Единственный случай, когда женщина может выйти замуж сразу после развода

 

Если после никаха мужчина даст женщине развод, то нужно ли женщине выжидать срок идда, если между ними не было ни уединения, ни интимной близости? Ответ: Если после никаха между мужчиной и женщиной не было интимной близости или уединения, и они решили развестись, то в этом случае женщине не нужно выжидать срок идда, и сразу после развода она может выйти замуж за другого мужчину. Об этом совершенно ясно говорится в следующем аяте: «О те, которые уверовали! Если вы вступаете в брак с верующими женщинами, а затем объявляете им развод до того, как вы коснулись их, то они не обязаны перед вами выжидать срок. Одарите их и отпустите их красиво» (аль-Ахзаб 33/49). В соответствии с этим аятом, если мусульманин после заключения акта никаха даст своей жене развод, не вступив с ней в интимную близость и не оставаясь с ней один на один (в условиях позволяющих вступить в интимную связь), в этом случае женщине не нужно выжидать срок идда, так как в данном случае полностью отсутствует вероятность ее беременности. Сразу же после развода эта женщина может выйти замуж за другого мужчину. Что же касается слов «отпустите их красиво» то это означает, что при разводе мужчина не должен причинять женщине ни физических, ни моральных страданий. Кроме того, в случае такого развода женщина имеет право на получение половины обговоренного махра.

Доброто отношение към жените

 

Според преданието на Aбу Хурейрa 

(радиаллаху анху) Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното:

 „Според религията най-съвършеният вярващ е този, който има най-добър нрав.

 А ще сте полезни и щастливи, ако се отнасяте добре с жените." 

Според преданието на Абдуллах Ибну Амр 

Ибнил-Астан (радиаллаху анху) 

Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) 

е повелил следното:

 „Светът е материален. 

А най-доброто същество от този материален свят е праведната жена."

 (Муслим). 

Според Ебу Хурейре (радиаллаху анху)

Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил следното:

 „Мюсюлманинът не бива да изпитва омраза към жената.

 Може да не ви харесва нещо в поведението ѝ, но недостатъците трябва да се приемат в името и на положителните качества. 

Ебу Хурейре (радиаллаху анху) 

предава следното:

 „Препоръките ви трябва да са за добро отношение към жените. 

Защото жената е създадена от реброто на мъжа.

 Да, най-кривата част на реброто е от горната страна. 

И ако тръгнеш да го изправяш може и да го счупиш. Ако го оставиш както си е, то и кривината ще си остане все така.

 Ето защо отнасяйте се добре с жените."

 (Бухари, Муслим)

Муавийе Ибн Хайде разказва следното: 

Попитах Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем):

 „Какви са нашите права върху съпругите ни? 

И той ми отговори:

 „Когато ядеш трябва да даваш и на жената,

 трябва и на нея да ѝ осигуряваш облекло, не бива да ругаеш и обиждаш за грешките и даже ако се наложи да я отделиш от леглото си не бива да я гониш от къщата си." 

(Абу Дауд)

Ислямът, който се разпространи по света донесе спокойствие и щастие на хората. 

А най-много се облагодетелстваха безсилните, слабите, хората с проблеми, жените.

 Във времената преди исляма хората, които притежавали власт и сила са експлоатирали бедните и слаби хора, по всякакъв начин са се стремели да изсмучат кръвта им.

 А най-много от това са страдали жените. 

В онези времена на жената се гледало като на предмет, било безправна робиня.

След като светът позна Исляма и неговите свещени ценности, жената, която е опората на обществото се сдоби с истински права.

 Жената е носител на моралните ценности на обществото, тя е майка на бъдещите поколения. Ако моралните устои на едно общество бъдат нарушени, то цялото общество ще се разпадне. 

И ако основата на това общество, тоест жената, бъде подстрекавана и похабена, то неминуемо и цялото общество ще се разпадне. 

Ето защо тези, които са против Исляма и искат той да се разпадне насочват усилията си към жените. Свидетели сме как в нашата действителност жената е подценявана, унижавана и използвана като играчка.

Оценки и определения:

1. Жената е ценност.

 Никъде другаде жената не се оценява по достойнство както в Исляма.

 В онези времена на невежество на жената се с гледало като на наследствен предмет. 

Ислямът издига жената на най-високо равнище и ѝ осигурява всичките права.

2. Да оцениш жената е една спечелена оценка и за себе си. 

Както е казал и пророкът

 (салляллаху алейхи уе селлем), 

най-добрия човек е този, който се отнася добре с жените. 

Когато любовта, спокойствието и разбирателството са споделени между жената и мъжа, те се издигат както в своите очи така и пред Аллах.

„И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. 

В това има знамения за хора мислещи."

 (30:21)

3. Не бива да презираме жената заради някои нейни грешки. 

Всички хора са грешни, слаби и с недостатъци:

 „Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб." 

(Ниса 4: 28) А Жените поради своите особености, 

в социалната сфера, в сравнение с мъжете са още по-слаби и безсилни, тъй като нямат такава икономическа роля и техните особености.

 „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил." 

(4:34) 

Естествено е, жената да има повече недостатъци. Както ни съветва и пратеника 

(салляллаху алейхи уе селлем), не бива да се подценява и презира заради недостатъците ѝ. 

Защото наред с недостатъци жената има и много добри качества. 

Ето защо съпругът не бива заради някакви недостатъци на съпругата си да търси други жени, 

а да се научи да живее добре с нея.

4. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в своето учение набляга на психологическата и душевна слабост на жените, която е обусловена от това, че е създадена от реброто на мъжа. 

Ето защо трябва да бъдем по-внимателни с жените и не бива да ги нараняваме.

 Както е трудно да се възстанови счупеното ребро, така е трудно да се държи под контрол и една наранена и обидена жена.

 „Отнасяйте се с добро към жените" 

(4:19)

5. Трябва да сме справедливи с жените.

 Ислямът дава възможност на мъжете да имат по четири жени, при условие, че са справедливи с жените си и спазват техните права.

 „И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. 

И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга – висяща. 

И ако помирявате и сте богобоязливи 

– Аллах е опрощаващ, милосърден."

 (4: 129)

6. Жените не бива да се бият.

 Ислямът забранява боя, който става повод за омраза между съпрузите.

 Но ако жената не си вземе поука от отдалечаването от съпружеското легло и съветите, тогава може да се удря, но без да се причинява болка и да се оставят следи. 

„... А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик." 

(4:34)

7. Жените не бива да се обиждат.

 Съпругът трябва да приеме и хареса съществата заради Създателя и не бива да ругае жената заради някои физически недостатъци.

Трябва да се задоволяват потребностите на жената. Съпругът има право да изисква от жената тя да спазва определени морални норми, например да не й разрешава да посещава места, които той не одобрява. 

Но в същото време, жената има право да изисква от мъжа да и осигурява храна, облекло и др.

Ислямът придава особена голямо значение на здравината на семейството.

 Мъжете и жените могат да намерят спокойствие само след като изпълнят своите задължения. 

Ако това не стане, семейството би се разпаднало, възникват разногласия между съпрузите.

 Днес в Европа като че ли са налице тайни планове за разруха на семейството, семейното планиране, предпазване от забременяване са сред тях.

 Но ако се разруши семейството,то и обществото ще се разпадне. 

Жената и мъжът са две неделими части, които се допълват взаимно в хармония. 

Мъжете и жените трябва да си прощават взаимно грешките.

Should a Woman Cover her Feet when She Prays? | Shaykh al-Albaani (Rahimahullaah)

 

Should a Woman Cover her Feet when She Prays? | Shaykh al-Albaani (Rahimahullaah)

Answer :

“It is not permissible for her to pray with her feet uncovered, indeed it is not permissible for her to walk in the streets with her feet uncovered because the feet are part of a woman’s `awrah based on Allaah’s Azzawajals Statement:

“And let them not stamp their feet to make known what they conceal of their adornment.”

[Surat un-Noor 24:31]

The woman during the Days of Ignorance used to wear what is known in the Arabic language as khalkhaal (anklet), meaning a bracelet with small bells. So, when the woman walked, she – in order to turn the men’s attention to her – would strike the ground with her feet so the anklet would make a noise and the men would hear that; and such was due to shaitaan’s whisperings to her.

This means that the feet used to be covered. Because of what? Because of the jilbaab that the women were commanded to cast down from over their heads, according to Allaah’s Statement:

“O Prophet! Tell your wives and your daughters and the women of the believers to draw their outer garments (jilbaabs) close upon themselves.”

[Surat ul-Ahzaab 33:59]

And it is mentioned in the authentic hadeeth that the Prophet ﷺ said one day during a gathering in which there were also women:

“Whoever drags his garment out of pride, Allaah Azzawajal will not look at him on the Day of Resurrection.’ One of the women said: ‘O Messenger of Allaah, then our feet will be exposed.’ He ﷺ said: ‘let the women lengthen (their garments) by a hand-span.’ She said: ‘Then a wind will come and uncover (their feet).’ He ﷺ said: ‘let them add another hand-span, i.e. (a total of) one cubit, and not go beyond that.’”

[the Shaikh mentioned the general meaning, not the exact wording, of the woman’s speech]

[Saheeh at-Tirmidhi 1731, Saheeh Abi Daawood 4119]

In this manner, the jilbaab of the Muslim woman – at the time of the revelation of the above-mentioned verse:

“To draw their outer garments (jilbaabs) close upon themselves” – used to cover the feet since the socks that are widespread nowadays among both women and men were not widespread at that time. The woman used to cover her shins and feet with the long jilbaab that resembles the ‘abaa.ah. Therefore, it is not permissible for a Muslim woman to uncover her feet while she is on the street, and it is even more impermissible for her to pray with her feet uncovered.”

Silsilatul Hudaa wanNoor 697/3-4 / asaheeha translations

[Source: http://www.alalbany.me/play.php?catsmktba=16065]

Трябва ли жена да покрие краката си, когато се моли? | Шейх ал-Албаани (Rahimahullaah)

Жената в ислямската религия

Ислямът разглежда по много подробен и разбираем начин социалните права и природния статус на жената.

 Още преди 1400 години ислямът направи революция чрез схващането си, че мъжът и жената са част от една и съща реалност, като по този начин отхвърли всички унизителни възгледи, отнасящи се за жените.

 Ислямът признава жената за пълноценен и равноправен партньор на мъжа в запазването на човечеството. 

Мъжът е бащата, жената е майката и двамата са необходими за продължаването на живота. 

Нейната роля е не по-малко важна от неговата. В това партньорство тя има еднакъв дял и притежава толкова качества и човечност, колкото има и нейният партньор.
Всевишният Аллах напълно ясно утвърждава в няколко знамения дали жената и мъжът имат едно и също естество или не, като казва:

 „О, хора, бойте се от своя Господар.

 Които ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. 

И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства!

 Наистина Аллах ви наблюдава.”

 (ен-Ниса, 4:1)

 С това знамение от Свещения Коран се потвърждава, че жената е равностойна на мъжа. Преди време в други общества са се провеждали дискусии относно това. дали жената е човек или не. Някои казвали, че е умно животно, други, че е недоразвит мъж, останал по средата на развитието си. 

С идването на исляма е сложен край на унизителното положение, в което предишните народи са поставяли жената. 

Стойността на личността не се принизява от това, че е на жена, и не се издига от това, че е на мъж. Достойнствата на личността се коренят в благочестието и послушанието пред Аллах.

 Това се потвърждава от Всевишния Аллах,

 който казва в Свещения Коран:

 „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате.

 Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. 

Аллах е всезнаещ, сведущ.” 

(ел-Худжурат. 49:13)
Коранът твърдо отрича погрешната идея, че жената не може да премине през духовните и божествени етапи на просветление Тя е способна да бъде религиозна, да вярва и да изпълнява молитвите Ако вярва и се моли, ще влезе в Дженнета. 

Ако отрича и прегрешава, ще бъде наказана. 

По този въпрос няма никакво разминаване с мъжа.
Всевишният Аллах повелява:

 „На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. 

И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” 

(ен-Нахл. 16:97)
„...Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена - вие сте един от друг...” 

(Ал-и Имран. 3:195)

Този основен принцип е отбелязан в много знамения на Свещения Коран:

 „За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени - Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда”. 

(ел-Ахзаб, 33:35) 

От това знамение става ясно, че мъжът и жената като личности не се различават, те са равнопоставени. В знамението заедно с мъжа се споменава и жената, като това показва, че тя може да извършва същите неща, които и мъжът може да извършва имат еднаква стойност.
Ислямът е признал правото на наследство на жената. 

Той дава право на наследство на жената във всяко положение – било тя малка, по-възрастна, омъжена или разведена.

 Всевишния Аллах повелява:

 „О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. 

И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. 

И живейте с тях, както подобава.

 А ако сте ги възненавидели, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро. 

А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! 

Нима ще го вземете с измама и явен грях?

 И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?” (ен-Ниса, 4:19-21)
Също така правата и задълженията между съпрузите са строго определени. 

Ислямът класифицира регламента за развод. 

Така предпазва мъжа да използва съпругата си като играчка и да прибягва към диктаторство. 

Поставя и граница за развода. 

Всевишният Аллах повелява:

 „Разводът е два пъти - [после] или задръжте [жените] с добро, или - пуснете с благо. 

И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. 

Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте. 

А които нарушават границите на Аллах

 – те са угнетителите.”

 (Ал-Бакара. 2:229)
В периода на невежеството при арабите разводът нямал граници. 

Ислямът определя време, когато може да се извърши развод.

 За да е валиден разводът трябва да има период на изчакване. 

Това време дава възможност на мъжа и жената отново да размислят. 

Всевишният Аллах повелява:

 „О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господар! 

Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност. 

Това са границите на Аллах. 

А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш,

 Аллах може да породи след това и нещо ново.” 

(ет-Tалак, 65:1)

 Въпреки, че това знамение съдържа обръщение към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), повелята има универсален характер и се отнася за цялата ислямска общност. 

Според нея жените, чиито съпрузи са пожелали развод, се освобождават от брачния съюз, като се вземе под внимание установеният за тях законен срок на изчакване.

 Преди да са изтекли три цикъла на неразположение и изчистване при жената, мъжът не може да се събере отново с нея и да встъпи в брак.

 Разведените жени не се прогонват от домовете на съпрузите им, а им се предоставя възможност да останат там до изтичането на срока за изчакване, освен ако възникне пречка. 

След развод може обстоятелствата да се променят – омразата да се превърне в любов, да настъпи разкаяние и съпрузите отново да пожелаят съвместен живот. 

Всъщност разводът е акт, който не се нрави на Аллах и до него трябва да се прибягва в краен случай.
Ислямът поставя ограничение върху броя на жените, които мъжът може да има.

 Границата е до четири жени. 

Всемогъщия Аллах казва:

 „А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате – две и три, и четири. 

А ако ви е страх, че няма да сте справедливи – с една или с [пленнички] владени от десницата ви. 

Това е най-малкото, за да не се отклоните.”

 (4:3)

 Разрешението мъжете да встъпват в брак с повече от една жена, въпреки естествената в такива случаи ревност, много отдавна е превърнало знамението в обект на критики от страна на немюсюлманите.

 Споменатото позволение трябва да се разглежда в светлината на променящите се ислямски реалности. Ислямът категорично забранява прелюбодейството. Бракът с повече от една жена може да се окаже неизбежен, когато мъжът е силен и потентен, а жената - слаба и апатична или неспособна да ражда, и когато поради войни и ред други причини броят на мъжете намалее, 

а този на жените се увеличи.

 Тогава бракът на мъжа с повече от една жена не е задължение, а разрешение.

 Освен това, то не е неограничено, а е обвързано с условието за справедливост, и на онези, които се страхуват, че не ще могат да го спазват, 

е повелено да се задоволят само с една съпруга. Когато всички тези ограничения и условия се разглеждат комплексно, става ясно, че от гледна точка на приспособяването към средата, променяща се във времето, това позволение е най-уместният подход. 

Преди идването на исляма при арабите и при народите, приемащи многоженството, нямало такива ограничения. 

Мъжете се женели за колкото си искат жени.

 Злото, което се приписва на жената, се изкоренява с идването на исляма.

 Всевишният Аллах изкоренява из основи злото, което според арабите и другите народи преди исляма притежава жената. 

Той повелява:

 „А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.” 

(ел-Ахзаб, 33:58)
Ислямът забранява умъртвяването на момичетата. Преди исляма арабите и другите народи или заравяли новородените момичета живи или ги оставяли пред идолите, докато умрат, или са принасяни в жертва на някое желание. 

Коранът критикува твърдо бащата, който погребва дъщеря си жива затова, че в бъдеще тя може да стане съпруга на някой мъж, който за него ще бъде срам. 

Всевишният Аллах ни известява:

 „Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение и сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, с измислица за Аллах. Заблудиха се те и не бяха напътени.” 

(ел-Енам, 6:140) 

Ислямът въвежда еднакви наказания за мъжа и жената. 

Ислямското право осъжда убиеца на смърт без значение дали е мъж или жена. 

За прелюбодеянието наказанието за мъжа и жената е едно и също. без да се прави разлика. Престъпленията, извършени спрямо жената, са поставени на едно ниво с престъпленията, извършвани спрямо мъжа било то по отношение на личността, имуществото или честта.

 Дори в някои случаи се отдава по-голямо значение на правата на жената.

 Пример за това са думите на Всевишния Аллах:

 „А онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство...!” 

(ен-Нур, 23: 4) 

Ислямското законодателство дава право на собственост на жената и в същото време я държи и отговорна. През 1882 г. в Европа е създаден закон, който дава право само на семейните жени да притежават имущество.

 По този въпрос Корана поставя следното разпореждане:

 „И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете един от вас пред други! 

За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. 

И молете Аллах за Неговата благодат! 

Аллах всяко нещо знае.” 

(ен-Ниса, 4: 32)

 Ислямът отдава значение и на образованието на жената.

 Той спасява жената от робството и извисява положението й, като я прави достойна. 

В ислямската история има много такива примери. Образованите мюсюлманки спомагат много за обучението и възпитанието на обществото. 

Ислямът повелява жената да бъде уважавана, било тя момиче, съпруга или майка.
По рождение мъжът и жената не са равни. Създадени са с различни особености, за което има много причини. 

От това, че жената и мъжът са създадени различни, не може да се стигне до извода, че се руши равенството помежду им. 

При поставянето и тълкуването на проблемите, свързани с жената стигаме до извода, че ислямската религия е извор на хуманизъм, нравственост, справедливост и отговорност.
Жените и мъжете са различни по природа и от това зависят и техните функции в обществото.

 Но това не може да бъде причина да се смята, че мъжът е по-висш, а пък жената е по-нисша. 

Просто те се различават по своята структура, психика, естество, природа и т. н. Въпреки всичко не е нормално жените да се опитват да станат мъже и да вършат всичко като тях, това не е признак на равенство, борба за права и критерий за признаването им като личност, а комплекс за малоценност. За да се постигне хармония в обществото, всеки член на това общество добре трябва да знае своето място и функции. 

Мъжете трябва да се отнасят с необходимото внимание и уважение към жените, без да ги подценяват. 

Жените от своя страна не трябва да се държат надменно и горделиво, претендирайки, че са по-добри от мъжете във всяко едно отношение и не им отстъпват по нищо. 

Постигането на добри отношения и разбирателство между мъжа и жената може да стане само тогава, когато и мъжете, и жените разберат, че са създадени да съществуват съвместно. 

Те трябва да знаят, че съществуването им по отделно самостоятелно е невъзможно – то е пагубно и води до унищожение.