В допълнение към краткото изказване, направено по-горе в това изложение, ще бъдат полезни още няколко забележки.
Бракът при Исляма не е сделка, която се договаря между двама партньори, нито е светски договор, в който придобивките и задълженията се оценяват едни спрямо други.
Бракът е нещо свещено и уважавано.
Погрешно е да го описваме като телесен, материален или отговарящ на някакви светски условия.
Морално милосърдие, духовно извисяване, социално съвършенство, човешка стабилност, мир и съчувствие съставят основните елементи на брака.
Това е договор, в който самият Аллах е Първия Свидетел и Първата Страна, и се сключва в Негово име, в послушание към Него и според Неговите повели.
Това е човешко другарство в благоприличие, позволено от Аллах. Бракът е знак на Неговата благодат и всеобхватна милост, както Той ясно казва в Корана:
И от Неговите знания е, че ви сътвори съпруги от самите вас, за да намерите покой при тях, и стори помежду ви любов и състрадание.
В това има знамения за хора премислящи.
[30:21]
Очевидно е, че бракът при Исляма е средство за постоянна връзка и хармония не само между мъжа и жената, но и между тях и Аллах.
Ясно е също, че когато двама мюсюлмани обсъждат брачен договор, те имат намерение да направят от него траен, сполучлив брак и в радост, и в беда.
За да се реализира това и да се гарантира, че бракът ще изпълни своята цел, Ислямът е формулирал определени правила, сред които се открояват следните:
1. Двете страни трябва добре да се познават и тяхната връзка да бъде чиста и свята.
2. Мъжът се поощрява да избира своята партньорка въз основа на постоянните ценности, т.е. набожност, морал, характер, и т.н., а не въз основа на нейното богатство, семеен престиж или чисто физическа привлекателност.
3. На жената се дава правото да се убеди, че кандидатът е подходящ за нея, заслужава нейното уважение и любов, и е в състояние да я направи щастлива.
На тази основа тя може да отхвърли предложението, ако намира, че мъжът е под нейното равнище или е неподходящ, защото това може да є попречи да изпълнява съпружеските си задължения и дори да разруши бъдещия є брак.
4. Жената има право да изиска от бъдещия си съпруг сватбен собствен дар според нейните представи и също според неговите възможности.
Ако тя желае да се откаже от това право и да при- еме мъжа с малък сватбен дар или дори без дар, може да направи това.
Сватбения дар се дава, за да се убеди жената, че е желана от мъжа, че той чувства потребност от нея и че е готов и желае да поеме своите отговорности от финансов и друг характер.
Сватбеният дар е също символичен жест в знак на това, че жената ще има сигурност и че мъжът не търси материални придобивки като мотив при встъпването в брак.
Бракът ясно очертава онова, което се очаква от всяка една от двете страна, а не онова, което всяка от тях очаква от друга.
5. Бракът трябва публично да обяви и да се отпразнува с веселие.
Свободното съгласие на двете страни е задължително условие, без което бракът се смята за недействителен.
6. За да бъде законен, всеки брак трябва да се засвидетелства от двама души на зряла възраст и да се регистрира в официални документи.
7. Задължение на съпруга е пълната издръжка на съпругата.
Ако тя притежава някакъв имот или имущество, придобити преди брака и след него, съпругът няма право на никаква част или дял от имота на съпругата си.
Това е, за да остане бракът в рамките на неговите благородни цели и да се предпази от всякакви странични намерения.
От горните положения става ясно, че Ислямът е дал всички възможни гаранции за превръщане на брака в щастливо другарство и в стабилна основа на постоянна хармония и траен мир.
Но човешкото поведение е променливо и понякога непредсказуемо.
Ислямът гледа реално на живота и оставя възможност за реагиране на всички неочаквани събития.
Както бе казано, бракът има висши и благородни цели, които трябва да се осъществят.
Ислямът не приема, нито признава брак, който не осъществява своята цел.
Не може да има номинален или недействителен брак.
Трябва да има сполучлив брак или изобщо да няма такъв.
Бракът е твърде тържествен договор, за да бъде лишен от динамика или действеност.
Така че ако не служи на целта си или не функционира правилно, може да бъде прекратен с развод, като се запазят всички права на заинтересованите страни.
Това е, защото няма смисъл да се поддържа фиктивен и безполезен брак и човешкият род трябва да се избави от клетви, които не се спазват.
След като ислямският брак се базира на споменатите правила и се насочва от съответните гаранции, ако той не функционира добре, очевидно съществуват сериозни причини, които не могат да се преодолеят с помирение.
В такива случаи се прилага крайната мярка развод.
Той наистина е извънредно решение, което Пророкът характеризира като най-лошото за Аллах от всички позволени неща.
Но преди тази последна и отчаяна стъпка, трябва да се направят някои опити за нейното предотвратяване, както следва:
1. Двете заинтересовани страни трябва да се стремят към уреждане на своите спорове и да решават взаимно проблемите си.
2. Ако не успеят, трябва да бъдат назначени двама съдници, един от роднините на съпруга и един от роднините на съпругата, за да се опитат да установят мир между съпрузите и да уредят техни- те различия.
3. Ако и това не помогне, се пристъпва към развод.
При развод ислямският Закон изисква съгласието на двете страни и предоставя възможност на всяка от тях да търси своите права в съда.
Правото на развод не се ограничава само за мъжа или само за жената.
И двамата могат да упражняват това право.
Ако една от двете страни не се чувства сигурна или щастлива с другата, която произволно отказва да даде развод, и ако се докаже, че иска- нето за развод е основателно, съдът трябва да се намеси и да помогне на засегнатата страна да получи развод.
Задължение на представителите на Закона е да следят за спазването на правата и за намаляване на щетите до минимум.
След развода има изчаквателен период, през който разведената жена се издържа изцяло от вече бившния си съпруг.
До изтичането на този срок тя не може да се омъжи за друг.
Изчаквателният срок е още една възможност за двамата сериозно да преосмислят взаимоотношенията си и последствията от раздялата.
Ако през този период пожелаят да се съберат отново, те могат да направят това и всъщност трябва да се поощряват към подобно решение, защото раздялата им помага да се оценят в по-голяма степен.
Когато изчаквателният срок завърши, разведената жена е свободна да се омъжи за друг.
Те нямат повече взаимни задължения.
Ако разведената жена и предишният є съпруг повторно се съберат, това се смята за нов брак.
Ако отношенията им не се подобрят, те могат да прибягнат до същото решение развод, след което, в случай, че желаят, могат да се съберат чрез нов брак .
Но ако второто събиране не успее, тогава се прилага окончателен развод.
С разрешаването на развода Ислямът на първо място декларира своята постановка, която не търпи нещастни, хладни и застинали бракове, много по-вредни от развода.
С двукратния пос- ледователен развод, с решението на двете страни повторно да се свържат, на всеки се предлага възможност за съживяване на брака.
Тук Ислямът е готов да се заеме с всички проблеми и се справя с всички ситуации.
Той не застрашава брака като разрешава развод.
Напротив, той го гарантира с тази мярка, защото виновникът за развода знае, че онеправданият или онеправданата може да се избави от несправедливостта и вредата.
След като разбират, че бракът задължава само докато функционира и докато е успешен, двете страни трябва да направят всичко възможно да го запазят, преди да са извършили нещо, което да го прекрати.
Според Исляма всяка страна внимателно избира другия партньор преди брака, после се отнася към него с внимание. Когато Ислямът разрешава развода по взаимно съгласие или чрез намеса на съда от името на онеправданата страна, той твърдо отстоява морала и човешкото достойнство.
Той не принуждава никой човек да страда от несправедливостта и да понася щети от нечестен партньор, нито насочва хората към безнравственост и неприличие.
Той им казва: или живейте заедно според закона и в щастие, или се разделете с достойнство и благоприличие.
Най-моралното и хуманното нещо при Исляма е това, че той не принуждава никой мъж или жена да унижава своето достойнство и да се деморализира само, за да получи развод.
Не е необходимо мюсюлманин или мюсюлманка да се раздели със своя партньор няколко години преди официалния развод, нито пък получаването на развод е свързано с прелюбодеяние.
Раздялата, както потвърждават много наблюдения, може да включи и със сигурност включва аморални и неприлични действия.
В случай на подобна раздяла човек нито може да ползва правата си, нито да изпълнява брачните си задължения.
Мъжът или жената официално може да са женени, но да не са щастливи в брачния си живот.
Човек може и да е обвързан, но въпреки това да е свободен и ограниченията да не му влияят.
Той не може да получи развод или да встъпи в повторен брак, но има ли законно ограничение на извънбрачните му връзки?
Той може да ходи с когото иска без никакъв контрол и без ограничение.
Подобна раздяла може да помогне най-сетне на някой да получи окончателен развод, но колко скъпо ще струва това на нравствеността и колко висока цена ще трябва да плати обществото!
Това е нещо, което Ислямът никога не може да приеме или одобри, защото то би нарушило цялата система от морални стойности, които Ислямът високо цени.
По повод на прелюбодеянието и приемането му от някои учения като основание на развод, ще кажем, че е много унизително за човешкото достойнство и вредно за морала това, че за да получи развод, човек трябва да извърши прелюбодеяние или да се преструва, че го е извършил.
Гледната точка на Исляма за прелюбодеянието вече бе разяснена.
Най-често се случва хората да не се развеждат, защото са извършили прелюбодеяние, или се преструват че са го направили, а да извършат прелюбодеяние или да се преструват че са го извършили, за да получат развод, който иначе не се дава.
Какъв позор и отживелица е това за човешките отношения!
Такова е становището на Исляма по въпроса.
Ако трябва да се получи развод като крайно решение, той трябва да се даде с достойнство и уважение.
Когато Ислямът се прилага в брачния живот, няма място за раздяла или прелюбодеяние като основания за развод.
Нито има лесен развод от холивудски тип, който представлява екстремна реакция срещу сурова и желязна система.
Всяко учение, което се занимава с човешката природа, трябва да бъде реалистично и умерено, готово да овладее всички ситуации.
Иначе това ще бъде саморазрушително и безпочвено състояние. Ислямът е далеч от подобни положения.
И не правете клетвите си в името на Аллах пречка да сте праведни, да се боите и да помирявате хората!
Аллах е всечуващ, всезнаещ.
Аллах не ви придиря за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили.
Аллах е опрощаващ, всеблаг.
Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си да изчакат четири месеца.
А върнат ли се Аллах е опрощаващ, милосърден.
А решат ли да се разведат Аллах е всечуващ, всезнаещ.
А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден.
Тогава техните мъже ако искат помирение, имат най- голямото право да си ги възвърнат.
И жените имат същите права, каквито и задължения, съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях.
Аллах е всемогъщ, премъдър.
Разводът е два пъти, [после] или задържте [жените] с добро, или пуснете с благо!
И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали.
Освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах.
Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако [жената] даде откуп.
Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте!
А които нарушават границите на Аллах те са угнетителите.
А ако се разведе с нея [за трети път], тя не му е позволена после, преди да всъпи в брак с друг мъж, и ако є даде развод и той, не е прегрешение за двамата да се съберат, ако мислят, че ще спазят границите на Аллах.
Това са границите на Аллах.
Той ги разяснява на хора, които разбират.
А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо.
И не ги задържайте с насилие, престъпвайки!
А който направи това, угнетява себе си.
И не се отнасяйте с насмешка към знаменията на Аллах, и споменавайте благодатта на Аллах към вас и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление!
И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае!
А ако се разведете с жените и те са изпълнили своя срок, да не им се пречи да встъпят в брак със своите съпрузи, ако се споразумеят помежду си съгласно обичая!
С това се наставлява онзи от вас, който вярва в Аллах и в Сетния ден.
Това за вас е най-добродетелното и най-чистото.
Аллах знае, вие не знаете.
[2:224-232]
И една последна забележка, с която ще завърши тази дискусия. Всъщност, от гледна точка на практиката всяко общество или религия има начини за прекратяване на брака.
Броят на разводите в индустриалния свят значително нараства, а законите за развода са твърде либерализирани.
Разводът, според Исляма се запазва като морална система, заслужаваща уважение.
Аллах повелява на съпрузите да бъдат добри, милосърдни и търпеливи, а също напомня им как единият може да не харесва нещо у другия, но в това Аллах да е вложил много добрина и добродетел.
Аллах благовества съпрузите с подкрепа и добро, ако живеят заедно в щастие.
Но ако са налага да се разделят чрез развод, това трябва да се търси без намерение за увреждане или ощетяване.
Ако се разделят с чест и достойнство, Аллах ги благовества с щедрост.
Целият брачен контекст отначало докрай е насочен към вярата в Аллах.
Знаменията от Корана за развода не са сухи законови наредби.
Те започват и завършват с високи морални убеждения.
Нравствените задължения на двете страни не се ограничават само до периода около развода.
(Източник: Ислямът във фокус)
