Условия на които трябва да отговаря мъжа, който развежда жена си

    Първо:

 Да бъде пълнолетен.
Един човек за да може да се разведе с жена си трябва да бъде пълнолетен.

 Това е условие според джумхурул-улема.

 Само ханбеллиите позволяват непълнолетен /саби мумейиз/

да се разведе с жена си, но правилно е мнението на джумхур, защото непълнолетния не е в състояние

да прецени кое е най-доброто за него.

Второ:

 Да бъде нормално умствено развит.
Луд човек ако се разведе с жена му, развода е невалиден. Доказателство за това е хадиса на Мухаммед А.С.

“Молива е вдигнат от трима

 – тоест на три вида хора греховете им не се записват

– от заспал докато се събуди, от непълнолетен докато стане ихтилям и от луд докато се излекува”.

Към лудия спадат:

 заспалия, глупавия, припадналия и ядосания до крайна степен.
Що се отнася до таляк на пияния,

 учените имат различни мнения по този въпрос.
1. Ако човек се е напоил без да иска, като са му сипали алкохол в устата или да е пил алкохол,

без да знае че е алкохол.

 При това положение развода му не е валиден.

 По този въпрос няма спор според Ибни Кудаме, защото опиянението не е по вина на самия човек.
2. Ако човек се напие по собствено и разведе жена си в пияно състояние, учените имат различни виждания по отношение на валидността на таляк.

Или по-точно спора е за този, който е пиян до толкова, че не знае какво говори.

 А този, който е употребил алкохол но не е загубил съзнанието си, таляка му е валиден според всички учени.
Онези, които казват, че е пиян до такава степен, че да не знае какво говори, ако се разведе с жена си, таляка му е валиден: ханефиите, маликиите, шафиите, ханбелиите, зейдите и др.
Онези, които казват, че таляка на пияния

е невалиден са захириите.
Правилно е мнението на джумхур, защото техните доводи са по-силни:
-   Хадиса:

 “Всеки таляк е джаиз, освен таляка на глупавия”.
В Корана Аллах С.Т. говори за таляк, без да прави разлика между пияния и трезвия, а също така и няма отделен делил за да докаже невалидността на таляка на пияния.

Трето:

 Мъж, който се развежда с жена си

да не бъде принуден за развода.
По този въпрос учените хора също имат различни мнения.

1. Мнението на джумхурул-улема е, че принудения да се разведе с жена си, дори и да го направи, таляка му е невалиден.

2. Ханефиите казват, че таляка на принудения е валиден.

3. Правилното мнение е, че таляка на принудения е невалиден, защото в хадис се казва:

 “Аллах не държи отговорни хората от моя уммет за грешките, за това което са забравили и за това, за което са принудени”.

Четвърто:

 Този, който се развежда да цели наистина развод.
От тазе гледна точка развода бива два вида:
Сарих – използването на директни изрази като “ти си разведена” или “от мен си оставена-свободна” или “вече не си ми жена”.

В този случай намерението няма значение, жената е разведена независимо дали мъжа е целял развод или нещо друго.
Кинаи – таляк кинаи е тогава, когато човек използва двусмислени думи като “иди си при баща ти” или “махни се от тук” или “напусни къщата ми”.

В този случай е важен нийета на мъжа.

Ако е целял развод, то жена му е разведена, но ако е целял да я сплаши например, жена му не е разведена.
1. Ако един човек има намерение да се разведе, но не изрече намерението си, таляка е невалиден, защото при това положение се взима под внимание изразяването, а не намерението.

Ако обаче един човек на шега изрече думи, които означават развод, тоест изрекъл е думите за развод без да е имал предвид развод, тогава таляка валиден ли е или не?
Според четирите мезхеба при това положение таляка е валиден, защото Мухаммед А.С. казва:

 “Има три неща, които са сериозни, независимо дали са казани сериозно или на шега.

 Това са женитбата, развода и освобождаването на роб”.

И освен това ако се каже, че при това положение таляка е невалиден, ще се даде възможност да се злоупотребява с него.
2. Развода на ядосания.

По този въпрос Мухаммед А.С. казва:

“Няма развод и няма освобождаване на роб,

когато човек е ядосан”.

Така че, когато човек е ядосан таляка не се зачита,

 но до каква степен трябва да бъде ядосан.
Според Ибни Кайим ядосването е три вида:
Човек да е ядосан, че да е загубил ума си

 и да не знае какво говори.

 Това е ядосване, при което таляка не се зачита.
Човек да е ядосан,

но да успява да владее нервите и характера си.
Човек е ядосан и въпреки, че успява да се контролира, след минаване на яда съжалява за извършеното от него.

3. Развода по грешка.

Ако един човек изрече думи, които означават развод, но по грешка, тогава таляка е валиден според

ханефиите и невалиден според джумхур.

Правилното е, че този таляк е невалиден, защото Мухаммед А.С. казва:

 “Аллах опрощава грешките,

забравеното и принудата на моя уммет”.
4. Развода на човек, който е изрекъл думите означаващи развод, но не разбира техния смисъл, като да изрече думите означаващи развод на чужд език.

 При това положение таляка не се зачита,

защото той не е имал намерение за развод.
5. Таляк от заспал.
Ако даден човек разведе жена си по време на сън, таляка му е невалиден поради хадиса:

 “Молива е вдигнат от трима:

от заспалия докато се събуди,

от непълнолетния докато стане ихтилям

и от лудия докато се излекува”.

Пето:

Развод от страна на настойник.
По принцип, човек не може да разведе жената на невръстния си син, нито пък съдията има право на това.

Само жената на луд човек може да се обърне към съда за развод и съдията да ги разведе.

Шесто:

Таляк чрез пълномощничество.

1. Ако един човек упълномощи някого да го разведе, то пълномощника може да го разведе така, както може да го ожени.

Естествено пълномощника е длъжен

 да спазва всички условия, които му е казал упълномощителят.
2. Ако този пълномощник обаче е

самата жена, която трябва да бъде разведена.

 Тоест ако човек каже на жена си “до една седмица, ако искаш можеш да се разведеш с мен”.

Това се нарича “тефвид”.

Думите на тефвид са: “съдбата ти е в твоите ръце”

или “избери никях или таляк” и др.

 Тефвид бива два вида:
Безусловен.

 При това положение тефвид се прави в момента на договарянето, като мъжа каже на жена си:

 “в следващите десет дена имаш право да се разведеш”.

 Ако не е споменато време, то времето

е само докато свърши меджлис.
Условен.

Това е тефвид, който е зависим от нещо, като например мъжа да каже на жената:

“ако дойде еди кой си, имаш право да се разведеш”.

Когато дойде споменатата личност,

жената има право да се разведе.

3. Последствията от тефвид.

След като мъжа даде право на жената да се разведе, то правата на мъжа си остават същите.

Тоест по време на тефвид мъжа

също може да се разведе с жената.
Жената има право да се разведе във времето

дадено от мъжа й, но това не означава,

 че е длъжна да се разведе.
Когато мъжа даде право на жената да се разведе,

той не може да се откаже от това, което й е позволил.