Мехр

    Това е материална облага, която мъжа е длъжен да даде на жената след бракосъчетанието.

Мехр има и други наименования като:

 садака; нихле; ферида и др.

1. Хукум на мехр – фарз.
2. Доказателство за мехр.
Айет:

 “И дайте на жените полагащият им се мехр”
Сюннет – Абдурахман ибн Ауф казал:

 Я, расуляллах, аз се ожених.

 А Пророкът казал:

 “Какво й даде за мехр?”

– злато – казал Абдурахман.

Тогава Мухаммед А.С. казал:

 “Напрви угощение, та дори и само с една овца”.
Мюсюлманите са направили иджма по отношение на мехр.
3. Видове мехр
Мехр, който бива споменат по време на извършване на бракосъчетанието.

 При това положение мъжа е длъжен на жената толкова, колкото са се договорили.
Мехр мисли – ако не споменат по време на никяха колко да бъде мехр, тогава след никяха задължението на мъжа към жената е толкова, колкото е мехр на близките на жената, като мехр на сестра й или на мехр на братовчедките и пр.
Ако мъжът не е в състояние да даде мехр веднага на жената, то мехр остава като негово задължение към жената.

Мехр е право само на жената и след като тя получи мехр от мъжа си, тя има право да се разпорежда

с него така както си пожелае.

Ако жената иска да опрости мехр на мъжа си,

задължението му отпада.

По отношение на количеството на мехр има различни мнения, или по-точно има различни мнения

за долната граница на мехр.

Всички учени обаче приемат,

 че онова, което се дава за мехр, трябва да има стойност.

Що се отнася до горната граница на мехр,

то такава граница няма,

но не се препоръчва мехр да бъде толкова много,

 че да пречи на женитбата.