Пренебрегнато ли е мястото на жената в мюсюлманското правосъдие?

Жените са придобили достолепие и уважение благодарение на Исляма, открили са дълго жадуваните през цялата човешка история покой и щастие.

Ислямското правосъдие е отменило крайното разделение в отношенията между мъжа и жената, постановило е пълно равноправие и хармония между двата пола.

Според Исляма, и жената и мъжът, от гледна точка на положението им на слуги на Аллах, са напълно равноправни.

(„Сурата Худжурат”, стр. 13; „Сурата Ниса”, стр. 1) Както е казал нашият Пророк:

„Както зъбците на гребена са равни помежду си, така са равни помежду си и мъжът, и жената”.

След това леко въведение, нека да преминем към някои порядки, отменени в полза на жените и някои от правата, които то им е предоставило.



1. Някои порядки, които са отменени в полза на жените:



Според много от религиите, възникнали преди Исляма, жената е била прокълната и това разбиране е отхвърлено от мюсюлманската религия.

Ислямът строго забранява изпълнението на една от традициите, предавана поради невежество, при която младите момичета били заравяни живи под земята.

Пророкът Мохамед е наредил:

„Няма нищо, в което да се съдържа прокоба”, като по този начин е премахнал поверието, че жената носи нещастие.

На мъжете е заповядал към жените да проявяват голяма обич, състрадание и почит.

Остро заклеймил чувството на отвращение към младите момичета. Заповядал:

„Когато правите подаръци, спазвайте правата на всички и недейте да ги делите!

Ако трябваше да избирам – бих поставил момичетата на по-високо място!” и засипал младите девойки с хвалебствия.

Когато един човек Го попитал кой е достоен за по-голяма почит, Той повторил трикратно „Родната ти майка”, а на четвъртия път добавил: „Баща ти”.



2. Някои права, предоставени на жените:



Правото и задължението са двама неделими братя. Ако има право, значи има и задължение.

Ислямското правосъдие, което още от своето начало приема правата и свободите на жените и остро осъжда тяхното принизяване, наред с това им приписва и някои задължения.

Ние, без да ги изреждаме, само ще споменем думите, които заемат място в обръщението на Светия Пророк, изречени по време на Прощалния Хадж пред повече от 130.000 души, където той засяга въпроса за жените:

„Хей, люде, хей, вие, вярващи мюсюлмани, завещавам ви да бъдете благосклонни в отношенията си с жените.

Те са вашите житейски спътнички.

С помощта на тези жени, които са ви предадени от Аллах, вие свивате семейното си гнездо.

Както вие имате права над тях, така също и те имат права над вас.

Най-важният ви дълг е да живеете в сговор с тях.

Хей, люде, разбрахте ли добре какво искам да ви кажа с тези думи?”.

След това обобщение, нека да разгледаме накратко правата, които са предоставени на жените според ислямското правосъдие:

Правото на издръжка: мъжът е носи отговорност за осигуряването на издръжката на жена си и родените от нея свои деца.

Казано иначе, жената може да предяви претенции към мъжа си за издръжката на децата им.

Според ислямското правосъдие, мъжът е длъжен да осигури прехраната, облеклото, жилището и наемането на прислуга на своята съпруга.

Жената не може да бъде принудена да поеме част от семейните разходи – прехраната и облеклото на жената и децата са задължение на мъжа.

Правото на възможност за действие:

Според ислямското правосъдие, жената притежава всички права за действие.

Та притежава абсолютните права върху притежаваните от нея вещи.

Тя може да учреди и придобие всякакви вещни права.

Освен това, възпитанието на сина до навършването на седемгодишна възраст и на момичето – до встъпването му в брак, се присъждат на майката.

Право на наследство:

За разлика от почти всички предишни правосъдни системи, ислямското правосъдие предоставя на жените правото на наследство и онаследяване.

След всичко изложено дотук, следва да отбележим, че въпреки притежаването на тези права от жените, все пак глава на семейството си остава мъжът.

Същият принцип лежи и в основата на съвременната класическа правосъдна система.

Възприемането на този факт, както впрочем твърдят някои юристи, не означава, че това е всъщност признаването на различията между мъжа и жената.

Жената

Всички предложения, изтъквани досега от страна на феминистите в името на жената, са били в полза на нейното нагрубяване, унизяване и деформирането на характера й.
Ала жената е много важна брънка във веригата на битието и нейната най-значима черта е да запази уважение към границите на личния си характер и природа.

Във вежливостта, прелестта и чувствителността жената стои на изключително място.
С тези качества тя може да е от полза за семейството си, следователно и за обществото, в което живее, дотолкова, доколкото остава в границите на своя характер и природа.

Жената не е мръсен съд или парче безстойностен минерал.
Затова нейното място не е при мръсните съдове и неценните минерали.
Тя е несравним брилянт и на всяка цена трябва да се съхранява в седефени ковчежета.

Жена, която е озарила душата си със светлината на вярата, а ума си – със знание и социално възпитание, допълва дома си с нови измерения на красотата, сякаш всеки ден го строи наново.
Що се отнася до разгулените и самозабравилите се жени, те разрушават и тласкат към униние дори създадените семейни гнезда и ги превръщат в руини и гробове.

Семейното огнище на постигналата духовно съвършенство жена, постоянно кади като кадилница и отделя ободряващи душите благоухания, благодарение на добрите потомци, които тя оставя след себе си.
Такъв неземен кът, в който се носят благовонни аромати, е истинска Райска градина, стояща над всякакви определения и епитети.

Мнозина сред онези, които се изживяват като радетели за правата и свободите на жената, не вършат нищо друго, а забиват нож в нейната душа, като я възбуждат чрез плътските удоволствия.

Мнозина сред онези, които се изживяват като радетели за правата и свободите на жената, не вършат нищо друго, а забиват нож в нейната душа, като я възбуждат чрез плътските удоволствия.

Жената е възвишено същество, което не заслужава да го прелъстяват и тласкат към нечистоплътност.
Все още не сме изгубили надежда, че идните честити поколения, събудени за знанието, познанието и истината, ще я почитат и пазят като зеницата на окото си.

Жена, която не е усъвършенствала пъпките на сърцето и духа успоредно с физическото си развитие, дори да прилича на носените за кратко на главите венци, увяхването й скоро след това, окапването й лист по лист и смачкването й под нозете е неизбежно.
Колко тъжен край за онези, които не намират пътя към вечността!

Жена, която не е усъвършенствала пъпките на сърцето и духа успоредно с физическото си развитие, дори да прилича на носените за кратко на главите венци, увяхването й скоро след това, окапването й лист по лист и смачкването й под нозете е неизбежно.
Колко тъжен край за онези, които не намират пътя към вечността!

Добрата жена е тази, която говори мъдро, притежава нежна и мека душа и с поведението си изразява почит и уважение към всеки човек.
Така приятелските погледи превъплътяват произтичащите от човешката им същност объркани вътрешни чувства в поука и размисъл.

Добрата жена е тази, която говори мъдро, притежава нежна и мека душа и с поведението си изразява почит и уважение към всеки човек.
Така приятелските погледи превъплътяват произтичащите от човешката им същност объркани вътрешни чувства в поука и размисъл.

Украшението и орнаментът на добродетелната жена са нейната чест и целомъдрие.
А най-достойната за похвала и заслужаваща възхищение нейна черта е социалното й възпитание и верността й към съпруга.

Казваме:
„Пази честта си от опетняване.”
Не знам дали осъзнаваме колко внимателно трябва да се пази и закриля жената, която е зеницата на окото?

Мъжката рожба наричаха махдум (син), а женската – кериме (дъщеря, уважително).
Втората дума има еднакво значение с думата зеница и като изтъква пълната му значимост, говори за най-нежния орган, който колкото е ценен, толкова е и необходим.

Периодите, в които жената е била средство за удоволствие, обект на развлечение и рекламна стока, са толкова много, че не може да се подценят.

 Слава Богу, че досега всички злощастни периоди са послужили за начало на нейното възкресение, личностно обновление и откриване на същността й.

Старите хора казваха:
„Иглата в ръката на жената е като копието в ръката на воина.”
В интерес на истината аз не намирам никакво преувеличение в това изречение.

Виждайки отдадените на душевните страсти жени, се отнасям с голяма толерантност към хората, които са казали, че „умът на жената е къс”.
Ако онези, които са го твърдели, бяха видели как в съвремието ни жената се превръща в рекламно средство, мисля, че нямаше да намерят какво да кажат.

Единствената книга, която жената винаги трябва да чете без да я изпуска от ръка, е книгата на социалното възпитание.
Но все още не може да се твърди, че такава книга е написана в съвършен вид.

Жена, която душевно е събудена за добродетелта, прилича на кристален полилей в дома, в който се намира.

 Всеки път когато помръдне във всички кътчета на къщата започват да играят светлини.
Що се отнася до нещастницата в женски образ, която се е предала на мрачните мисли в душевния й свят, тя е такъв извор на дим и мъгла, че осквернява навсякъде, откъдето минава.

Онова, което издига жената над ангелите и я превръща в несравним диамант, е нейната вътрешна задълбоченост, целомъдрие и сериозност. Жена, чието целомъдрие се одумва, е фалшива банкнота, а несериозната жена е кукла, станала обект на подигравки.
В убийствената атмосфера на такива жени е невъзможно да се говори нито за здраво семейство, нито за здрави поколения.

Когато човек види някоя жена, паднала в плен на външната хубост, си мисли „дали тя отдава такова високо значение и на благопристойността, честта и добродетелта, смятани за основи на женската душевна красота?”

Дом, в който се намира порядъчна, възпитана и привързана към семейното гнездо жена, е райски кът.
Звуците и диханията, които се чуват в този дом не се различават по нищо от мелодиите на райските деви и младежи, както и от бълбукането на реката на изобилието Кевсер.

Първата учителка в училището по човечност, която образова и възпитава децата, полага грижи за порядъка, спокойствието и хармонията в семейството, е жената.
Убедени сме, че в съвремието ни, когато се търсят нови и нови позиции за жената, повторното напомняне за нейното изключително положение, което й е присъдено от ръката на Могъществото, ще попречи на безсмислените търсения.

Тридесет шериатски забрани
за жените



1.Забранено е на жената да си удължава косата.
2.Забранено е на жената да си скубе веждите.
3.Забранено е на жената да излиза от дома си парфюмирана.
4.Забранено е на жената да показва красотата си пред чужди мъже.
5.Забранено е на жената да отказва постелята на съпруга си.
6.Забранено е на жената да издава семейните тайни между нея и съпруга й.
7.Забранено е на жената да говее – доброволно – в присъствието на мъжа си, освен с неговото позволение.
8.Забранено е на жената да раздава от богатството на съпруга си, освен с неговото позволение.
9.Забранено е на жената да се съпротивлява и да не се подчинява на мъжа си.
10.Забранено е на жената да иска развод от съпруга си без причина.
11.Забранено е на жената да се усамотява с чужд мъж.
12.Забранено е на жената да наблюдава чужди мъже.
13.Забранено е на жената да се здрависва с чужди мъже.
14.Забранено е на жената да се оприличава с мъжете.
15.Забранено е на жената да описва друга жена на съпруга си.
16.Забранено е на жената да гледа към срамните части на друга жена, и ли да я опипва.
17.Забранено е на жената да пътува без мехрам (човек, с който не може да сключи никях).
18.Забранено е на жената да излиза от дома на съпруга си без нужда.
19.Забранено е на жената да посещава обществените бани, сауни, салони за разкрасяване и масажи.
20.Забранено е на жената да се удря и да разкъсва дрехите си при беда и изпитание.
21.Забранено е на жената да плаче с глас за умрял човек.
22.Забранено е на жената да жали за близък умрял повече от три дни, освен за съпруга си – 4 месеца и десет дни.
23.Забранено е на жената да следва дженазето.
24.Забранено е на жената да ходи при врачки, да вярва на хороскопи и да следва астролози.
25.Забранено е на жената да проклина децата си.
26.Забранено е на жената да не говори на близките си повече от три ди.
27.Забранено е на жената да наказва слугите си и подчинените си.
28.Забранено е на жената да вреди на съседите си.
29.Забранено е на жената да ходи непокрита с ислямско облекло.
30.Забранено е на жената да разкрива извършените си харами пред другите.