Какъвто и смисъл хората да влагат в брака, Ислямът го разглежда като “твърд обет”(мисак гализ), дълг в най-пълния смисъл на думата. Това е дълг към самия живот, към обществото и към достойното, смислено оцеляване на човешката раса. Това е дълг,който партньорите в брака поемат както един пред друг, така и пред Аллах. Това е такъв дълг, който им дава възможност да намерят взаимно упование, самореализация,любов и мир, състрадание и искреност, благополучие и надежда. Всичко това е така,защото при Исляма бракът се разглежда първо и най-вече като праведно дело, акт на отговорност и посвещаване. Сексуалният контрол може да бъде морален триумф,възпроизводството на рода социална необходимост, доброто здраве състояние на интелектуално задоволство. Тези стойности и цели на брака биха имали особено
значение, и още по-голяма сила,ако се разглеждат и като религиозни задължения,а това е основното значение на брака при Исляма.
О, хора, бойте се от своя Господ,
Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
И бойте се от Аллах,с Чието име се умолявате един друг,и от[прекъсване на] кръвните родства!Наистина Аллах ви наблюдава.
[4: 1]
И от Неговите знамения е,че сътвори за вас съпруги от самите вас,за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Дори в най-трудните периоди на брачния живот Аллах повелява на мъжа и жената да
бъдат добри един към друг, наистина благодетелни помежду си, да служат на Аллах и
да му се покоряват.
Струва си да се отбележи, че ислямските постановки за брака се прилагат еднакво и
за мъжете, и за жените. Например, ако безбрачието не се препоръчва за мъжете, то не
се препоръчва също и за жените. Това е признание, че женските потребности са
еднакво законни и им се отделя сериозно внимание. Всъщност най-малкият фактор на
брака при Исляма са икономическите съображения, колкото и важни да са те. Пророкът е казал, че една жена обикновено се търси като съпруга заради нейното богатство,
красота, знатността на нейния род или религиозните качества, но благословен и
щастлив е онзи, който избира своята спътница заради благочестието преди всичко друго. Всевишния Аллах повелява в Корана:
И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви!
Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат.Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:32]
От друга страна, какъвто сватбен подарък мъжът даде на бъдещата си жена, той и
принадлежи.
Нейна собственост е и всичко, което и е принадлежало преди сватбата или е получила след нея.
Между съпрузи и съпруги няма задължителна обща собственост върху имуществото.
Нещо повече, съпругът е онзи, който е отговорен за поддържането и икономическата стабилност на семейството.
Той дори трябва да осигурява на жена си помощта и услугите, на които е била свикнала преди брака, и според някои учени тя няма законно задължение да върши домакинската работа, въпреки че може да прави това и обикновено го прави
значение, и още по-голяма сила,ако се разглеждат и като религиозни задължения,а това е основното значение на брака при Исляма.
О, хора, бойте се от своя Господ,
Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.
И бойте се от Аллах,с Чието име се умолявате един друг,и от[прекъсване на] кръвните родства!Наистина Аллах ви наблюдава.
[4: 1]
И от Неговите знамения е,че сътвори за вас съпруги от самите вас,за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост.В това има знамения за хора мислещи.
[30: 21]
Дори в най-трудните периоди на брачния живот Аллах повелява на мъжа и жената да
бъдат добри един към друг, наистина благодетелни помежду си, да служат на Аллах и
да му се покоряват.
Струва си да се отбележи, че ислямските постановки за брака се прилагат еднакво и
за мъжете, и за жените. Например, ако безбрачието не се препоръчва за мъжете, то не
се препоръчва също и за жените. Това е признание, че женските потребности са
еднакво законни и им се отделя сериозно внимание. Всъщност най-малкият фактор на
брака при Исляма са икономическите съображения, колкото и важни да са те. Пророкът е казал, че една жена обикновено се търси като съпруга заради нейното богатство,
красота, знатността на нейния род или религиозните качества, но благословен и
щастлив е онзи, който избира своята спътница заради благочестието преди всичко друго. Всевишния Аллах повелява в Корана:
И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви!
Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат.Аллах е прещедър, всезнаещ.
[24:32]
От друга страна, какъвто сватбен подарък мъжът даде на бъдещата си жена, той и
принадлежи.
Нейна собственост е и всичко, което и е принадлежало преди сватбата или е получила след нея.
Между съпрузи и съпруги няма задължителна обща собственост върху имуществото.
Нещо повече, съпругът е онзи, който е отговорен за поддържането и икономическата стабилност на семейството.
Той дори трябва да осигурява на жена си помощта и услугите, на които е била свикнала преди брака, и според някои учени тя няма законно задължение да върши домакинската работа, въпреки че може да прави това и обикновено го прави
Няма коментари:
Публикуване на коментар