Да ти покажа ли жена от обитателите на Рая?

Ата ибни Рабах (р.а.) разказва:
Ибни Аббас (р.а.) ме попита:”Да ти покажа ли жена от обитателите на Рая?” Аз отговорих:”Да!”
Веднъж една черна жена дойде при Пратеника на Аллах ﷺ и каза:”Имам пристъпи на епилепсия и затова се разголвам, помоли Аллах за мен.”В отговор на това Пратеника ﷺ каза:”Ако искаш търпи и Раят ще те очаква ,а ако желаеш,аз ще се обърна към Аллах с молбa да те изцели.”
Тя каза:”Ще търпя!”После дойде и каза:”Всъщност аз продължавам да се раголвам.Помоли Аллах да не се разголвам.”
И той сe обърна към Аллах с такава молитва за нея.
Скъпа мюсюлманке, ти би трябвало да се замислиш върху положението на тази жена.Тя страдала от епилепсия и по време на тези пристъпи, нейното тяло неумишлено оставало непокрито.Така,тя била внимателна да бъде покрита ,въпреки че била невинна (заради болестта си).
Всемогъщия Аллах казва:” За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито за болния е грях[ако не излязат на сражение].” Коран.[ 48: 17]
Toвa e инстинктивна естествена свенливост и също така показва, че вярата е нещо,което може да изпълни сърцето.Замислете се върху хадиса, в който Пратеника ﷺ казва: ”Свенливостта и вярата са неразделни; ако едното от тях липсва, другото също липсва.”[Ел-Хаким]
Целомъдрието и свенливостта са най-прекрасните,най-красивите и най-възвишенитe характристики,с които една праведна жена се разкрасява.Женствеността е композиция от свенливост и целомъдрие.Мюсюлманката e целомъдрена и срамежлива и това са нейните съществени отличителни белези.
В друг хадис се разказва, че свенливостта е част от вярата , а вярата е най-важното нещо в живота на жената мюсюлманка.Пратеника на Аллах ﷺ казва:„Вярата има седемдесет и няколко или шейсет и няколко клона. Най-добрият от тях са словата Ля иляха илляллах (Няма друг бог освен Аллах!), а най-ниският – да се махне от пътя нещо, което пречи. И свенливостта е клон на вярата“ [Муслим]
Защо свенливостта е клон на вярата?
Свенливостта е степен от вярата ,защото всяка степен препоръчва доброта и отвръща човека от злото.Вярата подтиква вярващия да извършва действия на подчинение и да избягва неподчинението.По същия начин, свенливостта предпазва от небрежност при благодаренето на Даряващия за Неговите блага или отричането правата на другите.Свенливостта също предпазва от правене или казване на неморални неща, за да се избегне порицаване или вина.Следователно, свенливостта е добро и носи само доброта.В хадис Пратеника ﷺ казва: „Свенливостта носи само добро“ [Бухари и Муслим]
Формулировката на друго предание гласи:„Свенливостта е изцяло благо“. [Муслим]
Разказва се ,че веднъж Пратеника на Аллах ﷺ минал покрай мъж, който смъмрял свой събрат,който претърпял вреда поради неговата прекалена срамежливост .Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Остави го, свенливостта е от вярата!“ (всепризнат хадис)
Пратеникът на Аллах ﷺ минал покрай един от
енсарите, който съветвал свой брат да бъде свенлив и тогава казал:“Остави го, защото срамежливостта е част от вярата.”
И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян:
Свещеният Коран отразява характеристиките на целомъдрие и свенливост в сценария на истинския живот, когато описва една от двете жени, които Муса(а.с.)(Мойсей) срещнал, когато отишъл до кладенеца на Мадян и напоил техните добитъци.
„И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои
вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: “Не се плаши! Избавил си се от
хората-угнетители.” Коран[28:25]
Коментирайки този айет, Саид Кутб(Аллах да се смили над него) казва във Фии Тхиляял Ал-Куран (Fee Thilaal Al-Quran): Поканата била доставена от ”едната от двете”,която дошла ”пристъпвайки със свян” ,както една целомъдрена ,достойна и невинна жена би трябвало да ходи ,без да показва украшенията си или да прави опити за изкушение.Тя доставила поканата по най-бързия и най-ясния начин ,който е изразен в Корана:” “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои овцете
вместо нас.”Тя говорила със свян, ясно и точно,без колебание и предала съобщението изцяло.Това отново е отражение на една чиста и добра природа ,каквато младата жена показва когато чувства срам ,срещайки мъже и говорейки на тях.Въпреки това, нейната срамежливост не я побеждава, защото тя е уверена в своето целомъдрие и правота.По-скоро, тя говори ясно и толкова, колкото е необходимо.
На какво свенливостта не трябва да пречи?
Свенливостта не трябва да пречи мюсюлманката да казва истината, да търси знание, да се наслаждава на доброто и да забранява злото.Ето един пример:
Веднъж Омар(Аллах да е доволен от него) изнасял Хутбе(проповед) и възразил срещу даването на скъпи зестри . Тогава една жена казала:”Вие ще ни предпазите от онова,което Аллах ни дава, о Омар?Не казва ли Всемогъщия Аллах в Корана”:”А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте
нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?”[Коран 4:20]
Свенливостта не попречила на тази жена да защити правата на жените.По същия начин свенливостта не попречила Омар(Аллах да е доволен от него) да се извини казвайки:”Всеки е по-осведомен от Омар.Жената е права и Омар е сгрешил.”
Съвет:
Моделът за подражание за свенливостта на една мюсюлманка е Пратеника ﷺ .От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе по-свенлив и от девица в нейния кът и щом видеше нещо, което не харесваше, го узнавахме по лицето му“[Бухари]
Да обобщим:
Когато един мъдър човек чуе думата „жена”, той веднага си мисли за прeкрасните принципи на свенливост и целомъдрие.Всъщност, мюсюлманката се наслaждава на свенливостта и целомъдрието.Учените на Шериата определят свенливостта като морална характеристика, която кара да се избягват лошите теми и предпазва от небрежност към правата на другите.Свeнливостта също се определя като забрана на самия себе си да извършва зли неща(от които Всемогъщият Аллах не е доволен).Абу Ал-Касим Ал-Джунейд(Аллах да се смили над него) казал:”Свенливостта е признаване на благодатите както и небрежността, и това създава една умерена позиция, която е свян.В хадис Пратеника ﷺ казва: „Аллах е наистина Ал-Халиим/Ласкавия, Всеблагия(което предполага толерантност и търпение), Ал-Хаййи/Срамежлив (което предполага свян) и Ситтиир/Прикриващия(което предполага прикриване на греховете). Той обича свенливостта и укриването.”[Ан-Нисаи]
Това означава, че където има свенливост, там има прикриване и целомъдрие.И обратно, когато човек не е срамежлив за правене на зло, това води до разкриване и скандал.
Точно както мюсюлманката се срамува от хората,тя също се срамува и от Всемогъщия Аллах и следователно тя не показва пренебрежение в подчинението към Него ,нито в благодаренето за Неговите безброй блага.
Разказва се от Ибн Мес’уд(Аллах да е доволен от него) ,че Пратеника на Аллах ﷺ веднъж казал на своите сподвижници (Аллах да е доволен от тях) :“Срамувайте се от Аллах – истински!” Ние му рекохме: “О, Пратенико на Аллах! Ние се срамуваме и хвала на Аллах.” А той рече: “Не така… Който се срамува истински от Аллах, нека да опази в главата си онова, което е научил(слуха,зрението и думите си), нека да опази в корема си, което е вътре(например да яде и пие само това ,което е позволено) и нека да споменава смъртта и изпитанията. Който желае отвъдния свят, ще изостави прелестите на земния свят. Който извърши това, той се срамува истински от Всемогъщия Аллах.”
В друг хадис Мухаммед ﷺ казва:”Аллах заслужава повече да се срамувате [от Него],отколкото от хората” [Абу Дауд и Тирмизи]
Моля Аллах Всемогъщия да дари всяка мюсюлманка с успеха да бъде свенлива ,за да спечели Неговото задоволство и Неговият Рай.Амин!

Женският глас

  

Гласът на жената разглеждаме в два аспекта:
Нормален говор
Мелодичен говор, т.е. пеене, четене на Корана, четене на езан, рецитиране на стихове и т.н.
Нормалният глас на жената е позволен за мъжа....
Няма хадис, нито айет, в който да се казва, че говоренето пред мъже е забранено.
Но и тук има известни препоръки.
Жената, трябва да говори кратко, точно и ясно, а не надълго и широко.
Мухаммед (с.а.с.) е говорел с жените, а те са говорели и със сподвижниците му.
Но е забранено жената да пее песни, иляхии, да чете езан или Коран пред чужди мъже.
.
Доводите за това са няколко:
досега нито една жена не е станала мюеззин

(човек, който чете езан и камет).
Така е от векове наред.
Защо?
Неприятни ли бяха гласовете на всички мюсюлманки, та затова не са станали мюеззини?
Или защото гласът на жената е харам?
От друга страна, при разглеждането на айет 31-ви на сура „Нур” отбелязахме, че жената не трябва да привлича внимание с каквото и да било.
Да кажем, че дадена група изпълнява намаз зад имама и когато той сгреши, тогава някой от джемаата прочита правилно айета и му го припомня.
Но ако в джемаата няма мъж или пък сред мъжете никой не знае айета и някоя от жените разбере за грешката според хадиса тя напомня на имама, но не на глас,

 а само с пляскане с ръце.
По този начин имамът разбира, че е сгрешил и за да изпълни точно намаза, започва да чете друг айет.
Ако беше позволен гласът на жената за чуждите мъже, в този случай тя щеше да прочете сгрешения айет.
А тези, които твърдят, че гласът на жената е позволен за чуждите мъже, се позовават на факта, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е слушал песни, изпълнявани от жени.
Да, вярно е, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е слушал песни, но изпълнявани не от свободни жени, а от робини.
Това е станало по следния начин.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) с войската си се връщал от спечелена битка.
Една от робините ги посрещнала с дайре в ръка, казвайки:
„О, Пратенико на Аллах позволи ми да посвиря на това дайре”.
Отначало той не се съгласил, но когато тя настояла силно, с мотива „обещах си, че ако победите, ще пея и ще свиря”, тогава той й казал:
„щом си обещала, попей и посвири”.
Естествено, няма никакъв проблем жените да се забавляват помежду си.
Във 31-и aet от сура „Нур”, който започва така:
„О, Мухаммед, кажи на вярващите мъже да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.”
И в друг айет се споменава същото:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.”
Жените не трябва да гледат продължително чуждите мъже.
Мухаммед (с.а.с.) казва на Хз. Али:
„О, Али, поглед да не последва погледа.
Първият поглед е твой, но вторият вече не е твой.
Недей да гледаш продължително, защото първият поглед е за теб – не е грях, но след това е против теб – става грях”.
Мюслюманинът трябва да си изгради навик като погледне към забраненото нещо, да обърне своя поглед.
Заповедта „Сведи поглед!” трябва да стане черта от нашия характер.

“Този свят е временна наслада, а най-добрата благодат на този свят е праведната жена.”

Жената е дар и милост от даровете на Аллах, Всемогъщия, Превеликия !

 И това е благодатта, за която Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Този свят е временна наслада, а най-добрата благодат на този свят е праведната жена.”
/Този хадис е сведен от Муслим в “ар-Ридаа” (1467),

от ан-Насаи в “ан-Никях” (3232), от Ибн Маджа в

“ан-Никях” (1855) с думи на Абдуллах Ибн Амр./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е преминал през това, когато се оженил за Хадиджа радияллаху анха.

Той не е търсил богатство, не е търсил жена на своята възраст и т.н., а е търсил жена - праведна жена.

Той като човек е търсил за себе си жена, в която са се съдържали най-съвършените човешки качества, затова се е оженил за тази, която не е девственица, а за жена, която е

 по-голяма от него с 15 петнадесет години и имаща деца, които не са от него.

Той обаче видял в нея праведност и нравствена чистота.

Не е удивително, че тя е била радост за неговите очи, и опора в неговия живот от началото на пророческата му мисия;

тя му е оказвала подкрепа, и е вселявала в него увереност, казвайки му:
“Кълна се в Аллах, Той никога няма да те опозори, защото ти помагаш на слабия да носи своето бреме, поддържаш роднинските връзки, оказваш гостоприемство на хората и им помагаш да понесат ударите на съдбата.”
/Това е общоприет хадис, сведен е от ал-Бухари в “Бедеа ал-Вахий”(3), от Муслим в “ал-Иман”(161), от Ахмед в “ал-Муснад” (14483)/

Ето такива са качествата на праведната жена.

БЛАГОПРИЛИЧНОТО ОБЛЕКЛО НА ЖЕНАТА СПОРЕД ИСЛЯМА

ПРЕДГОВОР
В днешно време, стане ли въпрос за религия, всеки изразява мнението си. Едни са компетентни, други не особено, но най-опасни са онези, които съзнателно изопачават същността на исляма, отнасят се пренебрежително, променяйки айетите на Свещения Коран. Тези двуличници, които се появяват пред всевъзможни медии, увличат след себе си неукрепналите във вярата, нанасяйки големи духовни щети на обществото.
Ако трябва да постъпим честно, както във всяка друга област и тук сме длъжни да приемем това, което Аллах и Неговият пратеник Мухаммед (с.а.с.) са повелили по отношение на покриването. На някой това може да му хареса, а на друг – не, но не това е важно. Важно е одобрението и задоволството на Аллах (дж.дж.). Когато Аллах ни даде някакво изпитание, ние сме длъжни да го приемем. Тук се сещам за един хадис на Пейгамбера (с.а.с.): „Относно религиозните въпроси Аллах Теаля отглежда фиданки (хора) и използва тези фиданки по пътя си”. Целта на всеки от нас е да бъдем една от тези фиданки, които Аллах използва по пътя си. Ако можем да бъдем от тези хора, ще достигнем до най-високата степен и в земния, и в отвъдния живот.
от Автора

Какво означава тесеттур (покриване)?
„Тесеттур” е арабска дума и означава „покриване”. Например думата „сетр-и аврет” (покриване на забранените части) е позната на всеки. Когато изброяваме фарзовете на намаза, казваме „сетр-и аврет”. „Сетр” е покриване, а „аврет” – забранена част, а също уважение, почит, онова, което трябва да се опази в целомъдрие. В нашата традиция жената също се определя като „аврет/аврат”. Макар понякога в това понятие да се влага негативен и неприличен смисъл, то това е неправилно. Тъй като в оригинал „аврет” е онова, което трябва да се съхрани, което е забранено, свято и неприкосновено. Този израз се използва в смисъл, че жената трябва да бъде покрита.

Покриването е естествена характеристика на човека
Покриването на човека има естествен характер, което значи, че по природа във всеки човек съществува подобен инстинкт. Обиколете света от единия до другия край, питайте, когото щете, и всеки ще ви каже, че не иска да се разхожда гол. Обличането е присъщо на природата на човека и поради това голотата не се възприема от хората. Не само мюсюлманската общност, а всички хора изпитват нужда да се покриват. В документални филми се разказва за живота на племе в другия край на света, където е невъзможно да стигнем. Забелязваме, че дори в най-първобитните общества хората крият голотата си. Забелязва се, че дори в тези нецивилизовани общности жените и мъжете се обличат различно, т.е. жените са по-облечени от мъжете. Или, когато четем за хората, които живеят в далечна Нова Гвинея, разбираме, че дори и в тяхното съзнание е вложено чувството за срам. След като това чувство е естествено, то вярващият иска или не, е длъжен да се покрие. Облеклото е необходимост, също както и храната. Покриването е един от отличителните белези на исляма.

Забранените части
Нека изложим накратко частите, които трябва да се покриват и да разясним темата.
Между съпруга и съпругата няма забранени части, те са хелял един за друг. Поради това, че са законни съпрузи, те не са задължени да бъдат покрити един пред друг, а го правят от благоприличие.
При разширяване на кръга се формулират следните забранени части:
● На жената пред останалите жени.
● На мъжа пред останалите мъже.
● На мъжа пред останалите жени.
Тук се имат предвид частите от кръста до коленете.
Когато жената е сред други жени, задължително трябва да бъде покрита от кръста до коленете. Мъжът, когато е сред други мъже и жени, не е позволено да се открива повече от казаното по-горе. Ако вземем за пример спортните игри, които са присъщи на ислямската култура, ще видим, че дрехите, с които се обличат мъжете, напълно отговарят на разбирането за покриването. Например в мазната борба късите кожени панталони (киспет) на борците обхващат тялото точно от кръста до коленете. Разбира се, за останалите спортове не можем да кажем същото, защото те не са се появили в мюсюлманските общества, а под влиянието на други религии и култури.
Забранените части на жената за мъжете, се разделят на две групи:
В първата група са жените и мъжете, които са махрем един за друг, т.е. толкова близки, че никога не могат да сключат брак помежду си.
Във втората група са мъжете, при които няма забрана за женитба.
1. Забранени части на жената за близките й мъже (махрем), за които не може да се омъжи:
От гърдите до коленете, което значи, че тази част е харам за сина й, бащата, братята, племенниците, чичовците и вуйчовците, свекъра и млечните й роднини от тези групи. Допустимо е жената да открие косата, ръцете и краката до коленете си, в тяхно присъствие, но при условие, че няма опасност да се предизвика фитне (смут). Ако жената се облече така, че предизвиква дори близките си мъже, то това е забранено. Трябва да ни е ясно, че изискванията, които изброихме, са в сила само при нормални условия.
2. Забранени части на жената по отношение на чуждите мъже:
Те обхващат цялото тяло, с изключение на ръцете и лицето.
По отношение на краката има различни виждания. Някои ислямски учени смятат, че е позволено ходилата да се виждат, което позволява на жената да бъде по-свободна. Но повечето от учените застъпват становището, че ходилата също са забранени части. Поради това жената трябва да покрива цялото си тяло, с изключение на лицето и китките на ръцете.
Споменатото дотук е извлечено от айети в Корана и хадиси на Мухаммед (с.а.с.) и в продължение на векове се е прилагало от мюсюлманите. Затова изрази като „покриването не е споменато в Корана” и от „ІІ век по хиджра до сега винаги тези теми са предизвиквали противоречия”, са инсинуация по отношение на Аллах и Пейгамбера (с.а.с.). Както споменах в началото, това не е нищо друго, освен „евтина подмяна на айетите”.
Откриването на женското лице не е забранено, въпреки че някои учени защитават точно обратното. Защото жената, дори да покрива лицето си в общността, в която живее, един ден, решавайки да направи хадж или умра, от момента, в който облече дрехи за хадж, тя е длъжна да покаже лицето си. А по време на хаджа мъжете и жените вървят заедно. Повтарям, че при нормални обстоятелства нещата са ясни, но ако има опасност, то тогава жената трябва да покрие и лицето си и не й е позволено да напуска дома си.

Вид на облеклото
След краткото обяснение за забранените части, дойде ред и на облеклото. В нашата религия не е установен определен начин на обличане. Няма указание, че трябва да се носят определени дрехи. Поради това на възраженията, отправени от външния свят под формата на въпроса: „Защо се считате за задължени да се обличате по даден начин?” отговаряме, че в исляма няма определен начин на обличане. Затова и вие не критикувайте нашето облекло.
Ислямът не е определил начин на обличане, но за сметка на това е установил принципи, норми и правила на обличане. При тяхното съблюдаване могат да се използват всякакъв вид облекла. Например, хората, които живеят в студените области, сами определят своя начин на обличане. Това се отнася и за облеклото на хората от екваториалния пояс. Дрехата се съобразява със специфичните климатични условия на съответния регион, но винаги се вземат предвид ислямските норми, които са задължителни. Защо? Това ще стане ясно, след като поясним ислямските правила за изработване на дрехи.
Съществуват четири принципа, които трябва да се съблюдават:
1. Облеклото трябва да покрива забранените части, които изброихме по-горе.
2. То не трябва да бъде тясно, т.е. не трябва да очертава линиите на тялото.
Ако дрехата очертава по-малко или повече тялото, то тази дреха не отговаря на ислямските изисквания. За съжаление в наши дни някои мюсюлманки не се съобразяват с изискванията на исляма, а с тези на модата. При положение, че всичките им части са откроени, нека тези жени да не твърдят, че са покрити, защото не са. Това обстоятелство трябва добре да се обмисли и разбере от всички нас. Наблюдаваме една деградация у мюсюлманката в това отношение. Ако твърдим, че спазваме законите на Аллах, трябва да правим това безупречно.
3. Дрехата не бива да е прозрачна.
4. Не трябва да символизира друга религия.
Обръщам особено внимание на последния принцип. Ако дрехата символизира друга религия, то обличането й става забранено. Например вярващите евреи носят т.н. кипа, която прилича на шапка. Или пък християнските свещеници по време на служба носят облекла с кръстове и слагат пояси, наречени „зюннар”. Поради това, че тези одежди символизират други религии, мюсюлманинът не може да ги използва. Между другото сигурно се досещате и за един по-специален въпрос, – нека разясним и него: Поглеждайки облеклото на монахините, можете да кажете, че то е същото като на мюсюлманката. А това означава ли, че по тази причина, нашите жени не могат да се обличат по същия начин? Случаят обаче не е такъв. Защото божествената религия християнство с течение на времето се е променила, докато накрая тези промени са стигнали до храмовете, но те не са докоснали облеклото на монахините и то се е запазило. От което следва, че този вид покриване е повеля на божествена религия. Това облекло не е символ само на една религия, а на всички божествени религии. В исляма Аллах Теаля е утвърдил някои правила, присъщи на предишните религии. В усул-и фъкъх (методология на ислямското право) това се обозначава като „шер‘у мен каблена” (канон на предишните). Така погледнато, онези, които смятат това за проблем, вече виждат, че не е.
Да се върнем отново на изискването дрехата да не бъде тясна. В един от хадисите си Пейгамберът (с.а.с.) казва: „Ще дойдат такива времена, че жените ще са облечени, но в същото време ще са голи”. В момента се случва точно това и този начин на обличане се възприема трудно. Тези жени само си мислят че са облечени! Но основното, което искам да кажа е, че някои не само обличат тесни дрехи, а ходят с къси ръкави и забрадки… Ето това не мога да разбера! Ако имах възможност, бих ги попитал, защо изобщо слагат забрадки. А може би те ще ми отговорят: „Защото е заповед на Аллах”. Облякла се според повелята на Аллах!?… Това е подигравка с религията. Ако ще се покрива, нека се покрие цялата, а не само да имитира покриване, защото това облекло не е ислямско.
Но за съжаление и в нашите среди има жени, които подражават на другите и обличат тесни панталони, а върху тях манто, което ги покрива. Това, което ще им кажа е: „Не бива да имате комплекси в това отношение. Ако ще се покривате, покрийте се както трябва, ако пък не – никой не ви пречи”.

Носенето на джилбаб
Между другото, тук трябва да засегнем и покривалото, наречено „джилбаб”, което се споменава в сура „Ахзаб”. В този айет се казва:
„О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото.”
Джилбаб е покривало за главата и се спуска надолу, при което се оставя отвор от средата на челото до средата на носа. Забрадката и мантото не могат да заменят джилбаба. Но нека да добавим и това: носенето на джилбаб не е задължение, произтичащо от заповед, а е израз на искрена вяра.
Затова забрадката и мантото, които са съобразени с горепосочените изисквания, са достатъчни за спазването на задължителното и нямаме възражения по отношение на тях. Но тъй като някои предпочитат джилбаба, трябва да уточним, че забрадката и мантото не могат напълно да го заместят.

Булченското облекло
Сега нека да се спрем и на булченските рокли. Тюлените рокли са внесени от Европа. Ако те са съвместими с ислямския начин на обличане, е позволено да се носят. Пак ще повторим принципите, които важат за облеклото:
1. Да покрива забранените места;
2. Да бъде широко;
3. Да не прозира;
4. Да не символизира друга религия. Това условие по принцип важи и за булченските рокли, защото те са дошли от Европа, но не са символ на техните религии.
Затова, ако трите условия са налице, тази булченска рокля може да се използва. Но това, че е позволена, не означава, че е задължителна. Според мен ще е добре нашите жени да се ориентират към друг тип булченско облекло. Преди доста време този вид дрехи се състояха от две части. Приличаха на фередже с ластичен пояс, който покриваше долната част и друг, който започва от долу, прекарва се през главата и се премята напред. В повечето случаи цветът й беше бордо.
Това облекло е съобразено както с исляма, така и с изискването за практичност. Например в днешно време хората харчат сума пари за дреха, която ще облекат веднъж в живота си. Според исляма това е прахосничество. Булченската рокля трябва да е изработена така, че да не се виждат забранените части на жената и да може да я носи по-дълго време.

„Видното от тях”
Нека сега да разгледаме другите важни въпроси, свързани с покриването. В Коран-и Керим Аллах казва:
„И кажи на вярващите жени да не показват украшенията, освен видното от тях.”
(ен-Нур, 24: 31)
Какво иска да каже айетът с израза „видното от тях”? В тази връзка някои тълкуватели на Корана казват:
1. Имат се предвид ръцете и лицето, от което следва, че тези части не се смятат за забранени.
2. Други твърдят следното: „Жената по принцип е покрита, но, поради една или друга причина, е възможно да се открие някоя нейна част. Например, когато духне вятър или стане някаква катастрофа, части на жената могат да се открият”.
3. Трети учени тълкуват айета по следния начин, което според мен е правилното: „При вършене на някаква работа, поради необходимост, е позволено да се открият ръцете малко над китката”.
По принцип под „видното от тях” учените разбират ръцете и лицето, затова приемаме това тълкуване и приключваме с въпроса.

„Спускане на покривалото върху пазвата”
В същия айет Аллах Теаля повелява: „И да спускат покривалото върху пазвата си.” Преди известно време във връзка с този айет един „учен” беше направил следното тълкувание, което няма как да не ни разсмее! Той заяви: „В айета не се казва да си слагат забрадки, а да покрият частите около шията си”. По този повод мога да кажа много неща, но се затруднявам да намеря най-точния израз! По тази логика, ако видя този човек и му кажа: „спусни крачолите на панталона си върху обувките”, той би трябвало да разбере „можеш да свалиш надолу панталона си”?! Вижте само каква логика, какъв ум!
В арабския език „химар” означава покривало, но не такова, което покрива каквото и да е. Покривката за маса не може да се нарече химар. Химарът е специално покривало за главата на жената. И в айета се споменава именно то. В друг айет се среща „хамр”, което произхожда от същия корен и означава алкохол. Защо и алкохолът се нарича „хамр”? Защото „покрива” ума и блокира неговите функции, тъй като опиянява. От тук става ясно, че химар е покривало за главата.
А джилбаб е „покривало, спускащо се от главата надолу”. В епохата на невежеството арабските жени си слагали забрадки като слугините. Ушите, част от косите, шията, а може би и раменете им се виждали. Поради тази причина Аллах повелява покривалото на жената да бъде спуснато над пазвата.

Цветът на забрадката
Друга тема, засягаща женското облекло, е предпочитанието към цветовете. Тъй като облеклото не трябва да привлича внимание, трябва да се предпочитат тъмните цветове.
Майката на вярващите Айше (р.а.) е отправила дуа за мюсюлманките, казвайки: „Когато бе низпослан айетът за покриването на мюсюлманката, в този момент жените, въпреки че нямаха забрадки, разкъсаха дрехите си и с част от тях покриха главите си. Сякаш върху главите им бяха кацнали черни птици. Изведнъж улиците на Медина се изпълниха с тъмни тонове. За да не привличат внимание, жените не вървяха по средата на пътя и не пречеха, а тихичко и лекичко отиваха там, където искаха”. Това е повелята. Цветовете, които привличат вниманието от далече, не са предпочитани в исляма.

Парфюмирането
Тук трябва да кажем няколко думи и за парфюмирането. В това отношение Мухаммед (с.а.с.) е отправил специални препоръки към жените: „Ако жена се парфюмира и чужд мъж усети уханието на парфюма й, то тази жена никога няма да може да усети аромата на дженнета”.
Ако жената иска да се парфюмира, трябва да го направи така, че чуждите мъже да не усетят уханието й. Когато е вкъщи и няма чужди мъже, нека се парфюмира, колкото си иска.

Гримирането
Гримирането е позволено, но не и за чуждите мъже. Жената може да се гримира за себе си и за съпруга си. Нека направим един опит – представете си, че пред вас е застанала възрастна жена, която цял живот се е гримирала и друга която никога не го е правила. Поставете двете една до друга. Коя изглежда по-мила и симпатична, чие лице е по-свежо и чисто? Разбира се, че на тази, която не се е гримирала, защото другата, която е използвала гримове, е състарила кожата си. А може би и с изхарченото за тази козметика е можела да нахрани три-четири бедни семейства. Това в никакъв случай не е преувеличено, защото в една френска статия се казва следното: „Във Франция се харчат толкова много пари за кучета и котки, че с тях могат да се нахранят жителите на две африкански държави”. Връщаме се на случая с гримовете. От двете възрастни жени едната не е използвала изобщо гримове. А как става така, че едната е приятна и симпатична, а към другата човек не може да погледне? Причината за запазването на кожата на лицето, както на мъжете, така и на жените, се крие във взимането на абдест и среднощния ибадет.
Искам да отбележа, че поради изпълняване на техеджуд намаз по време на среднощния ибадет, лицето на човека засиява. Това е споменато и в хадисите на Мухаммед (с.а.с.). Извършвайки този ибадет, човек става мил и благодушен. Дори лицата на чернокожите, които извършват този ибадет, светват.
Когато Мухаммед (с.а.с.) ни известява за състоянието на своята общност в Съдния ден, той я окачествява с две думи – „гурре” и „тахджил”. „Гурре” е бялото петно върху челото на коня. В долната част на четирите крака на тези коне също има бяло и то се нарича „тахджил”. Расулюллах (с.а.с.) е охарактеризирал последователите с тези два белега. В отвъдния живот лицето и ръцете на вярващия, който е вземал абдест на този свят, ще сияят. По това ще се разбира, че са от общността на Мухаммед (с.а.с.).
На арабски „вуду”, т.е. абдест, означава сияние. Затова украсата и гримът на мюсюлманина са абдестът и ибадетът. Това можем да обясним и със следния пример: подредете 100 човека един до друг, 99 от които невземащи абдест и неизпълняващи намаза, а само един – с абдест и намаз. Много лесно ще е да познаете и да посочите човека, който изпълнява намаз. От къде проличава това? От външния вид, т.е. от абдеста. От тук следва, че и жената, и мъжът трябва да използват тези два специални „грима”. И не подсушавайте веднага водата след абдеста, нека тя да се поеме от кожата.

Сюрме
Във връзка с грима трябва да споменем и сюрмето. Слагането на сюрме по очите е сюннет и за мъжете, и за жените, тъй като Пейгамберът (с.а.с.) също го е правел преди лягане. В един от хадисите се казва: „Препоръчвам ви сюрмето, защото то засилва зрението, а също така миглите стават гъсти и хубави”. В днешно време този сюннет, особено при мъжете, е забравен, но се надявам той да се възроди с усилията на вярващите.

Боядисване на косата
Друг въпрос, свързан с темата, е боядисването на косата. В наше време и това е проблем за жените, дори се е превърнало в мания. Някои си служат с това средство, за да демонстрират превъзходство. Боядисването на косата с цел да се изтъкнеш пред другите не е позволено. Защото това води човека до високомерие и разпуснатост. А Аллах не обича високомерието и главозамайването. Тези, които боядисват косите си, често задават следния въпрос: приема ли се абдестът и гусюлът след боядисване на косата? А ние им отговаряме: ако си боядисвате косите и не ги показвате пред чужди мъже, е разрешено. В този случай всеки цвят е позволен.

Почистване на веждите
Друг важен въпрос е почистването на веждите. Тази естетична процедура в някои случаи е позволенa, а в други – не. Ако жената има нормален вид и иска да се разкраси чрез пластични операции, това според исляма не е позволено. Тези, които вървят по този път, Аллах Теаля ги е прокълнал, Пейгамберът (с.а.с.) също. Например, ако една жена има нормални вежди и ги оскубе, за да привлича повече внимание, то това деяние е забранено. И трябва да знае, че, вършейки това, ще е от прокълнатите. Но, ако някоя жена има хормонално разтройство и поради това се е окосмила прекомерно, за да се приведе в нормален вид, й е позволено да го отстрани.

Правила при ходене
В сура „Нур” в айет 31-и Аллах Теаля казва:
„И да не тропат с крак за да се разбере какво скриват от своите украшения.”
Т.е. жената не трябва да тропа, когато върви. В този айет е отбелязано, че токовете на обувките, които използва жената, не трябва да издават силни звуци. Което значи, че жената трябва да предпочита обувки, които не издават звук, за да не притеснява останалите и да не привлича вниманието на чуждите мъже.

Женският глас
Гласът на жената разглеждаме в два аспекта:
1. Нормален говор;
2. Мелодичен говор, т.е. пеене, четене на Корана, четене на езан, рецитиране на стихове и т.н.
Нормалният глас на жената е позволен за мъжа. Не знам нито хадис, нито айет, в който да се казва, че говоренето пред мъже е забранено. Но и тук има известни препоръки. Жената, трябва да говори кратко, точно и ясно, а не надълго и широко. Мухаммед (с.а.с.) е говорел с жените, а те са говорели и със сподвижниците му. Но е забранено жената да пее песни, иляхии, да чете езан или Коран пред чужди мъже. Някои учени издадоха фетви, че е позволено жената да пее обикновени и религиозни песни, но аз възразявам категорично против това.
Доводите за това са няколко: досега нито една жена не е станала мюеззин (човек, който чете езан и камет). Така е от векове наред. Защо? Неприятни ли бяха гласовете на всички мюсюлманки, та затова не са станали мюеззини? Или защото гласът на жената е харам? От друга страна, при разглеждането на айет 31-ви на сура „Нур” отбелязахме, че жената не трябва да привлича внимание с каквото и да било. Да кажем, че дадена група изпълнява намаз зад имама и когато той сгреши, тогава някой от джемаата прочита правилно айета и му го припомня. Но ако в джемаата няма мъж или пък сред мъжете никой не знае айета и някоя от жените разбере за грешката според хадиса тя напомня на имама, но не на глас, а само с пляскане с ръце. По този начин имамът разбира, че е сгрешил и за да изпълни точно намаза, започва да чете друг айет. Ако беше позволен гласът на жената за чуждите мъже, в този случай тя щеше да прочете сгрешения айет.
А тези, които твърдят, че гласът на жената е позволен за чуждите мъже, се позовават на факта, че Пейгамберът (с.а.с.) е слушал песни, изпълнявани от жени. Да, вярно е, че Пейгамберът (с.а.с.) е слушал песни, но изпълнявани не от свободни жени, а от робини. Това е станало по следния начин. Пейгамберът (с.а.с.) с войската си се връщал от спечелена битка. Една от робините ги посрещнала с дайре в ръка, казвайки: „О, Пратенико на Аллах позволи ми да посвиря на това дайре”. Отначало той не се съгласил, но когато тя настояла силно, с мотива „обещах си, че ако победите, ще пея и ще свиря”, тогава той й казал: „щом си обещала, попей и посвири”.
Естествено, няма никакъв проблем жените да се забавляват помежду си.
Отново се връщам на айет 31-и от сура „Нур”, който започва така:
„О, Мухаммед, кажи на вярващите мъже да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.”
И в друг айет се споменава същото:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.”
Жените не трябва да гледат продължително чуждите мъже. Мухаммед (с.а.с.) казва на Хз. Али: „О, Али, поглед да не последва погледа. Първият поглед е твой, но вторият вече не е твой. Недей да гледаш продължително, защото първият поглед е за теб – не е грях, но след това е против теб – става грях”. Мюслюманинът трябва да си изгради навик като погледне към забраненото нещо, да обърне своя поглед. Заповедта „Сведи поглед!” трябва да стане черта от нашия характер.

Пред кого могат да покажат накитите си жените?
В айет 31-ви на сура, „Нур” Аллах е изброил пред кого жената може да показва накитите си:
● Мъжа си;
● Мъжете, които са й махрем – дядо, брат, вуйчо, чичо и др.;
● Мъжете, които не изпитват никакви чувства към жени;
● Малките деца;
● Робините.
Също така могат да бъдат открити и пред „техните жени”. Какво означава израза „техните жени”? Има три мнения в това отношение и смятам, че последното е най-правилно:
1. Позволено е откриването й пред всички мюсюлманки. Но в присъствието на немюсюлманка тя трябва да бъде покрита.
2. Позволено е пред всички жени да се открива, защото местоимението „техните” не е използвано за ограничаване, а за да има сходство в стила на целия айет.
3. Може да показва накитите си пред всички жени, с които контактува и има добри взаимоотношения, но не и пред жени, които говорят много, т.е. пред жени, които одумват и започват да описват пред съпрузите си облеклото и тялото на другите жени.
Ако дойде някаква жена в дома ни и си свали връхната дреха, колкото и да ни е харесало нещо в нея, не трябва да го споделяме с никого. Защото много от раздорите по отношение на жените се пораждат точно по тази причина. Описването на някоя жена развихря въображението на мъжа, след което се поражда желанието и страстта. В резултат на това човек пристъпва към незаконното, забраненото.
В края на споменатия айет в израз на Своето милосърдие Аллах Теаля казва:
„О, вярващи! И покайте се пред Аллах всички за да сполучите.”
Аллах Теаля е толкова състрадателен и милостив, че на нито един от нас не желае наказание.
А в друг айет повелява:
„О, мои раби, аз ви обичам много, ни най-малко съм съгласен да ви измъчвам в ахирета. Затова всички вие се покайте.”

Може ли жената да пътува сама?
Тук е уместен и въпросът за пътуването на жената. Може ли да ходи сама на хадж, умра и т.н.? Може ли, тръгвайки на път, да се върне невредима и запазвайки честта и целомъдрието си? Ако няма някакъв риск, жената може да пътува сама, но ако има някаква опасност, това не е позволено. Дори при излизане на улицата, ако е застрашено целомъдрието й, и това не й е позволено. От гаранцията за запазване на честта и целомъдрието й зависи дали се разрешава или забранява да пътува сама.
Някои жени питат: „При наличието на тези условия може ли да пътуваме с дадена група, отиваща на хадж?” Отговорът е – да, може.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Както при всички наши дела, така и по отношение на покриването на жената, на първо място трябва да стои спечелването на задоволството на Аллах. Намеренията ни винаги трябва да целят одобрението на Великия Аллах. Каквото и да ни е заповядал Той, трябва да го изпълняваме без уговорки. В същото време не трябва да казваме „Сложих си забрадка, вече имам и хиджаб, значи всичко ми е наред”, защото може да имаме други недостатъци.
Наистина имаме нужда жената да участва при въвеждането на нов вид облекло. И когато ги произвеждаме, трябва да имаме предвид четирите принципа, повелени от исляма, които разяснихме. В крайна сметка „мюслюманин” значи „покорен и предан човек”. Ако ние сме покорни и предани на Аллах това означава, че сме мюсюлмани. Но ако избягваме това, което повелява Аллах и следваме онова, което ни повеляват страстите и желанията ни, тогава излиза, че не сме истински мюсюлмани, а само на думи.
С пожеланието да сме от рабите, спечелили задоволството на Аллах и на земята, и в отвъдното, поверявам всички ви на закрилата на Аллах Теаля.

Милостта на Аллах над мюсюлманските деца

 

Един от законите на Аллах е на всеки един човек, независимо на кое място се е родил, независимо в какво семейство се е родил, независимо в кой век е роден, да бъдат показани двата пътя, т.е. пътя на Истината и пътя на заблудата и на всеки да се разясни изхода и на двата пътя.

Аллах Теаля казва:

„Ние му показахме пътя или признателен, или неблагодарник.” 76:3

Така че, всеки един човек, задължително в живота си поне един път ще бъде изправен пред избор, ще попадне на кръстопът, на който трябва да избере или Исляма или каквото си поиска. Аллах на всеки е дал разум,с който прави разлика между доброто и лошото, между истината и лъжата. Знаем за много новоприели Исляма братя и сестри, които в разказите си споделят, че преди да срещнат Исляма, дълго време са търсели Истината, дълго време са проучвали и накрая осъзнали, че именно Исляма е Истината.

Всеки си задава фундаментални въпроси като: „Кой ме създаде?”, „Защо съм създаден?”, „Накъде отивам?” и други подобни. Няма човек, който да не си задава тези въпроси, независимо дали е евреин, християнин, зороастриец и прочие.

А има и много мюсюлмани, въпреки, че са родени в мюсюлмански семейства, те не са мюсюлмани, не кланят намаза, не говеят, просто се броят като мюсюлмани, а дали знаят тевхида, едва ли. Така че, не е гаранция, че си мюсюлманин ако си роден в мюсюлманско семейство и не е гаранция, че си неверник, ако си роден в семейство на неверници.

За мюсюлманските деца можем да кажем следното: „Наистина Аллах е проявил голяма милост спрямо нас, защото ни е създал в мюсюлмански семейства и от рано знаем за Аллах, за Исляма. Трябва да бъдем безкрайно благодарни на Аллах, че ни е напътил. А за другите деца, които са родени в еврейски или християнски семейства, Аллах на тях ще им покаже Исляма, когато пораснат. Когато тези деца поотраснат, те ще срещнат Исляма в живота и ако искат ще станат мюсюлмани, а ако не искат няма да бъдат мюсюлмани. Но Аллах непременно ще им покаже Исляма, че е правилната религия. Аллах и на тях ще им даде възможността да приемат Исляма. Затова те няма да са ощетени затова, че са се родили в такива семейства. След време, когато приемат Исляма ще бъдат като нас мюсюлмани, ще имат същата милост от Аллах, имаме и ние. И те ще имат същата възможност да влезнат в Дженнета, която имаме и ние.”

Нека научим децата да споменават Аллах

Да си припомним първо, че децата много бързо попиват това, което им казваме. Би било чудесно, ако детският език привикне в най-ранна възраст със споменаването на Аллах. Обучението на детето започва още в корема на майката. Но след като е на около две-три годишна възраст може по-сериозно да започнете да го приучавате да прави зикр (споменаване на Аллах). А преди това, ако то постоянно е чувало тези велики слова, ще започне много по-рано да казва, например Бисмиллях, Елхамдулиллях, въпреки че не ги осъзнава.

Първо трябва да се приучават да споменават Аллах сутрин, когато стават и вечер, когато си лягат, и когато се хранят или пият.

Ако детето чува зикр, след което го запаметява и след това изрича, това ще изгради здрава душевна връзка между него и Аллах Теаля. По този начин ще израства душевно и неговият характер ще бъде стабилен без отклонения иншаАллах.

Едно семейство тръгнали на път към провинцията и когато спрели за почивка, детето радостно тичало наоколо. Тогава то се върнало и попитало майка си: „Каква дуа трябва да кажем на това място?“

Следният хадис е предаден от Хауля бинт Хаким (радиаллаху анха), която е казала:
Чух Пратеника на Аллах (с.а.в) да казва:
„Всеки, който направи междинна спирка при пътуване нека да каже:
Еузю би келиматилляхи-т таммати мин шерри ма халек!
(Търся убежище в съвършенните думи на Аллах от злото на онова, което Той е сътворил), тогава нищо не ще му навреди докато си тръгне от това място.“ (Муслим)

Това дете разбрало, че мюсюлманите имат специален зикр, който да правят на различните места и в различните ситуации. Също така е разбрало истинската същност на връзката с Неговият Господ и е осъзнало, че тя съществува, защото това е научило от своите родители. Ако детето се възпитава по такъв начин, тогава то ще бъде праведен ИншаАллах и ще въздейства на неговите приятели и тези, с които е в контакт. По този начин детето ще бъде пример за околните.

Ето още една случка с дете, което расте, споменавайки Аллах и има душевна връзка с Него. Един ден малкото дете, което било на четири годинки дошло при майка си с нови дрехи, които неговата 13 годишна сестра му облякла. Майката му казала: „Позволи ми да те науча на дуата при обличане на нови дрехи.“ Детето отговорило: „Аз вече я казах!“ Майката се изненадала, защото тя знаела, че все още не е научило тази дуа. Обаче детето й казало: „Моята сестра казваше дуата и аз повтарях след нея.“

Вижте праведността на момичето, която оказала влияние и върху малкото й братче.
Препоръчително е да се започне с казването на Бисмиллях, Елхамдулиллях, Субханеллах, Аллаху Екбер, ИншаАллах. За децата те няма да представляват никаква трудност. Като свикнат с тези думички, можем да започнем да ги учим на основните дуи, които трябва да използват ежедневно. Но най-важното, което не трябва да забравяме е, че сме личен пример за тях. Когато те чуват нас, за тях е лесно само да повтарят.

Нека създадем най-здравата връзка, а именно душевната връзка на децата си с Аллах Теаля!

ЗАБРАДКАТА – СИМВОЛ НА ИЗОСТАНАЛОСТ ИЛИ ЦИВИЛИЗОВАНОСТ

 

Покриването е част от естеството на човека, от неговата природа. Свещения Коран отразява, че още с откриването срамотите на Адам и Хаууа, те започнали да се покриват с листа от рая.

Забрадката, която е обект на множество дискусии в нашето съвремие и често и се лепва дамга за изостаналост, даже и на пошлост, всъщност неизменно присъства като етикет на жената във всички епохи.

Всички известни религиозни жени са изобразявани със забрадка.

Шумерски източници свидетелстват, че леките жени, нямали право да носят забрадка, а ако развратница си поставела забрадка, трябвало да бъде обезглавена.

При юдейството, забрадкта е въпрос на морал.

При християнството – въпрос на морал: ако е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.

Предислямски период – израз на социален статус в обществото.

Съгласно исляма – забрадката е въпрос на целомъдрие.

Забрадката за жената е символ на целомъдрие и почтеност, символ на цивилизованост.

 

 

Tвърдението, че ислямът потиска жената и не й дава правата, които са дадени на мъжа.

/ Tвърдението, че ислямът потиска жената и не й дава правата, които са дадени на мъжа.

За отбелязване е, че мюсюлманките не търсят своите права - защо ли?

Загрижени за правата на мюсюлманките преди всичко са немюсюлмани – защо ли?

 В борбата срещу исляма, мисионерите взимат на прицел правата на жената според тази религия – защо ли?

Тези и много подобни въпроси ни карат да се замислим и да разберем как ислямът третира жената.

По този въпрос се говори много, пишат се статии, книги, организират се конференции и пр.

Всичко това подсказва важността на ролята на жената, както в личен, така и в обществен план.

 Враговете на исляма безуспешно се опитват да докажат, че жената е потъпкана от исляма, защото тя наистина е потисната от догматиката и практиката на техните религии и техния начин на живот.

Следователно те имат комплекс по този въпрос и се опитват да прехвърлят своя недостатък на исляма.

 По този начин се опитват да постигнат две неща.

Първо, да прикрият недъзите на своята религия или догматика, и второ, да се опитат да подронят авторитета на исляма, тъй като нападението е най-добрата защита.

В тази статия не може да се даде пълно тълкувание на ролята на жената според исляма, тъй като това е много важен въпрос и изисква по-задълбочено изследване.

Също така не бива да се приема и като отговор на някои немюсюлмани, защото твърденията на такива хора са толкова безпочвени, че не си заслужава да им се отговаря.

 Целта е да се погледне реално на въпроса и да се набележат ясно ориентирите, които биха дали представа за положението на жената в исляма.

Тази тема може да се разгледа в няколко аспекта.

Първо:

 жената е равнопоставена с мъжа по отношение на своята вяра, дела и религия.

 В Свещения Коран Аллах Теаля повелява:

„А техният Господ им отвърна:

 "Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж,

 нито на жена вие сте един от друг...“

(Али Имран, 195)

Равнопоставеността между мъжа и жената е налице – равнопоставеност в практикуването на религията, равнопоставеност като член на човешката общност.

 Всеки ще получи отплата за извършеното дело – независимо дали е мъж или жена.

Второ:

 По отношение на поминъка на жената, ислямът не я изравнява с мъжа, а я привилегирова.

Да, това може да се стори невероятно на някои хора, които не познават исляма.

Издръжката на жената е подсигурена от нейното раждане до края на живота й.

 Тя никога не е длъжна да се грижи за прехраната си.

Тя е подсигурена от баща си, ако той е жив и е в състояние да издържа семейството си.

Ако той няма възможност да подсигури издръжката на семейството си поради уважителна причина, тогава жената се подсигурява от най-близкия й роднина от мъжки пол, като брат, дядо и т.н.

Това разбира се, се отнася до живота на жената, докато не е омъжена.

След като се омъжи, грижата за нея се поема от нейният съпруг.

Ако тя бива разведена, издръжката й се поема отново от нейните роднини по кръвна линия.

Тук може да възникне въпросът възможно ли е това?

 Ние сме свидетели, че хората в нашето съвремие се отнасят към дъщерите си по много лош начин!

 Може ли да се приложи в наши дни това, което се говори като принципи на исляма?

Отговорът на всички тези въпроси е, че всичко това може да се приложи и в нашето съвремие.

 Нужно е само хората да обърнат по-голямо внимание на своите човешки и духовни ценности,

още повече, че тези, както и всички останали принципи на исляма не са само теория.

Те са изпробвани и прилагани на практика в обществото.

Нещо повече, прилагат се и днес, макар и частично.

Трето:

Правото на жената да участва в обществения живот.

По този въпрос може да се каже, че ислямът има предимство пред останалите цивилизации и религии.

Мухаммед (с.а.с.) се е съветвал със съпругите си по много важни въпроси в епохата, в която останалите цивилизации са се подигравали с жените и са ги смятали за изчадия и измет на обществото.

Само като пример може да се спомене ролята на една от съпругите на пророка при Худейбийе, където е подписано споразумение между Пророка (с.а.с.) и езичниците.

Някои от сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) не били съгласни да се откажат от хадж в Мекка през тази година и не искали да извършат ритуала за обръсване на главите си в Худейбийе.

Те искали непременно да отидат в Мекка. Пророкът (с.а.с) се стъписал пред тяхното упорство.

 Тогава една от съпругите се притекла на помощ на Мухаммед (с.а.с.), като му дала съвет той самият да обръсне главата си. Когато пророкът послушал съвета й и обръснал главата си, сподвижниците му го последвали и също обръснали главите си, което означава, че се отказват да отидат в Мекка тази година.

 Така било предотвратено нарушаването на мирното споразумение не по предложение или по идея на мъж, а на жена. Това е ясен пример за правото на жената в исляма да участва в обществено-политическия живот.

Този пример не е изключение.

Историята на мюсюлманите е наситена с подобни случки.

Четвърто:

Въпросът за равноправие в семейството.

Той също се дискутира от много хора, които го разглеждат повърхностно.

Тяхното твърдение е, че жената в мюсюлманското семейство е потисната и угнетена.

 Семейството е градивна част на обществото, което налага то да се управлява според разума, а не според чувствата.

Нс искам да кажа, че жената е с по-малки умствени способности, но е факт, че е по-чувствителна от мъжа.

Това е физиологията, с която Аллах Теаля е дарил хората.

Знае се също, че когато човек се влияе от чувствата, а не от разума, той не може да бъде обективен.

Остава да се реши как трябва да се управлява семейството – чрез разум, от страна на онзи, който успява да го постави над чувствата си. а това е мъжът, или чрез чувства, които при жената взимат надмощие над разума?

Всичко това не означава, че жената няма дял в управлението на семейството, но тя има предимство пред мъжа в подсигуряване на духовния уют в семейството, тъй като това не е във възможностите на мъжа.

 Следователно, според исляма функциите на мъжа и жената са справедливо разпределени, съобразно тяхната физиология и техните възможности.

 В противен случай, ако се объркат функциите, се нарушава балансът.

От казаното до тук следва, че според исляма жената е тази, която е привилегирована, а не мъжът.

 Като доказателство за това може да се приведе фактът, че феминизмът (организация за защита на правата на жените)

 не се заражда в ислямския свят, а в Европа.