Семейният живот

Има много определения и характеристики на семейството.

 За нашата цел ние ще приемем следното опростено определение: семейството е социална група от хора,свързани чрез кръвни или родствени връзки.
Семейните връзки налагат взаимно зачитане на предписаните от религията права и задължения, които се регламентират от закона и се спазват от членовете на групата.
Съответно, членовете на семейството имат определени взаимни задължения. 

Те се свеждат до наследството и взаимното съветване, отглеждането на децата, грижите за възрастните и полагането на максимални усилия за поддържане на мир в семейството.
Както ясно проличава, основа на семейството в Исляма са кръвните връзки и семейните задължения. 

Осиновяването, извънбрачните връзки, тайните сексуални отношения, “пробните” бракове противоречат на ислямските представи за семейство.
Ислямът изгражда семейството върху здрави основи, способни да осигурят неговото съществуване, истинска сигурност и зряла обич. 

Основите на семейството при Исляма трябва да бъдат толкова твърди и естествени, че да подхранват искрената взаимност на чувствата и да носят морално удовлетворение. 

Ислямът признава, че няма по-естествена връзка от кръвната и по-цялостен модел на сексуална интимност от онзи, при който са събрани нравствеността и удоволствието.
Ислямът признава религиозната добродетел, социалната необходимост и моралните предимства на брака. 

Нормалната линия на поведение за всеки мюсюлманин е да се насочи към създаване на свое семейство. 

Бракът и семейството заемат централно място в ислямското учение. 

Много изказвания на Пророка подчертават, че когато мюсюлманинът се жени, той завършва половината от своята религия, затова нека мисли за Аллах и да внимава за другата половина.
Мюсюлманските учени тълкуват това, като казват, че бракът е религиозно задължение, морална крепост и социален дълг. 

Той трябва да бъде изпълнен,но както всички други задължения в Исляма,той се предписва само на онези,които могат да поемат съответните отговорности.