Без възмущение при родителите

 

Родителите, които изпитват безброй трудности при отглеждането на децата си, имат някои права над тях. 

Те, които се лишават от всичко, нямат друга по-важна грижа, освен да отгледат своите деца, дар от Всевишния Аллах.

В един от своите свещени хадиси нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) подробно е описал задълженията на родителите по отглеждането и възпитанието на децата от раждането до женитбата им. Мюсюлманите трябва да полагат всички усилия, за да се отплатят на родителите си. Впрочем нашият Пейгамбер

 (салляллаху алейхи уе селлем) повелява следното:

"Който удовлетворява желанията на родителите си, той удовлетворява и Аллах". (Бухари)

Известно е, че Свещеният Коран също повелява да почитаме и да уважаваме родителите си. 

Всеки мюсюлманин, който безусловно удовлетворява желанията на своите родители на преклонна възраст, не трябва да ги забравя и след смъртта им. 

Веднъж един от сподвижниците попитал 

Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем):

"Я Расулюллах, имат ли родителите ми някакви права над мен след смъртта им?"

„Естествено, че трябва да се молиш, за да бъдат опростени греховете им, да изпълниш заветите им, да уважаваш и да гощаваш приятелите им”. 

(Хаким)

Джемал ходжа е съставил цяла книга, в която е събрал редица наставления относно уважението, което дължим на родителите си. Тук поместваме част от тях:

• Синовете и дъщерите винаги трябва да уважават, да почитат, да слушат и да изпълняват онова, което родителите им казват.

 И ако двамата живеят при нас в немощ, никога не трябва да изразяваме своето недоволство от неволните думи и изрази, които поради старост бихме чули от тях. Никога не трябва да им говорим рязко, да не им правим физиономии, да не ги гледаме 

с навъсени вежди, с една дума да не им прекършваме хатъра.

• Ако баща ти и майка ти предложат нещо, то колкото и трудно да е то, опитай се да го изпълниш според своите възможности. 

Ако пък тяхното предложение е по твоите възможности, изпълни го с дълбоко почитание и любов. 

Ако тяхното искане е над твоите възможности, тогава с благи думи им кажи:

 "Мамо, татко, не се тревожете. 

Ако Аллах ме подкрепи и вие се помолите, 

ще се опитам да го изпълня".

• Не трябва да се задоволявате само с уважението и изпълнението на техните желания на тоя свят. 

Молете се за тяхното благополучие пред Всевишния Аллах и кажете:

 "О, Аллах мой, пощади майка ми и баща ми.

 Дари ги с твоето благоволение така както като малък, когато съм бил слаб и беззащитен, 

те са ме дарили с благост и са ме отгледали възпитали.”

• Несъмнено сред делата на хората има много полезни неща. 

Но най-прекрасното и славното сред тях е милостта и подчинението.

• Майката и бащата са средните двери на рая. С милостта и уважението си те

 ще отворят тази врата, 

а с възмущението и противопоставянето си сам ще си я затваряш.

• Дали Всевишният Аллах ще бъде доволен от тебе, зависи от това дали родителите ти са доволни от теб. 

Гневът и наказанието на Всевишния също така зависят от това дали родителите ти са обидени или разсърдени.

• Дори тогава, когато - да предположим! - родителите ти са постъпили несправедливо спрямо детето си, то трябва да прояви уважение и не трябва да им отвръща по съшия начин. 

Това повелява човещината, цивилизоваността и по-специално ислямът. 

Децата винаги трябва да ги уважават, слушат, да им помагат, тъй като са по-малки от тях.

• Правата на майката над децата си многократно повече, отколкото на бащата.

 Тъй като тя го е носила по време на бременността, после го е родила, кърмила,

 и го е хранила години наред като е изживяла редица несгоди и трудни моменти. 

Поради това, нейните права са много повече от бащините.

• Когато родителите дойдат при децата си,

 те трябва да станат и да покажат любовта 

и уважението си към тях. 

Ако родителите дойдат при детето си, когато той чете Свещения Коран, пак ще трябва да стане, за да им засвидетелства уважението си и това няма да се смята за оскърбление към словото на Аллах. 

Но това се отнася само за родителите и учителите.

• Децата са задължени да осигуряват прехраната, облеклото и другите потребности на родителите си.

• Нашият Пейгамбер е известил на целия свят, че онези, които умишлено обиждат, нагрубяват или измъчват родителите си, 

са подлеци. 

Ето защо няма съмнение, че се смята за харам (непозволено) в нашата религия и най-голям грях да се възбунтуваш срещу родителите си.

Нашият Господар повелява следното:

"Искате ли да ви съобщя кои са по-големите 

от най-големите грехове? 

- Те са три:

 първият е да признаеш други божества освен Аллах; 

вторият е да се възбунтуваш срещу родителите си и третият е да се закълнеш при лъжа.”

Една праведна жена

 

Колко праведни жени има в Ислямската история, които са достигнали върховете на набожността и са се извисили до високи степени като любими раби на Аллах.

 Те са жени, които са взели за пример честитите съпруги на Расулюллах 

(салляллаху алейхи уе селлем).

За една такава жена, която би могла да бъде пример за вярващите разказва Абдуллах бин Мубарак:

Една година възнамерих да отида на Хадж. Приготвих се и поех на път с една група, 

но по едно време изостанах от нея,

 за да извърша молитва.

 Когато свърших, се качих на своята камила и продължих пътуването си.

 Вървейки застигнах сама жена, която вървеше пеш крачейки бавно. 

На главата и върху себе си имаше едно черно покривало. 

Аз предположих, че е изостанала от групата си поради някаква нужда или пречка, затова се приближих към нея, 

за да я попитам как се чувства.

- Есселяму алейкум, о жено!

 – казах и аз.

- Уа алейкумус селям, о раб на Аллах! 

– отвърна ми тя и продължи с 58 айет от сура Ясин:

- “Селям – слово от милосърдния Господ."

- Нека Всевишния Аллах да бъде с теб! Останала си сама в тази пустиня, къде отиваш?

- “Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител” – рече ми тя цитирайки 186 айет от сура Ал-Араф.

Така разбрах, че е объркала пътя. 

Тогава я попитах:

- От къде идваш и къде отиваш?

А тя ми отговори цитирайки 1 айет от

 сура Ал-Исра:

- “Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия 

(Месджиди Харам) до най-далечната джамия (Месджиди Акса), 

околностите на която Ние благословихме, 

за да му покажем от Нашите знамения."

Така аз разбрах, че идва от Мекка и отива към Кудс.

- Имаш ли какво да ядеш и пиеш? -попитах аз.

Тя ми отговори цитирайки 79 айет от сура Аш-Шуара:

- “Той е, Който ме храни, и ми дава да пия.”

Така разбрах, че при себе си няма храна и вода.

- С какво вземаш уду (абдест)? – попитах аз.

- “Ако не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си” – отговори ми тя цитирайки 6 айет от сура Ал-Маида.

Така разбрах, че се моли с тайаммум.

Помислих си да и предложа нещо за ядене, затова и казах:

- Ако ти дам нещо за ядене ще хапнеш ли?

- “Довършете говеенето до нощта" 

– бе отговора и цитирайки 187 айет от сура Ал-Бакара.

Така разбрах, че тя говее. 

Тогава я попитах:

- Сега не е месец Рамадан, защо говееш при тези трудни условия?

Тя ми отговори цитирайки 158 айет от сура Ал-Бакара:

- “А който прави добро и по своя воля 

– Аллах е въздаващ, всезнаещ."

Така разбрах, че говее допълнително.

Започна да ми изглежда много странно,

 че каквото и да я запитах тя ми отговаряше с цитат от Свещения Коран. 

Затова реших да я попитам за причината:

- Защо не говориш като мен, а винаги отговаряш с айети от Коран-и Керим?

А тя отново ми отговори не нарушавайки своя обичай с 17-18 айет от сура Каф:

- "Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума,

 без да има готов надзорник при него."

- От кой род си? – попитах.

Тя ми отговори цитирайки 36 айет от сура Ал-Исра:

- “И не следвай онова, което не знаеш! 

И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано.”

Значи тя не искаше да знам от кой род е, затова аз и се извиних:

- Извинявай сгреших, прости ми!

- “Няма укор днес към вас. 

Аллах да ви опрости” – бе нейният отговор цитирайки 92 айет от сура Юсуф.

Съжалих я, че толкова дни е вървяла пеш и бе изморена.

 Затова пожелах да я кача на камилата си:

- Не желаеш ли да те кача на своята камила, за да настигнеш час по-скоро групата си?

- “Каквото и добро да сторите, 

Аллах го знае” – каза тя цитирайки 215 айет от сура Ал-Бакара.

Навярно по този начин искаше да ми благодари за предложението ми.

Хванах камилата и я обърнах пред нея и казах:

- Ела, качи се.

- “Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!” – каза тя цитирайки 30 айет от сура Ан-Нур.

Така тя ми напомняше да не я гледам. Обърнах лицето си на другата страна, отдръпнах се и казах:

- Ела, качи се!

Тя стана и тъкмо да се качи на камилата, дрехата и се закачи на седлото и се разкъса. Тя се натъжи от случилото се, но се утеши цитирайки 30 айет от сура Аш-Шура:

- “Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили.”

Аз хванах по-здраво камилата и тя успя да се качи на нея, тогава отправи дуа цитирайки 13-14 айет от сура Аз-Зухруф:

- “Пречист е Онзи, Който ни подчини това!

 Ние сме неспособни за това.

 При нашия Господ ще се завърнем.”

Дърпайки поводите на камилата поехме на път...

По едно време вървях доста бързо и си пеех на доста висок глас.

 Тогава тя ме предупреди цитирайки 19 айет от сура Лукман:

- “И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!”

После започнах да се движа по-бавно.

 Но пак не можах да мълча а си казвах стихове, които знаех.

 И тя пак ми отправи предупреждение цитирайки 20 айет от сура Ал-Муземмил:

- “Четете колкото можете от Корана!”

Останах много доволен от това, че тя ми напомни да чета от Корана, затова казах:

- Ти разтвори за мен вратите на голямо добро!

А тя ми отвърна цитирайки 7 айет от сура Али Имран:

- “Но само разумните се поучават.”

Така вървяхме доста време без да беседваме, но аз наруших мълчанието с въпроса:

- О, жено! 

В групата имаш ли съпруг?

Тя ми отговори цитирайки 101 айет от сура Ал-Маиде:

- “О, вярващи, не питайте за неща, 

които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят!”

След това вече не я питах за нищо.

 Вървяхме мълчешком...

Когато приближихме до групата я попитах:

- Имаш ли някой близък в групата?

Отговорът и беше цитат на 46 айет от сура Ал-Кехф:

- “Имотите и децата са украсата на земния живот.”

Така разбрах, че в групата има синове.

- Каква длъжност заемат? – попитах аз.

Тя ми отговори цитирайки 16 айет от сура Ан-Нахл:

- “И по звездите се насочват.”

Така разбрах, че те са водачи на групата.

Когато пристигнахме до мястото, където бе отседнала групата попитах:

- Как се казват синовете ти?

А тя отново отговори с цитати от Корана:

- “Аллах прие Ибрахим за приятел.” 

(Ан-Ниса : 125)

“Аллах говори пряко на Муса.” 

(Ан-Ниса : 164)

“О, Яхя, придържай се здраво към Писанието!" 

(Мериам: 12)

Така научих техните имена и се провикнах към групата:

- Ибрахим, Муса, Яхя!...

След малко дойдоха трима яки мъже.

 Те отидоха при майка си и я свалиха от камилата.

Когато жената слезе от камилата повели на синовете си цитирайки 19 айет от сура Ал-Кехф:

- "Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея."

Веднага след това един от синовете отиде в града и донесе от там храна и питие. 

Поканиха и мен в тяхната палатка и сложиха трапезата...

Жената си почиваше в един ъгъл на палатката и се обърна към мен цитирайки 24 айет от сура Ал-Хакка:

- “Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!”

Но аз преди всичко бях много любопитен да науча отговора за това необикновено положение на тази добра жена!

Затова казах:

- Ако не ми кажете защо майка ви цитира винаги айети от Коран-и Керим, 

аз не ще ям от вашата храна!...

Тогава най-големият измежду тях рече:

- Майка ни е в това положение от 40 години. Независимо с кого говори, дори и с нас, не изрича ни дума извън Коран-и Керим, от страх да не изговори нещо погрешно и да попадне в грях...

След като ме нагостиха се разделих с тях, получавайки благословия от тази честита жена.

През живота си за първи път срещах такова нещо, което напълно ме изуми!...

Астрономията и Коранът

 

От стари времена има теории за това, коя е първичната материя във вселената и за произхода й, но и до днес този въпрос не е изяснен напълно. 

Истината е, че чрез усъвършенстващите се теории фактите и чудото на Свещения Коран 

в тази връзка се изясняват по-добре.

"Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество.

 Не ще ли повярват?"

(Aнбия, 21:30)

"После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим..."

(Фуссилaт, .41:11-)

Убежденията на съвременните астрофизици в тази насока съвпадат с разясненията на тези айети.

Когато коранични факти за произхода на земята били представени на проф. 

д-рЮшилиКозайн, директор на Токийския научно-изследователски център, той попитал: "Кога е низпослана тази книга?" Отговорили му: 

"Преди 1400 години."

Шокиран, той казал:

 "Несъмнено, тази книга гледа на вселената от върха. Вижте как всяко нещо е видяно до най-малката подробност и е описано по съвършен и недостижим начин!... 

Няма нещо, което да е скрито за нея!"

На своя конференция проф.

 Козайн заявил, че съвременната наука вече има своите ясни потвърждения за възникването на земята и другите небесни тела; че първоначално те били купчина втвърден газ и се образували в резултат на взрив. 

В този момент му били представени фактите на Корана, от които останал силно изненадан.

Коранът нарича тази първоначална материя духан (дим). 

Терминът силно впечатлил професора, защото дотогава науката наричала състоянието на втвърдения газ мъгла, а мъглата, която се състои от студ и вода, е била далече от истината. 

С определението духан Коранът направил вярно описание и същевременно уточнил възникналата реакция и отделилата се от нея температура.

 Следователно преди 1400 години Свещеният Коран предоставил на човечеството съвършени знания за истината, които едва сега се откриват от учените. 

Съвсем ясно следният айет представя това чудо:

"И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния."

(Себе, 34: 6)

И кой знае! Този айет може да е пълен с изненади за истината, която ще бъде разбрана в бъдеще!...

Попитали проф. 

Козайн как е възможно Коранът да представя толкова подробни факти, отнасящи се до науката, щом досега тя е открила съвсем малка част от тези тайни?

 Той отговорил:

 "Не е възможно тези факти да бъдат човешко слово! 

Ние, учените, можем да се задълбочим в една конкретна област, а Коранът по неоспорим начин обхваща и представя всички науки за вселената! 

Никой човек не разполага с такива всеобхватни и съвършени научни способности! От сега нататък пътят на научния ми живот ще минава през Корана! 

Ще разширявам предишната си научна ограниченост чрез него!"

В Корана има айети, които сочат, че земята е кръгла. 

В един от тях се казва:

"Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. 

Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта..." 

(3умaр, 39: 5)

В този айет изразът теквир означава навиване на нещо около кръгъл (като глава) предмет.

Изразът теквир описва един обективен феномен, който се наблюдава на земята. Онази част от въртящото се около оста си земно кълбо, която е към Слънцето, е светла, т.е. това е денят. 

Но понеже земята се върти, осветената част се променя.

 При въртенето си светлата част става тъмна, а тъмната – светла.

 Значи нощта следва деня и деня следва нощта.

 А това показва, че повърхността на Земята е кръгла.

 Така с израза теквир от този айет се обяснява, че формата на Земята е кръгла и че тя се върти.

Като доказателство, че Земята се върти, учените приемат следните айети:

"И ще видиш планините – мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават..."

(Нaмл, 27: 88)

За движението на Слънцето и Луната се казва:

"И слънцето е устремено към своето местопребивание. 

Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

 И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.

 Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават." 

(Йа Син, 36: 38-40)

През VII в. не можело дори да се помисли,

 че Слънцето и Луната се движат кръгообразно по определена траектория. 

Суеверията за тяхното движение били много. 

Дори когато Ибрахим , 

синът на Пророка Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем), починал, е имало слънчево затъмнение. 

Хората казали, "че Слънцето се е затъмнило, защото починало детето на Пророка."

 След това Пратеника на Аллах 

(салляллаху алейхи уе селлем) казал:

"Слънцето и Луната са от знаменията, 

които свидетелстват за съществуването на Аллах. 

Те не се затъмняват нито поради смъртта на някого, нито за раждането му..."

 (Бухари. Кусуф, 15)

Тъй като през III - IV в. по хиджра хората нямали познания за движението на Слънцето и Луната, които свидетелстват за величието и могъществото на Аллах, 

по същото време един от тълкувателите на Корана, Табери, казал следното във връзка с 38. — 40. айет от сура Йа Син:

 "По отношение на подобни въпроси,

 чиято същност като цяло не знаем, задачата ни е да мълчим!..."

Това становище показва доколко хората по онова време били далеч от мисълта за движението на Слънцето и Луната по определена траектория. 

Ясно е, че ако по времето на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) 

думата фелек (орбита, траектория) представлявала астрономически термин, никак няма да е трудно да се разтълкуват тези айети. 

Но в Корана заемал място терминът орбита с неразкрития си смисъл, който едва след векове излиза наяве.

Тук трябва да се обърне внимание на следното: 

Изопачената Тора определя Слънцето и Луната като "светлините" 

– Слънцето като "голяма" светлина, 

а Луната като "малка". 

А Свещения Коран известява, че Луната 

и Слънцето притежават различни качества, както и че те не са еднакви светлини.

"Но не, кълна се в залезите на звездите

 – а това е клетва - ако знаете – велика..."

 (Уакиа, 56: 75 - 76)

Тези айети с велика клетва привличат вниманието към месторазположението на звездите. 

Съвременните физици и астрофизици казват, че "залезите на звездите" се разбират като белите дупки, от които се появили, и черните дупки, в които залязват.

Белите дупки представляват невероятни енергийни складове. 

В тях има толкова енергия, че могат да се появят милиарди звезди. 

Обикновено това са семената на галактиките.

Що се отнася до черните дупки, те са загадъчно звездно гробище. 

Те погубват в своята неизвестност времето и всички материи, намиращи се около тях.

Темата, която се засяга в айета с велика клетва, в светлината на съвременната наука е разбрана за днес само дотолкова. 

Несъмнено тя съдържа още много мъдрости, които трябва да се изяснят.

Във всяко тяло във Вселената съществуват Божие изкуство и ред. 

Между телата няма сблъсъци. В движенията си за миг дори те нито закъсняват, нито изпреварват. 

Плуват в постоянно божествено равновесие. Това е друго проявление на величие.

Сътворяването на тази огромна и безкрайна система не представлявало никаква трудност за Великия Творец.

"Сътворихме Ние небесата и земята, и всичко между тях в шест дни,

 без да Ни засегне умора." 

(Каф, 50: 38)

Някои тълкуватели определят шестте дни като шест периода. 

Днес науката потвърждава този израз на Свещения Коран.

 Тората разглежда шестте дни като обикновени дни, всеки от двайсет и четири часа, и казва, че на седмия ден,

 събота, "Аллах си почина." 

Този начин на разяснение показва доколко днешната изопачена Тора е далеч от научните истини, докато Свещеният Коран с айетите си във всяко време и място представлява велико чудо.

Тук под ден се разбира особен промеждутък от време. Не трябва да се разбира като време според човешкото измерение. 

Срокът му се знае единствено от Аллах.

Той повелява:

"Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене." (Саджда, 32: 5)

Поради това може да се каже, че Божието понятие за време е съвсем различно от човешките представи.

 Според някои тълкуватели тези изрази са намек да се покаже продължителността на времето. 

Но това време е валидно за творенията, докато за Аллах не е в сила никакво понятие за време. 

Напротив, Аллах е Онзи,

 Който е облякъл битието в дрехата на времето. 

Иначе Той е Могъществото, Което удостои за части от секундата Своя "любимец" със събитието мирадж (възнесение),

 което не може да се побере в представите и в милиарди време.

Невероятна истина е, че за да се образува един железен електрон, е необходима четирикратна енергия, 4 пъти по-голяма от тази на слънцето.

Следователно специалистите в тази област са убедени, че желязото е странна материя, която дошла от небето.

Затова Коранът казва:

"...И създадохме желязото. 

В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници. Аллах е всесилен, всемогъщ."

(Хадид, 57: 25)

След това на проф.

 Том бил прочетен следният айет:

"Нима не виждат небето над тях, как Ние го изградихме и го украсихме, и е без процепи?" 

(Каф, 50: 6)

На своя конференция директорът на американския космически изследователски център НАСА, проф. д-р Армес Том, бил осведомен за този айет, от който останал изумен. 

В този момент му бил зададен друг въпрос: "Има ли някаква празнота в атмосферата?"

Той отговорил:

 "Не, не е възможно в атмосферата да има празнота. 

Ако имаше, щеше да се наруши равновесието във вселената и измеренията на всички небесни тела. 

В резултат на това в космическото пространство щеше да има много катаклизми."

След това на проф. 

Том бил прочетен следният айет:

"...Пак обърни взор!

 Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. 

Взорът ще се върне към теб безсилен и морен." 

(Мулк, 67: 3 - 4)

Когато пред един безпристрастен учен бъдат прочетени тези истини, те не оставят място и за най-малкото възражение. 

Проф.

 Том с чувство, че трябва да приеме истината, казал:

 "Още от началото си мисля, че да се оцени Коранът е много трудно!

 Наистина съм изумен!

 Как е възможно една книга, която е от преди толкова години, да представя астрономическите факти по невероятно съвършен начин, 

и дори ни поставя в безсилие...! 

Нямам точна представа какво са били способни да направят хората преди 1400 години, но това са изключителни факти, които заслужават внимание."

Професорът, който знае, че всички трудове са написани въз основа на опити и предположения и че непременно имат недостатъци, след като поразмислил, завършил със следното:

"В никакъв случай това не са думи,

 основани на човешкия опит. 

Става ясно, че навлизаме в нов век, в който религията и науката се обединяват. 

Вече се чувствам в ново време, когато знанията на религията и науката се прегръщат..."

Разбира се, че тази е истинската наука,

 а религията, която без съмнение е изпратена от Аллах е ислямът.

Болестта на сърцето

 

В днешно време се появиха много болести. Една от най-опасните, която причинява злини и погубва всичко, е болестта, която се установява в сърцето на човека.

 Тази болест не е нито телесна, нито душевна, а е причинена от жестокостта и коравосърдечието.

Пратеникът ни Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

 "В тялото има парче месо и когато то е здраво, здраво е и цялото тяло, а когато е болно - болно е цялото тяло. 

И това е сърцето.” 

(предадено от Бухари и Муслим)

Когато разглеждаме хората според типа сърце им откриваме различни групи, 

но ние ще се спрем на три от тях:

- Първата група са хората с мъртви сърца. Хора, които са се удавили в морето на земните блага, на желанията и страстите си. 

Хора, които обичат и мразят според желанията си, дават и вземат според тях.

Те предпочитат задоволяването на желанията и страстите си пред одобрението на Всевишния Аллах.

 Те си въобразяват, че никога няма да се явят пред Господаря на вселената и че няма да им бъде държана сметка за делата им.

В Свещения Коран Аллах Теаля казва:

“Те са онези, чиито сърца Аллах запечата и които следват своите страсти.” 

(Мухаммед, 16)

Колко жалко за тези хора! Макар, че постоянно биват предупреждавани и им се разясняват знаменията на Аллах Теаля и те продължават да Му противоречат и да Му се противопоставят, вършейки многобройни грехове.

 Противопоставят Му се като не изпълняват намаза, яденето на лихва, не посещават джамиите. Колко нахални, безсрамни,

 и невежи жени виждаме, 

излагащи телата си на огъня. 

Жена, станала вече майка, се разголва и излага тялото си на показ пред чужди мъже, кълчейки се, флиртувайки, глезейки се с тях без срам и страх от Всевишния Аллах, 

и за какво? 

Какво иска да покаже с това? 

Пред кого се възгордява?

 Какво печели с тази своя изневяра?

Това са майките, а какво остава за дъщерите им! Още от детската градина и началното училище те биват подстрекавани от родителите си да се обличат модерно,

 да се гримират и т. н.

 На завършилите 8 клас и им се устройват абитуриентски вечери, нагиздени в модерни дрехи ги изпращат да танцуват и да се предлагат на момчетата.

 Какво толкова са завършили, че толкова се радват?! 

И накрая казват: ние сме мюсюлмани.

Няма намаз, говеене, лихва и свинско месо, пият алкохол, лъжат, завиждат, клеветят, псуват, празнуват Нова година, 

Великден и всички останали празници заедно с неверниците.

В следния хадис Расулюллах

 (салляллаху алейхи уе селлем) рече:

“Който се оприличи с даден народ, 

той е от тях.” 

Погледни своите дела и виж с кого се оприличаваш - с мюсюлманите или с неверниците? 

Колко сме слушали за хора с пълни джобове, а с празни души и с болни сърца да се възгордяват и да вземат подкупи.

Аллах Теаля повелява:

 “Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват.

 Те са като добитъка, даже са по-заблудени. 

Те са нехайните." 

(Араф. 179) 

Животните си имат инстинкт как да постъпват, но за разлика от тях, хората са дарени със сърца, очи и уши. 

За жалост, те не са отворили сърцата си, с които Аллах Теаля ги е дарил, за да осъзнаят

 и да усетят признаците на имана (вярата) и нравствеността.

Нека да знаят хората, притежаващи тези сърца, че правят груба грешка и ако не осъзнаят това, то краят им ще е заблуда, страдание и гибел.

Всевишният Аллах повелява:

“И нима [коравосърдечният е като] онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за исляма и е получил светлината от своя Господар. 

Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! 

Тези са в явна заблуда.” 

(Зумер, 22)

Втората група са хората, в чиито сърца е блеснала светлината на имана, но я замъгляват страстите и желанията, които отварят врата на шейтана и му подготвят почва за действие.

Не е учудващо, че тази група хора става по многообразие след като се увеличи преградата, пречеща на светлината на имана да изпълни сърцата им.

Всевишният Аллах повелява:

“Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана,

 и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци.” 

(Хадид. 16)

Приканваме тези хора с искреност, смирение и страх за тях от наказанието на Аллах да обърнат поглед към своето битие, към посоките на живота им и техния край, да направят равносметка на делата си преди да е станало късно.

 И нека да не се подвеждат по това, което притежават, като здраве, сила, младост, богатство и т.н., тъй като здравето го следва болест, силата - слабост, младостта - старост и богатството - бедност.

“Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) посъветва един човек, казвайки му:

- Възползвай се от пет неща преди да са дошли други пет:

1- От младостта си преди старостта.

2- От здравето преди болестта.

3- От богатството преди бедността.

4- От свободното време преди заетостта.

5- От живота преди смъртта.

(предаден от ал-Хаким)

В друг хадис Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

“Аллах не е създал болест, без да е създал и лек за нея.”

За всяка болест си има лек, но лекарството за хората с тези сърца не се намира нито при лекаря, нито в аптеката. 

Човек сам трябва да излекува твърдостта на сърцето си и така ще му даде живот. 

Мъртвото сърце трябва да следва стриктно следната рецепта ако иска да намери цяр от смъртоносната болест:

1. Възпитаване на почит и преклонение пред книгата на Аллах Субханеху ве Теаля - Коран-и Керим, където Аллах Теаля повелява:

“Вярващи са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им и на своя Господар се уповават”. 

(Енфал, 2)

2. Творене на праведни дела. 

Всевишният Аллах повелява:

“Той е, Който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.

 На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. 

Аллах е всезнаещ, премъдър.” 

(Фетх. 4)

3. Общуване и събеседване с праведни мюсюлмани. 

Аллах Теаля повелява:

“И въздържай душата си заедно с онези, които зоват своя Господар сутрин и вечер, 

търсейки Неговото благоволение! 

И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!” 

(Кaхф, 28)

4. Посещение на болници, тъй като състоянието на болните въздейства върху сърцето и му вдъхва живот.

Посещение на гробовете (мезарите). Пратеникът на Аллах Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем) казва:

“Бях ви забранил посещението на гробовете, но ги посещавайте, защото ви напомнят за Ахирета." 

(предаден от Несаи)

6. Отбягване на всякакви грехове 

и прегрешения, 

защото те са една от най-големите причини за жестокост и смъртта на сърцето. 

Аллах Теаля повелява:

„…да, Аллах ги запечата (сърцата) поради тяхното неверие и не вярват, освен малцина.”

Третата група са хората с живи сърца.

Сърца проумяващи, чувстващи, осъзнаващи целта на сътворяването им, величието на Аллах Теаля и жестокото му наказание. 

Сърца, стремящи се да се приближат към Аллах Теаля с вършене на праведни дела 

и избягване на греховете. 

Сърца, горящи от жажда за наградата, 

която Аллах Теаля им е обещал

 и от страх от наказанието Му.

 Сърца, които изцяло са се отдали на Аллах Теаля; 

изпълняват заповедите Му и спазват забраните Му.

 Сърца, които като чуят айет или достоверен хадис казват:

- Чухме и се подчинихме.

И нека Аллах Теаля ни дари с живи и меки сърца, които да ни отведат към вечното щастие в дженнета.