите си те са сполучилите.”

 (Хашр, айет 9)

Да го насърчават към щедрост и даване на милостиня, когато бащата дава садака детето да гледа или само то да дава. У детето да се породи срам, защото Расулюл

лах (с.а.с.) е казал:
„Срамът е част от вярата.”

У детето да се породи страх от Великия Аллах, защото това е причина за предпазване от греховете и причина за успех в Съдния ден.
Друга черта, от която детето трябва да се предпази е лъжата.
Мухаммед (с.а.с.) е казал:
„Истината води към благочестивост, а благочестивостта води към Дженнета. Лъжата води до заблуда, а заблудата води към

 Огъня.”

Самите родители да не използват лъжата, защото детето свиква от тях с лъжата.
Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Ако някой каже на едно дете ела ще ти дам нещо и не му даде, то той е изрекъл лъжа.”

Детето трябва да се предпази от горделивост.
Всемогъщият Аллах казва:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.”

(Лукман, айет 18)

Още от малко детето трябва да е на нивото на останалите деца, да не изпъква със скъпи дрехи, защото така може да се появи у детето надменност и горделивост.

 На улицата да върви с умерена походка и да снижава гласа си, за да не пречи на останалите хора. Аллах (С.Т.) ни известява в Коран-и Керим за думите на Пророка Лукман (р.а.), който казва на сина си:
„И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие!

 Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.”

(Лукман, айет 18)

Расулюллах (с.а.с.) казва:
„О Ебу Зер, страхувай се от Аллах, където и да си. Заличи лошото с добро и се отнасяй добре към хората.”

Детето трябва да се научи на уважение към учените, защото те са наследници на пророците. Както и уважение към своите родители, братя, с

естри и роднини.
Родителите трябва да свързват всяко дело с това дали е харам или халал, как е постъпвал Пратеника (с.а.с.), как са постъпвали сахабетата, за да може да следват техния живот и пример.

 Родителите да следят детето в какъв кръг се движи и с какви приятели се събира.

Лошото училище за децата е телевизията и лошите приятели. Родителите да им забраняват гледането на филми и предавания, които съдържат насилие, терор, прелюбодеяние, оказващи влияние върху слабата психика на детето.

 Да се предпази от оприличаване с филмови герои или певци, които ще развалят морала му.

Родителите следят с какви приятели се събират, да им дават съвети да си избират другари с добро възпитание.

 Да се следи какви места посещават, да не са места, от където може да се научат на пороци и забранени от религията дела, като кражба, пушене, пиене на алкохол и приемане на наркотици.

 А детето може да бъде предпазено от всичко това само с едно истинско ислямско възпитание от раждането до израстването му.

За да възпитаме детето си трябва много да внимаваме с това, което изисква религията ни. Психологията и Педагогиката могат също могат да ни бъдат полезни, защото ни предлагат изпитани методи.
Никога не трябва да унижаваме детето си!

 Често това става несъзнателно от страна на родителите, но при детето си оказва действието и в по-късен етап от развитието му това си казва думата. Например като сме ядосани на негова постъпка и кажем ”Как можа да го направиш!”

или “Ама , че си …….!”

 или „За нищо не ставаш“.

С всеки един подобен израз ние нараняваме себепредставата на детето си.
Също така не трябва да отправяме заплахи!
Те отслабват представата му за себе си. Като например да кажем следното:

 “Ако още вед

нъж го направиш това, мисли му!”

 или “Ако отново удариш брат си (сестра си), ще те напляскам!”

Всеки път, когато заплашваме детето по един или друг начин, то започва да се бои от нас и да ни мрази. Заплахите оказват отрицателен психологически ефект върху детето.

 Но това съвсем не означава, че не трябва да наложим някои ограничения.

Тук се появява пък другата крайност.

 Често въпроса за заплахите се разбира погрешно от родителите и решават, че на детето никога не бива да се казва НЕ.
Напротив.

 Детето, когато премине границите (а това се случва много често) и се наложи да го спрем, трябва да го направим дори и с цената на леко пошляпване.

Но без преди това да сме го заплашили.
Заплахите се отнасят до бъдещето, а децата живеят в настоящето и за това няма да имат ефект върху поведение му в бъдеще.
Другото нещо, с което трябва да внимаваме, е че не трябва да ги подкупваме.
Например, когато родителят обещае на детето си, че ще му купи еди какво си, ако извърши еди какво си. Тогава ефектът от това обещание е, че мотивацията на детето се измества.

Вместо то да го извърши за собственото удовлетворение и да разбере ползата от него, то се старае единствено, за да получи само наградата, която му е обещана.

Молим Всевишния Аллах да пази нас и нашите семейства от огъня, горивото на който са хората и камъните.

 Амин!