Как да възпитаме праведни деца?

Възпитанието и обучението на децата е едно от задълженията, възложени на родителите.

Всевишният Аллах е постановил това в Свещения Коран.

Пратеникът на (с.а.с.) , също е говорил за това.

 Всевишният Аллах е казал:

 О, вие, които повярвахте!

Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!

 Пазят го строги и сурови меляикета, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели./66:6/

 Това означава:

 О, раби на Аллах, които Той е облагодетелствал с правата вяра!

Спазвайте всичко, което изисква от вас вярата ви!

Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, ужасен и чудовищен.

 Да се предпазите от него самия можете само, ако се подчинявате на заповедите изпратени от Всевишния Аллах, също и да се покаете за всичко, което предизвиква Неговия гняв и носи след себе си наказание.

А да се предпазят от огъня близките роднини, като жени и деца може, само ако ги обучавате на благонравие и полезно знание, а понякога дори да ги принуждавате към покорство на Аллах. Човек няма да се спаси, докато не се покори на Аллах във всичко, що се отнася до него самия и неговите близки, за които той носи отговорност и които се намират под неговото настойничество.

/Тафсир Ибн ас-Саади стр.1778/

Коментирайки този айет имам ат-Табари е казал:

 “Тук Всевишният Аллах е споменал:

 O, вие, които твърдите, че сте повярвали в Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.) , Пазете себе си – учете се един друг на това, което ще защити онези, които го правят от Огъня и ще отдели Огъня от тях, ако това е сторено в подчинение на Аллах.

 Словата и вашите семейства от Огъня означават, и учете вашите семейства да извършват актовете на поклонение ибадет към Всевишният Аллах, за да се защитят от Огъня.”

Тефсир ат-Табари, (18/165 )

Ал-Куртуби е казал:

 Мукатил е казал: “Това е право и задължение (на човека), което той е длъжен да изпълнява по отношение на себе си, децата си, неговото семейство и робите от мъжки и женски пол.”

 Илкия е казал:

 “Ние сме длъжни да научим нашите деца и семейства да спазват религията и да бъдат праведни, и на възпитание.

 Всевишният Аллах е казал:

 И повели на твоето семейство да извършва молитвата намаз, и самият ти постоянствай в нея!

И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание.

Добрият изход принадлежи на праведноста.

/20:132/

 И Всевишният Аллах е казал на Пророка (с.а.с.) :

Предупреди най-близките си роднини!

 /26:214/

В хадис е казал Пратеникът на Аллах(с.а.с.) :

 “И ги учете (децата) да изпълняват молитвата намаз, когато навършат седем години”.

“Тафсир ал-Куртуби”, (18/196)

 Мюсюлманинът – всеки мюсюлманин – се явява призоваващ хората към Всевишният Аллах. По този начин, първите хора, които той следва да призове, трябва да бъдат неговите деца и близки членове на семейството.

 Когато Всевишният Аллах е заповядал на Своя Пророк салляллаху алейхи ве селлем, да призовава хората, Той е казал: Предупреди най-близките си роднини! /26:214/ Защото те са първите хора, на които той салляллаху алейхи ве селлем, е длъжен да стори добро и да прояви милосърдие. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е възложил на родителите отговорността за възпитанието на децата и е сторил това задължение за тях. Предава се от Абдуллах Ибн Омар: Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да казва: “Всеки от вас се явява пастир и е отговорен за своите хора. Управникът е пастир и отговорник за своето стадо. Мъжът е пастир на своето семейство и е отговорен за семейството си. Жената е пастир в дома на своя съпруг и тя е отговорна за своето домочадие. Слугата е пастир за имуществото на своя стопанин и носи отговорност за своето стадо.” (Предаващия този хадис) е казал: “Аз смятам, че (Ибн Омар радияллаху анхума) е казал: “…и мъжът (синът) се явява пастир на имуществото на своя баща и носи отговорност за своето стадо, и така всеки от вас е пастир и (всеки от вас) носи отговорност за своето стадо.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (2409)(853), и Муслим 1829/ Част от вашето задължение е да възпитавате децата си от ранна възраст в любов към Всевишният Аллах и Неговия Пратеник салляллаху алейхи ве селлем, както и да ги приучите с любов да изучават Исляма. Вие сте длъжни да ги информирате и да им разкажете, че Всевишният Аллах е създал Дженнета и Джехеннема, и че Огъня на Аллах е горещ, и гориво за него са хората и камъните. Следващата история е поучителна и съдържа важен урок. Ибн ал-Джаузи е разказал: Някога живял един крал, който бил много богат и имал една дъщеря. Той не е имал други деца. Кралят много обичал своята дъщеря, и обикновено й разрешавал да се наслаждава на всякакъв вид развлечения. Това продължило в течение на много време. В съседство на краля живеел един религиозен човек, и веднъж през нощта, когато той бил зает с четене (на Свещения Коран), той повишил гласа си на словата: О, вие, които повярвахте! Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!/66:6/ Девойката чула неговото четене и казала на своите слуги: “Спрете (го)!” Но, те не (го) спрели. Религиозният човек започнал да повтаря този айет, и девойката продължила да им казва: “Спрете (го)!” Но, те не (го) спирали. Тя сложила ръка на върху дрехата си и я разкъсала. Тогава те отишли при нейния баща и му разказали тази случка. Бащата дошъл при нея и я попитал: “О, скъпа моя! Какво се е случило с теб тази вечер? Какво те накара да плачеш?” И той я прегърнал. Тя казала: “О, татко! Моля те заради Аллах, кажи ми, наистина ли, Аллах Всемогъщ и Велик е Той, е създал Огъня (Джехеннема), чието гориво ще бъдат хората и камъните?” Той отговорил: "Да". Тя го поопитала: “О, татко! Тогава защо ти не си ми разказал за това? Кълна се във Аллах, аз няма да вкуся хубава храна и няма да спя в удобно и меко легло, докато не узная, къде е моето местожителство, в Дженнета или в Огъня”. /“Сафуат ал-Сафуа” 4/437-438/ Вие сте длъжни да държите своите деца по-далече от безнравствените и порочни места. Не позволявайте те да растат със зли неща, които се показват по телевизията и т.н., иначе как след това ще очаквате от тях праведност? Който посява тръни, не може да събира грозде. Това следва да се прави, докато те са малки, за да им бъде лесно и леко, като пораснат и станат големи. Така те ще привикнат към всичко това, и на вас ще ви бъде леко да им казвате, какво трябва да правят и какво да не правят, а пък за тях ще е леко да ви се подчинят. От Абдуллах Ибн Амр ал-Аас се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Учете вашите деца да изпълняват намаз, когато навършат седем години, и ги наказвайте (бийте), ако не го правят, когато са на десет години, и ги разделяйте(слагайте ги да спят) в различни кревати (легла)”./Този хадис е сведен от Абу Дауд (495). Този хадис е квалифициран като достоверен сахих от шейх ал-Албани в “Сахих ал-Джами”, (5868)/ Възпитателят обаче, трябва да бъде милосърден, сдържан, благонравен и достъпен. Той не трябва да сквернослови, и не бива да бъде неугледен, той трябва да убеждава по най-добрия начин. Необходимо е да бъде далеч от оскърбленията, упреците и биенето. Ако детето е едно от онези, които преднамерено не се подчинява и отхвърля заповедите на баща си, и пренебрегва своите задължения, извършва забранени харам неща, то в такъв случай към него е по-добре да бъдат приложени строги мерки, но без да му се причинява вреда. Ал-Минави е казал: За бащата, да дисциплинира своето дете, когато то достига зряла възраст означава, че той е длъжен да възпита в него характер на благочестивите правоверни и да го защити от общения със злодеите. Той е длъжен да го обучи на Свещения Коран, на възпитание и на арабски език, и да му дава да слуша Благородната Сунна и изказванията на праведните предци селеф. Той трябва да го учи на религиозните постановления хукм, без които то не може да се оправи и да мине. Той е длъжен да го предупреди, че ще бъде наказван, ако не изпълнява намаз, и т.н. Това ще бъде по-добро за него, отколкото да даде една саа милостиня садака, защото ако бащата възпита своето дете по нужния начин, то неговите действия ще бъдат от непрекъсващата милостиня садака ал-джария. И наградата за една саа садака е ограничена, докато наградата за възпитанието на детето ще продължи, докато децата са живи. Дисциплината и възпитанието са храна за душите, а тренирането на душите е за отвъдния живот. Пазете себе си и вашите семейства от Огъня! /66:6/ Да защитите себе си непосредствено и вашите деца и семейства от Огъня, означава да им напомняте за Джехеннема. Възпитанието и дисциплината включват проповеди, предупреждения, заплахи, биене, домашни наказания и забрани, отстъпки и проява на доброта. Възпитанието на онзи, който е добър и благороден, се отличава от възпитанието на трудните и лошите. /”Файд ал-Кадир”, (5/257)/ Нанасянето на бой (физическо наказание) е средство за поправяне на детето; това не е нещо желателно, по-скоро към него се прибягва, ако детето проявява зло упорство и е непослушно. В Шериятът има изградена система от наказания в Исляма, и тя се нарича хадд – като наказанията за прелюбодеяние, кражба, клевета, и т.н. Всички те са предписани в Шерията, за да насочат хората в правия път и да сложат край на тяхното зло. Относно такива дела Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е съветвал родителите, та да удържат те своите деца от извършването на греховни постъпки. От Ибн Аббас се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Окачете вашия камшик, там, където членовете на вашето семейство могат да го видят, защото това ще ги дисциплинира и възпита”./Този хадис е сведен от ат-Табарани, (10/248); Иснадът на този хадис е квалифициран като надежден хасен от ал-Хайсами в “Маджмау аз-Заваид” (8/106). Шейх ал-Албани е казал в “Сахих ал-Джами”, (4022), този хадис е надежден хасен./ Възпитанието на децата трябва да е баланс между поощрението и предупреждението. Най-важният момент е да се направи обкръжаващата среда, в която живеят децата, добра, осигурявайки средства, посредством които те могат да се контролират; това означава, че възпитателите на децата трябва да бъдат задължително предани на религията, включително и техните родители. Един от начините, чрез които родителите могат да преуспеят с възпитанието на своите деца, се състои в това да използват плеяр (компютър) на който могат да се слушат касети и дискове с уроци, четене на Свещения Коран, проповеди и уроци на учените, от които има много и са достъпни. Относно книгите, за които питахте и към които можете да се обърнете и да ги ползвате за възпитанието на вашите деца, то ние ви препоръчваме следните: “Тeрбият ал-Атфал фи Рихаб aл-Ислам” с автор Мухаммед Хамид ан-Насър и Хауля Абд ал-Кадир Даруиш “Кeйфe йурабби ал-муслим уаледаху” с автор Мухаммед Саид ал-Маулауи “Тербият ал-Абна фи ал-Ислам” с автор Мухаммед Джамил Зину “Кейфе нурабби Атфалуна” с автор Махмуд Махди ал-Истанбули “Масулият ал-абб ал-муслим фи Тарбият ал-Уаляд” с автор Аднан Ба Харис И Аллах знае най-добре! Ислямът във въпроси и отговори. http://www.islamqa.com/ar/ref/10016

Как да наказваме децата, за да извършват намаз?

 

Как да наказваме децата, за да извършват намаз?

 От Амр Ибн Шуайб (р.а.)  предава от своя баща, че неговия дядо е казал:

“Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е казал:

 “Учете вашите деца да изпълняват намаз, когато навършат седем години, и ги наказвайте (бийте), ако не го правят, когато са на десет години, и ги разделяйте(слагайте ги да спят) в различни кревати (легла)”.

/Този хадис е сведен от Абу Дауд (495).

Този хадис е квалифициран като достоверен сахих от шейх ал-Албани в “Сахих ал-Джами”, (5868), и в ал-Ирва ал-Галил (247)

 Ибн Кудама (р.а.) , е казал в ал-Мугни (1/357):

 "В случаите с децата тази заповед и дисциплиниране е повелена, за да ги научи да изпълняват намаз, за да привикнат към намаза, и това да стане техен навик, и за да не се отказват от намаза, когато достигна пълнолетие".

 Ас-Субки е казал:

 "Родителят трябва да говори на своето дете, че е необходимо да изпълнява намаз, когато навърши седем години, и да го нашляпа, ако той не изпълнява намаз, когато навърши десет години.

 Смятаме, че следва да забраняваме да се върши това, което не е задължително и да нашляпваме, ако детето върши онова, което не е обезателно.

Ние наказваме животните, с цел дресировка (възпитание), а какво да кажем за децата?

 Това е в интерес на детето, и по този начин то привиква към изпълнението на намаз, преди да е достигнало пълнолетие."

 “Фатава ас-Субки, (1/379)

Ето по този начин следва да се говори на момчетата и момичетата, за да извършват намаз, когато навършат седем години, и следва да се шляпат, ако те не извършват намаз, когато навършат десет години.

Точно така трябва да им се говори и, за да говеят в месец Рамадан, и да бъдат вдъхновявани да извършват благодеяния, като четене на Свещения Коран, изпълнение на допълнителни намази, поклонението Хадж и Умра, и правенето на много тесбих, техлил, текбир и тахмид, както и трябва да бъдат удържани от извършването на всякакви видове грехове.

Що се отнася до наказанието (шляпане) на детето за това, че то не извършва намаз, е установено, че наказанието трябва да е леко и да не причинява болка, както и не трябва да поврежда кожата, и не трябва да се чупят зъби или кости.

 Шляпането трябва да бъде по гърба или по китките на ръцете или на това подобно.

Не трябва да се удря детето по лицето, защото това е забранено харам, тъй като Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , е забранил това.

Не бива да се нанасят повече от десет удара, и това следва да се прави с цел дисциплиниране и обучение.

И той (родителят или възпитателя) не трябва да показва желанието си да наказва, а ако за това няма необходимост, например ако детето се отклонява от извършването на намаз или отказва изпълнението му и т. н.

 От Абу Барда ал-Ансари се предава, че е чул, как Пратеникът на Аллах ( с.а.с.) , е казал:

“Никой няма право да нанася повече от десет пошляпвания, с изключение на случаите, когато се полага наказание хад от Аллах”

/Този хадис е сведен от ал-Бухари (6456) и Муслим (3222)/ Ибн ал-Кайим (р.а.) , е казал:

 “Слова на Пророка (с.а.с.) ““Никой няма право да нанася повече от десет пошляпвания, с изключение на случаите, когато се полага наказание хад от Аллах” се отнасят за престъпни или криминални действия, когато за това се полага наказание, предписано от Всевишният Аллах.

 Когато се пита:

 “Какво се подразбира под словото десет или по-малко?”

Отговорът ще бъде:

 “Това се отнася за случаите, когато мъжа бие своята жена, своя раб или дете, или уволнен работник с цел възпитание и тем подобни.

 И не е разрешено да му се нанасят повече от десет удара.

Това е най-правилното разбиране на този хадис.

. /“Иалям ал-Муваккиин” (2/23)/

 Също така не бива да се наказват децата пред другите хора, за да не би това да навреди на детската психика и самооценка, и за да се запази неговото достойнство пред другарчетата му и другите хора.

 По поведението на бащата спрямо неговото отношение към детето и възпитанието трябва да е ясно, че той не наказва никого просто така, а само заради това, че то не се е подчинило на Всевишният Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.) .

 И че това е единствената причина, според която той постъпва така, и че това е в интерес на детето, както и стремеж на бащата да отгледа и възпита дете според предписания маниер от Шерията, и за да не израсне детето като човек ненавиждащ Исляма и Шерията, които могат да му се сторят сложни, и че са го наказали, за това защото той не ги изпълнява.

Шейх Ибн Бааз (р.а.) , е казал:

 "Полагайте грижи за вашето домочадие и не ги пренебрегвайте, о раби на Аллах!

 Вие сте длъжни да се стараете в техен интерес и заповядвайте на своите синове и дъщери, след като навършат седем години да изпълняват намаз, и ги наказвайте, ако те не го правят след като са станали десет годишни.

 Шляпайте ги леко, за да им помогнете да се подчинят на Всевишният Аллах и го сторете така, че те да свикнат с извършването на намаз.

 По този начин те ще се придържат към религията на Аллах по надлежен начин и ще знаят истината, както е предадено в достоверните хадиси от Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ."

“Маджмуа Фатава Ибн Бааз” (6/46)

 Шейх Ибн Усеймин (р.а.) , е казал:

"Пророкът(с.а.с.) , ни е повелил да заповядваме на децата, когато навършат седем години да извършват намаз, и да ги наказваме, ако те не изпълняват намаз, когато станат на десет години, дори ако те все още не са станали мукаллифин (задължени да изпълняват намаз).

По този начин те ще се научат да изпълняват актовете на поклонение и покорност, както и ще свикнат с това, и после като пораснат ще им бъде леко да извършват това, и то ще им харесва.

Същото се отнася и за всички случай достойни за порицание.

 Малките деца не трябва да свикват към тях, дори ако те все още не са задължени, тъй като в противен случай, ще свикнат с тях, когато пораснат с наслаждение ще им се отдадат ".

 “Фатава Нур аля ад-Дарб”, (11/386)

 шейх Ибн Усеймин (р.а.) , е казал:

 "Заповедта подразбира, че това е задължително, но се ограничава в случаите, когато наказанието бъде полезно, тъй като понякога вие наказвайки детето, но тези пошляпвания не му носят полза, и това само го кара да крещи и да плаче и не носи след себе си никаква полза.

 Нещо повече, под наказание (пошляпване) тук се има предвид безболезнено наказание, леко пошляпване, което служи като цел и не носи никаква вреда ".

  “Лика ал-Бааб ал-Мафтух, (95/18)

  шейх Ибн Усеймин (р.а.) , е казал:

 "Не трябва да се шляпа детето така, че да му се причини повреждане (да остане рана), и не бива да се удря по лицето, или пък да се бие до смърт, напротив детето трябва да бъде удряно по гърба или ръката, така че да не се причини смърт.

 Ударите по лицето са рисковани, тъй като лицето е най-висшата и благородна част на човека, и ако бъде удряно детето по лицето, то това е по-срамно и унизително, отколкото ако се шляпа по гърба.

Ето защо е забранено да бъде удряно и шляпано дете по лицето".

“Фатава Нур аля ад-Дарб”, (13/2)

Шейх ал-Фаузан е казал:

 "Наказанието (шляпане), това е едно от средствата за възпитание на детето. Учителят може да нашляпа детето, треньорът може да го нашляпа, опекунът може да нашляпа с цел дисциплиниране, и мъжът може да нашляпа жена си в случаите на преднамерено неподчинение (ан-нушууз).

 Но, това трябва да бъде в границите на разумното, и ударите не трябва да причиняват болка, не трябва да повреждат кожата или да чупят кости, те трябва да са толкова, колкото е необходимо " .

 “Игаса ал-Мустафиид би Шарх Китаб ат-Таухид” (282-284)

 Също така следва да се отбележи, че възпитанието в дисциплина на детето не бива да става само в случаите, когато то пренебрегва изпълнението на намаз.

 Също така следва детето да бъде наказвано, ако то се отнася с пренебрежение по отношение на условията, важните части и задължителните съставни части на намаза.

Детето може да извършва намаз, или пък може да го прави без абдест, или пък да не го прави по надлежния начин.

 Ето защо то следва да бъде научено на всичко това, и ние сме длъжни да бъдем уверени, че то знае всички задължения (фард), важните части и условия, и тогава ако то пренебрегне някоя от тези неща, то следва да го посъветваме и да го учим от време на време, и след това ако то продължава да упорства (в пренебрежението), тогава детето може да бъде дисциплинирано чрез пошляпване, докато не започне да изпълнява намаза по надлежния начин.

И Аллах знае най-добре!

Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела.

 

С позволението на Аллах искам да ви насоча вниманието към една от темите, която е изключително важна от религиозна гледна точка и има голямо значение, както за семейството така и за обществото ни. 

А именно темата за възпитанието на децата или по- конкретно на какво трябва да обърнем внимание при възпитанието им и кое оказва влияние върху тях.

Децата представляват нашето бъдеще. 

И за това ние трябва да ги възпитаме както Исляма ни повелява- според неговите правила и забрани. 

Отговорността за възпитанието на децата се пада върху родителите.

 Според Исляма родителите носят отговорността да научат децата си на праведни дела.

Всевишният Аллах казва в Коран-и Керим:

„О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! 

Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.”

Един известен учен задава следния въпрос:

 “Възможно ли е да научиш някого да бъде добродетелен и ако е възможно това – как да го направиш?” 

Ето на този въпрос е необходимо родителите да имат отговор. Ние трябва да сме наясно как трябва да възпитаваме дацата си. Аз ще се спра конкретно на три основни фактора, които изиграват водеща роля във възпитанието на нашите деца.

 Това са:

- Училищната среда

- Приятелското обкръжение

- Семейната среда

Училищната среда оказва доста голямо влияние върху изграждането на личността и моралното поведение на подрастващите.

 Тази среда може да влияе и положително, и отрицателно. Положително е нейното влияние, когато децата усвояват учебния материал, научават нови полезни неща, а това помага за интелектуалното им развитие. 

Но тук изниква и въпроса дали аз като родител съблюдавам това интелектуалното израстване на детето ми. 

Проверявам ли дали си е написало домашното, дали си е научило урока , ходя ли на родителските срещи, или просто тези неща не ме интересуват, тъй като имам по- важни работи и нямам достатъчно време за собствените си деца. 

Освен това понякога има доста объркващи неща, които ги пише в учебниците и ние като родители сме длъжни да им обясним, че това не е правилно.

Например, когато ги учат, че човекът е произлязъл от маймуна – теорията на Чарлз Дарвин.

 В този случай родителите трябва да възпрепятстват това грешно становище.

От казаното до тук става ясно, че да оставим възпитанието на децата си изцяло на училището не е достатъчно и неправилно.

Друга част от родителите оставят възпитанието на децата си на хората от улицата.

Да разгледаме връзката между околната среда и възпитанието. Околната среда, като един от главните фактори за изграждане на личността, включва и възпитанието.

 Но всички виждаме какви са хората от улицата.

 Там има всичко – алкохол, наркотици, разврат и още много други.

Кой тогава трябва да възпитава децата?

Мястото, където децата получават възпитание, е семейството. Следователно от семейството зависи какви членове на обществото ще бъдат възпитани. 

Задавали ли сме си някога въпроса, защо обществото ни е толкова коварно и безскрупулно, без всякаква състрадателност и милосърдие?

 Отговорът, който може да се даде, е, че то е лишено от нравствено-етични ценности, които се научават предимно в семейството. 

Ето че възпитанието стои в основата на всичко.

Несъмнено най-голямата радост в семейството са децата. 

Но за да бъде истинска тази радост, е необходимо родителите със своята грижовност да дадат всичко от себе си за правилното им възпитание.

 Така и децата ще бъдат щастливи, и родителите спокойни, и ще са полезни за обществото ни. 

Затова родителите са отговорни пред Всевишния Аллах и имат задължението да възпитават децата си, както повелява религията. 

Това задължение се отнася предимно до майката, защото тя е тази, която е постоянно с децата си и трябва да им даде прекрасното възпитание.

 Естествено, същото задължение не отпада и от бащата. 

Той също има голяма отговорност и трябва да вземе отношение по възпитанието, както и да го контролира.

В Свещения Коран Всевишният Аллах казва по повод възпитанието на децата:

“Към онези, които вярват и тяхното потомство ги последва с вяра – ще присъединим към тях потомството им и не ще отнемем нищо от делата им. 

Всеки човек ще отговаря за делата си.” 

(ет-Тур, 52: 21)

От посочения айет се вижда колко е важно децата да се възпитават, както повелява ислямът. 

Затова, ако родителите възпитават децата си според нормите на Исляма, Аллах ще присъедини потомството им към тях, без да отнема нищо от делата им.

В друг айет Всевишният Аллах казва:

“И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!”

 (aл-Енфал, 8: 2

Тук се подчертава, че както имотите са изпитание за хората, така и децата са дарени от Великия Аллах за изпитание, защото те също са голямо богатство. 

Ако родителите възпитат децата си правилно, те ще получат огромна награда от Създателя си, и обратно – ако не обръщат необходимото внимание, за да възпитат добре децата си, те ще носят отговорност за това. 

Аллах е поверил децата на родителите и те трябва да ги опазят чисти, както Той им ги е дал.

Но има и друга ситуация – когато родителите са възпитали децата си правилно и после, ако те самите се отклонят от правилния път под влиянието на някои други фактори и тръгнат по грешния път, тогава децата ще бъдат отговорни за самите себе си.

Във връзка с възпитанието ще споменем и следния хадис:

Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Хз. Мухаммед (с.а.с.) е казал следното:

“Бъдете бдителни! 

Несъмнено, земният живот няма стойност. 

Стоката и имуществото на земята също нямат стойност, с изключение на споменаването на Аллах и нещата, които приближават към Него, поучаващия и поучавания.” 

(Тирмизи, Ибни Мадже)

От хадиса се разбира обезценяването на светските неща с изключение на правенето на зикир, т. е. споменаването на Аллах и извършването на дела, приближаващи към Него, след което се споменава “поучаващия”, което има смисъл на “възпитаващ”, и “поучавания” със смисъл на “възпитаник”. 

Това са нещата, които Пратеникът Мухаммед (с.а.с.) определя като стойностни на земята.

Нека обърнем още по- голямо внимание на най- ценното ни в жовота – нашите деца. 

Не само да ги храним и обличаме но и да ги възпитаме както Исляма изисква от нас. 

Да им помага ме, да ги наставлява ме, да ги поправя ме да искам от Аллах да ги закриля и напътства по пътя на Исляма. 

Да отреди най- доброто както за всички хора ,така и за тях. Аллах да се смили над всички ни и да ни опрости грешките .