Зихтар

1. Определение.
Езиковото значение на зихтар значи явен, обратно на скрит или обратно на вътрешен.

Като термин във фъкъх зихтар значи:

 Мъжът да оприличи жена си или част от нея на някоя друга жена, която му е вечно харам.

2. Хукума на зихар.

Зихар е един вид развод, който е бил разпространен преди Исляма.

 Това се е случвало най-вече, когато някой искал да се отърве от жена си, не желае тя да се омъжи за друг мъж.

Тогава мъжът й казва, че тя прилича на майка му примерно и така тя остава нито разведена, нито омъжена.

Когато дошъл Ислямът забранил тази традиция:
“На онези от вас, които изоставят жените си с думите:

“Ти за мен си като майчиния ми гръб!” – те не са им майки. Майки са им само онези, които са ги родили.

Те наистина изричат неверни думи и лъжа.

Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.”

Муджаделе: 2.

3. Еркян и шурут на зихар.
Зихар има четири еркян:
Музахир – мъжът
Мухахир минху – жената
Мумахир бихи – майката на мъжа или жена,

която му е харам вечно Сига

4. Условията на музахир.
Да бъде мъж на жената, която оприличава на майка си.
Мъжът да оприличи жена си с майка си.

 Ако жената каже на мъжа си:

 “Ти приличаш на бащиния ми гръб”, не се смята за зихар.
Да бъде психично здрав.

 Следователно не се приемат за зихар думите на луд, припаднал, необичайно пиян и др.
Да бъде пълнолетен.

Не може да има зихар от малолетен или непълнолетен /саби/. Саби не е и от задължените с кефарет.
Да бъде мюсюлманин.

Това е шарт според ханефи и малики и не е шарт според шафи и ханбели.
Мъжът да изрече тези думи непринуден.

Това условие е според маликиите и шафиите и не е шарт според ханефиите.
5. Условията на музахир минха /жената/.
Жената да бъде съпруга на този мъж – хакикатен или хукмен. Не може да има зихар с чужда жена.
Жената да не бъде разведена три пъти или баине, та дори и в иддет.
Психическото здраве и пълнолетността не са условия на жената – музахир минха.
Зихар е валиден дори, ако жената е в хаиз или нифас.
6. Музахир бихи – жената, с която е оприличена съпругата.
Да бъде жена.

Ако човек оприличи жена си с баща си например, то това не се приема за зихар.

Това е според ханефиите и шафиите, а според маликиите и ханбелиите това се приема за зихар, ако оприличаването е точно с гърба, а не с друга част на тялото.
Оприличаването да стане с част на тялото, на която не е позволено да се гледа, като гръб, бедро и др.

 Ако човек оприличи главата на жена си с главата на майка си или лицето и др. – не се смята за зихар според ханефиите.
Музахир бихи да бъде вечно харам на мъжа, като майка, сестра, тъща и др.

Ако оприличаването стане с жена, която е временно харам на мъжа, като балдъза или жена, която не е харам – не се приема за зихар.
7. Условията на сийга.
Нийет – ако оприличаването не е директно.

 Директно е като мъжа каже на жена си:

“Ти за мен си като гърба на майка ми”.

Индиректен е изразът, който е възможно да се изтълкува по много начини, като например да каже:

 “Ти за мен си като майка ми”.

Този израз може да означава зихар, а може да има друг смисъл.
Времето и условията не са условия за зихар.

Така че зихар може да бъде изречен:

 “Ти си като майчиния ми гръб” или “Ти за мен си като гърба на майка ми до един месец” идр.
Оприличаването да стане с тялото на жена или част от тялото на жена.
8. Ахкям, които произтичат от зихар.
Забрана за полов акт между мъжа и жената,

 преди мъжът да е платил кефарет.

Доказателство за това е:

 “Онези, които изоставят жените си с думите:

 “Ти за мен си като майчиния ми гръб”, после си върнат думите – да освободят роб, преди да са ги докоснали”.

Муджаделе:3

Жената има право да иска от мъжа си

 да направи полов акт с нея.

При това положение съдията може да принуди мъжа да плати кефарета си и да извърши полов акт с жена си, защото чрез зихар мъжът нанася вреда на жената.

9. Условия за задължението на кефарета.
Кефарета не е задължителен, докато мъжът не реши да се върне при жена си и да направи полов акт с нея.

 Когато мъжът реши да извърши полов акт с жена си,

 трябва да плати кефарет и тогава да извърши полов акт с нея.

10. Какъв трябва да бъде кефарета.

Кефарета трябва да бъде така, както в айета

– освобождаване на роб;

два месеца оруч без прекъсване;

даване на храна на бедни хора.
Освобождаване на роб – трябва да бъде мюсюлманин;

без недостатъци /сляп, инвалид и др./ и да бъде пълен роб.
Оруч – условията за него са:
Да бъде два месеца последователни без прекъсване.

Ако прекъсне даже по уважителна причина,

трябва да започне отначало.
      - Да не бъде в Рамазан или Байрам.
    - Да няма възможност да освободи роб
    - Да има нийет за оруч от нощта за всеки ден.
Даване на храна на бедни – трябва да нахрани 60 души бедни, които са мюсюлмани, като ги храни два пъти на ден.

 Храната не може да се дава на немюсюлманин,

 нито на някого, чиято нафака трябва да осигури онзи,

 който дава храната.