ЖЕНИТБАТА В ИСЛЯМА
Дефиниция на женитбата: сделка /договор/ между мъж и жена, която му става халал според шериата.
От тази дефиниция разбираме:
След този акт всеки от двамата /мъжа и жената/ имат някакви права, но те са различни за двамата. Мъжа има право на полов акт с тази жена, но неговите права не се изчерпват до тук, той може да се ожени за още три жени. Докато след бракосъчетанието жената има право на полов акт само с този мъж, но няма право с друг мъж.
Мъжа чрез женитбата получава право да задоволява естествените си потребности, но не получава право да притежава самата жена. Женитбата в шериата се казва никях.
Хукума на женитбата.
1. Женитбата е ваджиб, когато човек изпитва остра нужда от полов контакт и има материална възможност да обезпечи материално съпругата си, като й даде мехр, прехрана и жилище. При това положение не се ожени човек има опасност да направи зина.
2. Женитбата е харам, когато човек е сигурен, че ако се ожени ще угнети по някакъв начин жената, а също така ако няма полова нужда по причина на болест или старост, или пък не е в състояние да подсигури поминък на тази жена.
3. Ако човек е в нормално състояние, което значи, че изпитва полова нужда, но е в състояние да я обуздае и няма опасност да попадне в харам, но пък има възможност да подсигури поминъка на жената. При това положение женитбата е сюннет и муеккеде според джумхур и е мубах според шафиите.
Доводите на джумхур са:
Хадис: “Който има възможност от вас да се ожени, нека се ожени”.
Хадис: “Никяха е мой сюннет, и който се отвърне от моя сюннет, не е от мен”
Ислямът насърчава женитбата
Ислямът насърчава младежите да се женят при положение, че имат възможност да сторят това, защото женитбата е отзоваване на човешката нужда за женитба, изпълнение на сюннета на Расулюллах /А.С./ и средство за запазване на морала и честта.
Има много айети и хадиси, които потвърждават казаното до тук: “Встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате”. Ниса: 3; “И встъпвайте в брак с несемейните от вас”. Нур: 32; “Женете се и се умножавайте, аз ще се гордея с вас в деня на киямет”. Хадис.
Някои лоши последици от безбрачния живот или от късното встъпване в брак
І. Последиците от късното встъпване в брака.
1. Встъпването в брак в напреднала възраст е причина за извършването на зина от страна на много девойки и младежи, защото при това положение човек търси начин за задоволяване на половите си страсти по лесен начин, който не изисква никакви ангажименти.
2. Води до разлика в годините на двамата партньори, което е причина за различия във виждането на живота и до несъответствие в характерите, както и нестабилност на семейната връзка.
ІІ. Последици от безбрачния живот.
1. От религиозна гледна точка – безбрачния живот води до извършване на зина, което е едно от големите престъпления. По този въпрос Мухаммед /А.С./ казва: “Човек не прави зина след като е вярващ мюсюлманин”. И казва: “Пазете се от зина, защото в зина има четири вредни неща: изчезва красотата от лицето, намалява се прехраната /берекета/. Аллах му е сърдит, и извършващият зина остава вечно в огъня на джехеннем”. Хадис.
2. Душевно разстройство, което произтича от безбрачния живот.
Безбрачния живот води до загрубяване на умствените способности и до нещастен живот, защото онзи, който живее по този начин не е разбрал сладостта и спокойствието на семейния живот. Освен това семейната връзка между мъжа и жената е свещена и неприкосновена, за разлика от половата връзка между животните. Следователно онези, които не се женят и се опитват да задоволят половите си потребности чрез извънбрачен път се съгласяват да живеят по животински начин.
3. Вреда за цялата общественост.
Безбрачието застрашава човешкото поколение от изчезване.
Води до нарушаване на роднинските връзки между хората.
4. Вреда върху икономиката
Човек, който е избрал безбрачния начин на живот е малко производителен, защото материалната му ангажираност е само спрямо себе си, а и освен това той изразходва много средства за харам.
ІІІ. Причини за водене на безбрачен живот.
1. Непознаване на религията и религиозното насърчаване към женитбата, както и неспазване на забраните от зина.
2. Невежество по отношение на семейния живот и предимствата на женитбата от религиозна гледна точка.
3. Обуславяне на условия за извършване на зина и други грешки.
4. Разпространение на свободнте отношения и общуване на момчета и момичета.
5. Големите разноски за сватби, годежи и чествания, както подаръци или други разходи.
Мъдростта от законната женитба
1. Духовно уравновесяване и спокойствие – човек, който е женен е спокоен и уравновесен, тъй като женитбата му дава възможност да намери удовлетворение в своя партньор. По този въпрос Аллах /С.Т./ заповяда: “И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях”. Рум: 21.
Според Исляма човек да се ожени за добра жена значи да намери щастието на този свят. Мухаммед /А.С./ казва: “Дюнята е материална и най-доброто на този материален свят е добрата жена”. Муслим.
И казва: “Който притежава четири неща, притежава доброто на дюнята и ахирета: език, който споменава Аллах; сърце, което благодари на Аллах; тяло, което търпи при несгоди и жена, която не върши престъпления”. Елджамиуссагир.
2. Задоволяване на естествените полови нужди – това е начин човек да води нормален живот и да запази честта и достойнството си, защото нормалният човек има нужда от полов живот и половата глад трябва да бъде заситена по някакъв начин, а най-добрият начин е женитбата. Мухаммед /А.С./ казва: “Аз съм най-богобоязливият от вас, но аз говея и разговявам; кланям намаз, но и спя; оженвам се – който се отвърне от сюннета ми, не е от мен”. Бухари и Муслим.
3. Духовно възпитание – когато човек се ожени, намира начин да се спаси от подбудите на дявола и така се извисява духовно. Това спомага също и за запазване на непорочността на поколението, защото духовността е един важен фактор за възпитаване на поколенията. Хадис: “О, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, женитбата предпазва погледите от харам и половите органи от зина”. Бухари. “Когато се ожени човек, той е изпълнил половината от вярата си, след това нека да бъде богобоязлив за втората половина”.
4. Продължаване на човешкия род – женитбата е начина да се продължи съществуването на човешкия род, тъй като Аллах /С.Т./ е сътворил човека и го е издигнал над другите Негови творения
Предварителна подготовка за женитба
Първо: Избор на съпруг и съпруга.
1. Важността на този избор: В днешно време избирането на съпруг е един труден въпрос, защото хората са се завърнали в невежеството, което не им позволява да разберат смисъла на живота.
2. Женитбата е една от трите най-важни точки, а те са: раждането на човека, женитбата и смъртта му.
3. Договора за женитба е договор за вярност и обич. Той не прилича на договор за покупко-продажба. Той не е временен, а е договор за цял живот. То е договор за споделяне на мъка и тъга.
4. Правилния избор на партньор в живота е причина за образуването на щастливо семейство. Когато този избор бъде правилен, тогава семейството се основава на здрава основа, в него има разбирателство и щастие.
5. Сега и в бъдеще уммета се основава на доброто поколение, а семейството е източника и основният отговорник за качеството на това поколение.
Второ: Доказателство за важността на избора - съпруг и съпруга.
1. Хадис: “Изберете място за вашето семе, защото жените раждат деца подобни на техните братя и сестри”. “Изберете добри места за вашето семе”.
2. Исляма дава право на воля на човека, а това е едно от неговите права. Въпреки това Исляма е дал направление как да се постъпва в такива ситуации. Така, че човек избира съпругата си според критерии.
Да бъде религиозна и с добър характер, доказателство
за това е:
- “Не се женете за жени, които са езичници, докато не повярват”. – Бакара: 221.
- Хадис: “Жената бива омъжена заради четири неща: заради нейното богатство, нейното потекло, нейната красота и заради нейната религиозност, избери религиозността за да си печеливш.”- Бухари.
Вторият критерий са нейното богатство, потекло и красота, както видяхме от хадиса.
Да бъде от добро семейство, което се ползва с авторитет измежду хората.
Да бъде с добри умствени качества, защото тези качества се предават на децата. Али Р.А. е казал: “Пазете се от женитба за глупава жена, съжителството с такава е трудно, а децата й са погубени”.
Да бъде мома, а не оставена или вдовица. Джабир Р.А. се оженил за вдовица, а Мухаммед А.С. му казал: “Защо не се ожени за мома – да я забавляваш и да те забавлява”. – Бухари.
Да бъде близо до възрастта на мъжа.
Да бъде “куфу”, което значи да бъде близо до богатството, знанието и общественото положение на мъжа. Добре е мъжа да бъде малко над жената по тези въпроси.
Трето: Правото на избор е както на мъжа така и на жената.
До тук ние говорихме за правото на избор на мъжа. За това някой може да си помисли, че това е само негово право, а жената няма право на избор. Естествено това не е така. Ислямът дава право на избор и на жената и на мъжа. По този въпрос можем да споменем само хадиса, в който се разказва за една жена, която идва при Мухаммед А.С. и му предложила да се ожени за нея. Дъщерята на Енес чула това и казала: “каква безсрамница…”, а Мухаммед А.С. отвърнал: “Тя е по-добра от теб, пожела да се омъжи за пророка и му предложи да се ожени за нея”. – Бухари.
Четвърто: Женитбата е въпрос на избор или е късмет и съдба?
След като разгледахме за избор на партньор за женитба и видяхме, че всеки един от съпрузите има право на избор. Остава да видим въпроса, по който се говори много и най-вече при несполучлив брак, че такъв им е бил късмета.
Ние като мюсюлмани знаем, че този въпрос е свързан за акида и не бива да се забравя, че човек е свободен да направи някои неща и е принуден да приеме други. Въпреки всичко човек не може да се смята за невинен, когато той не е направил избора си за съпруг или съпруга по начин, описан в шериата и се получи неразбирателство в техния семеен живот. Тоест, когато човек направи правилен избор, започвайки от религиозността и добрия характер, след това се обърне внимание на възпитанието и след това на останалите критерии, възможността от провал в женитбата е много малка. Въпреки това не бива да се забравя, че Аллах С.Т. е този, който се разпорежда с вселената и Той прави това, което си пожелае. Но и тогава трябва да знаем, че Аллах С.Т. не иска да угнетява и Той е справедлив спрямо тях. Ето защо можем да кажем, че човек трябва да направи този избор на съпруг или съпруга за да устройват живота си според това и са отговорни за това, но никой не знае какво е решението на Аллах С.Т.
Запознаване и срещи с жената,
за която човек иска да се ожени
След като човек направи своя избор и вече е наясно с каква жена иска да сключи брак, той преминава към следващия етап, а именно да види и да се запознае с жената, която отговаря на условията, които е поставил той.
Първо: Какво значи и какво обхваща запознанството.
1. Запознаване с духовните ценности на жената, а именно запознаване с нейния характер, с нейната религиозност и др.
2. Запознаване с материалната част на жената, а именно нейната красота, стройност, потекло и др.
По отношение на първия въпрос човек може да ги разбере чрез:
1. Запознаване наследствените качества на нейните родители или близки.
2. Обществото и средата, в които живее въпросното момиче.
3. Образованието и културните наклонности на момичето също са част от доказателствата на нейния характер.
4. Срещи и разговори между двамата кандидат съпрузи – в присъствие на близките на момичето, спомагат за опознаване помежду им.
5. Срещата между момичето и близки жени на момчето също могат да бъдат от полза в опознаването.
6. И най-добър фактор за запознаване с характера на момичето или момчето е разискване и беседи с хора, които ги познават. Условие за това обаче е да не се цели злословенето по техен адрес, а единствената цел трябва да бъде, да се разбере истински какъв е характера на въпросния човек.
По отношение на втория въпрос, той може да бъде решен чрез:
1. Съветване и събиране на информация. По този въпрос Мухаммед А.С. е казал на един сахаби, който искал да се ожени: “Иди и я виж, в очите на Енсар има нещо”.
2. Да се каже ясно или индиректно, ако някой от въпросните кандидати има някакъв недостатък. По този въпрос Мухаммед А.С. казва: “Ако някой от вас се сгодява и е боядисал в черно косата си, нека да каже това на годеницата си и да не я заблуждава”.
3. Мъжа може да изпрати близки на него жени (майка му или сестра му), да я видят (да видят онова, което не е позволено да види чужд мъж, но е позволено жена да види жена) и след това да му я опишат.
Годеник може ли да види годеницата си?
Първо: Хукума на Исляма по този въпрос.
Мнението на всички учени е, че годеника може да види годеницата си за да се запознае с нея. Доказателство за това е:
1. Мухаммед А.С. казва на Мугира ибн Шубе, когато се сгодил: “Видя ли я?”. Не – бил отговорът на Мугира. “Иди я виж, това е най-добрият начин за започване на обичта между вас”. – Ахмед, Нисаи, Ибни Мадже.
2. Хадиса, в който Мухаммед А.С. казва: “Когато човек се сгоди за момиче да види онова, което може да види в нея”.
Второ: както мъжа има право да види годеницата си, така и момичето може да види годеника си. По този въпрос Хз. Умер казва: “Не оженвайте дъщерите си за уродливи хора, жените харесват красивите мъже, както мъжете харесват красивите жени”.
Условията за разрешение годеника да гледа годеницата си.
1. Годеницата да бъде жена, за която годеникът има право според шериата да се ожени за нея.
2. Целта на гледането да бъде женитба, а не удоволствие.
3. Целта да бъде запознаване, а не предположение за зина.
4. Годеникът да бъде способен да се ожени.
5. Да гледа у жената онова, което е позволено да се гледа според шериата.
6. Да бъде в присъствието на близък мъж на момичето /баща, брат и др.
Кое е позволено да гледа годеникът?
1. Според джумхур годеникът може да гледа само лицето и ръцете до китките на момичето.
2. Според ривайет на ханбелиите годеникът може да види от момичето, което се вижда в повечето случаи, като лицето, ръцете, краката до глезените идр. Или което се вижда на жената, когато тя си е в къщи.
ГОДЕЖ
Според шериата годеж значи: Изява желанието на мъж да се ожени за дадена жена, за която няма пречка да се ожени според шериата.
Ползата от годежа е:
1. Улесняване на запознаването между бъдещите съпрузи.
2. Подпомагане на обичта и любовта между бъдещите съпрузи.
3. Спечелване на доверие на всеки един към другия.
Според шериата годежа е нещо, което шериата го одобрява чрез Корана, сунната, Иджма и орф.
Отношенията между сгодени момче и момиче след обявяването на годежа могат да бъдат:
Момчето и момичето могат да се срещат, но в присъствие на близък на момичето мъж като баща или брат.
1. Могат да си разменят подаръци и да си ходят на гости, но нямат право да се уединяват.
2. Момичето не трябва да приема други предложения за женитба или годеж.
Както всяко договаряне, така и годежа има някакви последствия, а именно:
1. След годежа, не е позволено друг мъж да се сгоди за вече сгодена жена. Тази забрана е религиозна, тоест ако някой го направи, той ще бъде отговорен в ахирета, но на дунята неговия годеж и евентуална женитба са законни.
2. Всеки един от вече сгодените могат да се откажат от годежа.
3. След годежа мъжът и жената са чужди един за друг докато се оженят.
Видове годеж
1. Явен – това означава, че мъжът явно изразява волята си да се сгоди и в последствие да се ожени за дадена жена, като й каже: “Сгодявам се за теб”.
2. Скрит годеж – това означава мъж да каже на жена: “Ти ми харесваш”, “Искам да се сгодя за жена като теб” и др. Всички тези намеци са със цел сгодяване.
Условия на годеницата
1. Да бъде жена, за която мъжът може да се ожени, тоест да няма пречка според шериата да се оженят. Така че човек не може да се сгоди за близка роднина като сестра или дъщеря на брат му и др. Освен това тя трябва да не бъде езичница или атеистка.
2. Тази жена да не бъде в иддет, тоест да не бъде разведена или вдовица, която чака да мине определеното от шериата време, след което тя може да се омъжи.
3. Да не бъде сгодена. В хадис Мухаммед А.С. казва: “Никой да не се сгодява върху годежа на брат си, докато не се ожени или я остави”. Тоест никой да не се сгодява за вече сгодена жена.
Отказване от годеж
Отказването от вече направения годеж не е желателно, защото след като една жена е била сгодена и оставена, хората гледат към нея с лошо, което уронва нейния авторитет пред обществото. Също така в Корана Аллах С.Т. казва: “Спазвайте договора” – Исра: 34.
И Мухаммед А.С. казва: “Признаците на двуличника са три: Когато говори лъже, когато обещава не изпълнява обещанията си и когато му бъде поверено нещо – не го пази”. – Бухари и Муслим.
Ако някой от годениците се откаже от годежа, то той не е длъжен да плаща някакво обезщетение на другия, тъй като тук не става въпрос за мехр.
Рукн / основните съставни части / на женитбата
Според шериата рукн значи неделима основна част от даден въпрос или предмет, без която този въпрос е невалиден или немислим.
1. Според ханефиите женитбата има един рукн – сига /Иджаб и кабул/.
2. Според джумхур има три еркян
Сига
Акидан /мъж и жена/
Вели /настойник/
А някои учени казват, че четвъртия рукн е свидетелят.
Начини на изразяване на сига:
Известно е, че най-добре е иджаб и кабул да бъдат в мило време, тоест мъжа да каже на жената: “Ожених се за теб”, и жената да каже “Приех”. Ако не бъдат изречени по този начин тези думи, те могат да са:
Иджаб да бъде в заповедна форма, а кабул да бъде в минало време, като мъжът казва на жената: “Оженвам се за теб”, а жената казва: “Приех”.
Иджаб да бъде в заповедна форма, а кабул да бъде в минало време, като мъжът да каже на жената: “Ожени се за мен”, а жената да каже: “Приех”.
Съгласието да бъде изразено без използване на глагол. Като мъжът казва на жената: “Ти си моя жена”, а жената казва: “Ти си мой мъж”.
Всички тези начини са приети за осъществяване на женитба.
Встъпване в брак без изричане на съгласието
1. Зивадж биттеати – Ако някой каже на друг “Ожених те за дъщеря ми за еди колко си мехр”, а другия без да каже нищо дава направо определения мехр, никяха е невалиден. Това е защото женитбата представлява много важно нещо в човешкия живот, но също така крие и много опасности.
2. Извършване на женитба чрез писмо
Джумхурул-улема казват, че извършване на бракосъчетание чрез писмо е позволено, когато мъжът има уважителна причина и не може да дойде до мястото, където е жената, той написва писмо, в което изразява желанието си да се ожени за нея, изпраща писмото, тя го прочита пред свидетели и пред тях казва че е съгласна да се омъжи за този мъж.
Условията на този вид женитба са:
Мъжът да бъде на различно място, от това, в което се намира жената. Ако мъжът и жената са на едно и също място, бракосъчетанието чрез писмо не се позволява.
Писмото да бъде написано така, че да може да се прочете, като да бъде написано на хартия. Ако писмото бъде написано така, че да не може да бъде прочетено, като да се напише върху вода, бракосъчетанието не може да бъде извършено.
Да бъде ясно в писмото кой на кого го изпраща или кой за кого се жени, но ако бъде написано върху къс хартия – женя се за еди коя си, но не се знае кой го изпраща, бракосъчетанието не е валидно.
Да прочете жената писмото пред свидетели, от което те да разберат иджаб и след това да изрече кабул, така че те да я чуят и разберат.
3. Женитба чрез пълномощник – това значи даден човек да изпрати негов пълномощник, който да изрази ясно желанието пред жената, че упълномощителя иска да се ожени за нея. Или обратното, мъжът казва на пълномощник на жената, че той иска да се ожени за нея. След като другата страна /жената или пълномощника й/ чуе това предложение и пред свидетели каже, че е съгласна, бракосъчетанието е валидно.
4. Женитба чрез ишарет /мимики/. Този начин на женитба се позволява само за глухонями, защото това е единствения начин да изрази желанието си.
Условия на женитбата
Според ханефиите условията на женитбата са четири вида: условия за извършване на бракосъчетанието, условия за валидността на бракосъчетанието след неговото извършване, условия за прилагането му и условия за задълженията към него.
Условия за извършване на бракосъчетанието
Първо: Условията на мъжа и жената или на техните пълномощници или техните настойници. С други думи условия, на които трябва да отговарят двамата, които ще се договарят /Акидон/:
1. Пълнолетност и умственост
Ако един човек, който е луд изрече иджаб и кабул за женитба, те не се приемат и такъв вид никях е батил. Това се отнася и за човек, който е в безсъзнание, заспал и пиян. Що се отнася до малолетен, който е под 6-7 годишна възраст, неговият иджаб и кабул също не се приемат. Това е според всички учени. Ако обаче непълнолетен, тоест на възраст между 7 и 14, изрече иджаб и кабул, има спор между учените дали те са валидни.
Според джумхур иджаб и кабул от непълнолетен са невалидни.
Според Абу Ханифе са валидни, но са меукуф /не се изпълняват докато настойника им не ги одобри/.
2. Всяка една от двете страни да чуе и разбере предложението или приемането на другата страна.
3. Да има две страни, които да извършат никяха. Не се позволява един и същи човек да бъде пълномощник на жената и мъжа. Това е според джумхур, според някои учени, това е позволено при особени случаи.
Второ: Условията на сига.
1. Да има покритие между иджаб и кабул. Тоест да бъде дадено онова, което е поискано. Така че ако мъжа каже на бащата на момичето: “Ожени ме за дъщеря ти Фатиме с мехр 1000 лв.”, а бащата каже “Ожених те за дъщеря ми Айше с мехр 1000 лв.”. в този случай никяха е невалиден.
2. Да има непосредственост меду иджаб и кабул. Тоест, когато мъжа направи предложението, непосредствено след това да се приеме. Ако между иджаб и кабул има пауза, която не е дълга, не пречи на никяха. Според ханефиите и ханбелиите, дори и паузата между иджаб и кабул да е дълга, тя не пречи на никяха, ако между иджаб и кабул не са говорили нещо друго и кабул се обяви в същата среща.
3. Иджаб и кабул да бъдат в една и съща среща. Тоест ако иджаб се изрече на една среща, а кабул на следващата среща, никяха не е джаиз.
4. Иджаб и кабул да бъдат кратки и ясни. Тоест да не бъдат съпроводени с някакво условие или с някаква уговорка за бъдеще.
5. Жената да не е харам на мъжа, тоест да няма пречка според шериата да се женят.
При кои положения една жена може да бъде харам на мъжа вечно или временно?
Жени, които са вечно харам на мъжа са тези жени, които родствената връзка или друга причина са вечни и биват три вида.
Кръвна родственост
Роднинска връзка чрез женитба
Млечна връзка
Първо: По причина на кръвна роднинска връзка са:
Жени, които са родители или прародители на мъжа, тоест майка му, баба му /майката на майка му или майката на баща му/ и т.н.
Жени, които са от неговото поколение, тоест дъщеря му, внучките му, правнуците му и т.н.
Жени, които са от поколението на неговите родители. В същност това са неговите сестри, независимо те дали са от една майка или от един баща или от една майка и от един баща.
Жени, които са от поколението на неговите прародители. Това са неговите лели, тоест сестрите на майка му или сестрите на баща му.
Мъдростта от забраната на женитба за роднини
1. Женитбата за роднини е причина за раждането на недъгави и хилави деца.
2. Всички небесни религии забраняват женитбата за роднини.
3. Роднините са в близки контакти по между си, което означава, че човек не може да обича някого като роднина, а след това да го обича като съпруг или съпруга.
4. По принцип жената е подчинена на мъжа в семейството, което означава, че ако се оженят роднини, лелята например трябва да се подчини на нейния племенник и пр.
5. Понякога брачният живот е съпроводен от неразбиране и даже груби отношения, което не може да се възприеме като нормално, ако е между роднини.
6. Ако бе позволено човек да се ожени за такива роднини, то щеше да доведе до разврат в самите семейства.
Второ: Жени, за които мъжът няма право да се ожени по причина на друга женитба. Или казано с други думи жени, които са му харам по причина на сватосване.
1. Жените на родителите и прародителите на мъжа. Тоест ако бащата на един човек е женен за втора жена , след което той се разведе с нея, то синът му няма право да се ожени за нея. Или човек няма право да се жени за жените на баща си или дядо си, или прадядо си. мъжът няма право да се жени за жените на неговите синове или внуци, тоест няма право да се жени за снахите си.
В Корана Аллах /С.Т./ заповяда: “И не встъпвайте в брак с жените, за които са се женили бащите ви”. Ниса: 22
Тук трябва да се отбележи, че встъпването в брак с бащата, е причина дадена жена да стане харам на сина. Тоест няма значение дали бащата е извършил полов акт с тази жена, за да стане тя харам на сина.
Според ханефиите даже, ако даден човек направи зина с дадена жена, тя става харам на сина му, защото “никях” в гореспоменатия айет означава полов акт под какъвто и да е предлог.
2. Мъж няма право да се жени за майката, бабата или прабабата на жена си без значение дали бабата е по мъжка или женска линия. “И майките на жените ви”. Ниса: 22.
Този вид жени стават харам на мъжа непосредствено след встъпване в брак и не е задължително извършването на полов акт за да му станат харам. също така не е позволено мъж да се ожени за жените на неговите синове, внуци и правнуци – докато им се изгубят роднинските връзки. “И съпрузите на синовете ви, които са ваша плът”. Ниса: 23
3. Човек няма право да се жени за дъщерите или внучките на жена му, които дъщери са от друг мъж на тази жена. Ако един човек се ожени за дадена жена, то нейните дъщери и внучки стават харам на този човек след като той е преспал с жената, за която се е оженил. Ако той се разведе с нея преди да е преспал с нея, то той има право да се ожени за някоя от нейните дъщери или внучки. Когато обаче човек се ожени за дадена жена, то нейната майка и баба моментално след подписването на договора за женитба, стават харам на този мъж, независимо той дали е извършил полов акт с жена си или не. По този въпрос има правило, което гласи “Преспиването с майката прави харам дъщерите и встъпването в брак прави харам майките”.
4. Жените на мъжкото поколение на човек – не е позволено мъж да се ожени за жените на неговите синове, внуци и правнуци – докато им се изгубят роднинските връзки. “И съпрузите на синовете ви, които са ваша плът”. Ниса: 23
Трето: Жени, които са харам на мъж по причина на млечна връзка.
Всички видове жени, които са харам по причина на кръвна роднинска връзка, са харам по причина на млечна роднинска връзка. Тоест на мъжа е харам млечната му майка, сестра, леля и др.
Жени, които са временно харам на даден мъж
1. Жена, която е омъжена или е в иддет.
Жена, която е омъжена не може да бъде омъжена втори път. А също така и жена, която е в иддет не може да се омъжи, докато не свърши иддета й. Иддета е 90 дена след развода на една жена и 130 дена след смъртта на мъжа на дадена жена.
2. Жена, която е разведена три пъти.
Ако една жена е разведена веднъж, тя може да се омъжи втори път за същия мъж, ако пак бъде разведена, тя може да се омъжи за него трети път, но ако се разведат трети път, тя няма право да се омъжи за него. Женитбата за този мъж е възможна само при положение, че тя се омъжи за друг мъж, той се разведе с нея по собствено желание, и след идеята на тази жена, тя може да се омъжи за нейния първи мъж.
3. Женитбата на две сестри за един мъж или женитбата на мъж за две жени, като едната е племенничка на другата.
Ако един човек се ожени за дадена жена, той няма право да се ожени за сестра й, докато не се разведе с жена си или докато тя е жива. Ако жена му бъде разведена или умре, той може да се ожени за сестрата на жена му. Същото и за племенничките на жена му, а също така и за лелите и стрините на жена му.
4. Жена, която е муляане.
Това е жена, която е обвинена от мъжа си в зина, но не може да го докаже, защото няма свидетели. При това положение същата задължава мъжа да се закълне четири пъти, а петия път каже: нека проклятието на Аллах е върху мен, ако лъжа. Жената обаче пък отрича обвинението и също се кълне четири пъти, а на петия път казва: нека яростта на Аллах бъде върху мен, ако мъжа ми казва истината. При това положение съдията ги развежда. А дали могат след това да се оженят отново:
Според джумхур те вече никога не могат да се оженят.
Според ханефиите обаче те нямат право да се оженят, докато мъжа не признае, че лъже. Ако признае, те могат да се оженят отново.
5. Езичница или атеистка.
Човек не може да се ожени за езичница или атеистка, докато тя не повярва. Мюсюлманин обаче може да се ожени за християнка или еврейка, ако тя отговаря на следните условия:
Женитбата да се осъществи според изискванията на Исляма.
Целта от женитбата да бъде създаване на семейство и добър живот.
Да се знае, че поколението на това семейство ще бъде възпитавано според Исляма.
6. Пета жена на един мъж.
Ако един мъж е женен за четири жени, той няма право да се ожени за пета жена, докато не се разведе с една от четирите си жени или докато са живи всичките. Ако една от жените му умре или той се разведе с някоя от тях, има право да се ожени за друга.
Условия за валидността на женитбата
1. Свидетели.
За да бъде валиден брака, трябва да присъстват свидетели на неговото сключване. Повечето учени казват, че женитбата е невалидна без присъствието на свидетели. Някои учени правят изключение и казват, че условие е оповестяването на женитбата, а не свидетелството. Повечето учени казват, че свидетелите трябва да присъстват на сключване на брака, така че ако те присъстват след сключването на брака и преди духуль /първа брачна нощ/, никяха е валиден. Свидетелите трябва да отговарят на следните условия:
Акъл
Пълнолетност
Свобода, да не бъдат роби
Да бъдат мюсюлмани
Да бъдат най-малко двама и да бъдат мъже
Свидетелите да чуят думите на страните, които сключват брака.
2. Жената, за която се жени мъжа да не бъде харам на мъжа, за когото се омъжва.
3. Да не бъде някой от младоженците принуден да се ожени.
4. Тези, които извършват бракосъчетанието да бъдат в ихрам.
Видове женитба от гледна точка на валидността
1. Валиден никях – това е никях, в който се изпълняват всички основи и условия и от него се пораждат:
Жената става халал на мъжа и мъжът става халал на жената.
Жената има право да търси мехр от мъжа си.
Близките роднини на жената стават харам на този мъж, като например майката на жената става харам на мъжа й и др.
Децата на тази жена са деца и на мъжа й, освен ако той не ги отрича.
При смърт на единия, другия става негов наследник.
Задължението на всеки един да се отнася добре с другия.
2. Никях меукуф – това е никях, който е валиден, но той не се прилага и от него не се пораждат гореспоменатите неща, докато той не бъде одобрен от този, чийто разрешение се изисква. Например ако един непълнолетен се ожени, никяха не се прилага докато не разреши неговия настойник.
3. Никях фасид /непълен/. Това е никях, в който са изпълнени еркяните, но е нарушено условие от условията на валидността. Преди да бъде извършен полов акт между такива младоженци от този никях не се пораждат никакви последствия и съдията ги разделя за да не се прави разврат – ако обаче женените с такъв никях правят полов акт, съдията ги разделя но не им налага наказание, а също така от това има следните последствия:
Жената има право на мехр, но по-малко от споменатия в брака или по-малко от мехр мисли.
Ако евентуално се роди дете от двамата, те трябва да признаят че е тяхно.
Жените роднини на тази жена, стават харам на мъжа.
Ако мъжа умре или се разведе, жената трябва да чака иддет.
4. Никях батъл – това е никях, в който не са изпълнени някои от основите /еркян/ или условията на осъществяване на бракосъчетанието. От такъв никях не произлизат никакви последствия преди да бъде извършен полов акт, а също така трябва да не се позволява да бъде извършен полов акт при такова положение. Ако бъде извършен полов акт след такъв вид никях, на тези им се налага наказание за зина освен ако има някакво съмнение, която да предотврати това наказание.
Мехр
Това е материална облага, която мъжа е длъжен да даде на жената след бракосъчетанието. Мехр има и други наименования като: садака; нихле; ферида и др.
1. Хукум на мехр – фарз.
2. Доказателство за мехр.
Айет: “И дайте на жените полагащият им се мехр”
Сюннет – Абдурахман ибн Ауф казал: Я, расуляллах, аз се ожених. А Пророкът казал: “Какво й даде за мехр?” – злато – казал Абдурахман. Тогава Мухаммед А.С. казал: “Напрви угощение, та дори и само с една овца”.
Мюсюлманите са направили иджма по отношение на мехр.
3. Видове мехр
Мехр, който бива споменат по време на извършване на бракосъчетанието. При това положение мъжа е длъжен на жената толкова, колкото са се договорили.
Мехр мисли – ако не споменат по време на никяха колко да бъде мехр, тогава след никяха задължението на мъжа към жената е толкова, колкото е мехр на близките на жената, като мехр на сестра й или на мехр на братовчедките и пр.
Ако мъжът не е в състояние да даде мехр веднага на жената, то мехр остава като негово задължение към жената. Мехр е право само на жената и след като тя получи мехр от мъжа си, тя има право да се разпорежда с него така както си пожелае. Ако жената иска да опрости мехр на мъжа си, задължението му отпада. По отношение на количеството на мехр има различни мнения, или по-точно има различни мнения за долната граница на мехр. Всички учени обаче приемат, че онова, което се дава за мехр, трябва да има стойност. Що се отнася до горната граница на мехр, то такава граница няма, но не се препоръчва мехр да бъде толкова много, че да пречи на женитбата.
ТАЛЯК
/развод/
Първо: Определение и законността на развода.
1. Определение – обявяване на никях /женитбата/ за прекратена в момента или в бъдеще чрез определена дума.
2. Законността на таляк от гледна точка на шериата.
От Корана: “Таляк бива два пъти…”
От сюннета: “Най-нежеланият халал през Аллах е таляк”
Иджма: още от времето хулефаирашидин уммета са се обединили, че таляк е законосъобразен.
Логически: след като женитбата се извършва със цел да се възползват двете страни, тоест мъжа и жената, то когато отношенията им се влошат и съжителството им стане невъзможно, съвсем нормално е да се разделят.
Второ: Хукум на таляк:
1. Таляк може да бъде ваджиб: когато ползата от женитбата се превърне във вреда за съпрузите или за един от съпрузите и сдобряването им е невъзможно, тогава развода е задължителен, за да се прекрати вредата.
2. Таляк може да бъде сюннет: ако жената упражнява натиск върху мъжа си или върху семейството на мъжа си, развода става сюннет.
3. Таляк може да бъде харам по време на хайз или таляк три пъти по време на тухр и др.
4. Може да бъде мекрух, когато развода е без причина. Някои хора казват, че такъв вид развод е харам. По този въпрос Мухаммед А.С. казва: “Най-необичания халал пред Аллах е развода” и въпреки че е нежелан, Мухаммед А.С. го нарича халал.
5. Таляк може да бъде мубах: това е развод по причина на лошия характер на жената.
Трето: Етапите, през които се преминава преди да се стигне до развод.
Вече разбрахме, че таляк /развода/ не е желан според Исляма, но когато все пак се появи някакъв проблем, не трябва да се прибегне веднага до развод, а трябва да се опитат други методи и ако не успеят, тогава да се премине към развод.
1. Когато се появи някакъв проблем, трябва да се говори с виновния по този проблем и трябва да му се каже, че трябва да се държат по-добре и да поправят грешката си, която те евентуално са допуснали. По този въпрос в Корана се казва: “И посъветвайте жените, от чийто неподчинение се страхувате”- Ниса: 34.
2. Ако това не подейства положително, то мъжа преминава към друга мярка, а именно обръщане на гръб на половия живот с жената, с която има проблем. Жената понякога смята, че може да държи на колене мъжа си чрез половия контакт, но когато мъжа “обърне гръб в леглото на жена си”, тя се чувства безсилна да му влияе или да го манипулира по този начин. По този въпрос Аллах С.Т. казва: “И изоставете ги в постелите”.- Ниса: 34.
3. Ако и това не помогне при решаването на проблема, тогава мъжа преминава към по-строга мярка, а именно нанасяне на побой. По този въпрос се спекулира много, но трябва да се знае, че побой тук не означава побой, който да доведе до телесни повреди на жената. Целта от този побой е да се вразуми жената, която е виновна за проблема в семейството. Освен това не се позволява да се удря по лицето и слабите места. Някои учени казват, че удрянето става с мисвак, някои казват че става с края на дрехата и др. Целта е да се покаже, че тя трябва да престане да прави проблем в семейството и че това ще бъде постигнато с цената на всичко.
4. Ако и това не даде желания резултат, тогава се изпращат по един от семейството на мъжа и един от семейството на жената, които пратеници да помирят двамата съпрузи. Тоест когато те не могат сами да решат този проблем, при тях се изпраща външен фактор, който да реши този проблем.
5. Ако всички тези мерки са недостатъчни да решат проблема, се стига до последната мярка, а именно развода. Развода обаче също си има свои принципи и условия, на които трябва да отговарят двамата съпрузи и най-вече мъжа. Без тези условия развода не може да бъде извършен.
Условия на които трябва да отговаря мъжа,
който развежда жена си
Първо: Да бъде пълнолетен.
Един човек за да може да се разведе с жена си трябва да бъде пълнолетен. Това е условие според джумхурул-улема. Само ханбеллиите позволяват непълнолетен /саби мумейиз/ да се разведе с жена си, но правилно е мнението на джумхур, защото непълнолетния не е в състояние да прецени кое е най-доброто за него.
Второ: Да бъде нормално умствено развит.
Луд човек ако се разведе с жена му, развода е невалиден. Доказателство за това е хадиса на Мухаммед А.С. “Молива е вдигнат от трима – тоест на три вида хора греховете им не се записват – от заспал докато се събуди, от непълнолетен докато стане ихтилям и от луд докато се излекува”.
Към лудия спадат: заспалия, глупавия, припадналия и ядосания до крайна степен.
Що се отнася до таляк на пияния, учените имат различни мнения по този въпрос.
1. Ако човек се е напоил без да иска, като са му сипали алкохол в устата или да е пил алкохол, без да знае че е алкохол. При това положение развода му не е валиден. По този въпрос няма спор според Ибни Кудаме, защото опиянението не е по вина на самия човек.
2. Ако човек се напие по собствено и разведе жена си в пияно състояние, учените имат различни виждания по отношение на валидността на таляк. Или по-точно спора е за този, който е пиян до толкова, че не знае какво говори. А този, който е употребил алкохол но не е загубил съзнанието си, таляка му е валиден според всички учени.
Онези, които казват, че е пиян до такава степен, че да не знае какво говори, ако се разведе с жена си, таляка му е валиден: ханефиите, маликиите, шафиите, ханбелиите, зейдите и др.
Онези, които казват, че таляка на пияния е невалиден са захириите.
Правилно е мнението на джумхур, защото техните доводи са по-силни:
- Хадиса: “Всеки таляк е джаиз, освен таляка на глупавия”.
В Корана Аллах С.Т. говори за таляк, без да прави разлика между пияния и трезвия, а също така и няма отделен делил за да докаже невалидността на таляка на пияния.
Трето: Мъж, който се развежда с жена си да не бъде принуден за развода.
По този въпрос учените хора също имат различни мнения.
1. Мнението на джумхурул-улема е, че принудения да се разведе с жена си, дори и да го направи, таляка му е невалиден.
2. Ханефиите казват, че таляка на принудения е валиден.
3. Правилното мнение е, че таляка на принудения е невалиден, защото в хадис се казва: “Аллах не държи отговорни хората от моя уммет за грешките, за това което са забравили и за това, за което са принудени”.
Четвърто: Този, който се развежда да цели наистина развод.
От тазе гледна точка развода бива два вида:
Сарих – използването на директни изрази като “ти си разведена” или “от мен си оставена-свободна” или “вече не си ми жена”. В този случай намерението няма значение, жената е разведена независимо дали мъжа е целял развод или нещо друго.
Кинаи – таляк кинаи е тогава, когато човек използва двусмислени думи като “иди си при баща ти” или “махни се от тук” или “напусни къщата ми”. В този случай е важен нийета на мъжа. Ако е целял развод, то жена му е разведена, но ако е целял да я сплаши например, жена му не е разведена.
1. Ако един човек има намерение да се разведе, но не изрече намерението си, таляка е невалиден, защото при това положение се взима под внимание изразяването, а не намерението. Ако обаче един човек на шега изрече думи, които означават развод, тоест изрекъл е думите за развод без да е имал предвид развод, тогава таляка валиден ли е или не?
Според четирите мезхеба при това положение таляка е валиден, защото Мухаммед А.С. казва: “Има три неща, които са сериозни, независимо дали са казани сериозно или на шега. Това са женитбата, развода и освобождаването на роб”. И освен това ако се каже, че при това положение таляка е невалиден, ще се даде възможност да се злоупотребява с него.
2. Развода на ядосания.
По този въпрос Мухаммед А.С. казва: “Няма развод и няма освобождаване на роб, когато човек е ядосан”. Така че, когато човек е ядосан таляка не се зачита, но до каква степен трябва да бъде ядосан.
Според Ибни Кайим ядосването е три вида:
Човек да е ядосан, че да е загубил ума си и да не знае какво говори. Това е ядосване, при което таляка не се зачита.
Човек да е ядосан, но да успява да владее нервите и характера си.
Човек е ядосан и въпреки, че успява да се контролира, след минаване на яда съжалява за извършеното от него.
3. Развода по грешка.
Ако един човек изрече думи, които означават развод, но по грешка, тогава таляка е валиден според ханефиите и невалиден според джумхур. Правилното е, че този таляк е невалиден, защото Мухаммед А.С. казва: “Аллах опрощава грешките, забравеното и принудата на моя уммет”.
4. Развода на човек, който е изрекъл думите означаващи развод, но не разбира техния смисъл, като да изрече думите означаващи развод на чужд език. При това положение таляка не се зачита, защото той не е имал намерение за развод.
5. Таляк от заспал.
Ако даден човек разведе жена си по време на сън, таляка му е невалиден поради хадиса: “Молива е вдигнат от трима: от заспалия докато се събуди, от непълнолетния докато стане ихтилям и от лудия докато се излекува”.
Пето: Развод от страна на настойник.
По принцип, човек не може да разведе жената на невръстния си син, нито пък съдията има право на това. Само жената на луд човек може да се обърне към съда за развод и съдията да ги разведе.
Шесто: Таляк чрез пълномощничество.
1. Ако един човек упълномощи някого да го разведе, то пълномощника може да го разведе така, както може да го ожени. Естествено пълномощника е длъжен да спазва всички условия, които му е казал упълномощителят.
2. Ако този пълномощник обаче е самата жена, която трябва да бъде разведена. Тоест ако човек каже на жена си “до една седмица, ако искаш можеш да се разведеш с мен”. Това се нарича “тефвид”. Думите на тефвид са: “съдбата ти е в твоите ръце” или “избери никях или таляк” и др. Тефвид бива два вида:
Безусловен. При това положение тефвид се прави в момента на договарянето, като мъжа каже на жена си: “в следващите десет дена имаш право да се разведеш”. Ако не е споменато време, то времето е само докато свърши меджлис.
Условен. Това е тефвид, който е зависим от нещо, като например мъжа да каже на жената: “ако дойде еди кой си, имаш право да се разведеш”. Когато дойде споменатата личност, жената има право да се разведе.
3. Последствията от тефвид.
След като мъжа даде право на жената да се разведе, то правата на мъжа си остават същите. Тоест по време на тефвид мъжа също може да се разведе с жената.
Жената има право да се разведе във времето дадено от мъжа й, но това не означава, че е длъжна да се разведе.
Когато мъжа даде право на жената да се разведе, той не може да се откаже от това, което й е позволил.
Причини за таляк, последствията от него
и решаването на този проблем.
Първо: Причини за таляк.
Известно е, че всяко време и място се характеризира със своите особености, така че някои от причините за развод са свързани с особеностите на съответното време и място, а някои са общи за всякъде и за всяко време.
1. Причини на таляк, които си отнасят за мъжа и жената.
Слабото разбиране на религията, оттам непознаване на задълженията на всеки един към друг.
Слаб характер на един от двамата съпрузи, или слабост в характера и на двамата, което води да вмешателство на външни лица, като близките на някой от двамата в личния им живот, което пък от своя страна води до нарушение на отношенията между съпрузите.
Изневярата на един от съпрузите. Това без съмнение е голям фактор за разрушаване съпружеската връзка в едно семейство.
Липса на кифае /съответствие/ между двамата съпрузи. Тоест ако единият е свикнал да живее като религиозен човек, а другия като развратник, то те не могат да продължат да живеят заедно. Също ако има голяма разлика в годините им, те са с различни разбирания по много въпроси, което също води до неразбирателство, а от там до прекъсване на семейния им живот.
2. Причини, които се отнасят за жената.
Желанието на жената за охолен живот, като не се съобразява с възможностите на мъжа, и особено когато материалното му състояние не е добро.
Лошото отношение на жената към домакинските си задължения и прахосването на времето си в посещения и гости.
Безплодието на жената. Това също е причина за развод, тъй като една от основните цели на женитбата е оставянето на поколение след себе си. След като човек не може да намери това у една жена, то той се стреми да се освободи от нея и да се ожени за друга.
Спорове, които са между родителите на мъжа и родителите на жената. При това положение мъжа понякога взима страна на своите родители и вижда в лицето на жена си чужд елемент, който не е приятел на семейството му и от там това става причина за развод.
Работата на жената извън нейната къща. Това е един голям проблем на хората в днешно време, тъй като практикуването на някаква работа от страна на жената е много разпространено в наши дни, което пък от своя страна много често става причина за съмнения и недоверие между двамата съпрузи. Освен това, се нарушава и хармонията между мъжа и жената по отношение на задълженията им в къщи и към възпитанието на децата.
3. Причини, които се отнасят до мъжа.
Лошото отношение на мъжа към жената, като изневяра, нанасяне на побой и тормоз над жената.
Неосигуряването на жилище за жената.
Безпочвените съмнения у някои мъже, като ги подтикват към поставянето на трудни за жената условия.
Неспазване на задълженията си, да осигури прехраната на жената, така както е според шериата.
Употребата на алкохол или опиум. Голяма част от нещастията на семействата се пораждат именно от употребата на алкохол, което от своя страна води до лошото отношение към жената.
Второ: Отрицателните резултати от таляк.
1. От душевна страна, таляк влияе отрицателно както върху жената, така и върху мъжа, но имайки предвид по-слабата духовна стуктура на жената, то тя преживява този проблем по-тежко, отколкото мъжа. По принцип не е лесно даден човек да живее известно време с някого, да го обича, да му се доверява и т.н., и след това да го изостави и да не се интересува от него. Без съмнение това оставя спомени, които почти никога не могат да бъдат забравени. Освен това жената, която е разведена се смята за непълноценен член на обществото, което пречи постоянно за нейното реализиране. Въпреки, че тя може да не е виновна за развода.
2. От обществена гледна точка, такава жена вече трудно се омъжва втори път, защото обществото я приема като никому ненужна, приемат я като виновна и т.н., въпреки че тя може да няма никаква вина за развода.
3. Другия отрицателен резултат е лошото влияние върху децата. Без съмнение те нямат вина за лошото отношение на родителите един към друг, но те са обречени да изпитат най-тежкото на раздялата между родителите им. Те ще останат или без майка или без баща, а по-вярно е че остават без двамата, защото след развода отношенията към всеки член от семейството се променят.
Трето: Решаване на този проблем
След като видяхме причините за таляк и отрицателните последствия от него, можем да кажем, че всички причини имат общ произход, а именно непознаването на религията или неспазването съпружеските задължения, които са определени от шериата. Ако тези принципи бяха добре познати и прилагани в живота на хората, то практикуването на развода щеше да бъде сведен до минимум, тъй като шериата е поставил принцип, както за личния, така и за семейния и за обществения живот.
ВИДОВЕ РАЗВОД
Според шериата таляк бива три вида:
1. Таляк радж`ий – това е таляк, след който мъжът може да възстанови съпружеските си отношения с жена си по време на нейния иддет, без да се нуждае от нов никях и без да се съобразява с желанието на жената.
2. Таляк баин- бейнуне сугра – това е развод, след който мъжът не може да възстанови съпружеските си отношения с жена си, без нов никях и мехр и без нейното съгласие, защото иддета й е минал.
3. Таляк баин- бейнуне кубра – това е развод, след който мъжа не може да се ожени за тази жена. За да се ожени за нея трябва да чака да свърши нейния иддет, след това да се омъжи за друг мъж, който да извърши полов акт с нея, след като да се разведе с нея или той умре. След като свърши иддета й от втория мъж, първият може да се ожени за нея с нов никях и нов мехр и с нейното съгласие.
Първо: Положения при които таляка е радж`ий.
1. Когато развода бива един път след като мъжа и жената са извършили полов акт.
2. Когато развода е за първи или за втори път.
Второ: Положения при които таляка е бейнуне сугра.
1. Когато развода е преди мъжа и жената да са извършили полов акт. В Корана Аллах С.Т. заповяда: “О вярващи, когато се жените за вярващи жени, после им дадете развод преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване”. – Ахзаб:49.
2. Когато развода стане с размяна на някакво богатство.
3. Когато развода стане по решение на съдията въз основа по искане на жената.
4. Когато мъжа се разведе с жената и свърши иддета й .
5. Когато мъжа каже на жената: “ти си разведена баинен”
Трето: Положения при които таляка е бейнуне кубра.
1. Когато таляка става за трети път. По този въпрос Аллах С.Т. казва: “Ако се разведе с нея /за трети път/, тя не му е позволена после, преди да встъпи в брак с друк мъж…” – Бакара: 230.
2. Когато един мъж каже на жена си три пъти: “Ти си разведена, ти си разведена, ти си разведена”. По този въпрос има спор между учените.
Джумхур – казват, че таляка става три пъти и е бейнуне кубра.
Ибни Теймийе и Ибни Каййим казват, че таляка се счита за един път, защото след изричането на първия път тя е разведена, а разведената не може да се развежда. Ето защо втория и третия път нямат смисъл.
Четвърто: Последствията от трите вида таляк.
1. Последствия от таляка радж`ий.
Както вече споменахме мъжа може да върне жена си без нов никях и мехр и без да иска нейното съгласие, защото иддета й не е свършил. При това положение тя остава да живее в къщата на мъжа си до свършването на иддета, но без да имат полова близост.
При това положение се смята, че мъжа се е развел един път с жена си и му остават още два пъти. Разбира се ако този развод става за първи път, ако става за втори път, означава, че му остава един развод.
2. Последствията от таляк бейнуне сугра.
Никяха свършва окончателно, но те могат да се оженят втори път ако и двамата пожелаят.
След този вид таляк никой от двамата не получава право за наследство от другия при случай на смърт.
При всеки такъв развод броя на правото на развод намаляват.
След този вид развод мъжа не може да се разведе с нея следващ последователен път.
3. Последствията от таляк беймуне кубра.
Никяха между двамата свършва и те стават съвсем чужди, както е при таляк бейнуне сугра.
Със свършването на съпружеските отношения, свършва и възможността те да се оженят отново.
Клетва в развода
Много хора се заклеват в развода, тоест използват таляк като развод, като например да каже: “Ако жена ми се скара с баща ми, тя е разведена с мен”, или ако “жена ми не се клане- тя е разведена, или “жена ми да е разведена ако те излъжа в цената на продажната стока” и др. При това положение ако жена му се скара с баща му, или той излъже в цената на продаваната стока и др., то таляка е валиден, тоест жена му е разведена с него.
Разтрогване на никяха от страна на жената
По принцип правото на таляк е право на мъжа, но жената има право на разтрогване на никяха, което се нарича “тефрик”, а не “таляк”. Тефрик е възможен при.
Първо: Поставяне на някакво условие по време на сключване на никяха. Тоест ако по време на никяха жената постави условие да има право да се разведе когато си пожелае и мъжа приеме това условие без принуда, тя има право да се разведе когато си пожелае, без да иска съгласието на мъжа си и без да се обръща към съда. Дали това е позволено или не?
Мнението на учените:
1. Според джумхур- ханефиите, шафиите, захириите и маликиите – това не е позволено. С това изключение, че маликиите казват, че това е мехрур. Доказателството им за това е хадиса: “Всяко условие, което не съществува в Корана, е невалидно, та ако ще да са сто условия”.
2. Ханбелиите разрешават поставянето на такова условие и доказателството им е:
Хадиса: “Най-доброто условие, което бихте изпълнили е условието, чрез което сте направили халал жените”.
Хадиса: “Мюсюлманите спазват условията”.
3. Правилното решение по този въпрос е мнението на ханбелиите, защото хадисите, които се обосновават са верни, а също това мнение е по-сходно с днешните условия. Аллах знае най-добре.
Второ: Тефвид. Това значи мъжът да даде правото на жената да се разведе когато си пожелае. По този въпрос вече говорихме, за това няма да се спираме отново.
Разтрогването на брака по взаимно съгласие
1. Определение – Хулю` значи разтрогване на никях срещу откуп, който го плаща жената на мъжа.
2. Законността на хулю`
В Корана Аллах С.Т. заповяда: “Разводът е два пъти… Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп”.
Ибни Маджех разказва хадис, в който се казва, че Джемиле бинти Селюл дошла при Мухаммед А.С. и му казала, че иска да се разведе с мъжа си. Тогава Мухаммед А.С. казал: “Ще му върнеш ли градината, която ти даде?” “Да – отговорила тя”. Тогава Мухаммед А.С. го задължил да вземе градината от нея и да се разведе.
3. Положения, при които е позволено да се направи хулю`:
Когато жената желае развода, защото тя се страхува, че не може да изпълни съпружеските си задължения или, че не може да обикне мъжа си, въпреки, че той се държи добре с нея и изпълнява задълженията си към нея. Това се прави за да не се стигне да лоши отношения между двамата.
Желанието за хулю` може да дойде и от мъжа, поради това, че се страхува, че не може да изпълни съпружеските си задължения. Например до хулю, може да се стигне, ако мъжа престане да обича жена си, въпреки че тя спазва задълженията си към него. При това положение обаче хулю е харам и откупа, който го взима мъжа от жената е харам. По този въпрос Аллах С.Т. заповяда в Корани Керим: “Ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях” – Ниса: 20.
Желанието за хулю` може да дойде от двамата заедно, защото се страхуват, че не могат да изпълнят задълженията си един към друг. При това положение също е харам на мъжа да вземе откуп от жената, въпреки това обаче може да се съгласи да се разведе по този начин.
Причината за хулю` може да бъде не в съпрузите, а в някакъв външен фактор. Например ако се страхуват, че няма да могат да изпълнят задълженията си един към друг, след обвинението на съдията. При това положение хулю` е позволен и откупа, който мъжа го взима от жената е халал.
4. Условията на хулю`:
Хулю` да бъде между двама съпрузи хакикатен или хукмен.
- хакикатен значи те да бъдат женени
- хукмен значи мъжа да е дал развод на жената, но тя все още да е в иддет, тоест таляк раджий.
Мъжа трябва да бъде пълнолетен и нормално умствено развит.
Жената трябва също да бъде пълнолетна, умна и да не бъде ограничена в делата си от страна на съдията.
Сига трябва да изразява желанието за хулю`
Съгласието на двамата съпрузи.
Откуп, който се споменава по време на изговарянето на хулю`. Ако мъжа каже на жената: “Оставям те чрез хулю`, но не е споменал откупа, то тогава става таляк, а не хулю`. Това е според джумхур, а според маликиите, споменаването и даването на откуп не е задължително, тъй като оснжвно причина за хулю` е желанието на жената за прекратяване на брачния живот.
След като джумхур казват, че откупа е условие за хулю`, те имат спор колко да бъде той. Повечето учени смятат, че това може да бъде колкото е мехр или повече или по-малко, според разбирането между мъжа и жената.
Положения, при които съдията дава развод
Първо: Развод по причина, че мъжа не може да осигури поминък на жената.
1. Мнението на учените по този въпрос.
Според ханефиите, Ибни Шубрума, имамите, захириите и др., това не е позволено. Тоест мъжа ако не е способен да осигури поминък на жена си, то съдията няма право да го разведе поради тази причина.
Според маликиите, шафиите и ханбелиите, жената има право на избор или да остане да живее с мъжа си и поминъка й да стане заем на мъжа й или да се обърне към съдията и да иска разтрогване на никяха.
2. Видове развод, който е по причина на неспособността на мъжа да подсигури прехраната.
Според маликиите това е таляк раджий.
Според шафиите и ханбелиите това е фесх и мъжа няма право да върне жена си.
3. Ако мъжа е беден, но вземе заем и подсигури прехрана на жена си, тя няма право да търси развод, но ако някой друг й даде поминък, тя има право да търси развод.
4. Тефрик /разтрогване на никяха/ по причина, че мъжа не е в състояние да плати мехр на жена си.
Ако мъжа не може да плати мехр на жена си в началото на брачния им живот, тя няма право да търси развод за това, но има право да не му позволи да прави полов акт с нея или да излиза от дома му без негово разрешение. Това е според ханефиите и ханбелиите.
Според маликиите и шафиите, тя има право да търси развод при това положение.
Второ: Тефрик по причина на нанасяне на тормоз.
1. Под думата тормоз се разбира: нанасяне на побой, псувни, принуда да върши нещо против шериата, да не влиза в полов контакт с нея, без да има причина за това и др. подробни неща.
2. Мнението на учените за развода по причина на нанасяне на тормоз.
Според ханефиите и шафиите жената няма право да търси развод поради поради тази причина, защото според тях съдията е в състояние да предотврати тормоза без да се прибягва до развод.
Според маликите и ханбелиите жената има право да търси развод за това.
3. Таляк, който е по причина на нанасяне на тормоз е таляк баин, защото ако е раджий, мъжа мъжа може да върне жена си и пак да нанася тормоз върху нея.
Трето: Тефрик по причина на изчезване или затвор.
1. Мнението на учените по причина на изчезване.
Когато един човек изчезне за дълго време и не се знае къде е, жената има право да се обърне към съда и да поиска развод, но по този въпрос има спор.
Според ханефиите, шафиите и захириите, жената няма право да иска развод поради това, че мъжа й е изчезнал или е влязъл в затвора, защото няма доказателство в шериата, което да докаже валидността на този вид развод.
Според маликиите, ханбелиите и зейдиите, жената има право да търси развод чрез съда, ако мъжа й е изчезнал или влязъл в затвора, защото в противен случай, жената бива ощетена, а тази щета не може да се премахне освен чрез развод.
Четвърто: Тефрик по причина на телесни недостатъци. Под този знаменател влизат телесни недостатъци, които са причина някой от съпрузите да няма възможност да се възползва от другия по полов път.
1. Видове телесни недостатъци:
Някои недостатъци при мъжете:
- Неспособността на мъжа да извърши полов акт по причина на недостатък в половите му органи.
Някои недостатъци при жените:
- Неспособността на жената да се отдаде на мъжа за полов контакт.
Телесни недостатъци, общи за мъжете и жените.
- Полудяване
- Проказа
- Венерически болести
2. Мнението на учените дали може да се разведат поради тези причини или не.
Някои учени казват, че не може да се разведат по тези причини. Тоест захириите, шеукяни и др., защото няма Нас /айет или хадис/, който да доказва, че е позволен развода по този повод.
Джумхур смятя, че е позволен тефрик поради изброените недостатъци, защото е възможна вреда за някого от съпрузите или и за двамата.
Към всичко това може да се прибави и това, че е възможен развод по причина на някои от съвременните болести като рак, спин и др.
Иддет
1. Определение. Според шериата иддет значи определено от шериата време, след развода, за да се изчистят последствията от никяха и развода.
2. Хукума на иддет. Иддета /изчакването след развода/ е ваджиб /фарз/ според шериата. Доказателство за това е:
Айета: “А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им…” – Бакара: 228.
Хадиса, в който Имер ибн Абдуллах разказва, че Себиа Еслемеййе родила няколко дни след смъртта на мъжа й, и попитала Расулюллах А.С. какво да прави. Мухаммед А.С. отговорил, че може да се омъжи след като е родила. Това означава, че женитбата за нея е забранена докато не роди.
Уммета на Мухаммед А.С. е направил иджма по въпроса за иддет.
3. Причина за иддета. Причината за иддета е разтрогването на никяха, независимо дали това разтрогване е таляк или фесх или по причина на смърт. Иддета обаче е задължителен след като мъжа и жената са се оженили и са извършили полов акт. Ако мъж и жена се оженят и се разведат без да са извършили полов акт, то след развода жената не спазва иддет, защото Аллах С.Т. казва: “О, вярващи, ако се жените за вярващи жени, после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване”, /тоест, жените не изчакват след развода/ - Ахзаб: 49.
Така, че развода, който е по причина на таляк или фесх, е за да се установи жената дали е бременна или не, обаче ако развода се осъществи преди да е направен полов акт, то няма смисъл от него. Ако обаче разтрогването на никяха е по причина на смъртта на мъжа, иддета е задължителен, независимо дали е извършен полов акт или не. По този въпрос Аллах С.Т. заповяда:
“А които от вас се поминат и оставят вдовици, те да изчакат сами със себе си четири месеца и десет дена” – Бакара: 234.
4. Видове иддет. Жена, която е в иддет, независимо по каква причина е иддета, или е бременна или не е бременна. Ако тя е бременна след развода, иддета й свършва след раждането или помятането, ако не е бременна, иддета й се смята или с месеци или с броя на периодите на менструация
Иддет на бременна жена. Той свършва с раждането или с помятането. Повечето учени са на това мнение, въпреки, че някои смятат, че иддета на бременна жена свършва със свършването на по-далечния еджел. Тоест ако тя роди преди да са минали сто и тридесет /130/ дена, а ако са минали 130 дена преди да е родила, тя ще чака докато роди.
Иддет чрез броя на периодите на менструация. Това е иддета на жени, които са разведени чрез таляк или фесх. Условията на този вид иддет са:
- Развода да е извършен след като е направила полов акт с мъжа си.
- Да не бъде бременна
- Да бъде на възраст, когато има хайз. Тоест да не бъде много малка или много възрастна.
- Да не бъде в иддет по причина на смъртта на мъжа й.
Иддет чрез определен период от време. Този вид иддет се прилага при два вида жени – вдовица или разведена, която е малка и няма хайз или, която е стара и няма хайз.
Вдовицата чака 130 дена след смъртта на мъжа си, а другия вид жени чакат 90 дена.
5. Времето от когато започва да се смята иддета.
Ако човек даде развод на жена си, но не й съобщи това, а тя разбере в последствие, от кога започва иддета й.
Според джумхур иддета й започва от даването на развод или от смъртта на мъжа.
Според някои сахабета като Али и някои учени като Хасан Басри и др., иддета й започва от времето, когато й бъде съобщено, че е разведена.
Правилното е мнението на джумхур. Аллах знае най-добре.
6. Иддета на жена, чийто мъж е изчезнал.
Ако даден човек изчезне и няма вест от него, жена му няма право да се омъжи, докато не се докаже смъртта му или развода му. Това е мнението на джумхур. Според Имам Малик, жената чака четири години, след това изчаква времето на иддета си и след това се омъжва.
7. По време на иддета какво не може да прави жената?
Не може да се омъжи за друг мъж.
Не може да се сгодява за друг мъж.
Длъжна е да прекара иддета си в къщата на мъжа си. Мъжа й е длъжен да й осигури жилище и прехрана, докато тя е в иддет.
Разтрогване на никяха по причина на
хукум от шериата
Първо: Лиан
1. Определение: Заклеването на мъж мюсюлманин, мукеллеф, че е видял жена си да прави зина, или да отрича, че бременността на жена му е от него, а тя да се закълне, че неговото твърдение е лъжа, като заклеването на всеки един от тях е по четири пъти.
Ако даден мъж види жена си да прави зина, но няма свидетели, той се заклева четири пъти в присъствието на съдията, че наистина е видял жена си да прави зина, а след това казва: “Нека проклятието на Аллах падне върху мен ако аз лъжа”. От своя страна, ако жената отрича да е направила зина, тя също се заклева четири пъти в присъствието на съдията, като петия път казва: “Нека гневът на Аллах бъде върху мен, ако мъжът ми казва истината”.
2. Доказателство за лиан.
“А които набедят своите съпрузи и нямат свидетели, освен самите себе си, всеки от тях да засвидетелства четири пъти в името на Аллах, че наистина е искрен. А петият път – проклятието на Аллах да е над него, ако лъже. И се отклонява от жената наказанието, ако четири пъти засвидетелства в името на Аллах, че наистина той лъже. А петият път – гневът на Аллах да е над нея, ако мъжът е искрен”. – Нур: 6-9
Умор разказва, че мъж направил лиан с жена си и не признал детето, което тя родила. Мухаммед /А.С./ ги разделил и дал детето на майката.
3. Условията на лиан.
А. Условия, които се отнасят до мъжа и жената
Лиан да бъде между съпрузи, защото в Корана се казва: “А които набедят своите съпруги”. Така, че никяха между двамата съпрузи трябва да бъде сахих. Ако никяха им е фасид, не може да има лиан, но ако никяха е сахих, не е задължително да е след духул.
Не е задължително съпрузите да са мюсюлмани, лиан може да е и между немюсюлмани.
Акъл и пълнолетие – не може да има лиан на луд или непълнолетен, защото лиан е клетва или свидетелство, а и двете не се приемат от луд или непълнолетен. Ако пълнолетен обвини жена си, че е направила зина, когато е била непълнолетна, не може да има лиан, защото действията й не се смятат за зина.
Мъжът да бъде свободен, а не принуден да направи лиан.
Адалета /честността/ не е задължително за да направи лиан. Лиан може да бъде от честен и нечестен.
Зренията и говоренето не са условия за мъжа, който прави лиан, защото слепите влизат в качеството си на мъже в айета: “А, които набедят своите съпруги”. Глухонемите могат да направят лиан, ако могат да изразят с мимики и знаци своите претенции.
Жената да опровергае мъжа си. Ако тя не го опровергае или мълчи, не може да има лиан.
Жената да поиска лиан, защото айета е: “И нямат свидетели освен самите себе си”. Ако мъжа се откаже от лиан:
- Прилага му се наказание за казф – според джумхур
- Прибират го в затвора докато приеме лиан – според ханефиите
Б. Условия, които се отнасят до въпроса, който изисква лиан.
Зина – няма разногласие между учените, че трябва да се направи лиан, ако мъжът претендира, че е видял жена си да прави зина. Казф също трябва да предхожда лиан, защото Аллах /С.Т./ споменава казф преди лиан. Може да има и лиан по причина на казф без да се търсят доказателства, защото Аллах /С.Т./ казва: “А, които обвиняват съпругите си”, и не се споменава за някакви качества на зина, и защото Расулюллах изпратил пратеник при двама съпрузи да направят лиан, тъй като мъжът обвинява жена си в зина и е изпратен айета за лиан.
Лиан за непризнаване на бащинството върху дете – лиан може да има ако мъж отрече, че дадено дете е от него, тъй като той не е имал полов контакт с жена си, или е имал полов контакт с нея, но тя е родила след повече от четири години или по-малко от шест месеца.
Според ханефии и ханбелии не може да има лиан по време на бременността и преди раждането, защото бременността не е напълно сигурна.
4. Последствията от лиан.
Разтрогване на никях и разделене между съпрузите. Според джумхур това разтрогване е фесх и те нямат право да се оженят никога след това, а според ханефиите това е таляк биан. Също според джумхур разтрогването на никяха става само с лиан без да се произнесе съдията, а според ханефиите трябва да се произнесе съдията.
Доказателства на джумхур:
- Хадиса: “Никяха на онези, които извършват лиан се разтрогва”.
- Лиан изисква вечен тахрим /никога не могат да се оженят/ и за това не се нуждае от решението на съдията.
Доказателство на ханефиите:
- Това, което е казал Ибни Умер: “Расулюллах /А.С./ разтрогна брака на извършилите лиан. Той е, който заповяда да се разтрогне никяха”.
Женитбата между двамата става харам вечно. След лиан двамата нямат право да се оженят никога повече. Доказателство за това:
- Мухаммед /А.С./ направил лиан между двама съпрузи и казал: “Немогат да се оженят никога повече”.
- Щом разведената три пъти жена не може да се омъжи за мъжа си, докато не се ожени за друг мъж, при това положение не може да се омъжи никога повече.
- Омразата между двамата не може да изчезне никога.
Отпадане на наказание за зина и казф.
Роденото дете не се приписва на бащата, ако това бива споменато в лиан и ако същото дете не е било от мъжа преди това.
Няма прехрана и подслон от мъжа й, когато тя е в иддет.
Ако единият умре, другият не го наследява.
Не може да бъде обвинявана в зина нито тя, нито детето й.
Тя има право да си вземе цял мехр, ако лиан е след първата брачна нощ, а ако е преди това, тя има право на половин мехр.
Не може да бъде разведена допълнително.
Мъжът може да се ожени за други четири жени, които и за роднини на жена му, за които временно не е можел да се ожени, като сестра й, леля й и др.
5. Мъдростта от законността на лиан.
Запазване на честта и достойнството на съпрузите
Отклоняването на наказание за зина от жената и наказанието за казф от мъжа.
Възможността на мъжа да не признае детето, което може наистина да не е негово.
Второ: Ийля.
1. Определение:
Езиковото значение на ийля е клетва, заклеване в нещо.
Ийля като термин в шериата означава: “Заклеването на човек да не прави полов акт с жена си четири месеца или повече от четири месеца, като заклеването може да бъде в Аллах /С.Т./ или в нещо трудно, което човек не може да извърши”.
2. Хукума на ийля: Ийля е един вид развод, който е бил практикуван преди Исляма, като някой се е заклевал да не върши полов акт с жена си една или две години и тази жена остава нито омъжена, нито разведена. Арабите преди Исляма са практикували това отношение към жените, когато някоя жена ражда женски деца или просто не е била харесвана, или с цел да не се омъжи за друг мъж, ако бъде разведена, или за да може мъжът й да наследи богатство след смъртта й, ако тя е богата.
Някои мюсюлмани са практикували това отношение към жените си след появата на Исляма, докато е изпратен айета:
“Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си – да изчакат четири месеца. А върнат ли се – Аллах е Опрощаващ, Милосърден. А решат ли да се разведат – Аллах е Всечуващ, Всезнаещ”. Бакара: 226-227.
Ето защо според Исляма ийля е харам, защото така се причинява тормоз върху жената и се накърняват чувствата и правата й.
3. Начин на изразяване на ийля – думите, чрез които се изразява ийля са два вида:
Сарих /директни/ като например: “Няма да извърша полов акт с тебе” или “Няма да спя с теб” или “Няма да легна с теб” и др.
Кинаи /индиректни/ като например: “Нищо не може да ни събере” или “Няма да те търпя” и др.
При първия случай този вид развод не се касае от нийет за развод, защото думите са директни, но при втория вид – нийета трябва да бъде развод, защото втория вид думи са неясни и могат да се изтълкуват по различен начин.
4. Еркян и шурут на ийля.
Ийля има еркян като всеки рукун има своите условия.
Мъжът, който се заклева, трябва да отговаря на следните условия:
- Да бъде мъж на жената, с която той няма да прави полов акт.
- Да бъде мъж, който може да дава развод, тоест да бъде пълнолетен, нормално умствено развит, да не бъде принуден. Ийля е невалиден, ако е непълнолетен, луд или принуден.
- Ислямът не е шарт за ийля, така че ийля може да бъде от мюсюлманин и от немюсюлманин, защото в айета Аллах /С.Т./ казва: “Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си”, което включва мюсюлмани и немюсюлмани.
- Мъжът да бъде способен да извърши полов акт. Следователно ийля от възрастен или болен от полова неспособност, не е валиден.
Не е задължително ийля да бъде в състояние на ярост или с цел да се причини щета на жената.
Жената /махлюф алейха/. Тя трябва да отговаря на следните условия:
- Да бъде жена на мъжът, който се е заклел. Това ще рече, че ако дадена жена е в иддет от таляк радж, мъжът й може да направи ийля с нея, защото тя му е жена хукмен. Ако обаче тя е разведена таляк баин, ийля не е валиден
- С нея да може да се извърши полов акт. Ако тя има болестно състояние и не може да извърши полов акт, ийля с нея е невалиден.
- Пълнолетността и акъла при жената не са условия за ийля.
Времето определено за ийля.
Условието на времето е да бъде повече от четири месеца или да бъде неопределено. Ако времето за ийля е по-малко от четири месеца, то не се смята за ийля. Ако е точно четири месеца, то не е ийля според джумхур и е ийля според ханефиите.
Половият акт /махлюф алейх/.
Клетвата да бъде така, че мъжът да не извърши полов акт вагинално с жената, когато тя не е в хайз или нифас. Ако обаче той се закълне, че няма да извърши полов акт анално или по време на хайз или нифас, това не е ийля, защото това не причинява вреда на жената, тъй като мъжа и жената има право да извършат вагинален полов акт, другото не е позволено, така че няма нанесена вреда.
Махлюф бихи /в кого се заклева/.
Мъжът трябва да се закълне за да се получи ийля. Ако той не извърши без да се е заклел, то не се смята за ийля. Заклеването трябва да стане в Аллах /С.Т./, защото Мухаммед /А.С./ казва: “Който се кълне да се закълне в Аллах /С.Т./. Нисам.
- Според джумхур, ако мъжът се закълне в развод или обещае да говее определени дни, или да отиде на хадж, се смята за ийля.
- Според ханбеллиите и Ибни Хазм заклеването трябва да бъде само в Аллах /С.Т./.
5. Последствията на ийля.
Когато мъжът се закълне да не прави полов акт с жена си четири месеца или повече и направи полов акт преди да е изтекъл срока за ийля, той трябва да плати кефарет за клетвата. Ако изпълни тази клетва, не е длъжен да прави нищо.
Ако след изтичането на срока не направи полов акт с жена си, съдията трябва да ги разведе според джумхур, а според ханефиите, когато изтече срока на ийля и мъжа не извършва полов акт, жената се смята за разведена, без да се търси решението на съдията.
Трето: Зихтар
1. Определение.
Езиковото значение на зихтар значи явен, обратно на скрит или обратно на вътрешен. Като термин във фъкъх зихтар значи: Мъжът да оприличи жена си или част от нея на някоя друга жена, която му е вечно харам.
2. Хукума на зихар.
Зихар е един вид развод, който е бил разпространен преди Исляма. Това се е случвало най-вече, когато някой искал да се отърве от жена си, не желае тя да се омъжи за друг мъж. Тогава мъжът й казва, че тя прилича на майка му примерно и така тя остава нито разведена, нито омъжена. Когато дошъл Ислямът забранил тази традиция:
“На онези от вас, които изоставят жените си с думите: “Ти за мен си като майчиния ми гръб!” – те не са им майки. Майки са им само онези, които са ги родили. Те наистина изричат неверни думи и лъжа. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.” Муджаделе: 2.
3. Еркян и шурут на зихар.
Зихар има четири еркян:
Музахир – мъжът
Мухахир минху – жената
Мумахир бихи – майката на мъжа или жена, която му е харам вечно
Сига
4. Условията на музахир.
Да бъде мъж на жената, която оприличава на майка си.
Мъжът да оприличи жена си с майка си. Ако жената каже на мъжа си: “Ти приличаш на бащиния ми гръб”, не се смята за зихар.
Да бъде психично здрав. Следователно не се приемат за зихар думите на луд, припаднал, необичайно пиян и др.
Да бъде пълнолетен. Не може да има зихар от малолетен или непълнолетен /саби/. Саби не е и от задължените с кефарет.
Да бъде мюсюлманин. Това е шарт според ханефи и малики и не е шарт според шафи и ханбели.
Мъжът да изрече тези думи непринуден. Това условие е според маликиите и шафиите и не е шарт според ханефиите.
5. Условията на музахир минха /жената/.
Жената да бъде съпруга на този мъж – хакикатен или хукмен. Не може да има зихар с чужда жена.
Жената да не бъде разведена три пъти или баине, та дори и в иддет.
Психическото здраве и пълнолетността не са условия на жената – музахир минха.
Зихар е валиден дори, ако жената е в хаиз или нифас.
6. Музахир бихи – жената, с която е оприличена съпругата.
Да бъде жена. Ако човек оприличи жена си с баща си например, то това не се приема за зихар. Това е според ханефиите и шафиите, а според маликиите и ханбелиите това се приема за зихар, ако оприличаването е точно с гърба, а не с друга част на тялото.
Оприличаването да стане с част на тялото, на която не е позволено да се гледа, като гръб, бедро и др. Ако човек оприличи главата на жена си с главата на майка си или лицето и др. – не се смята за зихар според ханефиите.
Музахир бихи да бъде вечно харам на мъжа, като майка, сестра, тъща и др. Ако оприличаването стане с жена, която е временно харам на мъжа, като балдъза или жена, която не е харам – не се приема за зихар.
7. Условията на сийга.
Нийет – ако оприличаването не е директно. Директно е като мъжа каже на жена си: “Ти за мен си като гърба на майка ми”. Индиректен е изразът, който е възможно да се изтълкува по много начини, като например да каже: “Ти за мен си като майка ми”. Този израз може да означава зихар, а може да има друг смисъл.
Времето и условията не са условия за зихар. Така че зихар може да бъде изречен: “Ти си като майчиния ми гръб” или “Ти за мен си като гърба на майка ми до един месец” идр.
Оприличаването да стане с тялото на жена или част от тялото на жена.
8. Ахкям, които произтичат от зихар.
Забрана за полов акт между мъжа и жената, преди мъжът да е платил кефарет. Доказателство за това е: “Онези, които изоставят жените си с думите: “Ти за мен си като майчиния ми гръб”, после си върнат думите – да освободят роб, преди да са ги докоснали”. Муджаделе:3
Жената има право да иска от мъжа си да направи полов акт с нея. При това положение съдията може да принуди мъжа да плати кефарета си и да извърши полов акт с жена си, защото чрез зихар мъжът нанася вреда на жената.
9. Условия за задължението на кефарета.
Кефарета не е задължителен, докато мъжът не реши да се върне при жена си и да направи полов акт с нея. Когато мъжът реши да извърши полов акт с жена си, трябва да плати кефарет и тогава да извърши полов акт с нея.
10. Какъв трябва да бъде кефарета.
Кефарета трябва да бъде така, както в айета – освобождаване на роб; два месеца оруч без прекъсване; даване на храна на бедни хора.
Освобождаване на роб – трябва да бъде мюсюлманин; без недостатъци /сляп, инвалид и др./ и да бъде пълен роб.
Оруч – условията за него са:
Да бъде два месеца последователни без прекъсване. Ако прекъсне даже по уважителна причина, трябва да започне отначало.
- Да не бъде в Рамазан или Байрам.
- Да няма възможност да освободи роб
- Да има нийет за оруч от нощта за всеки ден.
Даване на храна на бедни – трябва да нахрани 60 души бедни, които са мюсюлмани, като ги храни два пъти на ден. Храната не може да се дава на немюсюлманин, нито на някого, чиято нафака трябва да осигури онзи, който дава храната.
