Забранените части на тялото за мъжът и жената в исляма

Забранените части на тялото  за мъжът и жената в исляма

Между съпруга и съпругата няма забранени части, те са хелял един за друг.

Поради това, че са законни съпрузи, те не са задължени да бъдат покрити един пред друг, а го правят от благоприличие.

При разширяване на кръга се формулират следните забранени части:

На жената пред останалите жени.

На мъжа пред останалите мъже.

На мъжа пред останалите жени.

Тук се имат предвид частите от кръста до коленете.

Когато жената е сред други жени, задължително трябва да бъде покрита от кръста до коленете.

Мъжът, когато е сред други мъже и жени, не е позволено да се открива повече от казаното по-горе.

Ако вземем за пример спортните игри, които са присъщи на ислямската култура, ще видим, че дрехите, с които се обличат мъжете, напълно отговарят на разбирането за покриването. Например в мазната борба късите кожени панталони (киспет) на борците обхващат тялото точно от кръста до коленете.

Разбира се, за останалите спортове не можем да кажем същото, защото те не са се появили в мюсюлманските общества, а под влиянието на други религии и култури.

Забранените части на жената за мъжете, се разделят на две групи:

В първата група са жените и мъжете, които са махрем един за друг, т.е. толкова близки, че никога не могат да сключат брак помежду си.

Във втората група са мъжете, при които няма забрана за женитба.

 

1. Забранени части на жената за близките й мъже (махрем), за които не може да се омъжи:

От гърдите до коленете, което значи, че тази част е харам за сина й, бащата, братята, племенниците, чичовците и вуйчовците, свекъра и млечните й роднини от тези групи.

Допустимо е жената да открие косата, ръцете и краката до коленете си, в тяхно присъствие, но при условие, че няма опасност да се предизвика фитне (смут).

Ако жената се облече така, че предизвиква дори близките си мъже, то това е забранено.

Трябва да ни е ясно, че изискванията, които изброихме, са в сила само при нормални условия.

 

2. Забранени части на жената по отношение на чуждите мъже:

 

Те обхващат цялото тяло, с изключение на ръцете и лицето.

По отношение на краката има различни виждания.

Някои ислямски учени смятат, че е позволено ходилата да се виждат, което позволява на жената да бъде по-свободна.

Но повечето от учените застъпват становището, че ходилата също са забранени части.

Поради това жената трябва да покрива цялото си тяло, с изключение на лицето и китките на ръцете.

Споменатото дотук е извлечено от айети в Корана и хадиси на Мухаммед (с.а.с.) и в продължение на векове се е прилагало от мюсюлманите. Затова изрази като „покриването не е споменато в Корана” и от „ІІ век по хиджра до сега винаги тези теми са предизвиквали противоречия”, са инсинуация по отношение на Аллах и Пратеникът на Аллах  (с.а.с.).

Както споменах в началото, това не е нищо друго, освен „евтина подмяна на айетите”.

Откриването на женското лице не е забранено, въпреки че някои учени защитават точно обратното.

Защото жената, дори да покрива лицето си в общността, в която живее, един ден, решавайки да направи хадж или умра, от момента, в който облече дрехи за хадж, тя е длъжна да покаже лицето си.

А по време на хаджа мъжете и жените вървят заедно.

Повтарям, че при нормални обстоятелства нещата са ясни, но ако има опасност, то тогава жената трябва да покрие и лицето си и не й е позволено да напуска дома си.