Те са жени, които са взели за пример честитите съпруги на Расулюллах
(салляллаху алейхи уе селлем).
За една такава жена, която би могла да бъде пример за вярващите разказва Абдуллах бин Мубарак:
Една година възнамерих да отида на Хадж. Приготвих се и поех на път с една група,
но по едно време изостанах от нея,
за да извърша молитва.
Когато свърших, се качих на своята камила и продължих пътуването си.
Вървейки застигнах сама жена, която вървеше пеш крачейки бавно.
На главата и върху себе си имаше едно черно покривало.
Аз предположих, че е изостанала от групата си поради някаква нужда или пречка, затова се приближих към нея,
за да я попитам как се чувства.
- Есселяму алейкум, о жено!
– казах и аз.
- Уа алейкумус селям, о раб на Аллах!
– отвърна ми тя и продължи с 58 айет от сура Ясин:
- “Селям – слово от милосърдния Господ."
- Нека Всевишния Аллах да бъде с теб! Останала си сама в тази пустиня, къде отиваш?
- “Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител” – рече ми тя цитирайки 186 айет от сура Ал-Араф.
Така разбрах, че е объркала пътя.
Тогава я попитах:
- От къде идваш и къде отиваш?
А тя ми отговори цитирайки 1 айет от
сура Ал-Исра:
- “Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия
(Месджиди Харам) до най-далечната джамия (Месджиди Акса),
околностите на която Ние благословихме,
за да му покажем от Нашите знамения."
Така аз разбрах, че идва от Мекка и отива към Кудс.
- Имаш ли какво да ядеш и пиеш? -попитах аз.
Тя ми отговори цитирайки 79 айет от сура Аш-Шуара:
- “Той е, Който ме храни, и ми дава да пия.”
Така разбрах, че при себе си няма храна и вода.
- С какво вземаш уду (абдест)? – попитах аз.
- “Ако не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си” – отговори ми тя цитирайки 6 айет от сура Ал-Маида.
Така разбрах, че се моли с тайаммум.
Помислих си да и предложа нещо за ядене, затова и казах:
- Ако ти дам нещо за ядене ще хапнеш ли?
- “Довършете говеенето до нощта"
– бе отговора и цитирайки 187 айет от сура Ал-Бакара.
Така разбрах, че тя говее.
Тогава я попитах:
- Сега не е месец Рамадан, защо говееш при тези трудни условия?
Тя ми отговори цитирайки 158 айет от сура Ал-Бакара:
- “А който прави добро и по своя воля
– Аллах е въздаващ, всезнаещ."
Така разбрах, че говее допълнително.
Започна да ми изглежда много странно,
че каквото и да я запитах тя ми отговаряше с цитат от Свещения Коран.
Затова реших да я попитам за причината:
- Защо не говориш като мен, а винаги отговаряш с айети от Коран-и Керим?
А тя отново ми отговори не нарушавайки своя обичай с 17-18 айет от сура Каф:
- "Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума,
без да има готов надзорник при него."
- От кой род си? – попитах.
Тя ми отговори цитирайки 36 айет от сура Ал-Исра:
- “И не следвай онова, което не знаеш!
И слухът, и зрението, и сърцето – за всички тях ще бъде питано.”
Значи тя не искаше да знам от кой род е, затова аз и се извиних:
- Извинявай сгреших, прости ми!
- “Няма укор днес към вас.
Аллах да ви опрости” – бе нейният отговор цитирайки 92 айет от сура Юсуф.
Съжалих я, че толкова дни е вървяла пеш и бе изморена.
Затова пожелах да я кача на камилата си:
- Не желаеш ли да те кача на своята камила, за да настигнеш час по-скоро групата си?
- “Каквото и добро да сторите,
Аллах го знае” – каза тя цитирайки 215 айет от сура Ал-Бакара.
Навярно по този начин искаше да ми благодари за предложението ми.
Хванах камилата и я обърнах пред нея и казах:
- Ела, качи се.
- “Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си!” – каза тя цитирайки 30 айет от сура Ан-Нур.
Така тя ми напомняше да не я гледам. Обърнах лицето си на другата страна, отдръпнах се и казах:
- Ела, качи се!
Тя стана и тъкмо да се качи на камилата, дрехата и се закачи на седлото и се разкъса. Тя се натъжи от случилото се, но се утеши цитирайки 30 айет от сура Аш-Шура:
- “Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили.”
Аз хванах по-здраво камилата и тя успя да се качи на нея, тогава отправи дуа цитирайки 13-14 айет от сура Аз-Зухруф:
- “Пречист е Онзи, Който ни подчини това!
Ние сме неспособни за това.
При нашия Господ ще се завърнем.”
Дърпайки поводите на камилата поехме на път...
По едно време вървях доста бързо и си пеех на доста висок глас.
Тогава тя ме предупреди цитирайки 19 айет от сура Лукман:
- “И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас!”
После започнах да се движа по-бавно.
Но пак не можах да мълча а си казвах стихове, които знаех.
И тя пак ми отправи предупреждение цитирайки 20 айет от сура Ал-Муземмил:
- “Четете колкото можете от Корана!”
Останах много доволен от това, че тя ми напомни да чета от Корана, затова казах:
- Ти разтвори за мен вратите на голямо добро!
А тя ми отвърна цитирайки 7 айет от сура Али Имран:
- “Но само разумните се поучават.”
Така вървяхме доста време без да беседваме, но аз наруших мълчанието с въпроса:
- О, жено!
В групата имаш ли съпруг?
Тя ми отговори цитирайки 101 айет от сура Ал-Маиде:
- “О, вярващи, не питайте за неща,
които, ако ви бъдат разкрити ще ви навредят!”
След това вече не я питах за нищо.
Вървяхме мълчешком...
Когато приближихме до групата я попитах:
- Имаш ли някой близък в групата?
Отговорът и беше цитат на 46 айет от сура Ал-Кехф:
- “Имотите и децата са украсата на земния живот.”
Така разбрах, че в групата има синове.
- Каква длъжност заемат? – попитах аз.
Тя ми отговори цитирайки 16 айет от сура Ан-Нахл:
- “И по звездите се насочват.”
Така разбрах, че те са водачи на групата.
Когато пристигнахме до мястото, където бе отседнала групата попитах:
- Как се казват синовете ти?
А тя отново отговори с цитати от Корана:
- “Аллах прие Ибрахим за приятел.”
(Ан-Ниса : 125)
“Аллах говори пряко на Муса.”
(Ан-Ниса : 164)
“О, Яхя, придържай се здраво към Писанието!"
(Мериам: 12)
Така научих техните имена и се провикнах към групата:
- Ибрахим, Муса, Яхя!...
След малко дойдоха трима яки мъже.
Те отидоха при майка си и я свалиха от камилата.
Когато жената слезе от камилата повели на синовете си цитирайки 19 айет от сура Ал-Кехф:
- "Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея."
Веднага след това един от синовете отиде в града и донесе от там храна и питие.
Поканиха и мен в тяхната палатка и сложиха трапезата...
Жената си почиваше в един ъгъл на палатката и се обърна към мен цитирайки 24 айет от сура Ал-Хакка:
- “Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!”
Но аз преди всичко бях много любопитен да науча отговора за това необикновено положение на тази добра жена!
Затова казах:
- Ако не ми кажете защо майка ви цитира винаги айети от Коран-и Керим,
аз не ще ям от вашата храна!...
Тогава най-големият измежду тях рече:
- Майка ни е в това положение от 40 години. Независимо с кого говори, дори и с нас, не изрича ни дума извън Коран-и Керим, от страх да не изговори нещо погрешно и да попадне в грях...
След като ме нагостиха се разделих с тях, получавайки благословия от тази честита жена.
През живота си за първи път срещах такова нещо, което напълно ме изуми!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар