Жените са придобили достолепие и уважение благодарение на Исляма, открили са дълго жадуваните през цялата човешка история покой и щастие.
Ислямското правосъдие е отменило крайното разделение в отношенията между мъжа и жената, постановило е пълно равноправие и хармония между двата пола.
Според Исляма, и жената и мъжът, от гледна точка на положението им на слуги на Аллах, са напълно равноправни.
(„Сурата Худжурат”, стр. 13; „Сурата Ниса”, стр. 1) Както е казал нашият Пророк:
„Както зъбците на гребена са равни помежду си, така са равни помежду си и мъжът, и жената”.
След това леко въведение, нека да преминем към някои порядки, отменени в полза на жените и някои от правата, които то им е предоставило.
1. Някои порядки, които са отменени в полза на жените:
Според много от религиите, възникнали преди Исляма, жената е била прокълната и това разбиране е отхвърлено от мюсюлманската религия.
Ислямът строго забранява изпълнението на една от традициите, предавана поради невежество, при която младите момичета били заравяни живи под земята.
Пророкът Мохамед е наредил:
„Няма нищо, в което да се съдържа прокоба”, като по този начин е премахнал поверието, че жената носи нещастие.
На мъжете е заповядал към жените да проявяват голяма обич, състрадание и почит.
Остро заклеймил чувството на отвращение към младите момичета. Заповядал:
„Когато правите подаръци, спазвайте правата на всички и недейте да ги делите!
Ако трябваше да избирам – бих поставил момичетата на по-високо място!” и засипал младите девойки с хвалебствия.
Когато един човек Го попитал кой е достоен за по-голяма почит, Той повторил трикратно „Родната ти майка”, а на четвъртия път добавил: „Баща ти”.
2. Някои права, предоставени на жените:
Правото и задължението са двама неделими братя. Ако има право, значи има и задължение.
Ислямското правосъдие, което още от своето начало приема правата и свободите на жените и остро осъжда тяхното принизяване, наред с това им приписва и някои задължения.
Ние, без да ги изреждаме, само ще споменем думите, които заемат място в обръщението на Светия Пророк, изречени по време на Прощалния Хадж пред повече от 130.000 души, където той засяга въпроса за жените:
„Хей, люде, хей, вие, вярващи мюсюлмани, завещавам ви да бъдете благосклонни в отношенията си с жените.
Те са вашите житейски спътнички.
С помощта на тези жени, които са ви предадени от Аллах, вие свивате семейното си гнездо.
Както вие имате права над тях, така също и те имат права над вас.
Най-важният ви дълг е да живеете в сговор с тях.
Хей, люде, разбрахте ли добре какво искам да ви кажа с тези думи?”.
След това обобщение, нека да разгледаме накратко правата, които са предоставени на жените според ислямското правосъдие:
Правото на издръжка: мъжът е носи отговорност за осигуряването на издръжката на жена си и родените от нея свои деца.
Казано иначе, жената може да предяви претенции към мъжа си за издръжката на децата им.
Според ислямското правосъдие, мъжът е длъжен да осигури прехраната, облеклото, жилището и наемането на прислуга на своята съпруга.
Жената не може да бъде принудена да поеме част от семейните разходи – прехраната и облеклото на жената и децата са задължение на мъжа.
Правото на възможност за действие:
Според ислямското правосъдие, жената притежава всички права за действие.
Та притежава абсолютните права върху притежаваните от нея вещи.
Тя може да учреди и придобие всякакви вещни права.
Освен това, възпитанието на сина до навършването на седемгодишна възраст и на момичето – до встъпването му в брак, се присъждат на майката.
Право на наследство:
За разлика от почти всички предишни правосъдни системи, ислямското правосъдие предоставя на жените правото на наследство и онаследяване.
След всичко изложено дотук, следва да отбележим, че въпреки притежаването на тези права от жените, все пак глава на семейството си остава мъжът.
Същият принцип лежи и в основата на съвременната класическа правосъдна система.
Възприемането на този факт, както впрочем твърдят някои юристи, не означава, че това е всъщност признаването на различията между мъжа и жената.
Ислямското правосъдие е отменило крайното разделение в отношенията между мъжа и жената, постановило е пълно равноправие и хармония между двата пола.
Според Исляма, и жената и мъжът, от гледна точка на положението им на слуги на Аллах, са напълно равноправни.
(„Сурата Худжурат”, стр. 13; „Сурата Ниса”, стр. 1) Както е казал нашият Пророк:
„Както зъбците на гребена са равни помежду си, така са равни помежду си и мъжът, и жената”.
След това леко въведение, нека да преминем към някои порядки, отменени в полза на жените и някои от правата, които то им е предоставило.
1. Някои порядки, които са отменени в полза на жените:
Според много от религиите, възникнали преди Исляма, жената е била прокълната и това разбиране е отхвърлено от мюсюлманската религия.
Ислямът строго забранява изпълнението на една от традициите, предавана поради невежество, при която младите момичета били заравяни живи под земята.
Пророкът Мохамед е наредил:
„Няма нищо, в което да се съдържа прокоба”, като по този начин е премахнал поверието, че жената носи нещастие.
На мъжете е заповядал към жените да проявяват голяма обич, състрадание и почит.
Остро заклеймил чувството на отвращение към младите момичета. Заповядал:
„Когато правите подаръци, спазвайте правата на всички и недейте да ги делите!
Ако трябваше да избирам – бих поставил момичетата на по-високо място!” и засипал младите девойки с хвалебствия.
Когато един човек Го попитал кой е достоен за по-голяма почит, Той повторил трикратно „Родната ти майка”, а на четвъртия път добавил: „Баща ти”.
2. Някои права, предоставени на жените:
Правото и задължението са двама неделими братя. Ако има право, значи има и задължение.
Ислямското правосъдие, което още от своето начало приема правата и свободите на жените и остро осъжда тяхното принизяване, наред с това им приписва и някои задължения.
Ние, без да ги изреждаме, само ще споменем думите, които заемат място в обръщението на Светия Пророк, изречени по време на Прощалния Хадж пред повече от 130.000 души, където той засяга въпроса за жените:
„Хей, люде, хей, вие, вярващи мюсюлмани, завещавам ви да бъдете благосклонни в отношенията си с жените.
Те са вашите житейски спътнички.
С помощта на тези жени, които са ви предадени от Аллах, вие свивате семейното си гнездо.
Както вие имате права над тях, така също и те имат права над вас.
Най-важният ви дълг е да живеете в сговор с тях.
Хей, люде, разбрахте ли добре какво искам да ви кажа с тези думи?”.
След това обобщение, нека да разгледаме накратко правата, които са предоставени на жените според ислямското правосъдие:
Правото на издръжка: мъжът е носи отговорност за осигуряването на издръжката на жена си и родените от нея свои деца.
Казано иначе, жената може да предяви претенции към мъжа си за издръжката на децата им.
Според ислямското правосъдие, мъжът е длъжен да осигури прехраната, облеклото, жилището и наемането на прислуга на своята съпруга.
Жената не може да бъде принудена да поеме част от семейните разходи – прехраната и облеклото на жената и децата са задължение на мъжа.
Правото на възможност за действие:
Според ислямското правосъдие, жената притежава всички права за действие.
Та притежава абсолютните права върху притежаваните от нея вещи.
Тя може да учреди и придобие всякакви вещни права.
Освен това, възпитанието на сина до навършването на седемгодишна възраст и на момичето – до встъпването му в брак, се присъждат на майката.
Право на наследство:
За разлика от почти всички предишни правосъдни системи, ислямското правосъдие предоставя на жените правото на наследство и онаследяване.
След всичко изложено дотук, следва да отбележим, че въпреки притежаването на тези права от жените, все пак глава на семейството си остава мъжът.
Същият принцип лежи и в основата на съвременната класическа правосъдна система.
Възприемането на този факт, както впрочем твърдят някои юристи, не означава, че това е всъщност признаването на различията между мъжа и жената.
Няма коментари:
Публикуване на коментар