ПОСТАНОВЛЕНИЯ ЗА ЖЕНИТБАТА

Съгласно ислямските норми женитбата е желателна и препоръчителна (мандуб), защото е от сунната на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

В хадис, предаден от Ал-Бухари и Муслим с първоизточник Анас ибн Малик (Аллах да е доволен от него) cе казва:

 “Група от трима мъже дошлa при съпругите на Пророка

 (Аллах да e доволен от тях), за да ги питат за богослужението на Пророка

 (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

 А когато били известени, сторило им се малко за тях и рекли

(1):

 “Къде ще се сравняваме ние c Пратеника на Аллах

(Аллах да го благослови и с мир да го дари)?

Аллах му опрости и отминалите и оставащите грехове”.

Единият от тях рекъл:

“ Аз ще извършвам молитва пo цели нощи”.

Вторият  рекъл:

 “Аз ще говея и няма да се храня”. 

 А третият:

 “Аз ще страня от жените и няма да се женя”.

След това при тях дошъл Пратеника на Аллах и ги попитал: “Вие ли сте казали така и така!? 

  Що се отнася до мен, кълна се в Аллах, аз съм най-богобоязливият и най-набожният сред вас, но аз  се моля и спя, говея и се храня, и се женя.

Този, който отхвърли моя път, не е от мен.”

     Изразът на Пророка

 (Аллах да го благослови и с мир да го дари): 

  “Който отхвърля моя път ” означава:

който се откаже от моето учение и не прави това, което аз правя “не е от мен”, т.е. не е от истинските вярващи, защото наказва себе си с нещо, което не му е повелено и се обременява с ненужно затруднение и безпокойство.

     Относно значението на този израз също e казано:

"За онзи, който не изпълни наставлението и учението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) считайки, че извършваното от него богослужение е по-правилно от това на Пратеникa на Аллах

(Аллах да го благослови и с мир да го дари),

 смисълът на израза “не е  от мен” означава "не е от моята вяра", тъй като подобна убеденост води до неверие."

     Препоръчителният характер на постановлението за женитбата се отнася за онзи, който е  уравновесен и ако не се ожени, не се страхува, че ще попадне в прелюбодеяние и може да понесе тежестта на женитбата и отговорностите й.

     Но за онзи, който се страхува, че ако не се ожени, ще попадне в прелюбодеяние, тя е задължителна (уаджиб). Това се отнася и за човека, който може да се откаже от прелюбодеянието единствено чрез женитбата.

За повече информация вижте източниците по мюсюлманско обредно право (фикх).

 (1)  Този израз на сподвижниците е обяснение на предположението им, те сякаш казват:

 “Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

   не се нуждае от много  богослужение, защото греховете му са опростени, но ние не сме като него в това отношение - ние ще бъдем наказани за греховете си, затова нека увеличим делата си.