Статутът на жената в исляма

Статутът на жената в исляма

Едно от най-разтройващите грешни схващания е негативното изобразяване на жената в исляма. 

Дали ислямът унижава и угнетява жените?

Т...ова грешно разбиране се ражда от негативните култури и традиции, към които хората по света и държавите с мюсюлманско население все още се придържат. 

За съжаление тези традиции понякога помрачават ислямските принципи и външните хора вярват, че традицията и ислямът са едно и също нещо. 

Всъщност обаче не е така.

Например: 

Жените в древна Арабия (в Периода на невежество) са нямали никакви права. 

Мъжете ги третирали като стоки и унижавали постоянно. Тяхната задача е била само да се подчиняват на мъжете и да им раждат деца. 

Когато се е раждало момиче, то било считано за позор и често ги погребвали живи. 

В християнството жената се считала за грешница и до XVII в. е имало много спорове дали жената има душа или не. 

В древен Рим много от жените са нямали права да имат име и са били номерирани. 

Ислямът е донесъл позитивна промяна в Арабия и света. 

Хората, които приемали исляма, е трябвало да се откажат от тези вредни практики на своята култура.

Ислямът даде на жената добро положение още преди 1400 години – даде и правото на парична независимост и прехрана, даде правото да бъде призната като наследник, исляма позволи на жената да запази моминското име след женитбата и всичко това във време в което арабите и другите народи не са признавали тези хуманни права на жените.

Мюсюлманите никога не са си поставяли абсурдния въпрос, дали жената е животно или човек и дали има душа или не.

 Да, в Корана се казва, че мъжете са с едно стъпало над тях, но в същия айет казва, че жените и мъжете имат еднакви права. 

В сура Бакара:228 

по смисъл се казва: „...

 И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. 

Аллах е всемогъщ, всемъдър.”

Какво означава „мъжете са едно стъпало над жените”? Ислямските учени, като имам Куртуби са казали, че понеже мъжа е началника на семейството и има големи отговорности от към семейството си: 

например – да се загрижи за правата на жена си, да бъде толерантен към нея, да не пристъпва към нейните права с несправедливост и такива други задължения правят мъжа едно стъпало над жената, поради отговорностите, които има.

Пратеника Мухаммед мир нему е казал:

 „Аллах не гледа вашият външен вид или имущество, а гледа вашите сърца и дела.” 

[Муслим, Ибни Мадже и Ахмед б. Ханбел] 

Всевишния Аллах не дели хората по мъж и жена, Всевишния гледа дали са вярващи или не, също така дали вършат праведни дела или не.

 В сура Нахл: 97 по смисъл се казва:

 „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот.

 И ще им въздадем отплата по-хубава от онова, 

което са вършили.”

Според статистиката новоприелите исляма жени са четири пъти по-многобройни от мъжете. 

Никой човек не би приел религия, която го угнетява. 

Истината е, че ислямът гарантира правата на жените, за да имат успех в този и отвъдния свят.

В прощалния си проповед Пратеника Мухаммед мир нему за жените и техните права е казал:

 „О, хора, вярно е, че имате определени права над своите жени, но и те също имат право над вас.

 Помнете, че те са ви поверени от Аллах и с Негово позволение. Ако те спазват правата ви, тогава те имат правото да бъдат изхранвани и обличани с добрина. 

Дръжте се добре с жените си и бъдете мили с тях, защото те са ваши спътници и доверени помагачи! 

Ваше право е те да не взимат за приятели онези, 

които не ододбрявате, както и винаги да пазят целомъдрието си.” [Бухари, Муслим, Ебу Давуд, Тирмизи, Ибни Мадже, Муснед, Ибни Хишам, Ибни Са’д и Табери]

Също така Мухаммед мир нему е казал:

 „Най-добрите сред вас са тези, които се държат най-добре с жените си.”

 [Тирмизи]

Както се вижда Пратеника мир нему винаги е насърчавал хората да се отнасят добре към жените си.

 Мъжете имат много права към жените си, в книгата

 „Муршид-ул мутеххилин” се обеснява детайлно и дълго тези права. В книгата „Марифетнаме” са изброени близо 30 права на мъжете към жените си, в книгата

 „Там Илмихал Сеадет-и Ебедиййе” Хюсеин Хилми Ъшък, Аллах да го благослови е изброил тези 30 права, и ние също накратко ще ги изброим:

1. Трябва да се отнася с нея винаги с добър нрав.

2. Трябва да бъде нежен към нея и да се отнася с добро към нея.

3. Когато се прибере в къщи да дава селям 

(да поздрави жена си с поздрава на Аллаху теаля)

4. Когато я види сама, да и гали косата и да играе с косата на жена си, да я гали и да я прегърне.

5. Когато я види, че е тъжна, да каже, 

че я обича и да попита какво и има.

6. За да не натъжи жена си, да дава обещания, дори и да са невъзможни за себе си.

 Трябва да бъде най-доверения приятел 

на жена си и да я развесели.

7. Да подпомага при грижата за детето материално, 

физическо и душевно.

8. Да купи най-модерната и хубава дреха на времето си. 

Разбира се дрехата трябва да е в границите на позволеното от исляма, обаче в къщи може да се разхожда с хубави и модерните дрехи на времето си.

9. Винаги да я нахрани с най-хубавите храни.

10. Да не бие жена си. 

Ако извършат нещо нередно, трябва да се увещават първо, 

да се обесни, че това което върши е нередно, 

ако не послуша, трябва да се разделят леглата и 

ако така продължава жената тогава е позволено леко да се удря, според традицията с кърпа или с мисвак 

(пръчка за миене на съби) се удря леко. 

Исляма забранява удрянето по лицето, 

биенето силно и тормоза.

 Позволява само да се удря по меките задни части.

 Пратеника Мухаммед мир нему е казал:

 „Ако някой бие жена си, аз ще съм ищеца в съдния ден за него” [Риядун Насихин]

11. Да не бъде сърдит на жена си повече от един ден за кусурите, които върши към Всевишния Аллах.

 Негово задължение е да обесни и предупреди жена си с хубави и мили думи.

12. Когато жената се ядоса, той трябва да се държи мило към нея.

13. Ако види [отрицателна] 

промяна в нрава на жена си, вината трябва да търси в себе си.

14. Когато жената се ядоса, той да мълчи.

15. Коато жената прави много добрини и прави всяка работа

 с желание да отправя дуи (молитви) към Аллаху треаля за жена си и да благодари.

16. Така трябва да се държи към жена си, 

че жената да каже „моя мъж ме обича по-вече от всички”.

17. Пазаруването и тем подобните 

работи да не оставя на жена си, 

а той да отиде и да пазарува необходимите продукти за къщата.

 Да пита мнението и за работата в къщата.

18. Трябва да бъде подготвен за невежите постъпки на жена си. Защото жените често си следват чуствата и това може да доведе до грешни постъпки. 

Пример за такава постъпка е дядо ни Адам и Хавва (Ева),

 мир над двамата.

19. Ако жена му извърши нещо нередно,

 но това ако не е забранено в исляма да си затвори очите.

20. Трябва да крие (ако има) кусурите и недостатъците на жена си от всеки.

21. Трабва да разказва шегички на жена си, 

да се майтапи с нея по най-милия начин и да играе с нея.

22. Трябва да пази очите на жена си от чуждите мъже. 

За това не трябва да наеме къща с изглед на места 

където могат да имат много мъже.

23. Не трябва да пуска жена си на места където исляма се клеветчва или на места където исляма не позволява.

24. Мъжа трябва да научи жена си да чете Коран, 

да научи на необходимите ислямски и светски науики.

25. Да я задоволи.

26. Да не позволява жена си да излезе с много украсени дрехи при другите, чуждите мъже. 

Жената трябва да се украсява само на мъжа си не на другите.

27. Не трябва да позволи жена си да тръгне на хадж или до някъде далечно място без негово разрешение. 

Обаче жената за да научи знания може да излезе от вкъщи

 без да пита мъжа си.

28. Ако жена му върши заповедите и отбягва забраните на Аллаху теаля, да не вземе друга жена.

29. Не трябва да каже на жена си за враговете, дълговете, злополуките и мъките си за да нея натъжи.

30. Винаги да се моли за нея, да не отправя беддуа

 (лоша молитва) за нея.

При тези задължения на мъжа към жена си и горе посоченитие айети и хадиси, как да твърдим, че исляма угнетява жената. 

Тези които твърдят това или не са запознати с тези неща, или нарочно с цел да атакуват исляма и да откраднат вярата на хората показват исляма, като религия, която угнетява жените.

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ РОДИТЕЛИТЕ СПОРЕД ИСЛЯМА

.
Слава на Всевишния Аллах, който ни отреди да сме мюсюлмани!
Слава на Аллах, който ни освети сърцата със светлината на имана /вярата/!
Слава на Аллах, който за всяко дело ни е показал правилното решение чрез Свещенния Коран.
Ненадминато е поучението дадено в нашата религия и книга по отношение към родителите ни. Аллах- в корана казва: “Служете единственно на Аллах, и не сдружавайте нищо с него! Към родителите се отнасяйте с добрина, и към близкия и сираците и нуждаещия се, и към близкия съсед и към дълечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашета десница! Аллах не обича годеливия самохвалеца.” Сура Ен-Ниса: 36
Днес ние живеем на модерното невежие, което в много насоки е променило представата за истинските цености като за целта използва много грим и маски, все повече изпитваме неопходимостта да си дадем ясна оценка по въпроса с мястото и ролята на родителите в живота ни.
В един хадис сведен от Абдуллах бин Месуд се казва, че Пратеника- на въпрос: “Кое дело е най-добро? Той отговорил: “Намаза изпълнен на време. След това кое?  Пратеника- казъл: “Борбата по пътя на Аллах.” Бухари и Муслим.
Напърво място след подчинението към Аллах след намаза в случая се нарежда уважението на родителиет, което показва важноста на този въпрос. Никой неможе пълноценно да отдължи дълга си към родителите. Това става ясно от следния хадис, в който хадис Пратеника- казва: “Никой неможе да отдължи дълга си към родителите си, освен ако не е бил някой в робство и сина го намери и освободи.” Муслим.
Според колтурата на исляма онзи, който е удостоен с вяра и мисълта за равносметка на съдния ден, не само, че нетрябва да помислят за лошо дело срещо родителите и да ги назовават с неприлични названия, а дори и “уф” небива да им казва както Всевишния Аллах е повелил в Корана.
“Повели твоя Господар да не служите другиму освен нему и към родителите – добрина! Ако единият от тях или двамата достигнат староста при теб, не им казвай “уф”! И неги навиквай, а им казвай ласкави думи! И от милосърдие за тях спосни крилото на смирението, и кажи: “Господарю мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък.” Ел-Исра- 23,24
уважаеми братя! Освен родителите, на този свят за човека не съществува друг, който да е полагал толкова много грижи и да е бил готов да се саможертва за неговото израстване. Ето защо нашата религия е отделила такова важно място на отношенията към родителите.
При словосъчетанията на различните езици изразяващи по отделно двамата родители на преден план изпъква майката, както е и в българския език. Не се казва баща – майка, а майка – баща. Като разгледаме малко повнимателно хадисите на Пратеника- и Курана ще видим, че е отделено по специално място на майката. Например в сура Люкман се казва: “И повелихме на човка да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му в слабос връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си. Завръщането е при мен.” Люкман-14
Ебу Хурейраразказва дойде  и попита: “О, Пратенико на Аллах, към кого от хората най-много съм задължен да сторя добро?” Пратеника отговорил: “Към майка ти.” Човека пак повторил същия въпрос още двапъти и отговора на Пратеника все бил същия, чак на четвъртия път казал “Към баща ти.” Бухари и Муслим.
Голямото място което е отделено в исляма за /отношението ни/поведението ни към родителите проличава и от следния хадис на Бурейда, в който казва: “Един човек дойде при Расулюллах и рече: “О, Пратенико на Аллах! Аз носех майка си на гръб под изгарящото слъце на растояние преблизително два ферсаха /мерна еденица равняваща се преблизително на 8 км./ Жегата бе толкова силна, че ако бях поставил парче месо щеше да се изпече. /Аз питам като се има в предвит тези условия дали съм си издължил дълга пред нея?” Пратеника- отговорил: “Може би с това си отдължил само родилните й болки /и мъки/.”
Неподчинението към родителите е разрешено в Исляма само тогава когато от тяхна страна е проявен иск за прекрачване заповедите или забраните на Аллах.
В сура Анкебут Всевишния Аллах повелява: “Повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принождават да сдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай.” Ел-Анкебут-8
Когато става въпрос за непокорство това никак не означава, че при това положение може да се използват непозволени отношения и термини.
Дори и родителите да са починали, ако те са били мюсюлмани то отношението ни към тях не прекъсва, а то продължава с отправяне на молба към Аллах да им опрости допуснатите грешки.
В хадис разказан от Малик бин Рабиа ас-Селеме се казва, че когато при Расулюллах дошел един човек и попитал: “О, Пратенико на Аллах! Имали някаква добрина която да я сторя за мойте родители след тяхната смърт?” той отговорил: “Да! Прави добра дуа за тях, изпълни тяхното завещание, посещавай близките им и почитай приятелите им.”
А добрината към майката се равнява по награда на наградата за борбата по пътя на Аллах, а враждата към родителите е причина да не се почувстват дженнетските блага.
В един хадис разказан от Ебу Хурейра се казва: “Уханието на дженента се усеща на растояние 500 години. Въпреки това то няма да се усети от онзи, който натеква за стореното добро, пристрастения към алкохола и онзи, който се противи на родителите си.”
Скъпи братя! От всяка страна ни заобикалят коварствата на шейтана. Неговата цел и стремеж е да провали всеко едно добро дело още в самия зародиш, да влоши връзките и отношенията между хората, да прекъсне това което Аллах е заповядъл да бъде съединено, а именно връзките и отношенията с близките. Той намира начини и средства как да влезне между приятели и близки та дори и в семействата и да влоши съществуващите добри отношения между тях. Ако желаете чуйте за неговата злина и вреда от устата на Расулюллах чрез хадис разказан от Джабир: “Шейтана построява своя трон върху водата и провожда и провожда войните си в околността. Най близък до иблис е онзи, който стори най-голямия смут. Един от войните му се връща и казва: “Аз сторих това и това.” Иблис му казва: “Нищо не си сторил.” След това идва друг и казва: “Не се отделих от един човек докато не го скарах със съпругата му.” Тогава иблис се приближава към него с думите: “Колко си добър ти!”
Уважаеми братя нека тези слова изпълнени с мъдрост  от Корана и сунната, озъряват нашите сърца по трудните пътища на днешния ден. За да можем да се избавим от мрачните къртини, които се наблюдават често в семействата и всъщото време да станем носители и разпространители на мюсюлманските порядки и принципи, които да ни извисят, както в обществото така и прет Великия Творец Аллах, с който срещата е неизбежна.
Нека Аллах ни пречисти сърцата и делата от следите на невежеството дани напъти към правия път и дани отреди от онези който зачитат и уважават родителите си така както го иска Аллах.

МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

1. Определение: „Мирас”, или още се нарича „Фараид”, означава разпределянето на всички материални неща, които оставя след себе се човек, след като почине, на всички онези, които имат право на наследство.

За съжаление, по тази тема се знае твърде малко, и от там не се спазват шериатските правила, при разпределението на имуществото на даден човек след неговата смърт, и от там се получават много спорове, проблеми и т.н.
Аллах (С.Т.) е най-Справедливият, и за това е заповядал на мюсюлманите да са справедливи. Когато един човек е жив и има деца, той трябва да бъде справедлив с тях, и когато дава или подарява на един от тях, трябва да даде и на другите, защото в противен случай между децата се появява вражда и омраза, и причина за това е родителя, който не е бил справедлив между тях.
Хадис: Нуаман ибн Бешир (р.а.) предава, че баща му отишъл заедно с него при Пратеникът (с.а.с.), и му казал:
„Подарих на този си син един роб. Пратеникът (с.а.с.) казал: „Имаш ли и други деца?”. Бешир казал: „Да, имам”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “На другите подари ли същото?”. Бешир казал: „Не”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “А искаш ли всичките ти деца да те уважават?”. Бешир казал: „Да, о, Пратенико на Аллах”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: “Бойте се от Аллах, и бъдете справедливи между децата си! Или върни подаръка си, или не ме прави свидетел на несправедливост!”. (Бухари и Муслим)

2. Васиет. (Завещание)
Това е нещо, което един човек е заръчал устно или писмено да се извърши след неговата смърт
По принцип, всеки един мюсмюманин трябва да има завещание, особено когато има взаимоотношения с други хора, т.е. има да дава на някой нещо, или пък има да взема.

Условия на завещанието:
а) Да е за нещо, позволено от шериата. Ако човек завещае, след неговата смърт да правят нещо, което е забранено от шериата, то това завещание е невалидно, и тези които го изпълняват, се товарят с грях.
б) Да е до една трета от неговото имущество, което оставя след смъртта си.Човек има право да прави завещание, възлизащо на не повече от 1/3 от неговото имущество, на хора, организации и др. извън преките наследници, защото двете трети са за преките наследници.
в) Завещанието да не се отнася за пряк наследник, защото наследството за преките наследници е разпределено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим (сура Ниса – 11 и 12 айет)
Хадис: Предаден от Есхабул мегази, че е казал Пратеникът (с.а.с.): „Не се завещава на наследник”. (Имам Ахмед, Ебу Давуд и Тирмизи )
г) Не е желателно, когато човек има дългове към други хора, или към Аллах (С.Т.), и може сам да си ги оправи докато е жив, да оставя завещание на наследниците да му ги оправят след неговата смърт, освен при невъзможност.

3. Терике (Имуществото, което човек оставя след неговата смърт).
Когато един човек почине, всичко което остава след него, като пари, земя, имоти, сгради и др. се нарича „терике”, и с него се постъпва по следния начин:
А) Най-напред от „терике” се отделят средства за погребението като кефин, копаене на гроб и др.
Б) След това, ако има дългове, които се знаят, се издължават от „терике”.
В) След това, ако има завещание, което отговаря на гореспоменатите условия, се изпълнява от „терике”.
Г) Накрая, което остане от „терике”, се разпределя от наследниците, по точно определен начин, който ще обясним по-долу.
4. За да има разпределение на наследство (мирас), трябва да са налице следните условия:
А) Да има починал (мейит), който наистина е починал, или е обявен за такъв, като например, човек който се е изгубил много дълго време, или е обявен за безследно изчезнал, и след като вече няма надежда да е жив се обявява за умрял.
Б) Да има живи наследници, между които да се разпределя наследството.
В) Да има имущество (терике), което да се разпределя.
Г) Да няма причина, която да лишава някой от наследниците, от правото му на наследство.

5. Причини, които лишавават от наследсво.
А) Робство. Ако някой е роб и не е свободен, то той няма право на наследство.
Б) Ако мъртвият е убит от някой роднина умишлено, то убиеца няма право на наследство.
В) Ако наследника е друговерец, той няма право на наследсво.

Хадис: Усама ибн Зейд предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Не може мюслюманинът да бъде наследник на неверник, и неверникът на мюслюманин”. (Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа).

6. Разпределяне на наследството.
Както споминахме по-горе, наследството е раз­пре­де­лено от Аллах (С.Т.), Който казва в Коран – и – Керим:
“Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Пред­пи­сание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.”  
(сура „Aн-Ниса”: 11 и 12)

Изчисляването и разпределянето на наследството е едно от най-сложните неща във фъкъха. То се изчислява чрез сложни формули, като вида на формулата, която ще бъде използвана, зависи от конкретния случай на съществуващите наследници. Ние ще се опитаме да го обясним по възможно най-простия начин.
Наследниците се разделат на две основни групи:
А) Наследници, които наследяват точно определен процент, при точно определена ситуация, и те се наричат „Есхабул фуруд”, този начин на наследяване се нарича „билфард”. В тази група могат да бъдат:
- Баща.
- Дядо (баща на бащата).
- Брат, с който умрелият има обща майка (ахлиум).
- Съпруг.
- Съпруга.
- Дъщеря.
- Сестра с общи баща и майка (ухт шакика).
- Сестра с общ баща (ухт лиеб).
- Сестра с обща майка (ухт лиум).
- Внучка (дъщеря на сина).
- Майка.
- Баба (майка на бащата).
Б) Наследници, които наследяват остатъка, след като „Есхабул фуруд” си получат съответния процент, и те се наричат „асаба”, а начина се нарича „биттеасиб”. В тази група могат да бъдат:
- Син.
- Внук (син на сина).
- Брат от общи майка и баща (ах шакик).
- Чичо (брат на бащата, или на дядото).
- Бащата може да наследява и по този начин в някои случаи.
Гореспоменатите са потенциални наследници, но те всички едновременно не могат да получат наследство, като принципът е, че при наличието на по-близък, по-далечният отпада.
Най-близки до починалия са следните пет роднини:
синове, дъщери, баща, майка и съпруг или съпруга.
При наличието на тези пет, всички останали отпадат, а при наличието и на петимата споменати, и петимата наследяват съответен дял.
7. Кога и колко получават съответните наслед­ници:
** Бащата.
Бащата на умрелия (ако е жив) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) „билфард”. Ако умрелия има деца, между които едно или повече момчета, той наследява 1/6 от имуществото.
б) „биттеасиб”. Ако умрелия няма никакви деца, той получава остатакът от наследството, след като на полагащите им се задължителен процент „Есхабул фуруд” си получат дялът.
в) Ако умрелия има само дъщеря, той взема 1/6, и след като се даде на „Есхабул фуруд” съответния процент, и остане някакъв остатък, го взема бащата, т.е. в този случай той наследява и по двата начина: „билфард” и „биттеасиб”.
** Майката.
Майката на умрелия (ако е жива) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) Тя взема 1/6, когато умрелият има деца (едно или повече) или деца на син, или двама и повече братя и сестри.
б) Тя взема 1/3 от цялото имущество, когато няма никой от споменатите в т. „А”.
в) Тя взема 1/3 от остатакът, когато умрелия, освен нея има само съпруга (съпруг) и баща.
** Съпругът.
Съпругът на умрялата има две положения:
а) Когато умрялата няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава половината от имуществото.
б) Когато умрялата има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава 1/4 от имуществото.
** Съпругата.
Съпругата на умрелият има две положения:
а) Когато умрелият няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/4 от имуществото.
б) Когато умрелият има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/8 от имуществото.
** Синовете, един или повече.
Ако умрелият има един или повече синове, без дъщери, една или повече, и заедно с тях има и други наследници, които винаги наследяват, като баща, майка и сапруг/а, те (синовете) си разделят по равно остатакът, след като гореспоменатите си получат задължителният процент.
** Дъщерите.
За дъщерите на умрелият, има три положения:
а) Ако умрелият има само една дъщеря като дете, тя получава половината от наследството.
б) Ако умрелият има две или повече дъщери, без да има момче, те си разделят 2/3, независимо колко са.
в) Ако умрелият има и синове, и дъщери, то след като „Есхабул фуруд” (като баща, майка и сапруг/а) си получат процента, децата на умрелият си разделят остатакът на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Сестрите.
Сестрите на умрелият могат да бъдат наследници, само при определени условия, като има разлика дали сестрата е от общи баща и майка (шакика) или е само от обща майка (лиум). Ще споменем само три положения, при които те магат да получат наследство:
а) Ако умрелия няма деца, нито внуци, нито баща и дядо, нито брат, и е само една сестра, може да получи половината.
б) Ако сестрите са две или повече при горните условия могат да получат 2/3 от наследството.
в) Ако умрелия няма близките, споменати в точка “А” и има братя и сестри, те си разпределят остатъка от „Есхабул фуруд” на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Братята.
Братята на умрелият наследяват „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете) и няма баща и дядо, след като „Есхабул фуруд”
получат наследство.
** Дядото (баща на бащата).
Дядото на умрелият (ако е жив) получава наследство, само ако бащата на умрелият не е жив. В този случай може да получи неговият дял.
** Бабата (майката на майката или бащата).
Бабата на умрелият (ако е жива) получава наследство, само ако майката на умрелият, не е жива. В този случай може да получи 1/6, вместо майката.
** Чичовците (брат на бащата или дядото).
Чичото на умрелият маже да получи наследство „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете), и няма баща и дядо, няма и братя, и след като „Есхабул фуруд” получат наследство.
** Внуците (синове и дъщери на сина).
Те могат да получат наследство, когато умрелият е имал синове, но всички са починали преди него.
8. „Авль”. Това е случай, при който всички наслесници наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор надвишава 1.
В такъв случай на всички се намаля пропорционално, за да не бъде ощетен никой.
9. „Рад”. Това е случай, при който има само един или няколко наследника, и всички те наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор е по-малко от 1, и няма наследник „биттеасиб”, т.е. да наследява остатакът, тогава този остатък се разпределя пропорционално, ако наследниците са повече от един, а ако е сам, взема всичко.
10. Практически примери за разпределяне на наследство.
А) Ако почине един мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга, Син и Дъщеря.
Бащата и майката получават по 1/6.
Съпругата получава 1/8, и остатакът се разделя между сина и дъщерята в съотношение 2 към 1. Всички останали наследници отпадат. Ако примера го изразим в цифри, ще изглежда по следния начин:
Ако починалият мъж е оставил 1000 лв. – на майката и бащата се полага по 166.60 лв., на съпругата 125 лв., на сина 361.20 лв., и на дъщерята 180.60 лв.
Б) Ако почине мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга и три Дъщери:
Майката и бащата получават по 1/6, дъщерите си разделят 2/3, съпругата 1/8. Този случай е пример за „авль”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите превишава 1.
Ако съберем 1/6 + 1/6 + 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател, ще се получи 27/24, което е повече от 1. В такъв случай има недостиг от 3/24 или 1/8 и тогава бащата и майката ще получат по 4/27 вместо 4/24, съпругата 3/27 вместо 3/24, а дъщерите ще си разделят 16/27 вместо 16/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Майката и бащата получават по 148 лв., съпругата 111 лв. дъщерите по 198 лв. приблизително.
В) Ако почине мъж, и има за наследници само съпруга и две дъщери, то тогава съпругата наследява 1/8, а дъщерите 2/3, и това е пример за „рад”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите е по-малко от 1. Ако съберем 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател ще се получи 19/24, което е по-малко от 1. В такъв случай има излишък от 5/24 и съпругата ще получи 3/19 вместо 3/24 и дъщерите ще получат по 8/19 вместо по 8/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Съпругата ще получи 157.80 лв., а дъщерите по 420.80 лв. приблизително.
Това са хората, които могат да получат наследство и начина, по който може да стане това е определено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим.
Това може да се промени единствено, когато е доброволно и са съгласни всички наследници, които ги касае, т.е. да се промени делът на наследство на някой от наследниците. В такъв случай, може на някой да се намали, увеличи или пък да преотстъпи, или се откаже изцяло от наследство. Например някой от наследниците е богат, а има друг, който е беден, и богатият иска да преотстъпи част, или целият полагащ му се дял на бедният, и двамата са съгласни, това е позволено.

Положения, при които съдията дава развод

    Първо:

 Развод по причина, че мъжа не може да осигури поминък на жената.
1. Мнението на учените по този въпрос.
Според ханефиите, Ибни Шубрума, имамите, захириите и др., това не е позволено.

Тоест мъжа ако не е способен да осигури поминък на жена си, то съдията няма право да го разведе поради тази причина.
Според маликиите, шафиите и ханбелиите, жената има право на избор или да остане да живее с мъжа си и поминъка й да стане заем на мъжа й или да се обърне към съдията и да иска разтрогване на никяха.
2. Видове развод, който е по причина на неспособността на мъжа да подсигури прехраната.
Според маликиите това е таляк раджий.
Според шафиите и ханбелиите това е фесх и мъжа няма право да върне жена си.
3. Ако мъжа е беден, но вземе заем и подсигури прехрана на жена си, тя няма право да търси развод, но ако някой друг й даде поминък, тя има право да търси развод.
4. Тефрик /разтрогване на никяха/ по причина, че мъжа не е в състояние да плати мехр на жена си.
Ако мъжа не може да плати мехр на жена си в началото на брачния им живот, тя няма право да търси развод за това, но има право да не му позволи да прави полов акт с нея или да излиза от дома му без негово разрешение.

 Това е според ханефиите и ханбелиите.
Според маликиите и шафиите, тя има право да търси развод при това положение.

Второ:

 Тефрик по причина на нанасяне на тормоз.
1. Под думата тормоз се разбира:

нанасяне на побой, псувни, принуда да върши нещо против шериата, да не влиза в полов контакт с нея, без да има причина за това и др. подробни неща.
2. Мнението на учените за развода по причина на нанасяне на тормоз.
Според ханефиите и шафиите жената няма право да търси развод поради поради тази причина, защото според тях съдията е в състояние да предотврати тормоза без да се прибягва до развод.
Според маликите и ханбелиите жената има право да търси развод за това.
3. Таляк, който е по причина на нанасяне на тормоз е таляк баин, защото ако е раджий, мъжа мъжа може да върне жена си и пак да нанася тормоз върху нея.

Трето:

Тефрик по причина на изчезване или затвор.
1. Мнението на учените по причина на изчезване.
Когато един човек изчезне за дълго време и не се знае къде е, жената има право да се обърне към съда и да поиска развод, но по този въпрос има спор.
Според ханефиите, шафиите и захириите, жената няма право да иска развод поради това, че мъжа й е изчезнал или е влязъл в затвора, защото няма доказателство в шериата, което да докаже валидността на този вид развод.
Според маликиите, ханбелиите и зейдиите, жената има право да търси развод чрез съда, ако мъжа й е изчезнал или влязъл в затвора, защото в противен случай, жената бива ощетена, а тази щета не може да се премахне освен чрез развод.

        Четвърто:

 Тефрик по причина на телесни недостатъци.

 Под този знаменател влизат телесни недостатъци, които са причина някой от съпрузите да няма възможност да се възползва от другия по полов път.

1. Видове телесни недостатъци:
Някои недостатъци при мъжете:
- Неспособността на мъжа да извърши полов акт по причина на недостатък в половите му органи.
Някои недостатъци при жените:
- Неспособността на жената да се отдаде на мъжа за полов контакт.
Телесни недостатъци, общи за мъжете и жените.
- Полудяване
- Проказа
- Венерически болести
2. Мнението на учените дали може да се разведат поради тези причини или не.
Някои учени казват, че не може да се разведат по тези причини.

 Тоест захириите, шеукяни и др., защото няма Нас 

/айет или хадис/, който да доказва, че е позволен развода по този повод.
Джумхур смятя, че е позволен тефрик поради изброените недостатъци, защото е възможна вреда за някого от съпрузите или и за двамата.
Към всичко това може да се прибави и това, че е възможен развод по причина на някои от съвременните болести като рак, спин и др.

Разтрогването на брака по взаимно съгласие

1. Определение – Хулю` значи разтрогване на никях срещу откуп, който го плаща жената на мъжа.
2. Законността на хулю`
В Корана Аллах С.Т. заповяда:

 “Разводът е два пъти…

 Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп”.
Ибни Маджех разказва хадис, в който се казва, че Джемиле бинти Селюл дошла при Мухаммед А.С. и му казала, че иска да се разведе с мъжа си.

Тогава Мухаммед А.С. казал:

 “Ще му върнеш ли градината, която ти даде?”

“Да – отговорила тя”.

Тогава Мухаммед А.С. го задължил да вземе градината от нея и да се разведе.
3. Положения, при които е позволено да се направи хулю`:
Когато жената желае развода, защото тя се страхува, че не може да изпълни съпружеските си задължения или, че не може да обикне мъжа си, въпреки, че той се държи добре с нея и изпълнява задълженията си към нея.

 Това се прави за да не се стигне да лоши отношения между двамата.
Желанието за хулю` може да дойде и от мъжа, поради това, че се страхува, че не може да изпълни съпружеските си задължения.

 Например до хулю, може да се стигне, ако мъжа престане да обича жена си, въпреки че тя спазва задълженията си към него. При това положение обаче хулю е харам и откупа, който го взима мъжа от жената е харам.

По този въпрос Аллах С.Т. заповяда в Корани Керим:

 “Ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга

и сте дали голямо богатство на първата,

не взимайте нищо от него!

Нима ще го вземете с измама и явен грях”

 – Ниса: 20.
Желанието за хулю` може да дойде от двамата заедно, защото се страхуват, че не могат да изпълнят задълженията си един към друг.

При това положение също е харам на мъжа да вземе откуп от жената, въпреки това обаче може да се съгласи да се разведе по този начин.
Причината за хулю` може да бъде не в съпрузите, а в някакъв външен фактор.

Например ако се страхуват, че няма да могат да изпълнят задълженията си един към друг, след обвинението на съдията. При това положение хулю` е позволен и откупа, който мъжа го взима от жената е халал.

4. Условията на хулю`:
Хулю` да бъде между двама съпрузи хакикатен или хукмен.
- хакикатен значи те да бъдат женени

- хукмен значи мъжа да е дал развод на жената, но тя все още да е в иддет, тоест таляк раджий.
Мъжа трябва да бъде пълнолетен и нормално умствено развит.
Жената трябва също да бъде пълнолетна, умна и да не бъде ограничена в делата си от страна на съдията.
Сига трябва да изразява желанието за хулю`
Съгласието на двамата съпрузи.
Откуп, който се споменава по време на изговарянето на хулю`. Ако мъжа каже на жената:

“Оставям те чрез хулю`, но не е споменал откупа, то тогава става таляк, а не хулю`.

Това е според джумхур, а според маликиите, споменаването и даването на откуп не е задължително, тъй като оснжвно причина за хулю` е желанието на жената за прекратяване на брачния живот.
След като джумхур казват, че откупа е условие за хулю`, те имат спор колко да бъде той.

Повечето учени смятат, че това може да бъде колкото е мехр или повече или по-малко, според разбирането между мъжа и жената.

Клетва в развода

    Много хора се заклеват в развода, тоест използват таляк като развод, като например да каже:

“Ако жена ми се скара с баща ми, тя е разведена с мен”, или ако “жена ми не се клане- тя е разведена, или “жена ми да е разведена ако те излъжа в цената на продажната стока” и др.

При това положение ако жена му се скара с баща му, или той излъже в цената на продаваната стока и др., то таляка е валиден, тоест жена му е разведена с него.

Разтрогване на никяха от страна на жената

    По принцип правото на таляк е право на мъжа, но жената има право на разтрогване на никяха, което се нарича “тефрик”, а не “таляк”.

Тефрик е възможен при.

    Първо:

 Поставяне на някакво условие по време на сключване на никяха.

 Тоест ако по време на никяха жената постави условие да има право да се разведе когато си пожелае и мъжа приеме това условие без принуда, тя има право да се разведе когато си пожелае, без да иска съгласието на мъжа си и без да се обръща към съда.

Дали това е позволено или не?
    Мнението на учените:
1. Според джумхур- ханефиите, шафиите, захириите и маликиите – това не е позволено.

 С това изключение, че маликиите казват, че това е мехрур. Доказателството им за това е хадиса:

“Всяко условие, което не съществува в Корана, е невалидно, та ако ще да са сто условия”.
2. Ханбелиите разрешават поставянето на такова условие и доказателството им е:
Хадиса:

 “Най-доброто условие, което бихте изпълнили е условието, чрез което сте направили халал жените”.
Хадиса:

 “Мюсюлманите спазват условията”.
3. Правилното решение по този въпрос е мнението на ханбелиите, защото хадисите, които се обосновават са верни, а също това мнение е по-сходно с днешните условия.

 Аллах знае най-добре.

Второ:

 Тефвид.

Това значи мъжът да даде правото на жената да се разведе когато си пожелае.

По този въпрос вече говорихме, за това няма да се спираме отново.

ВИДОВЕ РАЗВОД

    Според шериата таляк бива три вида:

1. Таляк радж`ий – това е таляк, след който мъжът може да възстанови съпружеските си отношения с жена си по време на нейния иддет, без да се нуждае от нов никях и без да се съобразява с желанието на жената.
2. Таляк баин- бейнуне сугра – това е развод, след който мъжът не може да възстанови съпружеските си отношения с жена си, без нов никях и мехр и без нейното съгласие, защото иддета й е минал.
3. Таляк баин- бейнуне кубра – това е развод, след който мъжа не може да се ожени за тази жена.

За да се ожени за нея трябва да чака да свърши нейния иддет, след това да се омъжи за друг мъж, който да извърши полов акт с нея, след като да се разведе с нея или той умре.

След като свърши иддета й от втория мъж, първият може да се ожени за нея с нов никях и нов мехр и с нейното съгласие.

Първо: Положения при които таляка е радж`ий.
1. Когато развода бива един път след като мъжа и жената са извършили полов акт.
2. Когато развода е за първи или за втори път.

Второ: Положения при които таляка е бейнуне сугра.
1. Когато развода е преди мъжа и жената да са извършили полов акт.

 В Корана Аллах С.Т. заповяда:

 “О вярващи, когато се жените за вярващи жени, после им дадете развод преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване”.

 – Ахзаб:49.
2. Когато развода стане с размяна на някакво богатство.
3. Когато развода стане по решение на съдията въз основа по искане на жената.
4. Когато мъжа се разведе с жената и свърши иддета й .
5. Когато мъжа каже на жената:

 “ти си разведена баинен”

Трето:

 Положения при които таляка е бейнуне кубра.
1. Когато таляка става за трети път.

По този въпрос Аллах С.Т. казва:

 “Ако се разведе с нея /за трети път/, тя не му е позволена после, преди да встъпи в брак с друк мъж…”

– Бакара: 230.
2. Когато един мъж каже на жена си три пъти:

“Ти си разведена, ти си разведена, ти си разведена”.

 По този въпрос има спор между учените.

Джумхур – казват, че таляка става три пъти и е бейнуне кубра.
Ибни Теймийе и Ибни Каййим казват, че таляка се счита за един път, защото след изричането на първия път тя е разведена, а разведената не може да се развежда.

 Ето защо втория и третия път нямат смисъл.

Четвърто:

  Последствията от трите вида таляк.
1. Последствия от таляка радж`ий.
Както вече споменахме мъжа може да върне жена си без нов никях и мехр и без да иска нейното съгласие, защото иддета й не е свършил.

При това положение тя остава да живее в къщата на мъжа си до свършването на иддета, но без да имат полова близост.
При това положение се смята, че мъжа се е развел един път с жена си и му остават още два пъти.

Разбира се ако този развод става за първи път, ако става за втори път, означава, че му остава един развод.

2. Последствията от таляк бейнуне сугра.

Никяха свършва окончателно, но те могат да се оженят втори път ако и двамата пожелаят.
След този вид таляк никой от двамата не получава право за наследство от другия при случай на смърт.
При всеки такъв развод броя на правото на развод намаляват.
След този вид развод мъжа не може да се разведе с нея следващ последователен път.

3. Последствията от таляк беймуне кубра.
Никяха между двамата свършва и те стават съвсем чужди, както е при таляк бейнуне сугра.
Със свършването на съпружеските отношения, свършва и възможността те да се оженят отново.

Причини за таляк, последствията от него и решаването на този проблем.

Първо:

Причини за таляк.
Известно е, че всяко време и място се характеризира със своите особености, така че някои от причините за развод са свързани с особеностите на съответното време и място,

 а някои са общи за всякъде и за всяко време.
1. Причини на таляк, които си отнасят за мъжа и жената.
Слабото разбиране на религията, оттам непознаване на задълженията на всеки един към друг.
Слаб характер на един от двамата съпрузи, или слабост в характера и на двамата, което води да вмешателство на външни лица, като близките на някой от двамата в личния им живот, което пък от своя страна води до нарушение на отношенията между съпрузите.
Изневярата на един от съпрузите.

 Това без съмнение е голям фактор за разрушаване съпружеската връзка в едно семейство.
Липса на кифае /съответствие/ между двамата съпрузи.

Тоест ако единият е свикнал да живее като религиозен човек, а другия като развратник, то те не могат да продължат да живеят заедно.

 Също ако има голяма разлика в годините им, те са с различни разбирания по много въпроси, което също води до неразбирателство, а от там до прекъсване на семейния им живот.
2. Причини, които се отнасят за жената.
Желанието на жената за охолен живот, като не се съобразява с възможностите на мъжа, и особено когато материалното му състояние не е добро.
Лошото отношение на жената към домакинските си задължения и прахосването на времето си в посещения и гости.
Безплодието на жената.

Това също е причина за развод, тъй като една от основните цели на женитбата е оставянето на поколение след себе си. След като човек не може да намери това у една жена, то той се стреми да се освободи от нея и да се ожени за друга.
Спорове, които са между родителите на мъжа и родителите на жената.

При това положение мъжа понякога взима страна на своите родители и вижда в лицето на жена си чужд елемент, който не е приятел на семейството му и от там това става причина за развод.
Работата на жената извън нейната къща.

 Това е един голям проблем на хората в днешно време,

 тъй като практикуването на някаква работа от страна на жената е много разпространено в наши дни, което пък от своя страна много често става причина за съмнения и недоверие между двамата съпрузи.

 Освен това, се нарушава и хармонията между мъжа и жената по отношение на задълженията им в къщи

и към възпитанието на децата.
3. Причини, които се отнасят до мъжа.
Лошото отношение на мъжа към жената, като изневяра, нанасяне на побой и тормоз над жената.
Неосигуряването на жилище за жената.
Безпочвените съмнения у някои мъже, като ги подтикват към поставянето на трудни за жената условия.
Неспазване на задълженията си, да осигури прехраната на жената, така както е според шериата.
Употребата на алкохол или опиум.

 Голяма част от нещастията на семействата се пораждат именно от употребата на алкохол, което от своя страна води до лошото отношение към жената.

Второ: Отрицателните резултати от таляк.
1. От душевна страна, таляк влияе отрицателно както върху жената, така и върху мъжа, но имайки предвид по-слабата духовна стуктура на жената, то тя преживява този проблем по-тежко, отколкото мъжа.

 По принцип не е лесно даден човек да живее известно време с някого, да го обича, да му се доверява и т.н., и след това да го изостави и да не се интересува от него.

Без съмнение това оставя спомени, които почти никога не могат да бъдат забравени.

 Освен това жената, която е разведена се смята за непълноценен член на обществото, което пречи постоянно за нейното реализиране.

Въпреки, че тя може да не е виновна за развода.
2. От обществена гледна точка, такава жена вече трудно се омъжва втори път, защото обществото я приема като никому ненужна, приемат я като виновна и т.н., въпреки че тя може да няма никаква вина за развода.
3. Другия отрицателен резултат е лошото влияние върху децата.

Без съмнение те нямат вина за лошото отношение на родителите един към друг, но те са обречени да изпитат най-тежкото на раздялата между родителите им.

Те ще останат или без майка или без баща, а по-вярно е че остават без двамата, защото след развода отношенията към всеки член от семейството се променят.

Трето:

Решаване на този проблем
    След като видяхме причините за таляк и отрицателните последствия от него, можем да кажем, че всички причини имат общ произход, а именно непознаването на религията или неспазването съпружеските задължения, които са определени от шериата.

Ако тези принципи бяха добре познати и прилагани в живота на хората, то практикуването на развода щеше да бъде сведен до минимум, тъй като шериата е поставил принцип, както за личния, така и за семейния и за обществения живот.

Условия на които трябва да отговаря мъжа, който развежда жена си

    Първо:

 Да бъде пълнолетен.
Един човек за да може да се разведе с жена си трябва да бъде пълнолетен.

 Това е условие според джумхурул-улема.

 Само ханбеллиите позволяват непълнолетен /саби мумейиз/

да се разведе с жена си, но правилно е мнението на джумхур, защото непълнолетния не е в състояние

да прецени кое е най-доброто за него.

Второ:

 Да бъде нормално умствено развит.
Луд човек ако се разведе с жена му, развода е невалиден. Доказателство за това е хадиса на Мухаммед А.С.

“Молива е вдигнат от трима

 – тоест на три вида хора греховете им не се записват

– от заспал докато се събуди, от непълнолетен докато стане ихтилям и от луд докато се излекува”.

Към лудия спадат:

 заспалия, глупавия, припадналия и ядосания до крайна степен.
Що се отнася до таляк на пияния,

 учените имат различни мнения по този въпрос.
1. Ако човек се е напоил без да иска, като са му сипали алкохол в устата или да е пил алкохол,

без да знае че е алкохол.

 При това положение развода му не е валиден.

 По този въпрос няма спор според Ибни Кудаме, защото опиянението не е по вина на самия човек.
2. Ако човек се напие по собствено и разведе жена си в пияно състояние, учените имат различни виждания по отношение на валидността на таляк.

Или по-точно спора е за този, който е пиян до толкова, че не знае какво говори.

 А този, който е употребил алкохол но не е загубил съзнанието си, таляка му е валиден според всички учени.
Онези, които казват, че е пиян до такава степен, че да не знае какво говори, ако се разведе с жена си, таляка му е валиден: ханефиите, маликиите, шафиите, ханбелиите, зейдите и др.
Онези, които казват, че таляка на пияния

е невалиден са захириите.
Правилно е мнението на джумхур, защото техните доводи са по-силни:
-   Хадиса:

 “Всеки таляк е джаиз, освен таляка на глупавия”.
В Корана Аллах С.Т. говори за таляк, без да прави разлика между пияния и трезвия, а също така и няма отделен делил за да докаже невалидността на таляка на пияния.

Трето:

 Мъж, който се развежда с жена си

да не бъде принуден за развода.
По този въпрос учените хора също имат различни мнения.

1. Мнението на джумхурул-улема е, че принудения да се разведе с жена си, дори и да го направи, таляка му е невалиден.

2. Ханефиите казват, че таляка на принудения е валиден.

3. Правилното мнение е, че таляка на принудения е невалиден, защото в хадис се казва:

 “Аллах не държи отговорни хората от моя уммет за грешките, за това което са забравили и за това, за което са принудени”.

Четвърто:

 Този, който се развежда да цели наистина развод.
От тазе гледна точка развода бива два вида:
Сарих – използването на директни изрази като “ти си разведена” или “от мен си оставена-свободна” или “вече не си ми жена”.

В този случай намерението няма значение, жената е разведена независимо дали мъжа е целял развод или нещо друго.
Кинаи – таляк кинаи е тогава, когато човек използва двусмислени думи като “иди си при баща ти” или “махни се от тук” или “напусни къщата ми”.

В този случай е важен нийета на мъжа.

Ако е целял развод, то жена му е разведена, но ако е целял да я сплаши например, жена му не е разведена.
1. Ако един човек има намерение да се разведе, но не изрече намерението си, таляка е невалиден, защото при това положение се взима под внимание изразяването, а не намерението.

Ако обаче един човек на шега изрече думи, които означават развод, тоест изрекъл е думите за развод без да е имал предвид развод, тогава таляка валиден ли е или не?
Според четирите мезхеба при това положение таляка е валиден, защото Мухаммед А.С. казва:

 “Има три неща, които са сериозни, независимо дали са казани сериозно или на шега.

 Това са женитбата, развода и освобождаването на роб”.

И освен това ако се каже, че при това положение таляка е невалиден, ще се даде възможност да се злоупотребява с него.
2. Развода на ядосания.

По този въпрос Мухаммед А.С. казва:

“Няма развод и няма освобождаване на роб,

когато човек е ядосан”.

Така че, когато човек е ядосан таляка не се зачита,

 но до каква степен трябва да бъде ядосан.
Според Ибни Кайим ядосването е три вида:
Човек да е ядосан, че да е загубил ума си

 и да не знае какво говори.

 Това е ядосване, при което таляка не се зачита.
Човек да е ядосан,

но да успява да владее нервите и характера си.
Човек е ядосан и въпреки, че успява да се контролира, след минаване на яда съжалява за извършеното от него.

3. Развода по грешка.

Ако един човек изрече думи, които означават развод, но по грешка, тогава таляка е валиден според

ханефиите и невалиден според джумхур.

Правилното е, че този таляк е невалиден, защото Мухаммед А.С. казва:

 “Аллах опрощава грешките,

забравеното и принудата на моя уммет”.
4. Развода на човек, който е изрекъл думите означаващи развод, но не разбира техния смисъл, като да изрече думите означаващи развод на чужд език.

 При това положение таляка не се зачита,

защото той не е имал намерение за развод.
5. Таляк от заспал.
Ако даден човек разведе жена си по време на сън, таляка му е невалиден поради хадиса:

 “Молива е вдигнат от трима:

от заспалия докато се събуди,

от непълнолетния докато стане ихтилям

и от лудия докато се излекува”.

Пето:

Развод от страна на настойник.
По принцип, човек не може да разведе жената на невръстния си син, нито пък съдията има право на това.

Само жената на луд човек може да се обърне към съда за развод и съдията да ги разведе.

Шесто:

Таляк чрез пълномощничество.

1. Ако един човек упълномощи някого да го разведе, то пълномощника може да го разведе така, както може да го ожени.

Естествено пълномощника е длъжен

 да спазва всички условия, които му е казал упълномощителят.
2. Ако този пълномощник обаче е

самата жена, която трябва да бъде разведена.

 Тоест ако човек каже на жена си “до една седмица, ако искаш можеш да се разведеш с мен”.

Това се нарича “тефвид”.

Думите на тефвид са: “съдбата ти е в твоите ръце”

или “избери никях или таляк” и др.

 Тефвид бива два вида:
Безусловен.

 При това положение тефвид се прави в момента на договарянето, като мъжа каже на жена си:

 “в следващите десет дена имаш право да се разведеш”.

 Ако не е споменато време, то времето

е само докато свърши меджлис.
Условен.

Това е тефвид, който е зависим от нещо, като например мъжа да каже на жената:

“ако дойде еди кой си, имаш право да се разведеш”.

Когато дойде споменатата личност,

жената има право да се разведе.

3. Последствията от тефвид.

След като мъжа даде право на жената да се разведе, то правата на мъжа си остават същите.

Тоест по време на тефвид мъжа

също може да се разведе с жената.
Жената има право да се разведе във времето

дадено от мъжа й, но това не означава,

 че е длъжна да се разведе.
Когато мъжа даде право на жената да се разведе,

той не може да се откаже от това, което й е позволил.

ТАЛЯК/развод/

    Първо:

Определение и законността на развода.
1. Определение – обявяване на никях /женитбата/ за прекратена в момента или в бъдеще чрез определена дума.

2. Законността на таляк от гледна точка на шериата.
От Корана: “Таляк бива два пъти…”

От сюннета:

 “Най-нежеланият халал през Аллах е таляк”
Иджма: още от времето хулефаирашидин уммета са се обединили, че таляк е законосъобразен.
Логически: след като женитбата се извършва със цел да се възползват двете страни, тоест мъжа и жената, то когато отношенията им се влошат и съжителството им стане невъзможно, съвсем нормално е да се разделят.

Второ:

Хукум на таляк:
1. Таляк може да бъде ваджиб: когато ползата от женитбата се превърне във вреда за съпрузите или за един от съпрузите и сдобряването им е невъзможно, тогава развода е задължителен, за да се прекрати вредата.

2. Таляк може да бъде сюннет: ако жената упражнява натиск върху мъжа си или върху семейството на мъжа си, развода става сюннет.

3. Таляк може да бъде харам по време на хайз или таляк три пъти по време на тухр и др.

4. Може да бъде мекрух, когато развода е без причина.

Някои хора казват, че такъв вид развод е харам.

 По този въпрос Мухаммед А.С. казва:

 “Най-необичания халал пред Аллах е развода” и въпреки че е нежелан, Мухаммед А.С. го нарича халал.

5. Таляк може да бъде мубах: това е развод по причина на лошия характер на жената.

Трето:

Етапите, през които се преминава преди да се стигне до развод.
Вече разбрахме, че таляк /развода/ не е желан според Исляма, но когато все пак се появи някакъв проблем,

 не трябва да се прибегне веднага до развод,

а трябва да се опитат други методи и ако не успеят, тогава да се премине към развод.

1. Когато се появи някакъв проблем,

 трябва да се говори с виновния по този проблем

и трябва да му се каже,

 че трябва да се държат по-добре и да поправят грешката си, която те евентуално са допуснали.

По този въпрос в Корана се казва:

 “И посъветвайте жените, от чийто неподчинение се страхувате”

- Ниса: 34.
2. Ако това не подейства положително,

то мъжа преминава към друга мярка,

 а именно обръщане на гръб на половия живот с жената, с която има проблем.

Жената понякога смята, че може да държи на колене мъжа си чрез половия контакт, но когато мъжа

 “обърне гръб в леглото на жена си”,

 тя се чувства безсилна да му влияе или да го манипулира по този начин. По този въпрос Аллах С.Т. казва:

 “И изоставете ги в постелите”.

- Ниса: 34.
3. Ако и това не помогне при решаването на проблема,

 тогава мъжа преминава към по-строга мярка,

 а именно нанасяне на побой.

 По този въпрос се спекулира много, но трябва да се знае, че побой тук не означава побой, който да доведе до телесни повреди на жената.

 Целта от този побой е да се вразуми жената,

която е виновна за проблема в семейството.

Освен това не се позволява да се удря по лицето и слабите места.

 Някои учени казват, че удрянето става с мисвак,

някои казват че става с края на дрехата и др.

Целта е да се покаже, че тя трябва да престане да прави проблем в семейството и че това ще бъде постигнато с цената на всичко.
4. Ако и това не даде желания резултат,

 тогава се изпращат по един от семейството на мъжа

и един от семейството на жената,

които пратеници да помирят двамата съпрузи.

Тоест когато те не могат сами да решат този проблем,

 при тях се изпраща външен фактор,

 който да реши този проблем.
5. Ако всички тези мерки са недостатъчни да решат проблема, се стига до последната мярка, а именно развода.

Развода обаче също си има свои принципи и условия,

 на които трябва да отговарят двамата съпрузи

и най-вече мъжа.

Без тези условия развода не може да бъде извършен.

Мехр

    Това е материална облага, която мъжа е длъжен да даде на жената след бракосъчетанието.

Мехр има и други наименования като:

 садака; нихле; ферида и др.

1. Хукум на мехр – фарз.
2. Доказателство за мехр.
Айет:

 “И дайте на жените полагащият им се мехр”
Сюннет – Абдурахман ибн Ауф казал:

 Я, расуляллах, аз се ожених.

 А Пророкът казал:

 “Какво й даде за мехр?”

– злато – казал Абдурахман.

Тогава Мухаммед А.С. казал:

 “Напрви угощение, та дори и само с една овца”.
Мюсюлманите са направили иджма по отношение на мехр.
3. Видове мехр
Мехр, който бива споменат по време на извършване на бракосъчетанието.

 При това положение мъжа е длъжен на жената толкова, колкото са се договорили.
Мехр мисли – ако не споменат по време на никяха колко да бъде мехр, тогава след никяха задължението на мъжа към жената е толкова, колкото е мехр на близките на жената, като мехр на сестра й или на мехр на братовчедките и пр.
Ако мъжът не е в състояние да даде мехр веднага на жената, то мехр остава като негово задължение към жената.

Мехр е право само на жената и след като тя получи мехр от мъжа си, тя има право да се разпорежда

с него така както си пожелае.

Ако жената иска да опрости мехр на мъжа си,

задължението му отпада.

По отношение на количеството на мехр има различни мнения, или по-точно има различни мнения

за долната граница на мехр.

Всички учени обаче приемат,

 че онова, което се дава за мехр, трябва да има стойност.

Що се отнася до горната граница на мехр,

то такава граница няма,

но не се препоръчва мехр да бъде толкова много,

 че да пречи на женитбата.

Видове женитба от гледна точка на валидността

1. Валиден никях – това е никях, в който се изпълняват всички основи и условия и от него се пораждат:
Жената става халал на мъжа и мъжът става халал на жената.
Жената има право да търси мехр от мъжа си.
Близките роднини на жената стават харам на този мъж, като например майката на жената става харам на мъжа й и др.
Децата на тази жена са деца и на мъжа й, освен ако той не ги отрича.
При смърт на единия, другия става негов наследник.
Задължението на всеки един да се отнася добре с другия.

2. Никях меукуф – това е никях, който е валиден, но той не се прилага и от него не се пораждат гореспоменатите неща, докато той не бъде одобрен от този, чийто разрешение се изисква.

Например ако един непълнолетен се ожени, никяха не се прилага докато не разреши неговия настойник.

3. Никях фасид /непълен/.

 Това е никях, в който са изпълнени еркяните, но е нарушено условие от условията на валидността.

Преди да бъде извършен полов акт между такива младоженци от този никях не се пораждат никакви последствия и съдията ги разделя за да не се прави разврат

– ако обаче женените с такъв никях правят полов акт,

 съдията ги разделя но не им налага наказание,

а също така от това има следните последствия:
Жената има право на мехр,

но по-малко от споменатия в брака или по-малко от мехр мисли.
Ако евентуално се роди дете от двамата,

 те трябва да признаят че е тяхно.
Жените роднини на тази жена,

стават харам на мъжа.
Ако мъжа умре или се разведе,

жената трябва да чака иддет.

4. Никях батъл

– това е никях, в който не са изпълнени някои от основите /еркян/ или условията на осъществяване на бракосъчетанието.      

 От такъв никях не произлизат никакви последствия преди да бъде извършен полов акт, а също така трябва да не се позволява да бъде извършен полов акт при такова положение. Ако бъде извършен полов акт след такъв вид никях, на тези им се налага наказание за зина освен ако има някакво съмнение, която да предотврати това наказание.