През последните години, т.н. „женски въпрос” стана един от най-актуалните за обществото. Жените бързо разбраха, че пропагандираната от запада „еманципация”не е нищо друго, освен ловко замаскирано подтискане на слабия пол. Всяка нормална жена вижда, че вместо така обещаните привилегии, е принудена да работи на пълен работен ден, а след изморителния труд, трябва да извършва и своите домашни задължения. Феминизмът, така разпространен в страните на запад не сработи и у нас.
Съществува и друга крайност – пълен отказ от образование и участие в обществения живот. В тази връзка се налага да се обърнем към позицията на исляма.
По какъв начин ислямът предлага решение на „женския проблем” в съвременното общество?
Ислямът предлага решение чрез „златната среда”, което идеално съответства на женската природа. Той ясно дава да се разбере, че основната сфера на дейност на жената е семейството, а именно – възпитанието на децата и грижата за съпруга.
Да, ислямът отчита ролята на жената на първо място като майка и съпруга. Тази роля се счита за най-достойна и в никакъв случай не е унизителна, както се опитват да вменяват на запад.
Интересно е да отбележим, че още по времето на Пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, жените са питали: ще имат ли за това, което вършат в къщи същото въздаяние, каквото получават мъжете за работата им извън дома? На това Пророка отговарял , че доброто отношение към съпруга, подкрепата към него и съхраняване целостта на семейството са равностойни на това, което прави мъжа извън дома си.
Сред мъжете има и противници на образоването на жената, считайки, че тя е длъжна да се занимава само с домакинските си задължения. В тази връзка трябва да отворим учебника по ислямско право и да открием главата, посветена на задълженията в дома.
Представители на школите ханафити, шафити, ханбелити считат, че в ангажиментите на жената не влиза приготвянето на храна. Някои мъже имат навик да заобикалят този момент при изучаване законите на исляма. Те казват: „Мисля, че това е задължение на жената”, забравяйки че това съвсем не е дълг, а традиция, към която жената се придържа с радост и доброволно, поради любовта си към съпруга и децата.
Не трябва да забравяме, че необразованата жена съвсем не е за предпочитане! Защо мъжете толкова се страхуват от високообразовани и мислещи жени? Та нали не трябва да забравят, че невежата жена ще възпита невежи деца?!
Майчинството не е единствената роля на мюсюлманката в обществото. Съпругата на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, Айша не е имала деца, но е известна и като „майка на вярващите”. Тя е била един от най-авторитетните източници на ислямски знания, предала е множество хадиси. При нея за съвети са идвали отвсякъде.
Знае се, че един от най-известните ислямски учени – Ибн ел-Хаджер се е учил в Дамаск на хадиси при четирима учители, трима от които са били жени! Наистина това са били велики мюсюлманки! Къде са те сега?!
Има ли жената право на образование и може ли да работи, използвайки своите знания?
Ролята на жената мюсюлманка е съвършено уникална по своята същност: Ислямът е предписал задълженията й както пред Бога, така пред съпруга, децата, семейството, роднините, обществото, дори и към самата нея. Всеки аспект от нейния живот, Аллах е определил с превъзходен ред.
Тя е любяща жена и майка, отговорна пазителка на семейното огнище, загрижена сестра, надежден приятел и партньор. Тя е възпитателка, помощник и съветник.
Едно от най-големите права, които ислямът предоставя на жената, е правото й на образование! Жените проявяват голяма осведоменост по отношение на хадисите. Например Айша, Аллах да е доволен от нея, е предала над 2000 хадиса. При това тя е имала не само религиозно образование, а се е отличавала в поезията, литературата, историята, медицината и други дялове от науката.
Имам аз-Зухри е казал: „Ако сравним знанията на Айша с тези на останалите жени, то нейните ще се окажат повече.” Поради това, сподвижниците на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, казвали: „Когато не ни бе ясен някой хадис, ние се допитвахме да Айша”. В историята има много мюсюлманки, които също се изявявали в науката, при това не само в религиозната.
Каквато и да е ролята на жената – съпруга, майка, сестра, предприемач, работеща извън дома си, на нея са й нужни знания. Стремежът към знания – това не е само нейно право, а задължение на всеки мюсюлманин, било той мъж, или жена. Дори самият Пророк отделял от времето си за обучение на жените и момичетата и ги поощрявал в стремежа им за повече знания.
А кой възпитава мъжете – жената. „Бъдещето на една нация е в ръцете на нейните жени” е казал Балзак. Друг поет е казал: „Майката е училище, което подготвя за живота благородни хора”.
Не е възможно да се възпита силна, многостранно развита личност, ако този, който възпитава не е образован. Всяка майка е длъжна да даде на детето си адекватно възпитание и образование. Ислямските учени в тази връзка казват : „Ако обучаваш мъж – учиш един човек, ако обучаваш жена – учиш цялата нация!”
И така, съвременната жена трябва да бъде грамотна, ерудирана, винаги готова да помогне на мъжа, роднините и особено на децата.
Ислямът гарантира на жената не само това право. Както е казано в Свещения Коран, жената има равни права с мъжа. В исляма жената независимо от това дали е омъжена или не, се счита за човек със собствени права, а не просто като придатък на мъжа, или негово отражение.
Така например, тя има пълното право да се разполага с имуществото си и след като се омъжи! Обърнете внимание, че ислямът е дал тези права на жената преди повече от 1400 години! Римското законодателство, дори английското до 19 в. не давали право на жената да владее и се разпорежда със своята собственост. Цялото й имущество отивало за ползване от мъжа. За да получи право на образование и работа е било необходимо да се бори столетия!
Жената в ислямския призив
За да може жената да оцени това, което й е дал ислямът, е необходимо знанията за тази универсална религия да достигнат до всеки един от нас. Това ще стане възможно с помощта на призива.
Призивът към религията на Аллах /дауа/ е дълг на всеки мюсюлманин. Той се явява като един вид преклонение и проява на покорност пред Аллах. Призивът не се ограничава с лекции и уроци, които са способни да дават само учените, и то не всички.
Всяка мюсюлманка може да стане призоваваща към Аллах – със своето поведение, с отношението към околните, с начина на обличане, със своите знания, които предава на другите; с търпението и надеждата за въздаяние от Аллах; когато призовава към одобряваното и устоява на порицаваното чрез всички позволени от ислямското законодателство /шериа/ средства.
При това, тя може да го прави от дома си или посредством институция, докато работи или се учи…
Един ислямски шейх бил в мюсюлманска страна. Когато минал покрай учебна сграда попитал: ”А кой се учи в тези заведения?” Отговорили му: „Момчета”. Той попитал: „А има ли училище за девойки?”. „О, не, не, шейх. Колкото повече знаят, толкова повече проблеми ще имаме”. „Чакайте!” – казал шейха.” Що за религия е това? За какво говорите? Аллах се обръща винаги към нас така: О вие, които повярвахте… т.е, Той се обръща и към мъжете и към жените. Всеки айят или хадис се отнася както за мъжа, така и за жената. И когато Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: „Знанието е фард” /Знанието е задължение/, той е имал в предвид всички мюсюлмани, включително жените”.
Повишавайки нивото на вярата и знанията си, жените допринасят за духовното развитие на подрастващите. Нали именно жената се явява първото училище за всяко дете! Нали тя – праведната жена, е която отговаря за дома и децата, в отсъствието на мъжа!
Възпитанието на децата започва с възпитание на самите себе си. А възпитанието на самите нас не е възможно без знание и мъдрост. Аллах Всевишния е повелил: „Кажи:„Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора…” /Свещен Коран, 39:9/
Създаване на образователни мюсюлмански учреждения
За мюсюлманското общество у нас настъпи момент, в който трябва да се замислим за създаването на предучилищни и общообразователни учреждения за нашите деца. Училището, като мюсюлманско учебно заведение, трябва да постави пред себе си качествено нови задачи:
* да даде на децата пълноценно основно образование, отговарящо на държавните стандарти,
* да даде задълбочени знания и представа за ислямската история, култура, литература, арабски език, ислямски традиции,
* да отдели особено внимане на духовно-нравственото възпитание на учащите в духа на ислямското благочестие и нравственост,
* да отдели време за работа с родителите, за запознаването им с основите на религията, основите на ислямския морал, семейните отношения и пр.
В тази връзка е необходимо да се разработи специална методика на преподаване в ислямското училище, а също и програма, по която да се учат децата. Разбира се, ясно е, че да се създаде специализирано училище за нашите деца съвсем не е лека работа. За осъществяването й е нужно много време – това няма да стане за месец, дори не и за година. Ние обаче сме убедени, че за да израстне здраво и силно дърво на знанието, за него е нужно да подготвим почвата и да посеем в нея малко семенце.
Ние сме строители на нашата общност, работещи за бъдещето на уммата. Не трябва да се отказваме от плановете и мислите за благоустройство на света, докато технически не се съберат всички средства за осъществяване на замисъла. Трябва да помним, че средствата растат, заедно със съзиданието.
Надяваме се, че състоянието на образованието на мюсюлманите скоро ще се подобри и ние ще можем да водим децата си в училище без страх за тяхното възпитание. Надяваме се още, че мъжете ще обърнат внимание на проблема и няма да го оставят за решаване само на крехките женски плещи.
Иска ни се също, масовото мюсюлманско съзнание да се утвърди така, че за всички да стане ясно – образованието на жените не е по-маловажно от това на мъжете! Майката е главният възпитател на детето, който полага основите на новата личност. А ако строителят е неквалифициран, то и основите на сградата, която изгражда ще бъдат слаби. Това, в края на краищата, ще доведе до разрушение.
Жените съзнават своята отговорност към мъжете и децата, така че – помогнете им да станат по-образовани! Поддържайте ги в провежданите от тях мероприятия! А те, разбира се, ще положат всички усилия, иншаАллах, за да възпитат здраво, образовано и адекватно на времето, в което живеем поколение!
Съществува и друга крайност – пълен отказ от образование и участие в обществения живот. В тази връзка се налага да се обърнем към позицията на исляма.
По какъв начин ислямът предлага решение на „женския проблем” в съвременното общество?
Ислямът предлага решение чрез „златната среда”, което идеално съответства на женската природа. Той ясно дава да се разбере, че основната сфера на дейност на жената е семейството, а именно – възпитанието на децата и грижата за съпруга.
Да, ислямът отчита ролята на жената на първо място като майка и съпруга. Тази роля се счита за най-достойна и в никакъв случай не е унизителна, както се опитват да вменяват на запад.
Интересно е да отбележим, че още по времето на Пророка Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, жените са питали: ще имат ли за това, което вършат в къщи същото въздаяние, каквото получават мъжете за работата им извън дома? На това Пророка отговарял , че доброто отношение към съпруга, подкрепата към него и съхраняване целостта на семейството са равностойни на това, което прави мъжа извън дома си.
Сред мъжете има и противници на образоването на жената, считайки, че тя е длъжна да се занимава само с домакинските си задължения. В тази връзка трябва да отворим учебника по ислямско право и да открием главата, посветена на задълженията в дома.
Представители на школите ханафити, шафити, ханбелити считат, че в ангажиментите на жената не влиза приготвянето на храна. Някои мъже имат навик да заобикалят този момент при изучаване законите на исляма. Те казват: „Мисля, че това е задължение на жената”, забравяйки че това съвсем не е дълг, а традиция, към която жената се придържа с радост и доброволно, поради любовта си към съпруга и децата.
Не трябва да забравяме, че необразованата жена съвсем не е за предпочитане! Защо мъжете толкова се страхуват от високообразовани и мислещи жени? Та нали не трябва да забравят, че невежата жена ще възпита невежи деца?!
Майчинството не е единствената роля на мюсюлманката в обществото. Съпругата на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, Айша не е имала деца, но е известна и като „майка на вярващите”. Тя е била един от най-авторитетните източници на ислямски знания, предала е множество хадиси. При нея за съвети са идвали отвсякъде.
Знае се, че един от най-известните ислямски учени – Ибн ел-Хаджер се е учил в Дамаск на хадиси при четирима учители, трима от които са били жени! Наистина това са били велики мюсюлманки! Къде са те сега?!
Има ли жената право на образование и може ли да работи, използвайки своите знания?
Ролята на жената мюсюлманка е съвършено уникална по своята същност: Ислямът е предписал задълженията й както пред Бога, така пред съпруга, децата, семейството, роднините, обществото, дори и към самата нея. Всеки аспект от нейния живот, Аллах е определил с превъзходен ред.
Тя е любяща жена и майка, отговорна пазителка на семейното огнище, загрижена сестра, надежден приятел и партньор. Тя е възпитателка, помощник и съветник.
Едно от най-големите права, които ислямът предоставя на жената, е правото й на образование! Жените проявяват голяма осведоменост по отношение на хадисите. Например Айша, Аллах да е доволен от нея, е предала над 2000 хадиса. При това тя е имала не само религиозно образование, а се е отличавала в поезията, литературата, историята, медицината и други дялове от науката.
Имам аз-Зухри е казал: „Ако сравним знанията на Айша с тези на останалите жени, то нейните ще се окажат повече.” Поради това, сподвижниците на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, казвали: „Когато не ни бе ясен някой хадис, ние се допитвахме да Айша”. В историята има много мюсюлманки, които също се изявявали в науката, при това не само в религиозната.
Каквато и да е ролята на жената – съпруга, майка, сестра, предприемач, работеща извън дома си, на нея са й нужни знания. Стремежът към знания – това не е само нейно право, а задължение на всеки мюсюлманин, било той мъж, или жена. Дори самият Пророк отделял от времето си за обучение на жените и момичетата и ги поощрявал в стремежа им за повече знания.
А кой възпитава мъжете – жената. „Бъдещето на една нация е в ръцете на нейните жени” е казал Балзак. Друг поет е казал: „Майката е училище, което подготвя за живота благородни хора”.
Не е възможно да се възпита силна, многостранно развита личност, ако този, който възпитава не е образован. Всяка майка е длъжна да даде на детето си адекватно възпитание и образование. Ислямските учени в тази връзка казват : „Ако обучаваш мъж – учиш един човек, ако обучаваш жена – учиш цялата нация!”
И така, съвременната жена трябва да бъде грамотна, ерудирана, винаги готова да помогне на мъжа, роднините и особено на децата.
Ислямът гарантира на жената не само това право. Както е казано в Свещения Коран, жената има равни права с мъжа. В исляма жената независимо от това дали е омъжена или не, се счита за човек със собствени права, а не просто като придатък на мъжа, или негово отражение.
Така например, тя има пълното право да се разполага с имуществото си и след като се омъжи! Обърнете внимание, че ислямът е дал тези права на жената преди повече от 1400 години! Римското законодателство, дори английското до 19 в. не давали право на жената да владее и се разпорежда със своята собственост. Цялото й имущество отивало за ползване от мъжа. За да получи право на образование и работа е било необходимо да се бори столетия!
Жената в ислямския призив
За да може жената да оцени това, което й е дал ислямът, е необходимо знанията за тази универсална религия да достигнат до всеки един от нас. Това ще стане възможно с помощта на призива.
Призивът към религията на Аллах /дауа/ е дълг на всеки мюсюлманин. Той се явява като един вид преклонение и проява на покорност пред Аллах. Призивът не се ограничава с лекции и уроци, които са способни да дават само учените, и то не всички.
Всяка мюсюлманка може да стане призоваваща към Аллах – със своето поведение, с отношението към околните, с начина на обличане, със своите знания, които предава на другите; с търпението и надеждата за въздаяние от Аллах; когато призовава към одобряваното и устоява на порицаваното чрез всички позволени от ислямското законодателство /шериа/ средства.
При това, тя може да го прави от дома си или посредством институция, докато работи или се учи…
Един ислямски шейх бил в мюсюлманска страна. Когато минал покрай учебна сграда попитал: ”А кой се учи в тези заведения?” Отговорили му: „Момчета”. Той попитал: „А има ли училище за девойки?”. „О, не, не, шейх. Колкото повече знаят, толкова повече проблеми ще имаме”. „Чакайте!” – казал шейха.” Що за религия е това? За какво говорите? Аллах се обръща винаги към нас така: О вие, които повярвахте… т.е, Той се обръща и към мъжете и към жените. Всеки айят или хадис се отнася както за мъжа, така и за жената. И когато Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: „Знанието е фард” /Знанието е задължение/, той е имал в предвид всички мюсюлмани, включително жените”.
Повишавайки нивото на вярата и знанията си, жените допринасят за духовното развитие на подрастващите. Нали именно жената се явява първото училище за всяко дете! Нали тя – праведната жена, е която отговаря за дома и децата, в отсъствието на мъжа!
Възпитанието на децата започва с възпитание на самите себе си. А възпитанието на самите нас не е възможно без знание и мъдрост. Аллах Всевишния е повелил: „Кажи:„Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора…” /Свещен Коран, 39:9/
Създаване на образователни мюсюлмански учреждения
За мюсюлманското общество у нас настъпи момент, в който трябва да се замислим за създаването на предучилищни и общообразователни учреждения за нашите деца. Училището, като мюсюлманско учебно заведение, трябва да постави пред себе си качествено нови задачи:
* да даде на децата пълноценно основно образование, отговарящо на държавните стандарти,
* да даде задълбочени знания и представа за ислямската история, култура, литература, арабски език, ислямски традиции,
* да отдели особено внимане на духовно-нравственото възпитание на учащите в духа на ислямското благочестие и нравственост,
* да отдели време за работа с родителите, за запознаването им с основите на религията, основите на ислямския морал, семейните отношения и пр.
В тази връзка е необходимо да се разработи специална методика на преподаване в ислямското училище, а също и програма, по която да се учат децата. Разбира се, ясно е, че да се създаде специализирано училище за нашите деца съвсем не е лека работа. За осъществяването й е нужно много време – това няма да стане за месец, дори не и за година. Ние обаче сме убедени, че за да израстне здраво и силно дърво на знанието, за него е нужно да подготвим почвата и да посеем в нея малко семенце.
Ние сме строители на нашата общност, работещи за бъдещето на уммата. Не трябва да се отказваме от плановете и мислите за благоустройство на света, докато технически не се съберат всички средства за осъществяване на замисъла. Трябва да помним, че средствата растат, заедно със съзиданието.
Надяваме се, че състоянието на образованието на мюсюлманите скоро ще се подобри и ние ще можем да водим децата си в училище без страх за тяхното възпитание. Надяваме се още, че мъжете ще обърнат внимание на проблема и няма да го оставят за решаване само на крехките женски плещи.
Иска ни се също, масовото мюсюлманско съзнание да се утвърди така, че за всички да стане ясно – образованието на жените не е по-маловажно от това на мъжете! Майката е главният възпитател на детето, който полага основите на новата личност. А ако строителят е неквалифициран, то и основите на сградата, която изгражда ще бъдат слаби. Това, в края на краищата, ще доведе до разрушение.
Жените съзнават своята отговорност към мъжете и децата, така че – помогнете им да станат по-образовани! Поддържайте ги в провежданите от тях мероприятия! А те, разбира се, ще положат всички усилия, иншаАллах, за да възпитат здраво, образовано и адекватно на времето, в което живеем поколение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар